№ 20128
гр. София, 06.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110157706 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, допустими и
необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Производството по ч.гр.д. № 64910/2022г. по описа на СРС, 145 състав, следва да се
приложи към настоящото производство.
На ищеца следва да се предостави възможност да конкретизира доказателственото
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът е оспорил, че подписът, положен за „заявител“ върху представеното с
исковата молба заявление-декларация за установяване на договорни отношения е негов, като
е поискал да се задължи ищецът да представи оригинал на същото, с оглед на което на
ищеца следва да се предостави възможност да заяви дали ще се ползва от оспорения
документ и в случай че ще се ползва, да представи оригинал на същия.
По исканията на ответника за допускане на съдебно-почеркова и съдебно-техническа
експертиза съдът ще се произнесе в насроченото съдебно заседание след изслушване на
становищата на страните.
Ответникът В. Г. Т. е направил с отговора на исковата молба искане за
освобождаването му от заплащане на държавни такси и разноски за експертизи по делото,
към който е приложена и декларация за материално и гражданско състояние на ответника.
По искането съдът ще се произнесе с оглед произнасянето по направените от ответника
доказателствени искания и възникване на задължение за внасяне на депозити за експертизи в
насроченото съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 64910/2022г. по описа на СРС, 145 състав, към производството
по делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба да заяви
дали ще се ползва от оспорения документ – заявление-декларация за установяване на
договорни отношения от 08.04.2020г. и в случай че ще се ползва да се задължи да представи
в същия срок по делото оригинал на същия, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
неизпълнение на указанията в дадения срок, представеният препис ще бъде изключен от
доказателствата по делото на основание чл. 183, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба, с препис
за връчване на ответника, да конкретизира доказателственото си искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на ответника и по
искането за освобождаване от такси и разноски за производството по реда на чл. 83, ал. 2
ГПК за насроченото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.06.2025г. от 10.10 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9
ЗПК, по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът В. Г. Т. дължи на ищеца . сумата от 4533,62 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № .., сумата от
994,37 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2022 г. до 05.11.2022 г.,
сумата от 177,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.05.2022 г. до
10.11.2022 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
64910/2022г. на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че на 08.04.2020 г. сключил Договор за потребителски кредит № . с
ответника В. Г. Т.. На основание така сключения Договор ищецът предоставил на ответника
сума в размер на 7152,83 лв. Твърди, че в чл. 7 ал.1 от Договора бил посочен размерът на
предоставения кредит от 7152,83 лв., а съгласно чл. 7, ал.2 от Договора средствата по
кредита се превеждали от кредитора по банкова сметка на потребителя. Твърди, че общото
крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлизало на 14 170,76 лв., която сума
била разсрочена на 40 погасителни месечни вноски – 39 вноски по 354,27 лв., ведно с
последна изравнителна вноска в размер на 354,23 лв. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент, бил в размер на 46,14 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Сочи, че месечната вноска
2
по кредита е състояла от два компонента: главница и договорна лихва. Твърди, че със
заявление за рефинансиране на задължение от 08.04.2020 г. кредитополучателят е пожелал
да рефинансира свое задължение по договор ********** в размер на 7152,83 лв. Посочва, че
длъжникът е преустановил плащанията по договора, като не били заплатени вноски с
падежи 15.05.2022 г., 15.06.2022 г. и 15.07.2022 г., вследствие на което било изпратено
Уведомление за предсрочна изискуемост . с баркод ., получено от С. Т.а - съпруга на
ответника на 05.11.2022 г., видно от приложената обратна разписка . с баркод .. Посочва, че
за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
64910/2022г. на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на които ответникът възразил в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед гореизложеното моли да се признае за установено, че
ответникът му дължи процесните вземания. Претендира законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Г. Т., с
който оспорва предявените искове. Сочи, че на 17.05.2019 г. сключил Рамков договор за
платежни услуги за физически лица с ., както и Договор за потребителски кредит №
********** със срок на договора за кредит – 25.05.2022 г. Твърди, че по време на
извънредното положение, въведено със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение е бил въведен в заблуждения от ищеца. Посочва, че тогава е бил
подготвен процесният Договор за потребителски кредит № . от 08.04.2020 г., като по този
начин вместо да му бъде предоставена възможност да се възползва от предвидените в закона
преференции във връзка е обявеното извънредно положение, е била подготвена процедура,
при която да бъде въведен в заблуждение и вместо отлагане на плащането по месечните
вноски по договора от 17.05.2019г., е бил манипулиран и изготвен нов договор за
потребителски кредит, който съдържал нови условия, различни от тези, подписани от него
на 17.05.2019 г., но какъвто договор той е нямало как да подпише, тъй като не е имал
възможност да посети офис на банката поради обявените мерки по силата на Закона.
Оспорва, че подписът заявлението-декларация за установяване на договорни отношения от
08.04.2020г., в графа „заявител“ е негов, като поддържа, че подписът му бил имитиран. Сочи,
че съгласно чл. 9.1 от Договор за потребителски кредит № ********** от 19.05.2019 г.
лихвеният процент, с който се олихвява предоставения му кредит, изразен като годишен
лихвен процент е бил в размер на 31.95 %, а годишният процент на разходите възлизал на
48.55 %. В чл. 9.1 на процесния Договор за потребителски кредит № .. лихвеният процент
бил завишен на 46,41 %, а годишния процент на разходите - ГПР - на 49,03 %. Позовава се
на нарушения на императивните изисквания на чл. 11, т. 11 – т. 26 от ЗПК при сключване на
договора за кредит, с оглед поддържа, че същият е нищожен. Счита че уговорената годишна
лихва от 46,41% представлява неравноправна клауза. Счита, че от процесния договор не
може да се извлече как е получен посоченият ГПР от 49,03 %, че определеното в договора
обезщетение за забава за просрочие на плащанията по договора за кредит е в противоречие с
чл. 33, ал. 2 от ЗПК и чл. 143, т. 5 от ЗЗП, както и че всички съставени от ищеца документи
3
във връзка с договора за кредит са били с шрифт по-малък от 12, обстоятелства, които
обуславят нищожността на договора. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на
предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
По исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал.
2 ЗЗД вр. в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по
договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата, усвояването
на кредита от кредитополучателя, както и че разпоредбите на договора са представени по
ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер на шрифт – не по-малък от 12.
По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже възражението си, че при подписване на процесния
договор за кредит е бил въведен в заблуждение, а при установяване на фактите в
доказателствена тежест на ищеца в тежест на ответника е да установи, че е погасил
задълженията си по договора чрез плащане.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
предоставяне на заемната сума, че договорът е представен в с еднакъв по вид, формат и
размер на шрифт – не по-малък от 12, както и за размера на претендираните вземания.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си да е бил въведен в заблуждение от ищеца при подписване на процесния
договор за кредит.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
Страните са направили доказателствени искания по отношение на останалите факти,
за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът
дължи произнасяне с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5