О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№35 гр. Стара Загора 24.01.2020 год.
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година,
шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при участието на
секретаря........................., като разгледа адм. дело №58 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.60 и сл. от АПК, вр. с чл.188 от ЗДДС, образувано по жалба на „Краси
75“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора ***,
представлявано от управителя К.Д.Р., чрез пълномощника си по делото адв. П.К.срещу
разпореждане за допускане предварителното изпълнение на Заповед №ФК-6-0032043/09.01.2020
год., с която Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП,
налага принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – *****,
находящ се в гр. Стара Загора, *****, стопанисван от „Краси 75“ЕООД и забрана
за достъп до него за срок от четиринадесет дена на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от същия закон.
Мярката
е наложена за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла
на чл.186, ал.1, т.1 б.“а“ от ЗДДС - Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което:1. не спази реда или начина за: а)
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Фактите, подведени под този състав за прилагане на
принудителната административна мярка са следните: На 03.01.2020 год. в 12.45 ч.
при извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от
ДР на ЗДДС – *****, находящо се в гр. Стара Загора, *****, стопанисван от „Краси
75“ЕООД с ЕИК *** е констатирано, че дружеството в качеството му на задължено
лице по чл.З от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба
на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба. За извършената контролна покупка
на 03.01.2020 год. /чрез заявка по телефона на заведението/ на един брой пица
голяма и един брой пица малка „Куатро формаджи“, един брой пиле с грах, един
брой пържола с пресни пържени картофи на обща стойност от 34.20 лв. платени в
брой на лицето Д.К.Д.- доставчик от К.Г.Т.в 11.25 часа на 03.01.2020 год. като
за покупката не е издаден фискален бон от въведените в експлоатация и работещи
в обекта два броя фискални устройства /ФУ/ „DAISY
FX 12000C“ с
индивидуален номер /ИН/ на ФУ DY 544882 и ИН на фискалната
памет /ФП/ 36703355 и „DAISY FX 1200C“
с индивидуален номер /ИН/ на ФУ DY 509919 и ИН на фискалната
памет /ФП/ 36668392 или от кочан с ръчни касови бележки, отговаряш
на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 год. Извършеното нарушение
се доказва и от установеното наличие на касова разлика в размер на 54.07 лв.
между наличните парични средства в касата и тези маркирани в във ФУ.
Нарушението води до неотразяване на приходи. Като доказателства за резултатите
от проверката се състави на основание
чл.110, ал.4 от ДОПК и чл.50, ал.1 от ДОПК протокол за извършване на проверка
сер. АА № 0032043/03.01.2020 год., ведно със събраните доказателства към него. Нарушени
са разпоредбите на чл.З, ал.1 Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. зарегистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от
Закон за данъка върху добавената стойност.
Разпореждането
за допускане на предварителното изпълнение се основава на наличие на всички
предпоставки чл.60 ал.1 от АПК, а именно: защита на особено важен държавен
интерес, опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено,
от закъснението могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди за
бюджета, аргументирани със следните мотиви:
Предварителното изпълнение
е наложително за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения от същия вид и за да се допусне предварително изпълнение на
настоящата заповед, е съобразено наличието на предпоставките, изчерпателно
изброени в чл.60, ал.1 от АПК, а именно:
А. При защитата на особено
важен държавен интерес - спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане
на фискалните устройства, в което се изразява в интересът на държавния бюджет
за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за
правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на
неговите публични задължения;
Б. При съществуването на
опасност изпълнението на акта да бъде осуетено, или сериозно затруднено:
В. При хипотеза, в която
от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета.
На първо място, възниквало
необходимост да се защитят особено важни държавни интереси, посочени по-горе.
Разпоредбата на чл.186 и чл.187 от ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита
на установените правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер,
тъй като по принцип ПАМ се налага за преустановяване и/или предотвратяване на
административни нарушения и последиците от тях. поради което имат и превантивен
характер. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществува
възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при
констатирана подобна практика водеща до отклонение от данъчно облагане би била
непосредствена.
Извършеното нарушение води
до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес, както за държавата,
така и за обществото. Следователно с предварителното изпълнение са осъществява
защита интереса на фиска, свързан със заплащане на данъци върху действително
реализираните приходи от продажби. Установяването на укрити приходи от
продажби, до което ще се стигне, когато не се издават касови бележки за
документиране на продажбите попада в хипотезата на „трудно поправими вреди“ по
чл.60, ал.1, предл.4 от АПК. Разпореждането е съобразено и с характера и целта
на наложената ПАМ - преустановителен и превантивен характер с цел
предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане и с
оглед на това отлагането на ПАМ във времето би попречило за постигане на
посочените цели.
Според органа, така
изложените основания за допускане на предварително изпълнение на ПАМ,
подкрепени с детайлно изложени мотиви за вида на държавните интереси, които се
засягат с антифискалното поведение на лицето - установяването и събирането на
данъци, както и препятстването на контролните функции на приходната
администрация, конкретните факти, които благоприятстват и предразполагат
разрастването на причиняваните вреди на фиска, тъй като сочат възможност за
укриване на част от оборота в търговски обект и при наличието на опасност да се
допусне отново административно нарушение от същия търговец, тъй като дейността
в обекта не е преустановена, при това такова, което води до съществено
нарушение на фискалната дисциплина, категорично обосновават държавният интерес
от незабавното преустановяване на тази противозаконна практика в дейността на
конкретно проверяваното лице. Именно с цел да се промени установената
организация в дейността на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни
последици за фиска, се налага предварително изпълнение на наложената ПАМ.
В
жалбата против разпореждането за предварително изпълнение са изложени подробни
доводи в подкрепа на тезата, че не е налице нито едно от посочените в чл.60 от АПК основания. От съда се иска отмяна на предварителното изпълнение, включително
предварителното й изпълнение в указания тридневен срок за обжалване на
разпореждането за неговото допускане.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице в преклузивния тридневен срок по чл.60,
ал.5 от АПК вр. чл.188 от ЗДДС, поради което е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Заповед
№ФК-6-0032043/09.01.2020 год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП, е съобщена на дружеството-жалбоподател на 22.01.2020 год.,
съгласно разписка за връчване, като на същата дата търговецът е уведомен, че
запечатването ще се извърши на 25.01.2020 год. от 09.30 ч., а в текста на
заповедта е посочено, че разпореждането за предварително изпълнение може да се
обжалва в тридневен срок. Жалбата срещу заповедта и срещу разпореждането за
предварителното й изпълнение е подадена на 24.01.2020 год. в деловодството на Административен
съд Стара Загора. Следователно и предвид заявеното оспорване на предварителното
изпълнение са изпълнени всички изисквания за допустимост на настоящото съдебно
производство.
Съгласно
чл.188 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК, тоест при наличие на факти,
които могат правно да се подведат под някое или всички от изчерпателно
изброените чл.60, ал.1 от АПК основания. В тази връзка следва да се каже, че
доводите, изложени от административния орган в подкрепа на необходимостта да се
допусне предварително изпълнение с цел преустановяване или предотвратяване на
административни нарушения, са неотносими към разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК, тоест не представляват законово основание за допускане на предварителното
изпълнение. Целта на предварителното изпълнение е различна от целта на ПАМ,
поради което всички мотиви към разпореждането за предварително изпълнение,
касаещи риска от извършване на същото или друго по вид нарушение на фискалната
дисциплина, са неотносими. Същите са цели на личната и общата превенция на
наложените административна наказания, но не и цел на допуснатото предварително
изпълнение на наложената ПАМ.
От правно значение в
случая за налагането на ПАМ е нарушението, послужило като основание за издаване
на оспорената заповед, а то е нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
год. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, подведено под хипотезата на чл.186,
ал.1 т.1, б.“а“ от ЗДДС, а именно: не издаване на фискален бон за извършена
покупка на стойност 34.20 лв. Предвид тази стойност, както и площта на търговският обект, административният
орган е преценил, че запечатване на обекта за срок от 14 дни е пропорционален
на преследваната цел, като мотивите му за допускане на предварително
изпълнение, поради наличие на опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта, са неоснователни. Няма нито един конкретен факт, чието
настъпване да има за последица избягване или невъзможност да бъде изпълнена
мярката. Не е обосновано и твърдението, че от закъснението на изпълнението може
да последва значителна или трудно поправима вреда. Посочената касова разлика от
54.07 лв. не може да бъде факт, който да сочи на извод, че ако мярката не бъде
изпълнена незабавно, то за държавния бюджет ще настъпи значителна вреда. Всъщност
нелогично звучи, че установената разлика води до неотразяване на приходи. Видно
от протокола за извършена проверка, в касата на бистрото е установена касова
наличност от 260.50 лв., а на касовите
апарати са отразени продажби за 314.57 лв.. С други думи налице е
отразяване на повече продажби на фискалните устройства, отколкото е
фактическата наличност на касата. В този смисъл отразеното в заповедта
неотразяване на приходи, въобще не е доказано по надлежен ред. На второ място
административният орган не сочи какви вреди и в какъв размер евентуално биха
настъпили, ако не се приложи незабавно мярката.
Наличието на важен
държавен интерес в случаи като процесния не се предполага, а се преценява винаги
съобразно конкретните фактически обстоятелства на случая, поради което не се
допуска предварително изпълнение на акта само на основание на закона, без
изрично изложение на правните и фактическите основания за допускането му.
Видно от заповедта за налагане
на ПАМ, за да докаже наличието на особено важен държавен интерес, органът не е
посочил убедителни мотиви, а бланкетно се е позовал на посочените по-горе
фактически обстоятелства, които обаче не са достатъчни, за да се приеме, че е
налице едно от условията за допускане на предварителното изпълнение, предвидени
в разпоредбата на чл. 60 АПК. Не може да бъде основание за допускане на
предварително изпълнение твърдението на административния орган за наличието на
особено важен държавен интерес при всеки случай на неиздаване на ФКБ, доколкото
последното е основание за налагане на ПАМ, но не и за допускане на
предварителното й изпълнение. Наличието на такъв интерес подлежи на доказване,
което ясно личи от разпоредбата на чл.188
от ЗДДС, която препраща към чл. 60 от АПК, т. е. предварителното изпълнение не
е по силата на закон, а след мотивиране наличието на предпоставките на чл. 60 АПК. Твърдението, че от по-късното изпълнение на мярката би последвала
значителна вреда за фиска и би се попречило да бъде реализирана нейната цел, е
неоснователно. Административният орган не е анализирал оборотите на търговеца
или неговите финансови отчети, за да обоснове в какъв размер би била вредата за
фиска, която може да настъпи от по-късното изпълнение на мярката.
Не може да бъде основание
за допускане на предварително изпълнение изложеното в оспорената заповед, че с
него се цели преустановяване извършването на нарушения от същия вид. Целта на
допуснатото предварително изпълнение е различна от тази на налагането на ПАМ,
която съгласно чл. 22 от ЗАНН е да бъде предотвратено и преустановено
извършването на нарушения. Обосновката на предполагаемия размер на очакваните
при неизпълнение на ПАМ вреди не почива на конкретен анализ на паричните
средства в касата, междинен финансов отчет на ФУ и прочие, които да указват на
повтаряемост в поведението на лицето по избягване на данъчните му задължения. Не
е установено в обекта да са били налице други клиенти, чиито продажби да не са
отчетени, нито са налице данни поведението на търговеца да е било проследено,
за да се обоснове наличието на въведена практика, която носи непосредствен риск
за настъпване на значителна и/или трудно поправима вреда за бюджета. Общото
позоваване на интереса на държавата с оглед защита на фиска, който интерес е водещ
във всички случаи и който императивно налага разпореждането за ПАМ, не
представлява мотивираност на разпореждането по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК.
Все в тази насока следва да се добави, че общото посочване на визираните в
разпоредбата на чл.60 от АПК предпоставки за допускане на предварително
изпълнение на административния акт, не освобождава органа от задължението да
мотивира наличието на тези предпоставки, като изложи конкретни фактически
основания, така че да е възможно съдът да прецени дали е налице пряка и
непосредствена заплаха за държавния интерес, дали е налице опасност да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществува ли
реална възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или
трудно поправима вреда за бюджета
Особено
важният държавен интерес от заплащане на дължимите данъци за реално
осъществените приходи се защитава от прилагане на принудителната мярка, като
законодателят не е дал приоритет на обществения пред индивидуалния интерес по
аргумент от предоставената на органа компетентност да прецени за всеки
конкретен случай необходимостта от незабавно изпълнение на мярката. В настоящия
казус с оглед основанието за налагане на ПАМ и изложените мотиви за нейното
предварително изпълнение, се налага извод за липса на основанията по чл.60,
ал.1 от АПК и незаконосъобразност на оспореното разпореждане.
Не на
последно място, съдът намира, че не почива на законовата логика и допускането
на предварителното изпълнение на заповедта, която заповед е връчена на
тринадесетия ден от нейното издаване. Приходната администрация не е положила
достатъчно усилия повече от десет дена да връчи заповедта, което опровергава
защитата на особено важен и значим обществен интерес.
Не на
последно място съдът намира, че всяко едно допускане на предварително
изпълнение на един индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол,
с цел избягване бланкетното му допускане и посочването на конкретни факти.
Оспорването му от страна на засегнатите лица е предвидено да стане в тридневен
срок от връчването на акта. Посочването в заповедта, че същата ще се изпълни в
рамките на този тридневен срок, де факто лишава адресата на акта да упражни
правото си на жалба и реалното предварително изпълнение би се осъществило преди
да е осъществен съдебния контрол. Произнасянето на съда, след запечатването на
обекта реално обезсмисля постановеният съдебен акт, респективно преценката на
съда за наличието на предпоставките за допускане на предварителното изпълнение.
Постановено по този начин, това предварително изпълнение лишаване създава
предпоставки за произвол на приходната администрация. Логично е това
запечатване да се осъществи след произнасянето на съда, ако се докажат
предпоставките за допускането.
По
делото е направено искане и от двете страни за присъждане на разноски. При този
изход на спора, основателно е това на жалбоподателят. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 22.01.2020 год., с договорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. Приложена е и
квитанция за платена държавна такса в размер на 50.00 лв.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.60 ал.7 от АПК, Административен съд Стара
Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ разпореждане за предварително изпълнение на Заповед №ФК-6-0032043/09.01.2020
год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София на заплати на
„Краси 75“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора ***,
представлявано от управителя К.Д.Р. сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/
лв., представляващи направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.188, ал.2 от
Закона за данък добавена стойност..
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: