Решение по дело №126/2020 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 август 2020 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Божидарка Данчова Йосифова
Дело: 20201310200126
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  № …..…, 28.08.2020 г., гр. Белоградчик

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                        Районен съдия:  БОЖИДАРКА  ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, АН дело № 126 по описа за 2020 година.

 

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

           Образувано е по жалба на В.Б.Р. ***, против Наказателно постановление № 242-98-ЗЗ-2020 от 05.05.2020 г. на Директора на ОД МВР – Видин, с което на осн. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лв.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид на изложените в същата съображения. Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е спазен реда за установяване на нарушението и налагане на административното наказание. Сочи, че извършеното не подлежи на наказване по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ. Жалбоподателят твърди, че при установяване на нарушението е работел, поради което маската му пречела и затова я свалил.

В съдебно заседание, жалбоподателят  не се явява и не изпраща свой представител.

Въззиваемата страна, не вземат становище по жалбата и не изпращат представител.

          По делото са разпитани свидетелите на въззиваемата страна – Б.М.Т. – актосъставител и Б.К.Б. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

           Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

          Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.

          Съображенията на съда са следните :

          От разпита на изслушаните по делото свидетели – Б.Т. и Б.Б. – и двамата полицейски служители в РУ – Белоградчик, се установи следната фактическа обстановка: На 24.04.2020 г. в гр. Белоградчик, обл. Видин, около 14.30 ч. свидетелите Т. и Б. били на работа и движейки се по ул. „Хр Смирненски”, забелязали група хора, които разговаряли по между си на улицата, като някои от тях били без предпазни маски или средство покриващо носа и устата, каквото изискване е съществувало към този момент въведено със Заповед на Министъра на Здравеопазването във връзка с действащите тогава противоепидемични мерки за задължителното носене на предпазни маски на обществено място от гражданите. Свидетелите на въззиваемата страна извършили проверка на място и установили самоличността на лицата, които били без предпазни маски или друго средство закриващо носа и устата. Един от тях бил жалбоподателя В.Р..

Поради това, за констатираното нарушение, св. Б.Т., съставил на жалбоподателя В.Р., АУАН № 98 от 27.04.2020 г. за нарушение на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.  

Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление №  № 242-98-ЗЗ-2020 от 05.05.2020 г. на Директора на ОД МВР – Видин.

                От правна страна, съдът намира следното :

          Съдът, при анализа на така събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че са налице данни за извършено административно нарушение от страна на наказаното лице. Към датата на нарушението – 24.04.2020 г., по силата на Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. /отм./ на МЗ, допълнена със Заповед № РД-0-197/11.04.2020 г. на МЗ /отм./, са били въведени противопидемични мерки: „всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата, в т.ч. кърпа, шал или др. Очевидно е, че жалбоподателят, не спазвайки въведените изисквания е нарушил правилата, действали към датата на установяване на нарушението.

          АУАН е съставен от лице, на което са делегирани такива правомощия, съгласно Заповед № 3683-483 от 27.03.2020 г. на Директора на ОД МВР – Видин, приложена по делото. Наказателното постановление също е издадено от лице, в кръга на правомощията му – Директора на ОД МВР – Видин /чл. 209а, ал. 4 ЗЗ/. 

          Съдът обаче, при извършване на цялостния служебен контрол за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до порочност на цялото производство. Съдът е длъжен да извърши цялостен контрол за законосъобразност на производството и в случай, че констатира съществен пропуск, следва да отмени крайни акт, дори и на основания, които не са инвокирани с жалбата.

          Такъв е и разглеждания случай. Съдът намира, че е налице порочност, която не е изтъкната в жалбата. НП е незаконосъобразно на друго основание,  различно от доводите, изтъкнати от жалбоподателя.

          В АУАН, като нарушена законова разпоредба е посочена тази на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Съгласно цитирания законов текст, при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.

Съдът намира, че цитираната за нарушена законова разпоредба в АУАН, е неправилно определена като правна квалификация.  

От словесното й съдържание, е очевидно, че тази разпоредба няма как да бъде нарушена, тъй като по своя смисъл тя не съдържа състав на административно нарушение. В същата е регламентирана законовата възможност да се обяви извънредна епидемична обстановка при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест.

Цитираната за нарушена законова разпоредба в АУАН, има т. нар. бланкетен характер. Тази разпоредба не вменява никакво задължение, неизпълнението на което би довело до основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност. В съдържанието липсва състав на административно нарушение и не инкриминира каквото и да било действие или бездействие за наказуемо и няма как разпоредбата на този законов текст да бъде нарушена.

          Поради това, съдът намира, че неправилно и некоректно е определена правната квалификация на нарушения законов текст. Този пропуск е съществен по своя характер, тъй като накърнява основното право на наказаното лице – правото му на защита. С непрецизното определяне на нарушения законов текст, наказаното лице е лишено от възможността да узнае в какво административно нарушение е обвинен, че е извършил.

Със съставянето на АУАН, за първи път се повдига обвинение на наказаното лице, поради което следва да е налице едно прецизно формулирано обвинение – като цифрово изражение и като словесно описание, за да е гарантирано правото на защита на нарушителя.  

          От своя страна, наказващия орган, в издаденото въз основа на порочния АУАН, Наказателно постановление, е цитирал само разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, която е и административнонаказателната такава. По този начин е налице е несъответствие между двата основни акта на административнонаказателното производство.

          Този пропуск, допуснат в АУАН, не може да бъде саниран по никакъв начин с издаденото Наказателно постановление, тъй като е от категорията на съществените такива.

          Основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответния правен субект, е конкретно извършено нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, което не може да почива на предположения и да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика.

          Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство, са допуснати съществени процесуални нарушения, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

          Разноски не са претендирани по реда на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, поради което и съдът не присъжда такива.

          Предвид гореизложеното, съдът                                

 

             Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 242-98-ЗЗ-2020 от 05.05.2020 г. на Директора на ОД МВР – Видин, с което на В.Б.Р. ***, с ЕГН **********, на осн. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

                                                  

                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ :