№ 19526
гр. ***, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110147088 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца ***, с която е предявен срещу ответника ***
осъдителен иск за заплащане на сумата от 20621,80 лв., представляваща регресно вземане,
възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение за вредите, причинени на л.а.
„***“ с рег. № ***, при ПТП, настъпило на 30.01.2021г. на ***“, в района на 8+000 км,
посока гр. **, вследствие на свличане на скална маса, която ударила автомобила, което
свличане е в резултат на неизпълнение на задължението за управлението и поддържането на
пътния участък, включително пътните съоръжения, за които отговаря ответникът.
Ищецът „**** твърди, че на 30.01.2021 г. на ***“, в района на 8 км посока гр. **, лек
автомобил „***“, рег. № ***, попаднал под свлачище на скална маса, като вследствие на
това по автомобила били нанесени вреди. Поддържа, че към момента на ПТП-то за
автомобила била налице валидно сключена застраховка „***“, обективирана в
застрахователна полица № Е20600009012. Навежда доводи, че за ПТП-то бил съставен
протокол от органите на МВР. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана
застрахователна преписка („щета“) № **********, като било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 20 596,80 лева, а освен това били сторени ликвидационни разходи в
размер на 25,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента. Поддържа, че с оглед нормативната уредба
ответникът носел отговорност за участъка, където бил настъпил инцидентът. Навежда
доводи, че е поканил ответника да заплати дължимото регресно вземане, но сумата не била
изплатена. Ето защо, моли съда да осъди ответника да му заплати претендираната сума от
20621,80 лв., включващо платеното застрахователно обезщетение в хипотезата на „тотална
щета“ в размер на 20596,80 лв. и ликвидационните разноски по щетата в размер на 25 лв.
Претендира законна лихва от подаване на исковата молба – 31.08.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски за производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника ***, с
който претенциите се оспорват по основание и размер. Ответникът счита, че представеният
протокол за ПТП е непълен, неточен и противоречив. В него липсвали пълно и ясно
удостоверяване на мястото и обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП-то, както и
на настъпилите щети. Поддържа, че протоколът бил изготвен на 31.01.2021 г., а ПТП-то
било станало в 30.01.2021 г., поради което мястото не било посетено от служители на МВР, а
освен това не били изготвени снимки, поради което протоколът не се ползвал с обвързваща
1
доказателствена сила. Счита, че доколкото протоколът не е подписан от представител на
ответника, няма материална доказателствена сила за неизгодните за него факти. Набляга на
обстоятелството, че процесният участък бил в едната си част обезопасен с метални мрежи, а
в другата - с подпорни-бетонни стени, т.е. не било налице деликт. Твърди, че процесното
събитие представлявало случайно събитие. Навежда доводи за нарушение на правилото на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил. Излага съображения, че
застрахователният договор не отговарял на изискванията на закона, като липсвали подпис на
страните и дата, а общите условия към полицата били бланкетни, поради което настъпилият
застрахователен риск бил недоказан. В протокола за ПТП не била отразена извършена на
водача проверка с технически средства за обстоятелства, които водели до изключен
застрахователен риск съобразно общите условия на ищеца. Поддържа, че липсвали
доказателства, че вредите не били причинени умишлено от водача, което също съставлявало
изключен застрахователен риск. Навежда доводи, че застрахователят не бил спазил
процедурите си за установяване на релевантните обстоятелства и изплащане на
застрахователно обезщетение. Твърди, че не са установени обстоятелствата относно
уврежданията на 3 броя гуми на ремаркето на лекия автомобил. Развива съображения, че не
са налице предпоставките на твърдяната регресна претенция, което обосновава подробно.
Прави възражение за съпричиняване. Навежда твърдения, че процесният участък от пътя не
се поддържа от него, а от „*** по сключен Договор за възлагане на обществена поръчка №
РД-38-1/01.03.2018г., поради което моли това дружество да бъде привлечено като трето
лице-помагач по делото. Ето защо, моли за отхвърляне на иска. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника „***, конституирано като такова с
определение от 11.11.2022г., е депозирал становище, с което оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва механизма на настъпилото ПТП така, както е описан в исковата
молба. Намира, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на автомобила. Счита, че
ако е било налице свлачище на ***“ същото е резултат на случайно събитие. Не оспорва, че
между „*** и **** е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-
1/01.03.2018г., но извършването на конкретни действия по този договор се възлагало с
отделни задания от възложителя – ****. Твърди, че към момента на настъпилото ПТП от
възложителя не са били възлагани дейности по укрепване на визираното свлачище. Посочва,
че с писмо с изх. № 0-578/02.04.2018г. и с вх. № 53-00-662/02.04.2018г. на **** е информирал
възложителя за установени участъци с дестабилизирани откоси и наличие на свлечени земни
маси в участъка от км 0+000 до км 10+430 на ***“, но две години след настъпването на
инцидента **** не е предприела необходимите мерки по възлагане укрепването на
свлачището. Счита, че „*** не е имало възможност за укрепване на свлачището без изрично
възлагане от страна на ****.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД.
Суброгационното право по чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, произтича от
установяване наличието на следните релевантни факти: имуществена застраховка,
настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на
застраховката, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахованото увредено лице в размер на действително причинените вреди,
застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на виновно и противоправно
поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението
на тази работа. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С доклада под делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства: че към 30.01.2021 г., лек автомобил „***“ с рег. № ***, е
имал валидна застраховка „***“, сключена с ищцовото дружество, че при ищеца е заведена
преписка по щета № **********, по която е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 20596,80 лв. и са направени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., както и
че до ответника е изпратено и получено уведомително писмо.
2
Установява се от представената по делото застрахователна полица № ***2 от
30.12.2020г., че ищецът *** е застраховал л.а. „***“ с рег. № *** по застраховка „***“ със
срок на покритие от 31.12.0202г. до 30.12.2021г. по клауза П-201 – „Пълно Каско“. Съгласно
общодостъпните Общи условия за застраховка „***“ на ищеца, публикувани на адрес
https://www.bulins.com/insurances/avtomobili/kasko, валидни и към датата на ПТП, по клауза
„Пълно Каско“ застрахователят покрива преки физически загуби или повреди на
застрахованото ППС, причинени от пътнотранспортно произшествие при сблъскване или
удар на ППС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, животни или
хора (вкл. в паркирано състояние); отваряне на капак или врата на ППС по време на
движение (т.II.1. от ОУ). Възражението на ответника относно валидността на договора и
изпълнението за задълженията по него от страна на застрахователя и застрахования,
включително наличие на обстоятелства, представляващи основание за отказ от изплащане на
обезщетение, не следва да се разглеждат, доколкото ответникът, който не е страна по този
договор, не разполага с материална и процесуална легитимация да упражнява чужди права,
нито пък правата му са производни на тези на страните по договора, а ищецът, който има
интерес да се позове на липса на застрахователен договор или наличие на основание за отказ
за изплащане на застрахователно обезщетение, очевидно не е оспорвал сключването на
договора предвид обстоятелството, че е платил застрахователно обезщетение по него.
Отделно от това изложените доводи относно съществуването и действието на конкретния
застрахователен договор, са напълно произволни и не кореспондират по никакъв начин със
събраните писмени доказателства, от които става ясно, че страните по него не са имали
съмнения относно неговата действителност, а освен това са изпълнявали произтичащите от
него права и задължения.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие от 31.01.2021г. водачът на
застрахования автомобил и негов собственик М. С. М. е декларирал, че на 30.01.2021г., в
20.00ч., при управление на застрахования автомобил по ***“, в посока гр. **, се срутила
скална маса, вследствие на което били нанесени щети на застрахования автомобил.
Посоченото събитие съгласно даденото от водача описание представлява ПТП по смисъла
пар. 6, т. 30 от Закона за движение по пътищата, в който е дадена легалната дефиниция на
ПТП – събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети, както и по т. II.1 от сключения договор за
имуществено застраховане, а следователно и покрит риск по застрахователния договор от
31.12.2020г.
Във връзка с подаденото уведомление за настъпване на застрахователно събитие при
застрахователя е образувана щета № ********** и след извършен оглед и оценка на щетите
по застрахования автомобил застрахователят, е определил застрахователно обезщетение в
хипотезата на „тотална щета“ в размер на 20596,80 лв., което е изплатено на собственика на
увредения лек автомобил на 16.04.2021г. съгласно представеното по делото платежно
нареждане за кредитен превод.
По делото е представен протокол за ПТП № 1785979 от 31.01.2021г., ведно с препис от
цялата административно-наказателна преписка, образувана във връзка с процесното
произшествие, в който е посочено, че ПТП е настъпило на 30.01.2021г., в 20.00ч. на ***“ при
8-ми км по посока гр. **, след първия тунел, при движение на л.а. „***“ с рег. № ***, когато
внезапно свлачище от скална маса отдясно удря автомобила и го притиска, като му нанася
много материални щети. В протокола е обективирана схема на ПТП, с отбелязване на
паднали късове от скална маса на пътното платно, съставена от младшия автоконтрольор.
Ответникът е оспорил посочените обстоятелства и тъй като в частта, описваща механизма на
произшествието, протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не
възпроизвежда обстоятелства, които са се осъществили пред длъжностното лице (по арг. от
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК), в тежест на ищеца е да докаже причините за настъпване
на процесното МПС с други доказателствени средства.
В тази връзка по делото е разпитан свидетелят М. С. М., управлявал лекия автомобил
при настъпване на ПТП, който посочва, че си спомня да е участвал в ПТП, настъпило през
2021г. при управление л.а. „*** ***“ по магистрала „***“ посока от гр. *** към гр. **.
Свидетелят посочва, че пътувал с приятелката си и племенниците си, и шофирайки по пътя
около 19.30ч.-20.00ч., непосредствено след първия тунел в посоката му на движение, се чул
сблъсък, спукали се прозорците, отворили се еърбеците, след което свидетелят и спътниците
му слезли от автомобила и застанали между мантинелите. Тогава свидетелят установил, че е
спрял на поне 100 метра от случилото се. Видял, че са паднали тонове скали по
3
магистралата и са засипали автомобила отдясно. Автомобилът бил тотална щета отдясно,
цялата дясна половина и предница били смазани от скалите, трите джанти били на парчета,
на места автомобилът бил отворен като консервна кутия. Имало камъчета, които били
ударили автомобила отвсякъде, освен прозорците. Късовете като бройка били стотици. Била
засипана по-голямата част от автомагистралата, която след този случай била затворена една
седмица. Големината на някои камъни била над метър, имало и по-малки. Зад свидетеля се
образувала километрична опашка, насрещното платно не било засегнато от свлачището.
Свидетелят казва, че управлявал автомобила с не повече от 90-100 км/ч и се движел с
фарове, защото било тъмно, но видимостта била нормална за зимата. Не си спомня да е
валяло. Спомня си, че натиснал спирачките и държал волана надясно след като чул трясъка,
тъй като при настъпване на удара нямал видимост. Всичко станало за части от секундата.
Свидетелят се движел в дясната лента от двете ленти за движение в неговата посока по
време на удара. Свидетелят останал на мястото на ПТП поне 5-6 часа, дошла полиция и
съставили протокол. След предявяване на протокола за ПТП, находящ се на л. 11 от делото,
свидетелят заявява, че това е протоколът, съставен за ПТП-то, за което свидетелства и че
подписът за участник № 2 е негов. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел
като възпроизвеждащи факти, на които същият е пряк очевидец, както и като подробни,
детайлни, логични и подкрепени от приетите по делото писмени доказателства. Наличието
на паднала на мястото на ПТП скална маса се потвърждава и от съставената схема на ПТП,
обективирана в протокола за ПТП, от съставителя на протокола за ПТП мл. автоконтрольор
Костов, в която са възпроизведени непосредствените възприятия на длъжностното лице за
наличието на посочените препятствия на пътното платно.
По делото е изслушано заключение на допусната съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обосновано и даващо отговор на
поставените задачи в пълнота, от което се установява, че щетите в описа на застрахователя и
посочените в протокола за ПТП видими увреждания по автомобила отговарят на механизъм
на настъпването им вследствие удар от внезапно свлечена скална маса и се намират в
причинно-следствена връзка с описания механизъм.
От съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства съдът приема за
установено, че щетите по застрахованото при ищеца МПС са възникнали вследствие на удар
с внезапно попаднала на пътното платно скална маса от свлачище, на 30.01.2021г. на ***“
при 8+000 км по посока гр. **, непосредствено след първия тунел. Този извод съдът
изгражда въз основа на показанията на свидетеля М., непосредствен участник в ПТП,
попълнил и подписал уведомлението, въз основа на което е заведена процесната щета при
ищеца, както и въз основа на неспореното заключение на САТЕ, което дава заключение, че
описаните в опис-заключението на застрахователя щети по застрахования автомобил
съответстват на описания в уведомлението механизъм на ПТП и могат да бъдат причинени
по посочения начин, както и официалното удостоверяване в схемата на ПТП, обективирана
в протокол за ПТП № 1785979 от 31.01.2021г., съставена от длъжностно лице, за наличие на
паднала на пътното платно скална маса, факт, възприет непосредствено от съставителя на
протокола.
Между страните липсва спор, че процесното ПТП е настъпило на републикански път,
задължението изграждането, ремонтът и поддържането на който е на ответника *** (чл. 30,
ал. 1 ЗП). Като юридическо лице *** осъществява дейностите по поддържане на пътя чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по изграждането, ремонта и поддържането на
процесния път, включително пътни съоръжения, е довело до неизпълнение на задължението
й, предвидено в чл. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012г. за
поддържане и текущ ремонт на пътищата, съгласно което правило поддържането на
пътищата включва комплекс от дейности и системни грижи за осигуряване на необходимите
условия за непрекъсната безопасна и нормална експлоатация на пътя, за предпазване на
пътищата от преждевременно износване, за охрана, за осъществяване на мерките за защита
на пътните съоръжения и принадлежности, както и за реда за водене на техническата
отчетност на пътищата, които се осъществяват за републиканските пътища – от ****, което
съдът приема именно да е довело до срутване на скална маса на пътя, при сблъсъка на лекия
автомобил с която са причинени процесните вреди, поради което ответникът носи
отговорност за тях.
Недоказани останаха твърденията на ответника, че същият е изпълнил задължението
си за поддържане на пътя и пътните съоръжения. Действително по делото се установи от
изслушаното и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, че
4
на мястото на ПТП, още при изграждане на автомагистралата, са били изпълнени
укрепителни мероприятия – мост с еластична предпазна ограда, пешеходна пътека и метален
парапет, следвана от открита зона от около 20 м, последвана от масивна бетонна подпорна
стена, след която е монтирана обезопасителна мрежа, поставен е водосток. Въпреки това по
делото са събрани писмени доказателства, че още през 2018г. тези укрепления са били
компрометирани на места, за което ответникът е бил уведомен от третото лице-помагач „***
с писмо, получено на 02.04.2018г. Съгласно писмото при изпълнение на Договор № РД-38-1
от 01.03.2018г. за обществена поддръжка с предмет възлагане на поддържането на ***“ от
км 0+000 до км 56+170, включително и принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата, стопанисвани от ****, са били
констатирани участъци с дестабилизирани откоси и наличие на свлечени земни маси в
участъка от км 0+000 до км 10+430, който обхваща и мястото, на което е станало процесното
ПТП. Ответникът не твърди, нито доказва да е предприел действия по обезопасяването на
тези участъци, за което е бил повторно уведомен с писмо от 03.02.2021г. с оглед получените
свличания на земни и скални маси на ***“ от км 0+000 до км 10+430 в периода от
25.01.2021г. до 31.01.2021г., както и с писмо от 26.02.2021г. след оглед на откосите на ***“ от
км 0+000 до км 10+430, отнасящи се конкретно до км 8+640 до км 8+900 дясно платно, на
което се установи да е настъпило ПТП. Неоснователни са възраженията на ответника, че не
той, а третото лице-помагач е отговаряло за поддържането на пътя, тъй като видно от
представения Договор № РД-38-1 от 01.03.2018г. за обществена поддръжка с предмет
възлагане на поддържането на ***“ от км 0+000 до км 56+170 и по-специално чл. 12, ал. 5 и
ал. 7 от договора задълженията по него се изпълняват след съответно задание от страна на
възложителя (месечно, допълнително или извънредно), което не се твърди или установява да
е дадено от ответника. Дори обаче да беше установено неизпълнение от страна на
дружеството „*** на задължение за поддържане на пътя съгласно сключения договор за
възлагане, това не би довело до изключване на отговорността на стопанина на пътя за
вредите, причинени на трети лица от лошото стопанисване, а единствено би породило
съответни вземания във вътрешните отношения между възложител и изпълнител, които не
са предмет на настоящото производство.
В конкретния случай именно бездействието на ответника по изграждането, ремонта и
поддържането на процесните пътни укрепителни съоръжения е довело до неизпълнение на
задължението му да поддържа пътя, поради което ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители.
В случая не е налице обстоятелство, изключващо вината на ответника, на каквото
същият се позовава, а именно случайно събитие. Хипотезата касае такова случайно по своя
произход събитие, което длъжникът нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, което
едновременно с това е и непреодолимо по последиците си, т.е. причинява „абсолютна“
невъзможност за изпълнение. В случая не е налице такова. Напротив, установи се, че на
мястото на ПТП са били предвидени и изпълнени укрепителни мероприятия още при
построяването на магистралата, както и че на 75 метра от края на моста е поставен
предупредителен знак „А 17“ – „Внимание, опасност от падащи камъни“ именно поради
предвидената възможност от свличане на скална маса на пътното платно предвид релефа и
особеностите на местността, което изключва случайния характер на събитието, а стопанинът
на пътя има задължението и е могъл да поддържа укрепителните съоръжения в изправно
състояние, което не е сторил.
На последно място неоснователно се явява и възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил „***“ с рег. №
***. Не се установи свидетелят да е управлявал автомобила с несъобразена с пътните
условия и видимостта скорост на движение, която поначало няма пряка връзка с настъпилия
сблъсък, доколкото същият е резултат от внезапно свличане на скална маса, а не от удар в
друго МПС или друг предмет, който вече се е намирал на пътното платно и който водачът да
е бил длъжен и да е могъл да възприеме навреме.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на застрахованото
МПС има срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е
встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на 16.04.2021г. е платил обезщетение
за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу ответника
като стопанин на пътя и възложител на работата по неговото поддържане.
По отношение размера на регресното право на ищеца-застраховател по имуществена
5
застраховка за обезщетените от него вреди релевантна е действителната стойност на
увреденото имущество към датата на събитието (арг. от арг. от чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 400
КЗ вр. чл. 394 КЗ ), която се съизмеряване със средната пазарна стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на събитието, тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. Съгласно
заключението на неоспорената по делото САТЕ в случая се касае за тотална щета, тъй като
размерът на щетите от 34244,29 лв. надхвърля действителната стойност на автомобила към
датата на ПТП от 32439 лв. Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета е налице при увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от
действителната му стойност. Следователно в посочения случай увреденият има право да
получи обезщетение за имуществени вреди, равняващо се на стойността на автомобила към
датата на ПТП, намалена със стойността на запазените части, която вещото лице определя на
сумата от 8110 лв., или сумата от 24329 лв. Ищецът е платил застрахователно обезщетение
по имуществената застраховка в по-нисък размер от 20596,80 лв., поради което се е
суброгирал в правата на увредения срещу ответника като причинител на вредата до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски по щетата, които в случая няма спор, че се
равняват на сумата от 25 лв., поради което ответникът дължи на ищеца сума по регреса в
размер на исковата претенция от 20621,80 лв. (20596,80 + 25).
Ответникът не е твърдял, нито е представил доказателства за плащане на регресното
вземане, с оглед на което предявеният иск по чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
основателен в пълния предявен размер и следва да се уважи изцяло, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022г. до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и доказал
разноски в размер на 824,87 лв. – държавна такса и 150 лв. – депозит за САТЕ. Ищецът е бил
представляван в производството от юрисконсулт и е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определя с оглед фактическата и правна сложност на
делото, обема на доказателствения материал, броя на проведените съдебни заседания и
извършените процесуални действия на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП на сумата
от 200 лв. Или разноските за производството на ищеца са в общ размер на 1174,87 лв., които
следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: град ***, бул. „****“ № 3 да
заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № 87, на
основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 20621,80 лв.,
представляваща регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „***“ за вредите, причинени на л.а. „***“ с рег. № ***, при ПТП, настъпило
на 30.01.2021г. на ***“, в района на 8+000 км, посока гр. **, вследствие на свличане на
скална маса, която ударила автомобила, което свличане е в резултат на неизпълнение на
задължението за управлението и поддържането на пътния участък, включително пътните
съоръжения, за които отговаря ответникът, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 31.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 1174,87 лв., представляваща разноски за
производството.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ответника „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, бул. „***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6