РЕШЕНИЕ
№ 593
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300502691 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Д. К. Ц., ЕГН
**********, чрез пълномощника й по делото адв. Н.Г., против Решение
№1412 от 05.08.2021г., постановено по гр.д. №20215330104563 по описа на
Районен съд- Пловдив, І гр.с., с което е задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо дъщеря си Е. И. Ц., ЕГН
**********, както и да посещава специализирани програми за работа с
извършители на домашно насилие и й е наложена глоба в размер на
200 лв. на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН. С жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението, като се иска отмяната му и отхвърляне на
молбата за защита.
Ответната страна по жалбата- Е. И. Ц., ЕГН **********, действаща
със съгласието на своя баща И. А. Ц., чрез пълномощника си по делото
адв. Н.С., оспарва същата и иска обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
1
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за защита по
ЗЗДН, подадена от Е. И. Ц., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своя баща И. А. Ц., с която е поискана защита по реда на ЗЗДН поради
извършено спрямо нея домашно насилие от страна на нейната майка Д.
К. Ц. С молбата е поискана защита поради актове на домашно насилие,
извършени от ответника на 09.03.2021г., изразяващи се в крещене и
отправяне на обиди към молителката, хващането й за ръцете, бутане,
блъскане, нанасяне на удари, които действия са подробно описани в
молбата. С обжалваното решение съдът е приел, че ответницата е
извършила описаните в молбата за защита акт на домашно насилие
спрямо молителката, поради което е уважил подадената молба за защита
и е наложил мерки за защита на пострадалата по чл.5, ал.1, т.1 и т.5 от
ЗЗДН, както и глоба на ответника в размер на 200 лв. на основание
чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се
установява от писмените доказателства, че молителката Е. И. Ц. е дъщеря
на ответницата Д. К. Ц.. Предвид горното и съгласно разпоредбата на
чл.3, т.4 от ЗЗДН молителката има право да търси защита по реда на
същия закон.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на
2
първоинстанционния съд, че ответницата по молбата за защита е
извършила описаните в нея актове на домашно насилие спрямо
молителката.
За доказване на факта на извършване на твърдяното в молбата за
защита домашно насилие по делото е представена декларация от
молителката Е. И. Ц. по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която са описани отделните
действия на ответника. От заключението на приетата по делото съдебно-
психиатрична експертиза се установява, че молителката може да извежда
ясни представи относно заобикалящата я действителност и може
достоверно да пресъздава факти и обстоятелства относно сочения акт на
домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН
посочената декларация съставлява доказателствено средство в
производството по издаване на заповед за защита, а съгласно чл.13, ал.3
когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация. В случая твърденията на молителката
Е.Ц., изложени в молбата за защита и в декларацията, се потвърждават
и от представеното съдебно- медицинско удостоверение, издадено на
10.03.2021г., т.е. на следващия ден след инцидента, видно от което при
прегледа й са констатирани две кръвонасядания по мишниците,
охлузвания на лява предмишница, кръвонасядане на ляво бедро, които
според издалия удостоверението лекар по съдебна медицина са причинени
по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет
или неговото тангенциално действие и по начин и време е възможно да
са възникнали така, както съобщава освидетелстваната. Обстоятелството,
че при инцидента на 09.03.2021г. молителката е станала жертва на
домашно насилие се установява и от представения формуляр за
приемане на устен сигнал /л. 78 от първоинстанционното дело/, видно от
който веднага след инцидента на 09.03.2021г. молителката се е обадила
по телефона в Отдел „Закрила на детето“ и плачейки е разказала, че
майка й я е удряла и блъскала, както и от представения протокол от
проведена среща на 09.03.2021г. в Отдел „Закрила на детето“ /л.77 от
първоинстанционното дело/, видно от който молителката Е.Ц. е посетила
отдела веднага след инцидента, като е била видимо разстроена и
уплашена и е споделила, че майка й я е дърпала, притискала към
стената, ритнала я по крака и й ударила шамар по бузата. В подкрепа
3
на твърденията на молителката са и показанията на свидетеля И. Ц.-
неин баща, който действително не е очевидец на инцидента, но има
непосредствени впечатления за състоянието на дъщеря си веднага след
него, когато се е срещнал с нея в Отдел „Закрила на детето“ и тя е била
в лошо психично състояние и е имала видими следи от насилие-
драскотини по ръцете. Възраженията на жалбоподателката за
недопустимост на показанията на свидетеля Ц. поради факта, че същият в
качеството си на баща на молителката й е оказал съдействие за подаване
на молбата за защита, са неоснователни. В ГПК не се съдържа забрана
родителят на непълнолетната страна да бъде свидетел по делото, а от
разпоредбите на чл.166, ал.1 и чл.173 от ГПК, отнасящи се до отказа
от свидетелстване и до преценката на свидетелските показания, се налага
изводът, че това е допустимо. Предвид горното показанията на св. Ц. са
допустими, като същите следва да бъдат и кредитирани, доколкото
кореспондират с представеното по делото съдебно- медицинско
удостоверение, независимо от заинтересоваността на свидетеля. По делото
не са били ангажирани убедителни доказателства от страна на
ответницата, опровергаващи твърденията на молителката, че спрямо нея
е било упражнено насилие. Ангажираната от нея свидетелка св. С. Ч.-
нейна майка, не е очевидец на инцидента, нито има впечатления за
състоянието на молителката след него, а преразказва това, което й е
споделила самата ответница, поради което показанията й нямат
доказателствена стойност. Показанията на посочената свидетелка, че
дъщеря й не е упражнявала никакво насилие спрямо молителката, се
опровергават от данните в СМУ. Без значение за изхода на делото са
доводите на ответницата, че при процесния инцидент спрямо нея е било
упражнено насилие от страна на молителката. Даже и това да е така и
да се касае за взаимно нанасяне на удари и други актове на насилие
между тях, то по никакъв начин не изключва възможността при същия
инцидент тя да е извършила домашно насилие спрямо дъщеря си, нито
води до отпадане на възможността за същото спрямо пострадалата да
бъдат взети мерки за защита по ЗЗДН. Няма убедителни доказателства
ответницата да е действала в състояние на неизбежна отбрана,
причинявайки телесните увреждания на дъщеря си, за да бъде
освободена от отговорност за същите. В случай, че ответницата е
4
считала, че спрямо нея е извършено домашно насилие и се нуждае от
предприемане на мерки за защита по реда на ЗЗДН, за нея е
съществувала възможността да поиска такива, като подаде съответната
молба за защита.
По така изложените съображения и при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства настоящият състав на съда намира, че
по делото се установява, че ответницата Д.Ц. е извършила описаните в
молбата за защита и приложената декларация актове на домашно насилие
спрямо дъщеря си Е.Ц.. Ето защо подадената молба за защита правилно
е била приета за основателна и за защита на пострадалата са били
предприети мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.5 от ЗЗДН, както и на
ответника е наложена глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
Изложените във въззивната жалба доводи за начина на връчване на
обжалваното решение са без значение за изхода на делото, тъй като
евентуално допуснатите при връчване на решението нарушения не могат да
се отразят на правилността на последното и не могат да са основания за
отмяната му. Отделно от това по делото е безспорно, че решението е
достигнало до молителката и същата е упражнила в срок правото си да
го обжалва. Неоснователни са и доводите, че по делото е бил даден ход
по същество в отсъствие на ответницата, като била препятствана
възможността й да участва при приемане на заключението на
експертизата и да направи нови доказателствени искания. Същата е била
редовно уведомена за съдебното заседание и не е правила искане за
отлагането му, поради което съдът не е имал основание да отложи
разглеждането на делото.
С въззивната жалба се оспорват и присъдените с решението в полза
на молителката разноски за адвокатско възнаграждение, като се твърди,
че размерът му е завишен и не е бил реално заплатен. Тези доводи са
неоснователни. Видно от приложените договор за правна помощ,
сключен между молителката, действаща със съгласието на своя баща И.
Ц., и адв. Н.С., и разписка, издадена от адв. Н.С., в същите е отразено,
че на адвоката е било заплатено адвокатско възнаграждение за първата
инстанция в размер на 800 лв. При това положение следва да се приеме,
че посочената сума е била реално заплатена на адвоката. От страна на
5
ответницата до приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд не е било правено възражение по чл.78, ал.5 от
ГПК за прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение, поради
което и съдът не е имал основание да присъди по- нисък размер на
разноските за същото. Направеното едва с въззивната жалба възражение
в този смисъл е преклудирано и не подлежи на разглеждане.
Предвид горното обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателката Д. К. Ц. следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемата страна Е. И. Ц. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1412 от 05.08.2021г., постановено по
гр.д. №20215330104563 по описа на Районен съд- Пловдив, І гр.с.
ОСЪЖДА Д. К. Ц., ЕГН **********, да заплати на Е. И. Ц., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своя баща И. А. Ц., сумата от
400 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6