Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.Панагюрище, 26.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 04.07.2019 година в състав:
Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като
разгледа докладваното от районен съдия СНЕЖАНА СТОЯНОВА
АНД № 72/19 г. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от управителя Т.С.Р. против НП № 13-001360 от
22.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик,
с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ на търговското дружество, в качеството
му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. (хиляда и шестстотин) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което
се иска неговата отмяна. Твърди се, че АУАН и НП не съдържали описание на
нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. Твърди се, че в НП не
било обсъдено представеното в срок писмено възражение срещу АУАН, като
възражението липсвало и в административно-наказателната преписка,
окомплектована от АНО. С това правото на защита на жалбоподателя било
накърнено. Твърди се, че жалбоподателят не бил извършил вмененото му нарушение,
тъй като лице с имената П.А.З. никога не е работило в обекта, стопанисван от
жалбоподателя.
В съдебно заседание за жалбоподателя
се явява процесуален представител, който подържа жалбата и иска отмяна на
атакуваното НП.
АНО – редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната
неоснователност.
Панагюрскиятрайонен
съд, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „В.“
ЕООД е санкциониран за това, че на
10.01.2019 г. в град Панагюрище в качеството си на работодател по смисъла на § 1,
т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е приел на работа като
работник-кухня лицето П.А.З. в стопанисвания от дружеството обект –
ресторант-барбекю „К.“, находящ се в град Панагюрище, ул. „****** *********“ № **
*, без сключен трудов договор в писмена форма.
Нарушението било
установено на 15.01.2019г. в ДИТ Пазарджик, при извършената проверка на
фирмената документация на дружеството, представена от счетоводителя.
Извършеното
съставлявало нарушение на чл.62, ал.1
във връзка с чл. 1, ал.2 от Кодекса на
труда, за което на 04.02.2019г. св.С.А. съставила
против жалбоподателя АУАН, който бил подписан и получен от представляващия го.
Въз основа на АУАН
било издадено атакуваното НП. То било връчено на представляващия жалбоподателя
на 26.02.2019 г., а жалбата против НП била подадена от същото лице чрез
наказващия орган по пощата на 05.03.2019 год.( л.11 в делото) и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, при което е процесуално допустима.
В хода на съдебното
следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителя С.А., П.З., както и М.С.,
допуснат по искане на жалбоподателя.
От съвкупния анализ
на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 10.01.2019г.
около обяд св.С.А. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Пазарджик, заедно с колегата си В.Д.посетили
ресторант-барбекю „К.“, находящ се на улица „****** *********“ № *** в град
Панагюрище. Обектът се стопанисвал от „В.“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Р..
Причината за посещението на ресторанта от служителите на ДИТ Пазарджик била рутинна проверка. Влизайки в обекта, св.А.
и колегата й Д. заварили четирима работници, сред които били св.З. и св. М.С.. Последните двама се намирали в
кухнята на заведението, като св.С. готвил.
Св.З. била облечена в работна престилка, като за същата св.А. твърди че
извършвала неквалифициран труд, който не можа да конкретизира: ( „или миеше чинии, или почистваше
зеленчуци“ – цитат от показанията на св.А.) .
След като се
легитимирали, св.А. и колегата й Д. раздали на заварените на място работници,
включително и на св.З., декларации за
установяване законността на трудови правоотношения при предоставяне на работна
сила, с цел снемане на самоличността им. Указали им да ги попълнят. Св.З. започнала да попълва декларацията. Написала
си трите имена и ЕГН, след което попитала св.А. защо е необходимо да попълва
декларацията. Св.А. й обяснила, че данните, които следва да декларира са с цел
проверка на трудовия договор. След като чула това, св.З. преустановила
попълването на декларацията. Същото сторили и другите заварени да работят лица.
Това наложило инспекторите от ДИТ Пазарджик да потърсят съдействие от РУ
Панагюрище. Пристигнали полицаи, с помощта на които самоличността на заварените
на място работници, вкл. и на св.З. била установена.
Св.А. прибрала
декларацията на св.З., попълнена само в частта на трите й имена, постоянен
адрес и ЕГН (л.14 в
делото). Св.А. не събрала никакви
допълнителни сведения за това каква точно длъжност е изпълнявала св.З. в
проверявания обект, от кога, с какво работно време, почивки, трудово
възнаграждение и т.н.
На 15.01.2019 г.
счетоводителят на дружеството,
стопанисващо обекта се явил при св.А. *** и й предоставил относимите документи. От тях се
установило, че св.З. няма трудов
договор.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе основно от
показанията на св. А. и писмените доказателства по делото. Съдът дава пълна
вяра на показанията на св.А., предвид последователността им и обстоятелството, същите
се намират в синхрон с приетите по делото писмени доказателства, вкл. и с
декларацията на л.14 в делото, попълнена частично от св.З..
Съдът не дава вяра
на показанията на св.З. и св.С., работещ като готвач в заведението. Обобщено
същите твърдят, че в деня на проверката в кухнята се намирал само св.С., а св.З.
влязла в заведението, за да търси управителя, за да му поиска паричен заем. Тя
отишла до вратата на кухнята, като виждайки я,
св.С. я изгонил. От страх св.З. го попитала къде е тоалетната на
заведението. В този момент дошли проверяващите, които заварили св.З. на вратата
на кухнята. Св.А. веднага дала на св.З. декларация, като й наредила да я попълни, без да й обяснява
защо е необходимо.
Показанията на
свидетелите С. и З. освен че се намират в противоречие с показанията на св.А., са
житейски неприемливи, като тяхната недостоверност се обяснява със
заинтересоваността на първия да даде показания
в угода на работодателя си, както и с позицията на св.З., сочена като лице,
работило в нарушение на трудовото законодателство.
Независимо от оценката на
доказателсвата, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
Релевантно за спора е установяването на факта, налице ли е било към 10.01.2019
г. трудово правоотношение между санкционираното търговско дружество и св.П.З..
КТ определя трудовия договор като двустранно или многостранно съглашение,
по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си
сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата
страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни
условия на труд. Физическото лице – работник или служител предоставя работната
си сила за изпълнение на даден вид
работа, при определен работен режим,
заплащане, работно време и работно
място. От това следва, че спецификата на трудовия договор се състои в
елементите: работно време, работно място и задължение за спазване на определена
трудова дисциплина. Именно по тези елементи, трудовото правоотношение се
различава от гражданското и по-конкретно от договора за изработка.
От събраните по делото доказателства не се установява до необходимата
степен на категоричност, че между св.П.З. и жалбоподателя са били договорени упоменатите горе съществени
елементи на трудово правоотношение. Установи се единствено от показанията на
св.А., че св.З. се е намирала в кухнята на заведението с работна престилка. Св.А.
дори не можа да установи какъв точно труд е престирала свидетелката З.. Твърди, че споменът й не бил съвсем ясен.
Установава, че св.З. или почиствала зеленчуци, или миела чинии. Независимо че св.З. не попълнила декларацията
(попълнила само трите си имена, постоянен адрес ***
и ЕГН – декларация на л. 14 в делото ), св.А. установява, че не е събрала никакви допълнителни
сведения за това каква точно длъжност е изпълнявала св.З. в проверявания обект
, с какво работно време, почивки, трудово възнаграждение и т.н. При тези факти
не може да се обоснове категоричен извод, че между св.П.З. и „В.“ ЕООД гр.
Панагюрище фактически е било възникнало трудово правоотношение. Както вече бе посочено, липсват
доказателства, които да сочат, че страните са договорили всички онези
съществени елементи, придаващи на определено
правоотношение характеристиката на трудово, а именно: поето задължение
от страна на работника за спазване на трудова дисциплина - работно време,
работно място и поето задължение от страна на работодателя за заплащане на
трудово възнаграждение, както и за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
При липса на несъмнена доказаност на възникнало трудово правоотношение
между жалбоподателя и св.П. З., търговското дружество не е следвало да бъде
санкционирано в качеството си на работодател за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
По изложените
съображения, Панагюрският районен съд в настоящия състав и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
НП № 13-001360 от 22.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „В.“ ЕООД
гр.Панагюрище с ЕИК: *********, представлявано от управителя Т.С.Р., на основание
чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: