Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София,……………2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV
въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и осми
февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
участието на секретаря Т. Асенова и прокурора С.Димитров, разгледа
докладваното от съдия ТАЛЕВА ВНОХД №5191
по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от
08.10.2019г., постановена по НОХД №8086/2017г. по описа на СРС, НО, 108-ми
състав е признал подсъдимия Т.С.Т. за ВИНОВЕН в това, че в периода от
01.01.2011 г. до 11.01.2012 г. в гр. София, ул. „*****“, бл. 11, в обект
„Изложбен център М.“, при условията на продължаване престъпление, с две деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление - чл. 201
от НК, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на
длъжностно лице - „оператор на компютър“ в ЕТ „В.И. В енд В“ по трудов договор
№ 64/01.11.2006 г., като със Заповед № 02/04.02.2008 г. му е възложено
управление на поверени парични средства, присвоил чужди пари - сумата от 59
975,09 /петдесет и девет хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и девет
стотинки/ лева, собственост на ЕТ „В.И. В енд В“ с управител В.И., връчени в
това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като причинените вреди
са в големи размери, както следва:
|
|
- На неустановена дата в
периода от 01.01.2011 г. до 28.05.2011г. в гр. София, ул. „*****“, бл. 11, в
обект „Изложбен център М.“, в качеството си на длъжностно лице - „оператор на
компютър“ в ЕТ „В.И. В енд В“ по трудов договор № 64/01.11.2006 г., като със
Заповед № 02/04.02.2008 г. му е възложено управление на поверени парични
средства, присвоил чужди пари - по протокол от 14.06.2011 г. - сумата от 46
947,51 /четиридесет и шест хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и
петдесет и една стотинки/ лева, собственост на ЕТ „В.И. В енд В“ с управител В.И.,
връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като след
получаване на паричните средства, не отчитал същите в касата на фирмата, а ги
задържал за себе си;
- На неустановена дата в периода от 16.06.2011 г. до 11.01.2012г. в гр.
София, ул. „*****“, бл. 11, в обект „Изложбен център М.“, в качеството си на
длъжностно лице - „оператор на компютър“ в ЕТ „В.И. В енд В“ по трудов договор
№ 64/01.11.2006 г., като със Заповед № 02/04.02.2008 г. му е възложено
управление на поверени парични средства, присвоил чужди пари - по протокол от
11.01.2012 г. - сумата от 13 027,58 /тринадесет хиляди двадесет и седем лева и
петдесет и осем стотинки/ лева, собственост на ЕТ „В.И. В енд В“ с управител В.И.,
връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като след
получаване на паричните средства, не отчитал същите в касата на фирмата, а ги
задържал за себе си - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303 НПК и чл. 202, ал. 2, т. 1
вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 вр чл. 54 НК му е НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил за изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на
присъдата в сила, както и го е ЛИШИЛ от правото да
упражнява професия или дейност и да заема държавна или обществена длъжност,
свързани с пазене и управление на чуждо имущество и материалната му отчетност
за срок от 5 /пет/ години.
С присъдата на основание
чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия Т.Т.
да заплати на ГИ ЕТ „В.И.“ сумата от 57 875,09 лева, представляващи причинени с
инкриминираното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.01.2012 г. до окончателното изплащане на всички суми, както
и направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на 4 000 лева,
като е ОТХВЪРЛИЛ предявения граждански иск за сумата над 57 875,09 лева до
предявения размер от 59 975, 09 лева.
Със същата присъда, на основание чл.189, ал.3 НПК и с оглед изхода от
делото, СРС е осъдил подсъдимия Т. да заплати разноски по
водене на делото, направени в хода на съдебното производство в размер на 2 220
лева - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, държавна такса
от 4 % върху уважената част от гражданския иск - 2 315 лева - в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, както и, в случай, че не изпълни
доброволно в срок задължението за заплащане на присъдените съдебни разноски и
държавни такси, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за
служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СРС.
Срещу тази присъда е подадена жалба и допълнение към нея от адв. В.М.
от САК, с които се иска отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на
подсъдимия по възведеното му обвинение. В допълнението към въззивната жалба се
прави подробен анализ на събрания доказателствен материал, както и разбор на
мотивите към обжалваната присъда, изразява се несъгласие с анализа и оценката
на доказателствата, направени от районния съд. Излагат се твърдения за
допуснато процесуално нарушение с мотивите, изразило се в наличието на
противоречия в същите, липса на отговор на направените от защитата възражения и
недостатъчен анализ на доказателствата, които не са били обсъдени поотделно и
съпоставени едно с друго, като се застъпва становище, че тези пороци се
приравняват на липса на мотиви. Отделно от това се заявява недоволство от
наказанието, наложено на подсъдимия, както и се изразява несъгласие с
отчетените от първия съдебен състав отегчаващи вината обстоятелства. На база
преценката на доказателствата, направена в допълнението към въззивната жалба,
се претендира недоказаност на обвинението, поради което се иска да бъде
постановена оправдателна присъда.
В закрито заседание на 07.01.2020г.
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага
разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица, както и ангажирането на нови
доказателства.
Пред въззивния съд представителят на
Софийска градска прокуратура намира атакуваната присъда на районния съд за
правилна и законосъобразна в цялост. Взема отношение по изложените от защитата
възражения, които намира за неоснователни, тъй като производството по делото не
е за престъпление по чл.255 от НК, нито за нарушения на трудовото
законодателство, с оглед на което възраженията в тази насока намира за
неотносими към предмета на делото. Посочва, че от доказателствата по делото с
категоричност се установява, че подсъдимият е имал материално-отчетнически
функции, с които е бил запознат. Относно липсата на дневник за финансовите
отчети, с оглед обстоятелството, че трудовият договор с подсъдимия е бил
сключен при откриването на търговския обект, то и същият е започнал работа с
нулево салдо. Воденето на вторичен счетоводен регистър от подсъдимия, счита за
обстоятелство, което не намира отражение върху съставомерността на деянието.
Намира за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че и при
двете извършени ревизии на касовата наличност, са установени липси на база
съпоставка на общата касова книга със съответните приходи и разходи за
съответния период, поради което и липсата на първична счетоводна документация
без подпис на подсъдимия, не води до несъставомерност на деянието. Като косвено
доказателство в подкрепа на обвинителната теза изтъква липсата на възражение
при двете ревизии както от страна на подсъдимия, така и от страна на
свидетелите на същата. Косвено доказателство досежно авторството на деянието
счита, че е и сключеният договор за заем между ЕТ и подсъдимия, чиято цел е
била всъщност връщане на присвоените суми, като доказателство в тази насока са
и извършените от подсъдимия плащания по този договор. Изтъква още, че при
съпоставка на всички документи, предадени от частния обвинител и от
заключението на вещото лице, се установява, че те отговарят на действителното
фактическо положение към датата на съставянето им. С оглед на всичко това,
намира правните изводите на първия съд за съставомерност на инкриминираното
деяние от обективна и субективна страна за правилни и почиващи на събраните по
делото доказателства, а също счита, че правилно е приет за основателен и
приетия за съвместно разглеждане граждански иск.
Повереникът на ЧО и ГИ – адв. Я.,
изтъква, че няма спор в теорията и практиката, че МОЛ може да притежава това
качество фактически, както и че може да бъде назначено с трудов договор на
такава длъжност, но и в двата случая такова лице отговорност за поверените
му стоково материални ценности и пари. В
конкретния случай намира, че безспорно е установено, че подсъдимият е извършвал
именно такава дейност от самото откриване на търговския обект, тъй като е бил
единствен служител в обекта и по този начин всички търговски и счетоводни
дейности са извършвани именно от него – получавал е пари от продадените стоки,
водел е касовата книга, в която е следвало да отчита всички парични движения. В
подкрепа на тезата си посочва, че са водени граждански дела по повод
дисциплинарното уволнение на подсъдимия, като с влязло в сила решение е
потвърдено наличието на валидно трудово правоотношение, а заповедта за
дисциплинарно уволнение е потвърдена като законосъобразна поради дисциплинарни
нарушения със същия предмет, както този по воденото наказателно производство
срещу подсъдимия. Изтъква още, че от доказателствата по делото безспорно е
установено, че никое друго длъжностно лице не е извършвало дейностите,
възложени на подсъдимия от откриване на търговския обект до неговото уволнение.
Намира, че ревизиите са извършени
законосъобразно, на тях е присъствал и подсъдимият, който не е направил никакво
възражение, подписал е протоколите, приел е за врени заключенията от тях, които
са установили наличието, респ. след това и липсата на финансовите средства. В
допълнение счита, че от цялостния анализ на доказателствата може да се направи
обоснован извод, че е налице виновно и противоправно поведение на подсъдимия, с
оглед на което присъдата на районния съд се явява правилна, законосъобразна и
справедлива с постановеното при превес на смекчаващи вината обстоятелства
наказание, поради което моли за нейното потвърждаване.
Другият повереник на ЧО и ГИ – адв. Д.,
намира че защитата изопачава факти, които са безспорно установени от
доказателствата по делото. За разликите в двете, водени от подсъдимия книги
изтъква, че това е именно липсващата сума, инкриминирана по делото. Досежно
възраженията, че счетоводството не е водено в съответствие със законовите
изисквания, сочи че е водено перфектно счетоводство и всички сделки са
документално обезпечени. Относно субективната страна на деянието посочва, че
подсъдимият се е подписал на констатациите от вътрешните ревизии, признал е
констатираните липси, три пъти е внесъл суми от по 700 лв., общо е внесъл 2100
лева, което сочи, че той с подписа си и с действията си е признал, че това е
неговата престъпна деятелност. Изтъква, че доверителят му трябва да получи
морална удовлетвореност с оглед взаимоотношенията между него и подсъдимия,
което подкрепя с обстоятелството, че присъдата на първия съд не е обжалвана
като размер на наказанието, защото считат, че каквото и да е наказанието като
размер, то ще има превъзпитателно въздействие върху подсъдимия, а и върху
обществото като цяло, поради което моли за потвърждаване на атакуваната
присъда.
ЧО и ГИ – В.И., поддържа заявеното
от прокурора и изразява желание жалбата на подсъдимия да бъде изцяло
отхвърлена. Посочва, че още с откриването на търговския обект, всички стоково
материални ценности са предадени на подсъдимия Т., а касовата книга е започната
с нулево начално салдо. Излага още, че от 2006г. до 2011г., са извършвани
ежегодно стокови инвентаризации на стоките в търговския обект, за което
документи се съдържат в кориците на делото – инвентаризационни описи за 2010г.
и за 2011г. Изтъква, че от 2006г. до месец януари 2012г., подсъдимият изцяло е
записвал прихода и разхода в касовата книга. По отношение извършените ревизии,
излага че същите са започнати след издадена заповед за започване на ревизия,
издаден е и констативен протокол за липсите. Във връзка с доводите в жалбата на
защитата на подсъдимия, цитира разпоредби от ЗСч. Посочва още, че в касовата
книга са отразени като разход 390 лева, за които е отбелязано, че са платени за
изработването на сайт, като след разговор с лицето е установено, че той дори не
е чувал за тези пари.
Защитникът на подсъдимия – адв. М.,
намира за недоказано, че на подсъдимия е предадена цялата касова наличност в
обекта, тъй като липсват надлежни документи за това. Излага, че липсват
доказателства какви точно суми са възложени на подсъдимия при встъпването му в
длъжност или преди извършване на ревизиите, за да се приеме, че констатираната
липса е в резултат на присвояване. Навежда твърдения, че подсъдимият не е имал
качеството на „длъжностно лице“, тъй като в трудовия договор и длъжностната му
характеристика няма задължения да се занимава с пари, а назначаването му със
заповед и пълномощно, с което му се възлагат подобни функции, са били с цел
избягване на регистрация в НОИ. Посочва още, че не се прави разлика между книга
за дневни финансови отчети и обща касова книга, като първата е задължителна по
ЗДДС, а втората е по преценка на главния счетоводител. Книгата за дневните
финансови отчети изтъква, че се контролира от НАП и чрез нея се установява
реалната касова наличност. Позовава се на разпоредби от Наредба №18 за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, достигайки до извод, че в конкретния случай ревизията не е
извършена по книгата за дневните финансови отчети, поради което и не може да се
проследят всички входящи и изходящи движения на парите. Изтъква, че поради не
издаването на приходни и разходни касови ордери, не може да се установи какви
пари са постъпили в касата, не може да се установи без наличието на ПКО,
подписани от подсъдимия, че той е получил пари в брой, като поради липсата на
ПКО и РКО, не може касовата книга да бъде регистър на постъпили средства.
Намира, че като са извършени ревизиите по касова книга са нарушени ЗСч, Наредба
№18 и ЗДДС. Излага, че подсъдимият Т. не е водил книга за дневни финансови отчети,
а му правят ревизия по касова книга, която не е заведена, не му е поверено
имущество, не е въведено начално салдо, не е заприходена стока, липсва и
приемо-предавателен протокол за стоково материални ценности. От касовата книга
не става ясно въз основа на кои първични счетоводни документи се правят
записвания в графите „приходи“ и „разходи“, тъй като няма посочване на номера
на фактури, не са изследвани и счетоводни документи, а само сборове. Посочва
още, че във фирмата са се водели две книги, които съгласно ЗСч трябва да са
идентични, а когато не са, то едната е фалшива, като в конкретния случай
ревизия е извършена на черната каса. С оглед на всичко това достига до извод,
че обвинението е недоказано от събраните по делото доказателства, поради което пледира
за оправдаването на подсъдимия по предявеното му обвинение.
Подсъдимият Т.С.Т., в правото си на
лична защита поддържа изложеното от защитника му, в правото си на последна
дума, моли да получи оправдателна присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице
основания за отменяването или изменението на първоинстанционния акт поради
следните съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно и
задълбочено в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен
материал, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с приетата от първия съд и е следната:
Подсъдимият Т.С.Т.
е роден на *** г. в гр. Казанлък, българин
е, български гражданин,
не е осъждан, с висше образование, живущ ***, с ЕГН: **********.
Свидетелят В.И. е собственик на капитала и
управител на ЕТ „В.И. В енд В“ със седалище *** и предмет на дейност - търговия
с медицински изделия и лекарствени средства. Между подсъдимия Т., който бил син
на съпругата на свидетеля И. и ЕТ „В.И. В
енд В“ бил сключен трудов договор №64/01.11.2006г., по силата на който
подсъдимият бил назначен на работа в ЕТ на длъжност „оператор на компютър“.
Подсъдимият започнал работа в открит през ноември 2006г. нов търговски обект на ЕТ „В.И. В енд В“, находящ се в гр. София, кв. „Свобода”, ул. „*****”, бл. 11 -
Изложбен център „М.“. Той бил единственият служител в обекта и въпреки, че бил назначен на длъжност „оператор на компютър“, фактически действал
като негов управител, тъй като свидетелят И. му възложил да
извършва стопанската дейност – договаряне с търговски партньори на ЕТ „В.И. В
енд В“, продажба на предлаганите изделия, отчитане на получените средства. В
обекта се водела и „касова книга”, в която следвало да се описват всички
стопански операции – приходни и разходни, всички извършени продажби и получени
от тях пари, да се описват всички издадени документи – касови бонове, фактури,
приходни касови ордери /ПКО/, разходни касови ордери /РКО/, експедиционни бележки и други.
Подсъдимият отговарял за воденето на касовата книга.
В същата
сграда, но в друго помещение, имало офис на Медицински център „Е.-В” ЕООД, чийто собственик на капитала бил отново свидетелят В.И.. Дейността на
медицинския център била отделена от тази на ЕТ „В.И. В енд В“. Медицински център „Е.-В” ЕООД имал и друг служител,
различен от подсъдимия.
На
23.04.2007г., свидетелят И., като управител
на ЕТ „В.И. В енд В“, издал генерално пълномощно, с което упълномощил
подсъдимия със следните правомощия: да извършва всякакви правни действия от
негово име и за негова сметка; да го
представлява пред всички лица, организации
и учреждения в страната, и извън нея; да извършва всякакви разпоредителни действия; да извършва всякакви
сделки на управление и разпореждане с негово имущество и други. Подсъдимият бил запознат със съдържанието на това пълномощно.
На
24.01.2008г. свидетелят И., като управител на ЕТ „В.И. В енд В“, издал заповед
№01, с която възложил на подсъдимия, като „управител на склад”, във връзка с
организацията на трудовия процес на обект „Изложбен център” София, да определи
лице, което да изпълнява длъжността „фактурист”, което да издава съответните
документи за всяка стока. Било възложено на подсъдимия да определи и лице,
което да изпълнява длъжността „касиер”, като на касиера се вменявали задължения
да завежда касовата книга, като за всяка постъпила сума се издава приходен
касов ордер, а за всяка разходвана - разходен касов ордер, които да се
отразяват в касовата книга, като оборот за деня. Касовата книга следвало да се
приключва всеки ден и в края на месеца.
На 30-то число
в гр. Казанлък трябвало да се изпраща копие на касовата
книга за месеца, придружена с всички документи, описание в нея. Със заповедта
изрично се предвиждало към касовия апарат да се води ежедневно и друга касова
книга, в която да се описва движението на парични средства, за които има
документи, към която да се прилага дневния отчет и която трябвало да се
приключва всеки ден.
Подсъдимият
не определил лица, които да заемат
посочените длъжности и фактически той изпълнявал, и
тези
функции. На 04.02.2008г. свидетелят И., като
управител на ЕТ „В.И. В енд В“, издал заповед №02, с която възложил на
подсъдимия, в качеството му на „компютърен оператор в Изложбен център София”:
да води ежедневно касовата книга на касовия апарат и да отговаря за
записванията и наличността на парични средства по нея; да отчита постъпилите
парични средства по извършените продажби след изплащане на месечните
консумативи и трудови възнаграждения; при приключване на всеки календарен месец, да представя в счетоводството всички приходно-разходни документи,
свързани с дейността на търговския обект. Подсъдимият
Т. бил запознат и с тази заповед.
В обекта в
гр. София, Изложбен център „М.“, подсъдимият
извършвал продажба на медицинските изделия, получавал парите за тях, издавал
фискални бонове от наличния касов апарат, издавал и фактури. Също така, описвал
извършените продажби и получените пари в „касовата книга”, водена в обекта
заедно с книгата за касовия апарат, описвал в нея всички други извършени
стопански операции, описвал и издаваните фактури, фискални бонове, приходни и
разходи касови ордери и други. Подсъдимият имал и
задължението
да отчита парите от продажбите в счетоводството на ЕТ „В.И. ***. Това правел, като
периодично предавал на шофьори на ЕТ „В.И. В енд В“, които доставяли стока в
обекта в гр. София, да занесат в счетоводството в гр. Казанлък получените от
продажбите пари, както и екземпляри от издадените касови бонове, фактури и
други приходно-разходни документи, както и копие от касовата книга за
съответния месец.
В периода от
01.01.2011г. до 28.05.2011г., подсъдимият
не отчел всички получени при продажби на изделия в обекта пари, а задържал
получените и неотчетени суми за себе си. Така в този период той не отчел и
задържал за себе си общо сумата от 46 947,51 лева. Свидетелят И. започнал да се съмнява, че подсъдимият не отчитал
всички пари от продажби, поради което на 11.06.2011г. издал заповед за ревизия
на паричните средства и стоково материалните ценности в обекта. Ревизията била
извършена от свидетеля В.И. в присъствието на подсъдимия и на свидетелката Н./В./ - служител в Медицински център „Е.-В”
ЕООД. При ревизията свидетелят И. проверил
наличността в касата на обекта – тя била 1 882, 69 лева. Според описаното в
касовата книга, водена от подсъдимия Т., наличността
трябвало да бъде 48 830, 20 лева. Така била отчетена липсата на 46 947,51 лева.
На
11.08.2011г. в гр. Казанлък бил сключен договор за заем между ЕТ „В.И. В енд В“
и подсъдимия Т., с който ЕТ „В.И. В енд В“ се задължил да предостави на
подсъдимия заем в размер на 46 947,51 лева, които последният следвало да върне
с възнаграждение, като всеки месец връща по 700 лева. Реално ЕТ не бил дал тези пари в заем на подсъдимия, а договорът бил
сключен, за да се гарантира връщане на липсващите и взети от подсъдимия 46
947,51 лева. Поради това и не бил осчетоводен. На три пъти – на 21.09.2011г., на 17.11.2011г. и
на
06.12.2011г., подсъдимият предал на ЕТ „В.И. В енд
В“ по 700 лева или общо за
посочения период, предал 2 100 лева.
Подсъдимият
продължил да работи в обекта на ЕТ в гр. София, като в периода от 16.06.2011г.
до 11.01.2012г. отново не отчел в касата на търговеца, получени от продажби 13 027,58 лева, а ги задържал за себе си. Тъй като
продължил да се съмнява в подсъдимия, на 11.02.2012г. свидетелят И. извършил нова ревизия на обекта – в присъствието на
подсъдимия и на свидетелката Н./В./. Били
сравнени касовата наличност /4 228, 28 лева/ и наличността, каквато трябвало да
бъде според отразеното в касовата книга /17 255, 86 лева/, водена от
подсъдимия, и така била
констатирана липсата на неотчетените и задържани от подсъдимия 13 027,58 лева.
На 31.01.2012г.
свидетелят И., като управител
на ЕТ „В.И. В енд В“, издал
заповед №01, с която наложил наказание
„дисциплинарно
уволнение“ на подсъдимия и заповед №02, с
която прекратил трудовия договор,
сключен между ЕТ и
подсъдимия Т..
На 03.04.2012г., свидетелят В.И. подал жалба до ОДМВР - гр. Стара
Загора.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие, които са следните: показанията
на свидетелите В.И., В. Н./В./, Д. Ц., П. И. и А. Г., заключения
на ССчЕ; жалба от свидетеля И. ***; ксерокопия на: трудов договор №64/01.11.2006
г.; генерално пълномощно; заповед №1/24.01.2008г.; заповед №1/26.01.2010г.;
заповед №02/04.02.2008г.; договор за паричен заем от 11.08.2011г.; приходни
касови ордери от 21.09.2011г. и 06.12.2011г.; преводно нареждане от 17.11.2011г.;
заповед от 14.06.2011г. за ревизия; констативен протокол за налични парични
средства от 14.06.2011г.; опис на налични парични средства; опис на касова
наличност от 02.12.2011г.; протокол от ревизия от 05.12.2011г.; протокол за
касова наличност от 11.01.2012г.; въпросни листове; искане за писмени
обяснения, обяснение и декларации от подсъдимия; заповеди № 01/31.01.2012 г. за
дисциплинарно уволнение и заповед №02/31.01.2012г. за прекратяване
на трудов договор; трудови договори и длъжностни характеристики; справки до
НАП; касова книга за 2010, 2011г. и м. януари 2012г.; фактури, касови
бележки и експедиционни бележки; дневник на сметка 442 за януари 2012г,;
нотариален акт; ведоМ. за заплати; ксерокопия от свидетелство за регистрация на
фискално устройство; справки за продажби по фактури за периода от 01.01.2011г.
до 31.01.2012г.; справки за продажби през 2012г. по експедиционни бележки от
2011г.; справки за продажби за 01.01.2011г. - 31.01.2012г. по експедиционни
бележки от 2011г.; книга за дневните финансови отчети за периоди 03.01.2011 -
21.12.2011г. и 01.01.2012 - 21.12.2012 г. на ЕТ „В.И. В енд В“; аналитични
оборотни ведоМ.и, и други; справка за съдиМ. за подсъдимия.
Въззивният съдебен състав изцяло се
солидаризира с анализа и преценката на посочените доказателства и
доказателствени средства, изложени в мотивите към присъдата на първостепенния
съд. Въпреки това обаче, с оглед на обстоятелството, че част от възраженията на
защитата са именно за недоказаност на обвинението въз основа на събрания
доказателствен материал, същите се налага да бъдат обсъдени и в настоящето
изложение.
С основание първостепенният съдебен
състав е поставил в основата на изводите си по фактите показанията на свидетеля
И., който в качеството си на собственик и управител на ЕТ „В.И. В
енд В“,
е бил най-запознат с дейността, реда и начина й на осъществяване, а също и с
организацията на работа, създадена в обекта в гр. София, занимаващ се с
продажбата на медицински изделия и помощни средства за хора с увреждания. Макар
и да се предполага, че показанията на този свидетел могат да бъдат
преднамерени, с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля И. от крайния
изход на делото, в качеството му на страна в производството, преценени отделно
и след съпоставянето им с останалите гласни и писмени доказателства по делото,
се достига до извод, че неговите показания следва да бъдат ценени с доверие в
цялост, тъй като са съответни на показанията на свидетелите Г., И., Н./В./,
както и на писмените доказателства по делото. Изложеното от свидетеля И. намира
опора и в заключението на ССчЕ, приета с доверие от първия и въззивния съд,
поради което и този съдебен състав прецени показанията на И. като правдиви и
като източник на доказателства за фактите и обстоятелствата, които се
установяват от тях. От показанията на свидетеля И. се установява, че макар
подсъдимият да е бил назначен с трудов договор на длъжността „оператор на
компютър”, в обекта на
ЕТ „В.И. ***, той реално е изпълнявал функциите на управител, които включвали
преговори с търговски партньори, извършване на продажби и отчитане на
получените пари. Тези задължения са му били възложени от управителя на ЕТ – свидетелят И..
Подсъдимият е бил и единствен служител в обекта от откриването му, за което
обстоятелство твърдения излагат и свидетелите Г. и И.. Приетите като писмени доказателства
по делото – генерално пълномощно от 23.04.2007г. и заповед
№02/04.02.2008г.,
също установяват, че подсъдимият е имал и материално-отчетнически задължения, които е изпълнявал във времето, в
което е престирал труд в процесния търговски обект в гр. София. Тук е мястото
да се каже, че твърденията на защита, че не се доказва от доказателствата по
делото, че подсъдимият е изпълнявал материално-отчетнически функции, респ. че е
имал качеството на „длъжностно лице“, се оборват от посочените писмени и гласни
доказателства. Възраженията, че възлагането на материално-отчетнически функции
не е било извършено по изискуемия ред, с цел да се избегне регистрация в НОИ,
са ирелевантни към предмета на доказване по делото. Върховният съд приема, че
възлагането може да стане и устно от ръководни лица, които имат право да
назначат определено лице на съответната работа (ППВС 370, т. 2). В настоящия
случай свидетелят И., в качеството си на управител на едноличния търговец е
имал ръководни функции в предприятието на ЕТ, бил е в правомощията си да
възложи на подсъдимия Т., първоначално устно, впоследствие с
пълномощно, а накрая и със
заповед № 02/04.02.2008г., управление на поверени парични средства, като подсъдимият е имал задължение да получава
парите от клиентите при продажбите на стоки и след това да ги отчита в касата. В показанията на свидетелката И.
също се излагат твърдения, че подсъдимият е
изпълнявал всякакви длъжности, включително е изпълнявал и длъжността продавач-консултант,
като е
извършвал продажби и е отчитал средствата от тях. Свидетелката Н./В./,
посочва в показанията си, депозирани в хода на първоинстанционното съдебно
следствие, че подсъдимият е работел като управител на обекта в гр. София,
продавал е стоки и е отчитал извършените продажби. Въз основа на обсъдените
гласни доказателствени средства, първият съдебен състав обосновано е приел, че преките
задължения на подсъдимия в обекта, са включвали продажба на стоки,
получаване на парите за тях, съхраняването и отчитането им. Точният обем
на задълженията и правомощията
на подсъдимия в обекта, се установява от
посочените по-горе генерално пълномощно и заповед №02/04.02.2008г. Правилно е преценено от
контролираната инстнация, че въпреки липсата на писмени
доказателства
по делото за връчване
на посочените документи на подсъдимия, не остава място за съмнение,
че Т.Т. е бил
запознат със съдържанието на тези документи, тъй като от самото откриване на обекта и в
продължение на години, е изпълнявал посочените функции. Това обстоятелство се установява
както от показанията на свидетелите
И. и Г., така и от касовата книга,
книга за дневните финансови отчети, а също и от издаваните от него
фактури за процесиите периоди.
Всички тези доказателства с необходимата категоричност установяват, че
подсъдимият е бил наясно с възложените му функции на
МОЛ и е изпълнявал същите.
Редът, по който подсъдимият е отчитал получените от продажбите пари, се
установява посредством показанията на свидетелите И., Г., И. и Н.. Най-подробни в това отношение са
тези на свидетелите И. и Г.. Тези свидетели са се занимавали пряко с отчитането на
паричните средства от продажбите на стоки, поради което и техните показания са
най-пълни и най-информативни за това обстоятелство. Именно въз основа на
техните показания се установява, че подсъдимият е изпращал получените от продажбите парични суми в
счетоводството на ЕТ в гр. Казанлък, по шофьори,
които са доставяли стока от този град. Заедно с парите Т.Т. е изпращал и вторите екземпляри от
касовата книга, която той е водел, и копия на
фактури, и други издавани документи.
Показанията на свидетелите И. и Г.са
еднопосочни за тези факти, а
и намират опора в изложеното от свидетелката И., относно изпращането на парите. Косвено доказателство в подкрепа на техните показания за
начина, по който са отчитани парите в счетоводството в гр.Казънлък, са
показанията на свидетелката Н., която е работела в Медицински център „Е.-В” ЕООД, също собственост на свидетеля И.. Според заявеното от Н., тя
се е отчитала по същия начин за извършените продажби от Медицински
център „Е.-В” ЕООД. Доколкото
показанията на посочените свидетели са единни и безпротиворечиви за тези факти,
обосновано първият съд ги е ценил като достоверен източник на доказателства за
тях.
В
противовес с изнесеното от свидетелите И., Г., Н.и И.
досежно
материално-отчетничиските функции, които е имал подсъдимият в обекта в „Изложбен център” София,
са показанията
на свидетелката Ц., изнесени
в хода на съдебното следствие, проведено от районния съд. Пред съда тази
свидетелка твърди, че подсъдимият не е продавал стоки и не е работил с пари, че
не е оформял касовата книга, не
се е отчитал.
Тези нейни твърдения обаче остават изолирани от останалия доказателствен материал
и противоречат на заявеното от свидетелите И., Г., Н.и И., поради което с основание първият
съд е кредитирал с доверие изложеното от Ц. в хода на досъдебното производство,
приобщено по надлежния ред, тъй като именно то е съответно на показанията на посочените
свидетели, както и на писмените доказателства – генерално
пълномощно и заповед №02/04.02.2008г., от които се установява, че на подсъдимия са били възложени
функциите на МОЛ. Въззивният
съдебен състав също отдаде установеното противоречие в показанията на Ц. от
досъдебното и съдебното производство, на промяна в мотивацията й, дължаща се на
възникнали впоследствие трудови правоотношения между тази свидетелка и брата на
подсъдимия.
Въз
основа на така обсъдените и анализирани гласни и писмени доказателствени
средства, правилен е изводът на първата инстанция изведен от тях, че се доказва
категорично, че подсъдимият е изпълнявал материално-отчетническа длъжност в обекта на ЕТ в гр. София. Въззивният съдебен състав се солидаризира изцяло и с
отговора, даден в мотивите на районния съд във връзка с направеното от защитата
възражение, за липсата на документи, които да установяват, че подсъдимият е
получавал пари от продажбата на стоки. В писмените доказателства по делото се
съдържат фактури, които са издадени в процесния период и са издадени именно от
подсъдимия, като в тези фактури са отразени плащания в брой. Доколкото
подсъдимият Т. е бил единствен служител в обекта на едноличния търговец в гр.
София, то единственият логичен и
обоснован извод е, че освен него, не е имало друго лице, което би могло да
извършва продажба на стоките в този обект, респ. да получава парите от
продадените стоки. Не на последно място, по делото не се съдържа нито едно
доказателство, което да внесе съмнение, че би могло друго лице, освен
подсъдимият, да е извършвало дейност в процесния обект, тъй като Т.Т. е бил
единственият служител там, който е отговарял за дейността му и е извършвал
всички дейности в този обект – сключване на договори, получаване на стоки,
продажби, получавал е средствата от продажбите и е следвало да отчита същите в
счетоводството в гр. Казанлък.
Пак от гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите И. и Г., се установява
начинът, по който се е водела отчетността на развиваната в обекта на ЕТ в гр.
София, ул. „*****“, бл. 11, Изложбен център „М.“, дейност. В обекта се е водела
касова книга, в която са се описвали всички движения на пари – описвали са се
всички постъпления и разходи на парични средства, всички извършени продажби и
плащания, всички издавани в тази връзка документи. Тази книга е била отделна от
книгата за дневните финансови отчети /ДФО/, като именно тя е отразявала в
пълнота всички извършвани стопански операции в обекта. Това е видно от заповед
№ 01/24.01.2008г. Свидетелката Н.също излага твърдения, че парите от оборота са
се вписвали в книги. Вещото лице,
изготвило ССчЕ, също дава заключение, че касовата книга дава възможност да се проследи
движението на паричните потоци за процесния период, както и че касовата книга е
водена редовно и в нея коректно са записвани документите по извършените разходи
и получените приходи. Заключението на вещото лице по ССчЕ е напълно съответно
на изложеното от свидетелите И. и Г., че в обекта е водена касова книга, в
която са описвани всички постъпления и разходи на парични средства. Това, че
касовата книга отразява движението на паричните потоци в обекта, се установява
още и от наличните ксерокопия от нея, в които може да се констатират вписвания
на начално салдо и различни по вид операции, по които е имало приход или разход
на средства. С оглед на всичко това, не намират опора в доказателствата,
възраженията на защитата, че без наличие на ПКО, не може да се установи, че
подсъдимият е получил пари в брой и че само по касова книга не може да бъде
установено постъплението на парични средства. В подкрепа на този извод отново
трябва да се посочи, че подсъдимият е бил единствен служител в процесния обект,
единствен той е осъществявал всички дейности в обекта, както продажбите, така и
получаването на паричните суми от продадените стоки, когато са заплащани в
брой, а също и воденето на съответната документация и отчитане на паричните
средства. Касовата книга, послужила като основен документ, по данни от който е
извършена ревизия на касовата наличност е била водена именно от подсъдимия. Той
е вписвал както приходите в касата, така и разходите, извършени от касовата
наличност, той е описвал и съответните документи, удостоверяващи постъпили в касата приходи или извършени
разходи от касовата наличност. Ето защо и възраженията, че без да са налице ПКО
не би могло да се установи, че подсъдимият е получил пари в брой, се явяват
несъстоятелни и не намиращи опора в доказателствата по делото. В
действителност, ако друго лице, различно от подсъдимия, бе водило касовата
книга, в която да са вписвани приходи и разходи без да са налице съответните
РКО и ПКО за това, не би бил верен и изводът, че отразеното в касовата книга би
могло да послужи за установяване движението на паричните потоци за дейността в
обекта. Настоящият случай обаче не е такъв. Подсъдимият е лицето, на което са
заплащани пари в брой за извършените продажби, той е и лицето, което е
отразявало в касовата книга постъпилите приходи от тези продажби. Липсват
доказателства друго лице да е извършвало каквито и да било действия в обекта,
липсват доказателства друго лице да е описвало съответните приходи и разходи от
търговската дейност, развивана в този обект в касовата книга. С оглед на това и
за въззивния съд не остава съмнение, че описаното в касовата книга като
движение на паричните средства в обекта, в процесния период, отговаря на
действителното им движение, както и че констатираната липса на съответни парични
суми в касовата наличност е реална липса, в каквато насока е и заключението на
ССчЕ.
За извършените
ревизии на парични средства в процесния обект, източник на доказателства са
показанията на свидетелите И., Г., Н.и И., както и ксерокопията на заповед от
14.06.2011г. за ревизия; констативен протокол за налични парични средства от 14.06.2011г.; опис на налични парични
средства; опис на касова наличност от 02.12.2011г.; протокол за касова
наличност от 11.01.2012г.; въпросни листове; искане за писмени обяснения,
обяснение и декларации от подсъдимия, касова книга се черпят данни за
извършените ревизии на парични средства в процесния обект. От посочените
доказателства се установява времето на извършване на двете ревизии, периодите
за които са се отнасяли и констатираните при тях липси, като свидетелят И. е
извършил ревизиите, а свидетелката Н.е присъствала на тях. От техните показания
се установява, че ревизиите са били само на пари, съпоставено е било описаното
в касовата книга и фактическата наличност в касата, като не е извършена
проверка на стокови наличности. При извършването на двете ревизии не са взети
предвид книгите за ДФО, видно от показанията на свидетелите И. и Г., която е
била счетоводител на ЕТ и е била запозната с ревизиите. Това, че не са взети
предвид книгите за ДФО, се установява и от изготвените при ревизиите описи на
касова наличност и протокол. Установява се от посочените гласни и писмени
доказателства, че и при двете ревизии са констатирани липси на парични
средства, които, съгласно описаното в касовата книга, и преценка на отразените
в нея салда, приходи и разходи, е следвало да са налични. Конкретните суми,
които реално са били в касата при ревизиите, се установяват от тези писмени
документи, изготвени при ревизията - констативен протокол за налични парични
средства от 14.06.2011г. и опис на налични парични средства /за ревизията от
14.06.2011г./, протокол за касова наличност от 11.01.2012г. /за ревизията от
тази дата/. Тези доказателства намират подкрепа и в заключението на ССчЕ, както
и в казаното от вещото лице при разпита му в хода на съдебното следствие. В
експертизата е описано, че след съпоставката на описаните в касовата книга
приходи и разходи е установено: за периода 01.01.2011г. -28.05.2011г. в касата
е следвало да има 48 830, 20 лева, а е имало реално 1 882, 59 лева, т.е.
установена е липса в размер на 46 947, 51 лева; за периода 06.06.2016г.
-11.01.2012г., в касата е следвало да има 17 255,86 лева, а фактическата
наличност е била 4 228,28 лева, т.е. установена е липса в размер на 13 027, 58
лева.
И въззивният съд се
довери на заключението на ССчЕ, което прецени като пълно, обективно, изготвено
от лице, притежаващо нужните знания. Заключението на ССчЕ е съответно и на
ценените с доверие гласни и писмени доказателства, поради което и този съдебен
състав се позова на него, за да изведе изводите си по фактите. Нещо повече, по
делото са налични и фактури, издадени от подсъдимия за процесиите периоди, за
получени плащания в брой, които са в подкрепа на отразяванията в касовата книга
и също са съответни на експертното заключение.
При така установената
фактология въз основа на горния анализ на доказателствата, първостепенният съд
напълно правилно е приел, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В отговор на
изложените от защитата възражения, трябва да се каже, че въззивната инстанция
също намира, че към инкриминирания времеви период, подсъдимият Т. е имал
качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.”б”, пр. 2 от НК –
работел е по трудово правоотношение с ЕТ „В.И. В енд В“ /по трудов договор №
64/01.11.2006г./. Макар и с този трудов договор да е бил назначен на длъжност „оператор
на компютър“, на него му е било възложено от свидетеля И., първоначално устно,
впоследствие с пълномощно, а накрая и със заповед
№02/04.02.2008г., управление на поверени му парични средства, като той е бил
длъжен да получава парите от клиентите при продажбите на стоки и след това да
ги отчита в касата. От така установената хронология на изпълняваните от
подсъдимия задължения в обекта в гр. София, безспорно се установява, че същият
е имал качеството МОЛ. Макар да не е било част от длъжностната му
характеристика, по силата на служебните си задължения, възложени му изрично от
търговеца, той е имал функции, свързани с пазене на имущество, което му е било
поверено – да получава от клиентите парите, които те плащат за получена стока и
да ги отчита в цялост пред търговеца.
Подсъдимият е владеел
инкриминираните суми, които са му били дадени от клиентите именно в качеството
му на длъжностно лице, при това на правно основание – за извършени продажби на
стоки. Цялата касова наличност в конкретния обект е била поверена на
подсъдимия, който е съхранявал тези парични средства и е трябвало да ги отчита
в касата на търговеца. Тези пари, обаче, са били собственост на ЕТ „В.И. В енд
В“, макар и да са били получавани от подсъдимия в качеството му на МОЛ. Той е
боравел с тези средства в това си качество, но е имал и задължението да ги
предаде на търговеца. Тези парични средства са се намирали във владение на
подсъдимия на правно основание, произтичащо от качеството му на МОЛ, получило
ги от продажбата на стоки. Подсъдимият освен, че е имал право да получи тези
средства, е имал и задължение да отчете същите, като не е имал право да ги
задържа за себе си в цялост или части от тях.
Ето защо, от
обективна страна – в периода от 01.01.2011г. до 11.01.2012г. в гр. София,
подсъдимият е задържал за себе си, като не е отчел, суми в общ размер 59 975,09
лева, получени от него в качеството му на МОЛ в резултат от извършени продажби
на стоки, заплатени от клиенти. Като не е отчел тези суми, а ги е задържал за
себе си, подсъдимият противозаконно ги е присвоил. Със задържането на
инкриминираната сума, подсъдимият е осъществил фактическо разпореждане с нея в
свой интерес, тъй като не е имал право да я задържи за себе си, а е имал
задължение да я отчете в касата на ЕТ, което не е сторил.
Напълно правилно
първият съд е приел, че с действията си по задържане на инкриминираната сума
пари и неотчитането й в касата на търговеца, от обективна страна, подсъдимият е
обективирал и промяната в намерението си спрямо нея – да я свои противозаконно,
като се разпореди с тези пари като със свои, което е и сторил, като не ги е
отчел, а ги е задържал за себе си.
Въззивният съд също
намира, че са налице всички предпоставки на чл.26, ал.1 НК, доколкото
присвоителните деяния са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща фактическа обстановка, осъществяват от обективна и субективна
страна състав на едно и също престъпление – по чл.201 НК, извършени са при една
и съща форма на вината, поради което действията на подсъдимия се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предходните, с оглед на което
напълно правилно районният съд е приел, че се касае за едно продължавано
престъпление.
Правилна е и
преценката на районната инстанция, че е налице и квалифициращият признак по
чл.202, ал.2, т.1 от НК – „големи размери“, защото предметът на престъплението
е с равностойност 59 975,09 лева, която надвишава повече от 70 пъти размера на
минималната работна заплата за страната от 270 лв. към момента на деянието.
От субективна страна
– деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината – пряк умисъл.
Подсъдимият Т. е съзнавал, че владее чужди вещи – пари, които са собственост на
ЕТ, знаел е, че има задължение да ги пази и управлява, съзнавал е, че има
задължение да ги отчита в цялост, съзнавал е и големия размер на
инкриминираните парични средства. Бил е наясно, че като не ги отчете в касата
на ЕТ и ги задържи за себе, извършва противозаконно разпореждане с
инкриминираните средства, тъй като това разпореждане надхвърля правомощията,
предоставени му по силата на изпълняваното от него длъжност в качеството му на
МОЛ. Нещо повече, подсъдимият е желаел и е целял именно това – да се разпореди
противозаконно с инкриминираните парични средства в свой интерес, което е и
сторил, като не ги отчел и ги е задържал за себе си.
Възраженията, изложени от защитата в хода на
съдебните прения пред въззивния съд и тези, обективирани във въззивната жалба,
и допълнението към нея, са идентични с възраженията, направени в пледоариите
пред първоинстанционния съдебен състав. В мотивите към атакуваната присъда,
районният съд е дал изчерпателни отговори на всички възражения, направени от
защитата, които отговори се споделят изцяло от въззивния съдебен състав, поради
което е безпредметно отново да бъдат преповтаряни в настоящето изложение.
С оглед на всичко изложено по-горе и
въззивният съд намира, че от доказателствата по делото с необходимата
категоричност и безспорност се установява длъжностното качество на подсъдимия,
авторството на деянието в негово лице, механизма, по който е извършено
присвояването на инкриминираните суми, големите размери на същите.
Възраженията, изложени от защитата не намират опора в доказателствата по
делото, поради което и същите следва да бъдат приети за неоснователни. Този съдебен
състав счита, че от доказателствената съвкупност, по един безспорен и
категоричен начин се доказва престъпното деяние и от субективна страна, по
посочените по-горе съображения.
При
индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд правилно го е
определил при условията на чл.54 от НК, като въззивният съд се солидаризира с
отчетените от първи съдебен състав смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Районният съд при отмерване на наказанието правилно е дал превес
на чистото съдебно минало на подсъдимия и дългия период, изминал от извършване
на деянието, което въпреки големия размер на присвоената сума, му е дало
основание да го отмери в предвидения от закона минимум за престъплението, за
което е осъден Т.. Определеното от първия съд наказание от 3 години лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, за
максимално предвидения в закона изпитателен срок от 5 години, е достатъчно да
изиграе превантивна и превъзпитателна роля спрямо подсъдимия, като се има
предвид, че до този момент върху него не е въздействано с методите на
наказателната репресия. Напълно обосновано първостепенният съд е наложил и
кумулативно предвиденото в чл.202, ал.3 НК наказание по чл.37, ал.1, т. 6 и т.7 НК, като е лишил подсъдимия от правото да упражнява професия или дейност и да
заема държавна или обществена длъжност, свързани с пазене и управление на чуждо
имущество и материалната му отчетност за срок от 5 години. Доколкото деянието,
за което подсъдимият е признат за виновен, е извършено във връзка с работата му
при търговец и във връзка с отчитане на средства в касата на същия, и доколкото
размера на присвоената сума надвишава повече от три пъти квалифициращия признак
„големи размери”, за пълното му поправяне е необходимо да бъде наложено и това
кумулативно наказание, което е сторено от контролирания съд.
В заключение,
въззивната инстанция намира, че отмереното от първия съдебен състав наказание
по вид и размер е съответно на обществената опасност както на деянието, така и
на дееца, съобразени са всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, с оглед на което и определеното му наказание се явява напълно
справедливо.
Уважаването
на гражданския иск, предявен от гражданския ищец ЕТ „В.И. В енд В“ е пряка последица от признаването на подсъдимия за виновен
за извършено от него престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Установява се извършването на деликт от подсъдимия Т.С.Т. по отношение
имуществото на гражданския ищец, на който са причинени имуществени вреди, които
са в пряка и непосредствена причинна връзка с деянието на подсъдимия. При тези
предпоставки основателността на гражданския иск е установена категорично.
Доколкото се установява от доказателствата по делото, че 2 100 лева
от сумата, предмет на присвояването, са възстановени от подсъдимия, напълно обосновано
първостепенният съд е уважил претенцията на ГИ до сумата от 57 875.09 лв., като
в останалата част до пълния му предявен размер от 59 975.09 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен.
В съответствие с изхода от делото, законосъобразно
е и произнасянето на районния съд, разноските по делото да бъдат възложени в
тежест на подсъдимия, като същите са правилно определени.
Съобразно изхода на делото във въззивната
инстанция, основателна се явява претенцията на повереника на ЧО и ГИ – адв. Я.,
подсъдимият да бъде осъден да заплати сторените от В.И. разноски,
представляващи заплатен от последния адвокатски хонорар за производството пред
въззивния съд. По делото е представено адвокатско пълномощно, ведно с договор
за правна защита и съдействие, видно от който В.Б.И. е заплатил в брой на адв. Я.,
сумата от 1500 лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуалното му
представителство във въззивното производство.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното
изменяване или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения,
постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на
основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата
от 08.10.2019г.,
постановена по НОХД №8086/2017г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК, подсъдимия
Т.С.Т. с ЕГН-**********, с настоящ
адрес: ***, да заплати на ЧО В.Б.И.
с ЕГН-**********, сумата от 1500 лв. /хиляда
и петстотин лева/,
представляваща заплатен адвокатски хонорар за
процесуалното му представителство пред въззивния съд, както и сумата от по 5
лв. /пет лева/, представляваща държавна такса за всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.