Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№ 260009

 

 

Гр. Пловдив, 14.09.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ:           Катя Пенчева

                                                      Величка Белева  

                     

с участието на секретаря  Нели Богданова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно гражданско дело №  292 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

 

         Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 112, постановено на 14.04.2020 г. по гр.д. 171/2019 г. на Окръжен съд – П., с което е отхвърлен предявеният от Д.Е.Г., действащ като непълнолетен лично и със съгласието на своя баща Е.И.Г.-К., против С.К.Ш. и М.Г.Ш. иск по чл.195, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди общо в размер на 26 112 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, настъпили в резултат на възникнал пожар на 28.07.2018г. в собствената му къща, находяща се в с.В., обл.П., вследствие на паднала върху нея мълния.

Жалбоподателят Д.Е.Г., действащ като непълнолетен лично и със съгласието на своя баща Е.И.Г.-К., моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 4.06.2020 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което предявените от него искове да бъдат уважени. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 223 във вр. с чл. 195, ал.2 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят сумата 26 112 лв. като обезщетение за претърпени имуществени щети и сумата 10 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на подаването на исковата молба в съда 18.02.2019 г., които вреди са настъпили вследствие на възникнал пожар на 28.07.2018 г. в собствената му къща в с.В., обл.П. поради паднала върху нея мълния, след като  неговата праводателка-майка М. Е.П. е придобила имота от ответниците по силата на сделка замяна, сключена на 15.09.2016 г., при сключването на която ответниците са прехвърлили недвижимия имот, който има недостатък липса на изградена мълниезащитна система на къщата, за който те са знаели и съзнателно са премълчали това обстоятелство, в резултат на което са увредени покрива, подпокривното пространство, тавана и стените на къщата, както и са погинали движими вещи-покъщина, съответно описани, както и ищецът е преживял и търпи страдания, изразяващи се в страх, притеснения, тревога и безсънни нощи. По негово искане във въззивното производство не са събрани нови гласни доказателства. Претендира за присъждане на разноски.

Ответниците по жалбата С.К.Ш. и М.Г.Ш. молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 12.06.2020 г. Като ответници в производството пред окръжния съд оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни. Не заявяват искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендират за присъждане на разноски за въззивното производство.

         Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

         Не се спори между страните, че ищецът е собственикът на описания в исковата молба имот – едноетажна масивна жилищна сграда с използваем тавански етаж в с. В., община С., обл.П.. Безспорно е, че имотът е придобит от майката на ищеца М. Е.П. чрез сделка замяна на недвижими имоти, сключена между нея и ответниците С.К.Ш. и М.Г.Ш. съгласно представения от ищеца в копие с исковата молба нотариален акт № 32/15.09.2016 г., том III, рег. № 5424, нот.дело 390/2016 г. на нотариус н.Х.. Безспорно е, че ищецът е придобил имота по силата на наследяване като единствен наследник на своята майка със семейно положение неомъжена, починала на 24.02.2018 г., видно от представеното от него в копие с исковата молба удостоверение за наследници, издадено на 5.09.2018 г. от район „К.“, община С.. Не се спори, видно е и от представената от ищеца в копие с исковата молба служебна бележка рег. № БЛ-655/31.07.2018 г. от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Б., че на 28.07.2018 г. в къщата е възникнал пожар, като за причина за пожара в този документ е посочено „Природни явления (мълния)“. Ищецът твърди с исковата молба, че пожарът е възникнал вследствие попаднала върху къщата мълния и в резултат от него са били унищожени покривната конструкция ведно с голяма част от намиращите се в къщата движими вещи. Твърди, че при гасенето на пожара и направения оглед на сградата пожарникарите са заявили неофициално, че така става, като изобщо не слагат мълниезащита на сградите, което е навело ищеца и баща му на мисълта, че къщата изобщо не е имала изградена подобна инсталация, а баща му си спомнил, че е чел в документацията на сградата, че има такава, но никой не е забелязал, че липсва такава, още повече, че при предаване на обекта ответниците заявили, че всичко е изрядно и сградата е изградена в съответствие с действащата нормативна уредба. Твърди, че съгласно законодателството всички съвременни сгради следва да бъдат снабдени с мълниезащитна уредба. Твърди, че ответниците не може да не са знаели за липсата на изградена мълниезащитна система на къщата, но са прехвърлили вещта, твърдейки, че тя отговаря на всички законови изисквания и няма недостатъци, т.е. съзнателно са премълчали недостатъка и затова срокът за предявяване на иска е тригодишен от датата на предаването на вещта, което е станало при изповядането на сделката с нотариалния акт на 15.09.2016 г. Твърди, че в резултат на пожара е унищожена част от покривната конструкция, паднала е частично гипсовата шпакловка по таваните на помещенията на втория етаж, появили са се мухъл и оцветяване на латекса и по таваните на първия етаж. Претендира за присъждане на обезщетение за причинените вследствие на пожара имуществени вреди в размер на пазарната стойност 19 661 лв. на необходимите СМР, посочени в исковата молба, и на погиване на находящи се в къщата движими вещи на стойност 13 790 лв., посочени в исковата молба, общо 33 451 лв. След заявеното изменение на иска с молба от 12.03.2020 г., допуснато с определение на окръжния съд в съдебното заседание на 12.03.2020 г., ищецът претендира стойност на погинали движими вещи в размер на 6 451 лв., поради което общият размер на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е в размер на 26 112 лв. Претендира и за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за причинени му вследствие на пожара неимуществени вреди – сериозен стрес, тревожност, страх да бъде обитавано жилището от него и баща му, невъзможност да стои сам в къщата, липса на сили да се справи с учебните занятия. Претендира за присъждането на обезщетенията в тежест на двамата ответници, тъй като те са прехвърлили чрез замяна недвижим имот, който има недостатък, за който те са знаели и съзнателно са премълчали това обстоятелство.

         С отговора на исковата молба двамата ответници възразяват, че нямат вина за възникване на пожара в жилището на ищеца, нито за причинените щети от пожара по сградата, движимите вещи и неимуществените щети. Заявяват, че не знаят дали сградата е имала мълниезащита към момента на поразяването й от мълния на 28.07.2018 г. Оспорват твърдението на ищеца да са знаели, че към момента на прехвърлянето на правото на собственост сградата не е имала мълниезащита и съзнателно са премълчали това обстоятелство. Заявяват, че в рамките на своите знания и умения твърдят, че сградата е построена през 2014 г. в съответствие с всички изисквания на закона. Оспорват предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и по размер. Оспорват изцяло искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като заявяват, че неоснователно ищецът твърди да пропуска учебната година поради стреса, тъй като той не ходи на училище най-малко от както живее в селото, от 2016 г.

         С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема относно спорното обстоятелство дали към момента на възникването на пожара на 28.07.2018 г. е имало или не мълниезащитна уредба на процесната сграда, че съгласно представените по делото документи ответникът С.Ш. е изпълнил строителството на процесната сграда в пълно съответствие с одобрен на 15.09.2008 г. архитектурен проект, който отговарял на всички законови изисквания, а те се съдържат в чл. 169 от ЗУТ и между тях е и изискването за изграждане на мълниезащитна уредба. Съдът посочва, че съгласно заключение на СТЕ, прието в производство по чл. 207 от ГПК, в одобрените строителни книжа и документи за процесната сграда е било предвидено изграждането на мълниезащитна инсталация. Съдът посочва, че самият ищец е представил протокол № 222 от 20.09.2014 г. и сертификат за контрол от № 441 от 30.09.2014 г., съставени от „Е.“ООД, предоставени от ответниците заедно с други документи при сключването на договора за замяна, като е оспорил втория документ относно неговото съдържание. Съдът намира, че това оспорване е недоказано, тъй като съставянето на оспорения сертификат е предшествано от проведен контрол на съпротивление на заземителите в мълниезащитната заземителна инсталация в процесната сграда, за което е съставен протокола №222, който не е оспорен и от който се установява съществуването на същата към този момент. Относно заключението на вещото лице Г, прието в производството по чл. 207 от ГПК, окръжният съд приема, че вещото лице категорично е заявило, че при извършения от него оглед на процесната сграда не е установило да е била изградена мълниезащитна инсталация, но огледът е извършен през месец ноември на 2018 г. или четири години след съставянето на оспорения документ и вещото лице е специалист с компетентност в областта на строителството – строителен техник, като няма данни той да притежава компетентност в областта на изграждането на мълниезащитни инсталации и в процеса не е било поискано изслушването на експерт с изрична компетентност в тази област. Заключението на съда е, че сградата е била обезопасена срещу мълнии към момента на приемането й от надзорните органи през 2009 г., както и към 2014 г. Съдът посочва, че праводателката на ищеца е придобила сградата през месец С. на 2016 г. (две години по-късно от датата на извършване на контрола), а пожарът е възникнал през месец юли на 2018 г. (четири години след него), през който продължителен период купувачът е имал възможност, а и задължение, да провери съоръжението и да следи за неговата техническа изправност. Съдът констатира, че ищецът в исковата молба признава, че е узнал за липсата на мълниезащитна инсталация едва при възникването на пожара, следователно той не е извършил проверка за явни и скрити недостатъци на вещта към момента на сключване на договора за замяна, а и по-късно до възникването на пожара. Съдът намира, че събраните свидетелски показания относно наличието или липсата на мълниезащитна инсталация са неточни. Съдът преценява като недоказано твърдението на ищеца, че към момента на сключването на договора за замяна процесната сграда е била с липсваща мълниезащита. Съдът посочва, че не се твърди и не се доказва и уведомяването от страна на ищеца на ответниците за установения недостатък на процесната сграда. Съдът намира, че липсват доказателства и относно твърдението на ищеца, че ответниците са били наясно, че прехвърлят на праводателката му вещ с недостатъци – сграда, в която липсва изградена мълниезащита и което е било основание да не уведомяват продавачите-ответници. Съдът посочва, че претенцията на ищеца е за репарация на претърпени от него вреди в резултат на ползването на вещ, продадена му с недостатъци,  в който случай отговорността на продавача следва да се ангажира по реда на чл. 193 и сл. от ЗЗД, като съгласно чл. 195,ал.2 от ЗЗД той дължи и заплащане на обезщетение за вредите, които могат да бъдат имуществени (обхващащи претърпени загуби и пропуснати ползи от купувача), както и неимуществени, причинени от неизпълнението или неточното изпълнение на договорни задължения съобразно приетото в мотивите на ТР №4/29.01.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2012 г., ОСГТК – че при нарушаване на договорно задължение могат да се причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена недобросъвестност на длъжника обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. Съдът посочва, че при иска по чл. 195 от ЗЗД следва да се докаже по несъмнен начин кумулативното наличие на три юридически факта, а именно престиране на вещ с недостатъци, уведомяване за откритите недостатъци, т.е. запазване на материалното право на иск, когато това е необходимо, и настъпила вреда от лошо изпълнение. Съдът намира, че липсват категорични доказателства към момента на сключване на договора за замяна на 15.09.2016 г. процесната сграда да е предадена без в същата да има изградена мълниезащитна инсталация, т.е. с недостатък. Съдът преценява, че съгласно чл. 194 от ЗЗД задължение на купувача е да прегледа стоката, като при установени явни или скрити недостатъци той трябва незабавно да уведоми продавача за тях и, ако уведомяването не е незабавно, правата на купувача се преклудират, т.е. вещта се смята за одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци, а в случая не е доказано, не се и твърди ищецът да е уведомил ответниците за констатирания от него недостатък. Освен това съдът преценява, че ищецът не е доказал и обстоятелството знание на продавача за недостатъка на вещта. Затова окръжният съд приема, че фактическият състав на чл. 195,ал.2 от ЗЗД не е осъществен и отговорност на ответниците за заплащане на обезщетение за вредите, претърпени от ищеца, не може да бъде ангажирана, поради което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

         С подадената въззивна жалба жалбоподателят твърди, че е неправилен изводът на окръжния съд, че е имало мълниезащита към момента на замяната на имота с нотариалния акт, защото този толкова важен за изхода на делото факт не е бил установен по безспорен и категоричен начин. Заявява, че съдът не е дал вяра на съдебната експертиза, изготвена по делото за обезпечение на доказателства, но, въпреки че вещото лице Г не е експерт по поставяне на мълниезащитни инсталации, експертизата е категорична, че при огледа и измерването на място той не е открил да е била изградена мълниезащита в процесната сграда, осигурена с необходимите елементи, предвидени в инвестиционния проект, по покрива, стените и терена. Посочва, че при разпита на вещото лице в съдебното заседание при приемането на заключението то уточнява, че няма никакви следи от самоотводен прът, който се поставя на билото на покрива, хоризонтални кабели по керемидите, тръгващи от пръта, вертикални кабели под мазилката и заземителна станция, която следва да е разположена в цокъла на сградата, откъдето тръгват и двата броя тръби, които следва да са забити в земята, като Г е категоричен, че не съществуват следи от нито един от изброените елементи на мълниезащита, одобрена по проекта. Счита, че толкова елементи с различно местоположение и материал няма как да са били премахнати безследно, след като веднъж са били поставени, както твърдят ответниците, нито че са могли да бъдат изцяло унищожени от пожара. Поставя въпроса кой собственик би премахнал изградена в дома му мълниезащита така, че да не остане и следа от нея. Посочва, че свидетелката В., която е съседка на имота, притежава отсрещната вила и е оглеждала имота преди прехвърлянето му на наследодателката на ищеца, е заявила, че не е виждала гръмоотвод нито по стената, нито отгоре на къщата. Заявява, че ответниците не са доказали по безспорен начин обстоятелството, че на построената от тях сграда е имало изградена мълниезащита. Счита, че изначалната липса на мълниезащитна инсталация е категорично доказано от писмените и гласни доказателства по делото. Заявява, че ответниците съзнателно са премълчали наличието на този недостатък при продажбата на вещта, поради което за ищеца е налице предвидения в чл. 197 от ЗЗД тригодишен давностен срок за предявяване на иска. Заявява, че не е уведомил ответниците за недостатъка, тъй като преди падането на мълнията не е знаел за него, а след това не е бил сигурен дали действително се касае за недостатък и дали наистина е липсвала мълниезащита, а едва след посещението на вещото лице и направения оглед по делото за обезпечение на доказателствата той вече е бил убеден в изначалната липса на мълниезащита и е предприел съответните съдебни действия. Заявява, че ако съдът счита, че такова уведомление е следвало да бъде извършено, то това е станало със завеждането на исковата молба, когато ответниците са получили изпратените от съда писмени документи.

         С отговора на въззивната жалба ответниците заявяват, че в исковата молба се признава, че сред документите на сградата, които са били предадени при замяната, са протокол № 222/30.09.2014 г. за контрол на съпротивление на заземителите в мълниемащитната заземителна инсталация и сертификат за контрол № 441/30.09.2014 г., издадени от „Е.“ООД, от което следва, че към момента на предаване на вещта ищецът е имал документите за изградената мълниезащитна инсталация, в които се твърди, че тя е изградена в съответствие с нормативните изисквания. Посочват, че мълниезащитната инсталация е видима и с просто око – на върха на сградата има висока около 3 метра мачта, т.е. ищецът е могъл да види дали мачтата е там или липсва. Посочват, че съгласно чл. 194 от ЗЗД купувачът, след като приеме вещта, трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязани недостатъци, а ако не направи това вещта се смята за одобрена. Заявяват, че не може да се приеме, че гръмоотводът е недостатък, който не може да се открие при обикновения начин на приемане, тъй като той стърчи над покрива на къщата и се вижда от всякъде. Заявяват, че е доказано, че към момента, в който ищецът е приел владението на къщата, е имало мълниезащитна инсталация, което се потвърждава от представените от ищеца официалните документи протокол № 222/30.09.2014 г. и сертификат за контрол № 441/30.09.2014 г., , както и от представената от ответниците заявка № 441/25.09.2014 г., в която е посочено, че мълниезащитната инсталация е изпълнена от В.В.И., а също и от показанията на свидетеля К.А., който е изграждал електроинсталацията на къщата и е видял мачтата на гръмоотвода към момента, в който ищецът вече се е бил нанесъл в къщата и е правил ремонти. Заявяват, че те не знаят дали в периода от предаване на владението на къщата на 15.09.2016 г. до момента на пожара на 28.07.2018 г. мълниезащитната инсталация е била обслужвана, поддържана и в наличност. Заявяват, че дори и да се приеме, че заключението на вещото лице Г в производството по обезпечение на доказателства в частта, в която той твърди, че не е открил такава инсталация, е вярно, това не означава, че такава инсталация не е предадена на ищеца при предаване на владението на къщата, а освен това следва да се има предвид, че вещото лице Г няма компетентност по мълниезащитни инсталации, тъй като той е строителен техник. Заявяват, че твърдят, че в процеса не е доказано пожарът да е предизвикан от пряко попадение на мълния върху сградата. Посочват, че свидетелката Д.не е видяла дали къщата на ищеца е поразена от мълния, в служебната бележка от противопожарната служба не се твърди, че мълния е поразила точно къщата на ищеца, а свидетелката Д.твърди, че е видяла по проводниците между къщите да се движат пламъчета (огънчета). Заявяват, че е възможно мълнията да е поразила друг обект и от него да са тръгнали пламъчета по проводниците, които са подпалили къщата на ищеца. Заявяват, че твърдението на ищеца, че възникналият пожар в къщата е вследствие попаднала върху нея мълния, е трябвало да се докаже категорично, например чрез СТЕ, но за това твърдение по делото има само предположения, но не и категорични доказателства. Заявяват, че ако съдът евентуално приеме, че мълния е поразила точно къщата на ищеца, за което няма никакви доказателства, то тогава недоказано е, че пожарът е причинен от липсата на мълниезащитна инсталация. Посочват, че е известно, че мълниезащитните инсталации не успяват да предпазят на 100%, а дали съществуващата мълниезащитна инсталация, изградена съгласно проекта, е била надлежна или не също е следвало да се докаже категорично чрез СТЕ. Заявяват, че сградата е придобита от майката на ищеца на 15.09.2016 г., искът е предявен на 25.03.2019 г., т.е. след повече от 2 години от приемането на сградата, като ищецът твърди, че се ползва от тригодишния срок по чл. 197 от ЗЗД за предявяване на иска по чл. 195 от ЗЗД, тъй като продавачите съзнателно са премълчали недостатъка липса на мълниезащита, но липсват доказателства за това, че ответниците-продавачи са били недобросъвестни, а законът не презюмира знанието на продавача за недостатъци на вещта, и, ако това твърдение на ищеца остане недоказано, искът се явява недопустим като просрочен.

         Съгласно разпоредбата на чл. 223 от ЗЗД правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Съгласно чл. 193,ал.1 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната годност за обикновеното употребление, като съгласно чл. 193,ал.3,изр.1 от ЗЗД продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съгласно нормата на чл. 194,ал.1 от ЗЗД, след като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци, и ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед, като в последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък. Съгласно чл. 194,ал.2 от ЗЗД обаче уведомяване на продавача не е необходимо, ако той е знаел недостатъка. Съгласно чл. 195,ал.2 от ЗЗД, в случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193 от ЗЗД, купувачът може да иска обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията. Съгласно нормата на чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 196,ал.1 от ЗЗД купувачът има правата по чл. 195 от ЗЗД и когато вещта е била повредена, ако това е станало поради нейните недостатъци. Съгласно чл. 197,ал.1 от ЗЗД исковете на купувача по чл. 195 от ЗЗД се погасяват с изтичане на 1 година при продажбата на недвижими имоти, но ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен, а съгласно чл. 197,ал.2 от ЗЗД срокът тече от предаването на вещта.

         Не се спори между страните, че къщата, която майката на ищеца е придобила при сделката замяна на недвижими имоти, сключена между нея и двамата ответници на 15.09.2016 г., съгласно законовите изисквания е следвало да има изградена и действаща мълниезащитна инсталация. Няма спор и че в къщата е имало пожар на 28.07.2018 г. и че вследствие на него са причинени щети. В представената от ищеца с исковата молба в копие служебна бележка от 31.07.2018 г. от РС“Пожарна безопасност и защита на населединето“-Б. изрично е посочено, че причина за пожара е „Природни явления (мълния)“. С отговора на исковата молба от 28.06.2019 г. ответниците не оспорват обстоятелството възникналият пожар да е от попаднала мълния. Едва в отговора на въззивната жалба ответниците по нея заявяват, че в процеса не било доказано пожарът да е предизвикан от пряко попадение на мълния върху сградата и че е възможно мълнията да е поразила друг обект и след това пламъци да са подпалили къщата на ищеца. След като такова твърдение обаче не е било своевременно заявено в първоинстанционното производство, то причината за пожара следва да се приеме да е именно твърдяното от ищеца падане на мълния върху къщата му. Видно от заключението на в.л. Б.Г от 27.11.2018 г., прието в производството по чл. 207 от ГПК в съдебното заседание на 6.12.2018 г. по ч.гр.д. 4399/2018 г. на РС-П., съгласно Наредба № 8/28.12.2004 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства, издадена от М.(отм.), за всички жилищни сгради, при които прякото попадение на мълния може да предизвика пожар, се предвижда изграждане на мълниезащита, като типът на мълниезащитната зона се определя съгласно таблица 1 към чл. 13,ал.1 от Наредбата, съгласно одобрените строителни книжа и документи за сградата от 23.09.2008 г. е предвидено изграждането на мълниезащитна инсталация да се изпълни с 1 брой мълниезащитен прът с височина от 3 м., вертикалните отводи да се изпълнят от изолиран алуминиев проводник и да се положат по стените под мазилката, на покрива проводникът да се укрепи с дистанционни носачи за керемидите, връзката с пръта да се изпълни със съединители и да се монтират две контролно-ревизионни кутии и главна заземителна клема към заземителна уредба от 2 броя поцинковани тръби, забити в земята до 3 м.л. Изискванията за осигуряване на мълниезащита се съдържат и в Наредба №4/22.12.2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства, издадена от М.. Установява се следователно, че твърдяната от ищеца в исковата молба липса на мълниезащитна система на къщата е недостатък на имот, който съществено намалява неговата годност за обикновеното употребление, тъй като тази липса нарушава законово изискване, създадена с цел осигуряване на безопасното обитаване на сградата. В тежест на ищеца е да установи твърдяното от него наличие на този недостатък към датата на замяната 15.09.2016 г. Не се нито твърди, нито установява от ищеца неговата праводателка като приобретателка по договора за замяна М. П.да е уведомявала прехвърлителите по договора за открит от нея недостатък липса на мълниезащита на къщата, както и ищецът да ги е уведомявал за такъв недостатък преди подаването на исковата молба в съда на 18.02.2019 г. В негова тежест затова в случая е да установи своето твърдение, че прехвърлителите по замяната са знаели за този недостатък, поради което да не е било необходимо той да ги уведоми за недостатъка.

Относно нормата на чл. 197 от ЗЗД следва да се посочи, че в отговора си на исковата молба от 28.06.2019 г. ответниците не заявяват възражение за изтекла давност, респективно, не заявяват искане за отхвърлянето на исковете като погасени по давност, а съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, поради което, съответно, в обжалваното решение окръжният съд не е разглеждал въпрос дали исковете са погасени по давност. Съгласно нормата на чл. 133 във вр. с чл. 131,ал.2,т.5 от ГПК, когато ответникът в срока за отговор не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно. Както е указано в т.4 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК, възраженията на ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл. 131,ал.1 от ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд, което се отнася и за възраженията за погасителна давност. Предвидените в чл. 197 от ЗЗД срокове са давностни, а не преклузивни, респективно, при основателно заявено възражение за погасителна давност се установява от съда, че вземанията на ищеца са погасени по давност, поради което предявени за тяхна защита осъдителни искове по чл. 195 от ЗЗД следва да бъдат отхвърляни като неоснователни, те не са недопустими. Неоснователно е затова твърдението на ответниците по въззивната жалба, заявено с отговора на тази жалба, подаден на 12.06.2020 г., че ако остане недоказана претенцията на ищеца да се ползва от тригодишния срок по чл. 197 от ЗЗД за предявяване на иска по чл. 195 от ЗЗД, тъй като продавачите съзнателно са премълчали недостатъка липса на мълниезащита, съответно, че те са били недобросъвестни, то искът се явява недопустим като просрочен. Съответно, няма в случая основание да се преценява дали решението е постановено по недопустим иск. Проверката и преценката относно твърдяното от ищеца обстоятелство знание на прехвърлителите при сключването на договора за замяна за наличие на недостатък на имота липса на мълниезащита на къщата следва в случая да се изследва само с оглед преценката дали ищецът разполага с правото да претендира за обезщетение съгласно наличието на изключението по чл. 194,ал.2 от ЗЗД. Тъй като знание на продавача не се презюмира, то в тежест на ищеца е да установи, че прехвърлителите по договора за замяна към момента на сключването на сделката са знаели за липсата на мълниезащита на къщата. Ако ищецът не установи основателността на това свое твърдение, то основателността на претенциите следва да се преценява с приложение на нормата на чл. 194,ал.1 от ЗЗД.

         В исковата молба на ищеца от 18.02.2019 г. изрично е посочено, че имотът е придобит със сделката замяна от 15.09.2016 г., а пожарът е възникнал на 28.07.2018 г. Посочено е, че за този обект следва да бъдат спазени изискванията на Наредбите за мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства от 2004 г. и от 2010 г., като инвестиционният проект и протоколът за откриване на строителна площадка са от 2008 г., констативният акт за установяване на съответствие на строежа е от 2008 г., актът за приемане на конструкцията е от 2009 г., а къщата е завършена вероятно през 2014 г., тъй като повечето сертификати за контрол датират от тогава. В исковата молба изрично още е посочено, че сред документите на сградата, с които ищецът е разполагал и които затова е логично да се счита, че е могло да бъдат предадени именно при сделката замяна от прехвърлителите на приобретателката, са протокол № 222/30.09.2014 г. за контрол на съпротивление на заземителите в мълниезащитната заземителна инсталация и сертификат за контрол № 441/30.09.2014 г., издадени от „Е.“ООД, като и в двата документа се твърди, че сградата е в съответствие с Наредбата от 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства. Ищецът счита, че тъй като ответникът С.Ш. е възложител на обекта, а строител е управляваното от него дружество „Д.“ООД, то ответниците С.Ш. и М.Ш. не може да не са знаели за липсата на изградена мълниезащитна система на къщата, но са прехвърлили вещта, твърдейки, че тя отговаря на всички законови изисквания и няма недостатъци, т.е. съзнателно са премълчали недостатъка. Видно от представената от ищеца в копие с исковата молба заглавна страница на инвестиционния проект за жилищната сграда в с. В., възложител е С.К.Ш.. Видно от представения в копие от ищеца с исковата молба протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 1.10.2008 г., строител е „Д.“ООД-гр.П.. Видно от представената от ищеца с исковата молба справка от Търговския регистър, съгласно вписване от 2010 г. управител на търговското дружество „Д.“ООД-гр.П. е С.К.Ш., който е и един от тримата съдружници в дружеството (С.К.Ш., С.И.Т. и К С.Ш.). С отговора на исковата молба от 28.06.2019 г. ответниците изрично оспорват твърдението на ищеца да се знаели, че към момента на прехвърляне на правото на собственост сградата не е имала мълниезащита и съзнателно да са премълчали това обстоятелство. С този отговор ответниците заявяват, че строителството на сградата е извършено на стопански начала, чрез възлагане на различни майстори, като при завършване на строителството всеки майстор в рамките на своята компетентност е декларирал пред тях, че е изпълнил своята работа съгласно утвърдения проект, а те са се доверили изцяло на майсторите, които са от същото село и с които се познават от дълги години. Видно от представения от ищеца с исковата молба в копие протокол № 222/30.09.2014 г. за контрол на съпротивление на заземителите в мълниезащитна заземителна инсталация, издаден от „Е.“ООД-гр.П., измерването е извършено на 29.09.2014 г. и са посочени конкретни данни като резултати от контрола на заземителната инсталация. Видно от представения от ищеца в копие с исковата молба сертификат за контрол № 441/30.09.2014 г., издаден също от „Е.“ООД-гр.П., съответстват на посочени нормативни изисквания контролираният импеданс на контура „фаза-защитен проводник“, съпротивлението на защитната заземителна уредба, съпротивлението на заземителите в мълниезащитната заземителна инсталация и изолацията с повишено постоянно напрежение на кабелна линия 1000 кV, като са били изготвени посочени като приложения четири протокола. Видно е следователно, че ответниците към момента на извършването на сделката замяна на 15.09.2016 г. са разполагали с надлежни документи за изпитване на мълниезащитна инсталация на къщата. В тежест на ищеца е затова да установи, че въпреки посоченото в тези документи такава инсталация е нямало към 15.09.2016 г. и че двамата ответници са знаели, че такава инсталация няма.

С оглед описанието на предвидената съгласно одобрените строителни книжа и документи мълниезащитна инсталация, посочено в заключението на в.л. Б.Г от 27.11.2018 г., тя следва да представлява един мълниезащитен прът с височина 3 линейни метра с отводи, проводник, контролно-ревизионни кутии и заземителна уредба със забити в земята тръби. Логично е приобретателката на имота след 15.09.2016 г., респективно, след наследяването ищецът, да могат да установят липсата на такъв прът с височина от 3 метра на покрива на къщата, а в случая въпросът за наличието на мълниезащитна уредба е поставен едва след възникването на пожара на 28.07.2018 г., с подаването на молбата по чл. 207 от ГПК на 31.10.2018 г. Видно от представената от страна на ответниците в първото по делото съдебно заседание на окръжния съд на 4.11.2019 г. в копие заявка № 441/25.09.2014 г. до „Е.“ООД за извършване на контрол, тя е направена от С.Ш. и в нея е посочено, че мълниезащитата е изпълнена от В.В.И. от с. Л., а изпълнението на ел.инсталацията е от К.А.А.от гр. П.. Тази заявка е оспорена от страна на ищеца относно съдържанието на документа в съдебното заседание на окръжния съд на 4.11.2019 г. От страна на ищеца оспорване на представените от него с исковата молба документи протокол № 222/30.09.2014 г. и сертификат за контрол № 441/30.09.2014 г. не е направено. По искане на ищеца е допуснат разпит по делото като свидетел на В.И., но съгласно данните от кмета на с. Л., дадени във връзка с призоваването на свидетеля, лицето е починало на 8.12.2018 г., поради което е заличено като свидетел по делото. Видно от показанията на свидетеля К.А.А., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 27.01.2020 г., той е изпълнил ел.инсталацията на къщата в с. В., последно свидетелят е ходил в къщата, когато новите собственици били в процес на нанасяне, монтирали ключове, контакти, осветлението, той е видял, че отгоре има само мачта, но не знае кой я е правил, как е правена, мачтата е метален прът-тръба, предполага, че мачтата е била елемент на гръмоотводна инсталация, когато влезнал за последно, видял тази мачта, не знае дали е функционирала. С оглед на установените от представените от ищеца протокол № 222/30.09.2014 г. и сертификат за контрол № 441/30.09.2014 г. обстоятелства за проверка от орган за контрол „Е.“ООД-гр.П. се установява изпълнение на мълниезащитна инсталация в къщата към 2014 г. и съответствие на посочените елементи с нормативните изисквания, а от показанията на свидетеля А.се установява наличието на мачтата върху къщата към момента на нанасянето на семейството на приобретателката. Видно от показанията на свидетелката К.С.Д.В., разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 27.01.2020 г., тя е съседка на имота на ищеца в с. В., има вила срещу неговата къща, тя не е виждала гръмоотвод нито по стената, нито отгоре на къщата, не е забелязала да е имало гръмоотвод, не е сигурна дали на къщата има комин, ако има е един, точно в средата има един. Видно от заключението на в.л. Г от 27.11.2018 г., при извършения от него оглед на 22.11.2018 г. той не е открил да е била изградена мълниезащита в процесната сграда, осигурена с необходимите елементи, предвидени в инвестиционния проект по покрива, стените и терена, а при разпита му в съдебното заседание на районния съд на 6.12.2018 г. вещото лице е посочило, че самоотводният прът се поставя на билото на покрива, на най-високата част, той не е открил нито една част от елементите на мълниезащитата, прътът е на билото на покрива и е видим. С отговора на исковата молба от 28.06.2019 г. ответниците оспорват това заключение в частта относно изградената мълниезащита с аргументи, че вещото лице Г не притежава необходимите специални знания в тази област и защото експертизата е извършена повече от 5 години след построяването на сградата и повече от 2 години след продажбата на имота. Това оспорване е отразено в доклада на съда, изготвен на 30.07.2019 г. и извършен в съдебното заседание на 4.11.2019 г., като съдът е указал на ищеца необходимостта да докаже наведените от него правопораждащи факти и обстоятелства и конкретно наличието на елементите от фактическия състав на чл. 223 във вр. с чл. 193 и чл. 195 от ЗЗД и по чл. 195,ал.2 във вр. с чл. 82 от ЗЗД. От страна на ищеца не е ангажирана обаче експертиза, която да бъде извършена от вещо лице-специалист в областта на мълниезащитните инстлации, чрез която да установи своето твърдение, че в имота не е имало изпълнение на такава инсталация. При съпоставка на посочените два документа и показанията на свидетеля А.с показанията на свидетелката К.Д.В., чиито наблюдения не са на лице-специалист, и със заключението на в.л. Г, което безспорно не е специалист в областта на мълниезащитните съоръжения, не може да се приеме за установено, че в имота не е имало към момента на замяната изградена мълниезащитна инсталация. Няма и доказателства ответниците да са направили изявления, че в имота няма такава инсталация. Обстоятелството, че ответникът Ш. е възложител на обекта и че строителството е извършено от управлявано от него търговско дружество само по себе си не е основание да се приеме, че двамата ответници, както е заявено в исковата молба, не може да не са знаели за липса на изградена мълниезащитна система на къщата, т.е. съзнателно да са премълчали недостатъка, след като те са разполагали с документи за изпитването й и са предоставили на приобретателката документите за контрола от „Е.“ООД. Едва във въззивната жалба се заявява твърдение, че синът на ответниците К Ш. при среща с бащата на ищеца след пожара многократно е заявил, че къщата няма изградена мълниезащита и той е наясно с този факт. Освен че твърдението е късно заявено и затова не подлежи тепърва на установява във въззивното производство, следва още да се отчете, че то касае поведение на сина на ответниците, а не тяхно поведение, като за установяването на това твърдение жалбоподателят ангажира гласни доказателства и събирането им чрез разпит на свидетел, който обаче няма впечатления от това, което жалбоподателят твърди да е казал синът на ответниците, а може да каже какво му е казал бащата на ищеца, несъмнено заинтересуван от изхода на спора в интерес на ищеца, относно нещо, казано му от сина на ответниците К Ш.. Не се установява следователно от събраните по делото доказателства основателност на твърдението на ищеца ответниците да са знаели за липса на изградена мълниезащитна система на къщата и съзнателно да са премълчали този недостатък. Затова няма основания да се приеме наличие в случая на предвиденото в чл. 194,ал.2 от ЗЗД изключение, а приобретателят е следвало да изпълни своето задължение по чл. 194,ал.1 от ЗЗД – майката на ищеца е следвало след замяната на 15.09.2016 г. да прегледа имота и, ако изобщо не е имало изградена мълниезащитна инсталация, незабавно да уведоми прехвърлителите по замяната, респективно, ако е имало само привидност на изпълнение на такава инсталация и затова не е могло при обикновен преглед да се забележи липсата й, веднага след пожара е следвало ищецът да провери това обстоятелство и незабавно да уведоми прехвърлителите. В случая пожарът е настъпил на 28.07.2018 г., в исковата молба ищецът сочи, че според пожарникарите така става, като изобщо не слагат мълниезащита на сградите, молбата за обезпечение на доказателства е подадена до районния съд на 31.10.2018 г., заключението на вещото лице Г е прието в съдебно заседание на 6.12.2018 г., исковата молба до окръжния съд е подадена на 18.02.2019 г. и до нейното подаване ищецът не е уведомил ответниците да е открил недостатък липса на изградена мълниезащитна система на къщата. Установява се следователно, че няма уведомяване от вида, изискван от разпоредбата на чл. 194,ал.1 от ЗЗД, само което уведомяване е основание да се приеме, че вещта не е била одобрена. Исковата молба, в която се твърди наличие на такъв недостатък, не представлява незабавно уведомяване от собственика до прехвърлителите за открит от него такъв недостатък. След като ищецът не установява наличието на основание ответниците да отговарят за сочения в исковата молба недостатък на придобитата при замяната вещ-къща съгласно изискванията на чл. 193,ал.1 и чл. 194 от ЗЗД, то той неоснователно претендира за присъждане на двата вида обезщетения съобразно нормата на чл. 195,ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 и чл. 196,ал.1 от ЗЗД. Установява се следователно, че въззивната жалба е неоснователна, решението на окръжния съд, с което тези искове са отхвърлени, е правилно и следва да бъде потвърдено.

         Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.3 от ГПК жалбоподателят дължи да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за въззивното производство по спора. Видно от договора за правна защита и съдействие от 17.08.2020 г., направените разноски са в размер на 916 лв.  за платено в брой адвокатско възнаграждение и сумата е платена само от С.Ш.. Следва затова жалбоподателят да бъде осъден да заплати само на ответника по жалбата С.Ш. сумата 916 лв. за направените от него разноски.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 112, постановено на 14.04.2020 г. по гр.д. 171/2019 г. на Окръжен съд – П..  

ОСЪЖДА Д.Е.Г., ЕГН ********** ***, действащ като непълнолетен със съгласието на своя баща Е.И.Г.-К., ЕГН ********** ***, да заплати на С.К.Ш., ЕГН ********** *** сумата 916 лв. – направени разноски за въззивното производство по спора за платено адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие от 17.08.2020 г.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

                            ЧЛЕНОВЕ: (1)               

 

                                                (2)