Р Е Ш
Е Н И Е
№ 554/18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и
двадесет и трета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№443/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуален
кодекс (АПК) във вр. с чл.32, ал.3 от Закон за администрацията (ЗА) .
Образувано е по жалба на Кмета на Община
Лом, подадена чрез пълномошника му адвокат Ш., с която се оспорва Заповед
№АК-03-1/14.06.2023г. на Областният управител на Област Монтана, с която е
отменена Заповед №РД-02-09-427/26.05.2023г. на Кмета на Община Лом, с която
„НАЙС-М80“ ЕООД гр.Лом е обявен за спечелил публично оповестен конкурс за
продажба на имот – частна общинска собственост. В жалбата се поддържа, че
оспореният административен акт е нищожен, алтернативно, че е незаконосъобразен
и се иска да бъде обявен за нищожен, алтернативно да бъде отменен като
незаконосъобразен, тъй като противоречи на закона. В съдебно заседание
оспорващия, чрез пълномощника си адвокат Д*** , поддържа жалбата си и развива
доводи н подкрепа на развитите основания за прогласяване на нищожност,
алтернативно на незаконосъобразност на оспореният административен акт и моли
присъждане на разноски по делото в размера на внесената държавна такса за
образуването му..
Ответника
по жалбата, чрез пълномощника си гл.експерт И*** излага обстойни доводи в
подкрепа на законосъобразността на оспорваният административен акт, моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна
и претендира присъждане на разноски по делото. Същото становище се поддържа и
от пълномощника на ответника гл.експерт Г*** .
Заинтересованата
страна, „Артанес“ ЕООД гр.Лом, представлявана от адвокат И*** , оспорва жалбата
и излага доводи в подкрепа на законосъобразността на оспореният административен
акт, като претендира присъждане на разноски по делото съобразно списък на
разноските.
Заинтересованата
страна, „НАЙС-М80“ ЕООД гр.Лом не взема становище по делото.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №АК-03-1/14.06.2023г. на Областният управител на
Област Монтана, с която е отменена Заповед №РД-02-09-427/26.05.2023г. на Кмета
на Община Лом, с която „НАЙС-М80“ ЕООД гр.Лом е обявен за спечелил публично
оповестен конкурс за продажба на имот – частна общинска собственост. За да
отмени Заповед №РД-02-09-427/26.05.2023г. на Кмета на Община Лом, с която „НАЙС-М80“
ЕООД гр.Лом е обявен за спечелил публично оповестен конкурс за продажба на имот
– частна общинска собственост, Областният управител на Област Монтана, който е
бил сезиран с жалба вх.№АК-11-41/01.06.2023г. подадена от „Артанес“ ЕООД
гр.Лом, е приел, че е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие на
материалния закон – чл.35, ал.1 от Закон за общинската собственост (ЗОС),
чл.24, ал.1 и ал.2 и чл.59, ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление
и разпореждане с общинско имущество на Община Лом (Наредбата).
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че Кмета
на Община Лом е провел конкурс за продажба на имот – частна общинска
собственост, която е приключила със Заповед №РД-02-09-427/26.05.2023г. на Кмета
на Община Лом, с която „НАЙС-М80“ ЕООД гр.Лом е обявен за спечелил публично
оповестен конкурс за продажба на имот – частна общинска собственост (л.63,64 по
делото). С жалба вх.№АК-11-41/01.06.2023г. (л.58-62 по делото), „Артанес“ ЕООД
гр.Лом е оспорил Заповед №РД-02-09-427/26.05.2023г. на Кмета на Община Лом пред
Областният управител на Област Монтана. Със Заповед №АК-03-1/14.06.2023г. на
Областният управител на Област Монтана (л.70-72 по делото), Заповед
№РД-02-09-427/26.05.2023г. на Кмета на Община Лом, с която „НАЙС-М80“ ЕООД
гр.Лом е отменена като незаконосъобразна. С жалба вх.№3241/30.06.2023г., Кмета
на Община Лом е оспорил Заповед №АК-03-1/14.06.2023г. на Областният управител
на Област Монтана с искане за обявяването и за нищожна, алтернативно за
незаконосъобразна.
Видно от Разпореждане от
01.06.2023г. по адм.дело №128/2023г. по описа на Административен съд Видин
(л.41 по делото), към дата 01.06.2023г. пред Административен съд Видин е било
образувано дело по оспорване на законосъобразността на Заповед
№РД-02-09-427/26.05.2023г. на Кмета на Община Лом. Видно от извлечение от
деловодната система на Административен съд Монтана (л.80,81 по делото), която
служебно е изискана от настоящият съдебен състав, по оспорване по жалба на
„Артанес“ ЕООД гр.Лом срещу на Заповед №РД-02-09-427/26.05.2023г. на Кмета на
Община Лом на 13.06.2023г. в Административен съд Монтана е образувано адм.дело
№396/2023г. (висящо, спряно към момента). С Определение №396/15.06.2023г. по
адм.дело №408/2023г. по описа на Административен съд Монтана (л.43 по делото) е
прекратено производството по делото, което е образувано след изпращане по
подсъдност на адм.дело №128/2023г. по описа на Административен съд Видин, и
делото е присъединено са разглеждане по адм.дело №396/2023г. по описа на
Административен съд Монтана.
От така описаната фактическа
обстановка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът,
извежда следните правни изводи по същество на спора:
Основателно в жалбата се поддържа, че
оспорената Заповед №АК-03-1/14.06.2023г. на Областният управител на Област
Монтана, с която е отменена като незаконосъобразна Заповед
№РД-02-09-427/26.05.2023г. на Кмета на Община Лом е нищожен административен акт.
Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.129, ал.1 от АПК, ако
законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден
административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен
орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство,
подведомствено на съда. Събраните по делото писмени доказателства, които като
фактология са описани по-горе в настоящето решение по категоричен начин
установяват, че към 01.06.2023г. в Административен съд Видин е било образувано
съдебно производство по адм.дело №128/2023г. по оспорването на Заповед
№РД-02-09-427/26.05.2023г. на Кмета на Община Лом, което в последствие е
прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд Монтана. Като
самостоятелно оспорване на Заповед №РД-02-09-427/26.05.2023г. на Кмета на
Община Лом на 13.06.2023г., тоест преди произнасянето на Областният управител
на Област Монтана, е образувано адм.дело №396/2023г. (висящо, спряно към
момента). При наличието на тези безспорни установявания, Областният управител
на Област Монтана не е бил компетентен да се произнесе по отношение на
законосъобразността на Заповед №РД-02-09-427/26.05.2023г. на Кмета на Община
Лом, тъй като при постъпили жалби пред съд е следвало производството пред по-горестоящият
административен орган и съдебното производство да се съединят в едно общо
производство, което е подведомствено на съда. Пълнотата изисква да се отбележи,
че неоснователно от ответника се поддържа, че в случая Областният управител на
Област Монтана е бил компетентен орган да разгледа жалбата в съответствие с
разпоредбата на чл.129, ал.2 от АПК, съгласно която правилото
по ал. 1 не се прилага, когато с жалбата до по-горестоящия административен
орган е оспорена целесъобразността на административния акт, като в този случай,
ако има образувано и съдебно производство, то се спира до произнасянето на по-горестоящия
административен орган. Това е така,, тъй като видно от съдържанието и от
диспозитива на оспорената Заповед №АК-03-1/14.06.2023г. на Областният управител
на Област Монтана, административният орган е приел, че административният акт е
незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон без да излага каквито и
да е мотиви свързани с целесъобразността му по отношение на която всъщност не е
бил сезиран с жалба. В тази връзка следва да се отбележи, че изцяло ирелевантно
е обстоятелството дали по-горестоящият административен орган е бил запознат или
не е бил запознат за образуването на съдебно производство по оспорване на
законосъобразността на Заповед №РД-02-09-427/26.05.2023г. на Кмета на Община
Лом.
Настоящата съдебна
инстанция отбелязва, че в мотивите на Тълкувателно решение №2 по тълк.дело
№1/2014г. на ОСС на I и II колегия на ВАС е посочено, че контролът за законосъобразност
и контролът за целесъобразност, макар и да имат един предмет – издаден и
оспорен индивидуален или общ административен акт, имат напълно различен обхват.
В първия случай в обхвата на изследване влизат: наличието на компетентност на
издателя; спазване на установената форма; спазване на
административнопроизводствените правила; съответствие с материалноправни
разпоредби и съответствие с целта на закона. Доколкото всички те са относими
към законосъобразността на акта, то е напълно логична законодателната
постановка, залегнала в чл. 168, ал. 1 АПК за проверката му на всички основания, независимо от оплакванията в
жалбата. В обхвата на проверката за целесъобразност влиза само правилното
упражняване на оперативната самостоятелност, определено от елементи като
навременност, ефикасност, икономичност, максимална благоприятност за държавата
и обществото и др. В АПК липсва разпоредба, която да оправомощава и
едновременно с това да задължава по-горестоящия административен орган при
сезиране с жалба за незаконосъобразност на акта да контролира служебно наред
със законосъобразността и целесъобразността му. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 АПК, в която е уредено правомощието на решаващия орган да отмени изцяло
или отчасти акта като незаконосъобразен или нецелесъобразен, и предпоставящата
я норма на чл. 95, ал. 1 от АПК следва да се тълкуват с оглед възможността на заинтересованата страна
да оспори законосъобразността или целесъобразността на акта или и двете. От
граматическото тълкуване на чл. 97, ал. 1
е видно, че законодателят е употребил в разпоредбата съюза „или”, а не съюза
„и” – отменя акта като незаконосъобразен или нецелесъобразен. Поради това
съществуването им не би могло само по себе си да обоснове направения от
съдебните състави извод, че дори да не е оспорена целесъобразността на акта, в
правомощията на по-горестоящия орган е служебно да я провери. Провеждането на
това разбиране в практиката означава цялостно игнориране на чл. 129, ал. 1 АПК и прилагане във всички случаи на ал. 2 на чл. 129 АПК – уредена в закона, не като общо правило, а като изключение от него. Значението
на разпоредбата на чл. 129 АПК в двете й алинеи в никакъв случай не се простира единствено върху хода
на производството по жалбите и подведомствеността. Определените в нормата
правила целят предотвратяване на потенциалната възможност да бъдат постановени
различни решения от по-горестоящия административен орган и от съда за
законосъобразността на един оспорен административен акт. Това е особено важно не
само за страните в административното правоотношение, но и за общия правов ред.
Поради тази причина общото правило в първата алинея за подведомствеността на
производството пред съда е доминиращо и водещо. Нарушаването му е прието от
съдебната практика за порок, водещ до нищожност на решението на по-горестоящия
орган – в тази насока и константна практика на ВАС, като например Решение
№6960/22.05.2013г. по адм.дело №11000/2022г., Решение №14731/08.11.2013г. по
адм.дело №11793/2013г., Решение №9866/14.07.2010г. по адм.дело №16415/2009г. и
др. все в тази насока.
Предвид изхода на
делото и направеното искане от оспорващият за присъждане разноски по водене на
съдебното производство, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК,
ответника, следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващият разноски по
делото в размер на 50 лева, който се следват за внесена държавна такса за
образуване на делото.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед №АК-03-1/14.06.2023г. на
Областният управител на Област Монтана, с която е отменена Заповед
№РД-02-09-427/26.05.2023г. на Кмета на Община Лом, с която „НАЙС-М80“ ЕООД
гр.Лом е обявен за спечелил публично оповестен конкурс за продажба на имот –
частна общинска собственост е нищожен административен акт, предвид което на
основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, І-ви състав на Административен
съд Монтана
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед
№АК-03-1/14.06.2023г. на Областният управител на Област Монтана.
ОСЪЖАДА Областният управител на Област Монтана да заплати на Община Лом разноски по
воденото съдебно производство в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: