Р Е Ш Е Н И E
№ 2662
гр. Пловдив, 16,12,2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното
от съдия Ботев адм. дело № 1186 по описа на съда за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и
сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по жалбата на Е.С.Б.,***, срещу Заповед № 62/30.01.2019 г. на кмета на общ. Родопи,
с която е одобрен проект за изменение ПУП – ПР на УПИ по § 8 от ПР на ЗУТ.
В
жалбата се твърди, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и е
необоснована. Посочва се, че е налице приложена регулация от 1978 г. на
основание Протокол № 3234/14.06.1978 г. на Пловдивския народен съд и се твърди,
че в този смисъл следва да се промени кадастралната карта, така че да съвпадне
с границите на УПИ към момента на придобиване на имотите, а не регулационния
план, както се предлага с оспорената заповед.
Иска се отмяна на заповедта по доводи, подробно изложени в представената
по делото писмена защита. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата – кмет на общ. Родопи,
редовно призован, се представлява от адв. Н., която
оспорва жалбата, като излага подробни съображения в представената писмена
защита. Претендира разноски по делото.
Заинтересованата страна А.Н.Я., редовно призован, не се
явява, не изпраща представител и не взема отношение по основателността на
жалбата.
Заинтересованата страна С.А.Д., редовно
призована, не се явява и не изпраща представител. От същата е постъпило
становище вх. № 11186/10.06.2019 г. (л.141), в което излага доводи за
неоснователност на жалбата, като сочи, че на практика оспореният акт поправя
грешките в неправилно отразените граници на имотите и посочва реалното
положение.
Заинтересованата
страна С.С.Щ., редовно призован, не се явява, не
изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Заинтересованата страна В.З.П.,
редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище
по основателността на жалбата.
Заинтересованата страна Д.А.П.,
редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище
по основателността на жалбата.
Заинтересованата страна С.П.П., редовно призована, не се явява, не изпраща представител
и не изразява становище по основателността на жалбата.
Заинтересованата страна Д.П.А.,
редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище
по основателността на жалбата.
Заинтересованата
страна В.Й.К., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. От
същата е постъпила молба-становище вх. № 21315/20.11.2019 г., в което сочи, че
жалбата е неоснователна и че в случая е приложима разпоредбата на §8 ал.2 т.3
от ЗУТ, тъй като е налице неприложена регулация, а и отчуждителното
действие е отпаднало.
Административен
съд - Пловдив, V състав, като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Началото
на административното производство е сложено с подаването на заявление за разглеждане
на изменение на ПУП – ПР вх. № 9423#3/20.03.2018 г. (л.39) от А.Н.Я. и С.А.Д.,
с искане да се изработи проект за изменение на ПУП – ПР на УПИ: X-87, XIV-84, жил. стр.,XI-86, VIII-88 и IX-88, кв.19, по регулационния
план на с. Марково, общ. Родопи по имотни граници на ПИ с идентификатор
47295.124.121. по кадастралната карта /КК/. Към заявлението са приложени: -
документи за собственост, скица от СГКК – Пловдив, Заповед № 30/10.01.2018 г.
на кмета на общ. Родопи за разрешение за изменение на ПУП – ПР, кадастрален
регистър и др. (л.42-78).
На
22.03.2018 г. от началника на СГКК – Пловдив е издадено удостоверение за
приемане на проект за изменение на КК и КР № 01-83560-83.3.2018 за обект
47295.124.121 изх. № 01-83560 (л.41).
Със
Заявление вх. № 9423-805#5/19.10.2018 г. (л.36)
А.Я. и С.Д. потвърждават искането си за одобряване на внесения проект за
изменение на ПУП – ПР.
На 30.10.2018 г.
въпросът е разгледан на заседание на Експертния съвет по устройство на
територията /ЕСУТ/ при общ. Родопи, който с Решение № 9 по Протокол № 8 от
същата дата (л.35) приема проект за изменение на ПУП – ПР на УПИ: X-87, XIV-84,
жил. стр.,XI-86, VIII-88 и IX-88, кв.19, по плана на
с. Марково, съответстващи на ПИ: № 124.121, № 124.1105, № 124.123 и № 124.120
по КК, като петте УПИ се променят по имотните граници на УПИ Й-87 с другите
четири УПИ по КК и се образуват пет нови УПИ: Х-124.1404, жил.
стр., XIV-84, жил. стр. XI-86, жил.
стр., VIII-88, жил. стр. и IX-88, жил.
стр.
За
редовността на съобщаването на посочения по-горе протокол на ЕСУТ свидетелстват
приложените към делото служебни бележки (л.33 и л.29), съобщение на основание
§4 ал.2 от ДР на ЗУТ до Е.Б. (л.32), както и известие за доставяне до същата
(л.34), известие за доставяне до С.С.Щ. (л.30), както
и съобщение на основание §4 ал.2 от ДР
на ЗУТ до същия (л.28); обявление на основание чл.128 ал.3 от ЗУТ изх. №
9423-805/2018 г. (л.25) и известия за доставяне до заинтересованите страни
(л.26-л.27).
На
27.12.2018 г. е издаден Констативен протокол /КП/ № 9423-805-6 от длъжностно
лице при общ. Родопи (л.24), от който се установява, че по Решение № 9, взето с
Протокол № 8№30.10.2018 г. на ЕСУТ при общ. Родопи, няма постъпили възражения.
На
30.01.2019 г. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № 62
(л.22) на кмета на общ. Родопи, с която се одобрява така приетия от ЕСУТ проект
за изменение на ПУП – ПР на подробно посочените по-горе УПИ , кв.19 по плана на
с. марково, общ. Родопи.
Оспорената
Заповед № 62/20.01.2019 г. е на основание чл.129 ал.2 във връзка с чл.128 ал.3,
чл.134 ал.2 т.2 и т.6 от ЗУТ и §8 от ПР на ЗУТ, като със същата е одобрен
проект за изменение на ПУП – ПР. Заповедта е редовно съобщена на
жалбоподателите, видно от представените по делото служебни бележки (л.17 и
л.20) за съобщаване по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, както и от известия за
доставяне (л.14-15), от които Е.Б., в законоустановения
14–дневен срок е упражнила правото си на жалба пред настоящата инстанция.
От
представените копия на НА за дарение № 53, том 86, н.д. № 21537/1997 г. (л.8),
НА за дарение № 53, том 48, н. д. 14960/1995 г. (л.9), протокол от 20.03.1963
г. за уравнение на дялове и Протокол от 09.08.1978 г. на ПРС (л.96), се установява,
че жалбоподателят – Е.С.Б., като наследник на Стойко Щ. и Е. Щерева, е
собственик на УПИ VIII-398, кв.37 по плана на с. Марково, общ. Родопи от 1963
г.
За изясняване на значимите за спора
обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа
експертиза. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че
спорната граница между ИД 47295.124.120, собственост на Е.Б. и В.Й.К. и ИД
47295.124.121, собственост на А.Н.Я. и С.А.Я., е определена първоначално в
протокол за делба от 20.03.1963 г., като граница между парцели VIII-398, кв.37
и УПИ X-398, кв.37 по плана на с. Марково от 1923 г. От комбинираната графика
между КК и РП от 1923 г., вещото лице е установило, че заснетата граница в КК
между двата процесни имота, по линията означена с
цифри 1,2 /по която е материализирана и ограда, означена с топографски знак/ е
идентична на регулационната линия между парцели VIII-398, кв.37 и УПИ X-398,
кв.37 по плана на с. Марково от 1963 г. От комбинираната графика между КК и РП
от 1923 г., като изводът на експерта е, че регулацията от 1923 г. е приложена.
Вещото лице е установило също така, че със Заповед № 573/1974 г. са отредени
УПИ X-87, кв.19, УПИ VIII-88 и IX-88, кв.19, като новата регулация в плана от
1974 г. не е проектирана изцяло по имотни граници, поради което в плана са
образувани придаваеми части по регулация, за които по
делото и в общ. Родопи няма представени документи за заемането им по
определения ред. С експертизата е установено също така, че в действащата КК на
с. Марково, спорната граница е заснета идентична по местоположение на заснетата
в плана имотна граница по плановете от 1974 г. и 2000 г. Вещото лице сочи, че
обжалваният ПУП – ПР е изготвен върху извадка от действащата КК от 2007 г. и
действащия РП от 1974 г. Представен е проект за изменение на ПУП – ПР, който е
одобрен с обжалваната Заповед № 62/30.01.2019 г. Експертизата е установила също
така, че по делото са приложени и документи, както на жалбоподателя, така и на
заинтересовани страни, които са съставени при действие на новия план от 1974
г., в които имотите са описани като УПИ по плана от 1974 г., но за придаваемите части по регулация не са представени документи
за собственост, поради което счита, че документът, определящ вярната имотна
граница е протоколът за делба от 20.03.1963 г., заснета като имотна граница в
плана от 1974 г. и КК. Експертът е посочил и, че възложителите на обжалвания
ПУП – ПР се ползват от възможността на §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ и са поискали
привеждане на вътрешните регулационни линии по имотните, като именно с тази цел
е представен и проектът за одобрение на ПУП – ПР , одобрен с оспорената Заповед
№ 62/30.01.2019 г.
В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че несъответствието между плана от
1923 г. и 1974 г. идва от различната регулация в двата плана, като, макар и с
малки различия, с плана от 1974 г. е предвидена нова регулация, която е правена
от проектант. Сочи също така, че имотът на ПУП и имотът на жалбоподателката
имат статут и на УПИ по регулационния план от 1974 г., като НА по действащия
план от 1974 г. е за собственост на УПИ. Освен това сочи още, че имотната
граница, която е заснета от плана от 1974 г. е еднаква с регулационната граница
по предходния план от 1923 г., а в сега действащия план има нова регулационна
граница, която се различава от така описаната граница, заснета като
имотна.
При
така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган в преклузивния
14-дневен срок по чл.215 ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ал.1
от ЗУТ, заинтересовани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове са собствениците и носителите
на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чийто недвижими
имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. Съгласно ал.2 т.1 на чл.131 от ЗУТ,
непосредствено засегнати от предвижданията недвижими имоти са имотите, предмет
на самия план и, когато се променя предназначението на имота - предмет на
плана, поради което жалбата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна,
поради следните съображения:
Оспорената Заповед № 62/30.01.2019 г.
е издадена от кмета на община Родопи на основание чл.129 ал.2 от ЗУТ във връзка
с §8 от ПР на ЗУТ, по заявление вх. № 9423-805#5/19.10.2018 г. от А.Я. и С.Д.,
с която е одобрено изменение на ПУП-ПР. Заповедта е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл.129 ал.2 от ЗУТ.
Заповедта
е издадена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа фактически и
правни основания.
Съдът
приема, че процесната заповед е издадена при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила.
Образуваното административно
производство пред компетентния административен орган е по реда на пар.6 и пар.8 ал.2 т.3 от ПР ЗУТ,
по силата на което след изтичане на сроковете по §6 ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищно регулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или
части, от тях се прекратява. Съгласно установената константна съдебна практика
- Решение на ВАС по адм. д. № 2400/2011 г. по описа
на ВАС, при производствата по пар.8 от ПР на ЗУТ не
се прилагат правилата на чл.135 от ЗУТ, касаещи производството по допускане
изработване на проект за изменение на ПУП-ПР, поради което съдът приема, че не
са налице нарушения на процедурните правила по издаване на процесната
заповед. Действително, в същата е вписано като правно основание за нейното
издаване и нормата на т.6 от ал.2 на чл.134 от ЗУТ, но с оглед фактическите
основания, на които се е позовал административния орган и приложената
административна преписка към заповедта, безспорно се извлича изводът, че се
касае за производство по пар.6 и пар.8
ал.2 т.3 от ПР ЗУТ, и това е предметът на разпореденото
със заповедта изменение на ПУП-ПР.
Що се отнася до липсата на съобщение,
изпратено до заинтересованата страна В.Й.К., съдът намира, че не е налице
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като същата в цитираното по-горе становище-молба вх. №
21315/20.11.2019 г., заявява, че е била
запозната с проекта за изменение на ПУП – ПР, както и, че счита
заповедта за правилна и законосъобразна.
Отделно от това, съдът намира, че не
е налице ограничение правото на защита на Б., предвид факта на образуване на
настоящото производство именно по оспорване законосъобразността на заповедта,
която определян нови граници на имотите.
Съдът
приема, че процесната заповед е постановена в
съответствие на материално правните разпоредби на ЗУТ и с целта на закона.
Както бе
посочено по-горе, възложителите са се възползвали от възможността да бъде
приложен §8 от ПР на ЗУТ, според чиято
разпоредба на ал.1, след изтичане на
сроковете по §6 ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за
заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява. Това е
основание собствениците на имоти, засегнати от дворищнорегулационния
план да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат
поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти,
съгласно § 8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ. Общинската администрация е длъжна служебно
да измени дворищно регулационните планове по писмено искане на заинтересованите
собственици, като постанови в съответствие новите вътрешни регулационни граници
по съществуващите граници на поземлените имоти. Тази разпоредба установява ново
и специално основание за изменение на устройствени
планове, и то, само в регулационната им част, различни от основанията,
предвидени в чл.134 от ЗУТ. Разпоредбите на § 8 ал.2 т.3 и § 8 ал.4 от ПР на
ЗУТ, уреждат една формална процедура по отразяване на прекратеното по силата на
закона, след изтичането на сроковете по § 8 ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждително действие на неприложени дворищно регулационни
планове по искане на който и да е от заинтересуваните собственици. Тъй като
процедурата по § 8 ал.2 т.3 от ЗУТ е специална, условията и общият ред за
изменение на ПУП, конкретно разпоредбите на раздел ІV, глава седма, и на раздел
ІІІ, глава седма с оглед препращащата разпоредба на чл.136 ал.1 от ЗУТ, не се
прилагат.
По силата на одобрената при действие
на ЗТСУ (отм.) регулация, част от УПИ ІХ-88 е придадена към УПИ VІII-88, т.е.
собствениците на УПИ VІII-88, са придобили идеални части от УПИ ІХ-88, като
съгласно чл.110, ал.2 от ЗТСУ (отм.), те са длъжници
по дворищнорегулационния план. Така създадените по
регулация облигационни отношения се уреждат по реда на чл.111 ал.1 и чл.112 от
ЗТСУ (отм.), към който препраща разпоредбата на § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ.
Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. по тълкувателно дело №
3/2010 г. на ОСГК на ВКС, отчуждителното действие на
регулацията се прекратява по силата на закона, на основание § 8 ал.1 от ПР на
ЗУТ, след изтичане на предвидените в тази разпоредба срокове, при което правото
на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху
имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния
парцел, съответно, създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен
план съсобственост върху парцел, се прекратява. Това е предпоставка всеки един
от собствениците на засегнатите от ДПР имоти да сезира кмета на съответната
община с искане за изменение на вътрешно регулационните линии на имотите на
основание § 8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ. Достатъчно е да има искане само от
собственика на единия имот и при наличие на предпоставките на § 8 ал.2 т.3 от
ПР на ЗУТ, кметът следва да одобри исканото изменение. Както се посочи по-горе,
не се изисква съгласие и на другите собственици, поради което липсата на
съгласие от Е.Б. и част от заинтересуваните лица, които са собственици на
посочените по-горе подробно УПИ, не е нарушение на процесуалните и материалните
изисквания на закона.
Материалноправното основание за изменение на
регулационния план по реда на § 8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ, предвижда
кумулативното наличие на три предпоставки: действащ към 31.03.2001 г. ДРП в
случаите на § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ, а в случаите на § 6 ал.4 - одобрен по реда
на § 6, ал.3 план; предвиждане по него на придаваеми
части от или към парцела на молителя, или образуван съсобствен
дворищнорегулационен парцел; изтекъл по § 6 ал.2 или
ал.4 шестмесечен срок, в който не е постъпило искане за оценка на придаваемите части или за изравняване на идеалните части в съсобствен имот, т.е. неприложена регулация.
От приетото заключение на вещото лице
по извършената съдебно-техническа експертиза е видно, че към датата на подаване
на заявлението е действал регулационен план, одобрен със Заповед № 573/1974 г.
Съгласно чл.182а, ал.1 от ПЗР на ЗТСУ
(отм.), ако до влизането в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър бъде
заплатено дължимото обезщетение за придадените към парцела недвижими имоти на
други физически и юридически лица по влязъл в сила дворищнорегулационен
план, съответно, когато частите на образуван по регулация общ парцел бъдат
изравнени, планът се счита за приложен за тези части от парцела и границите им
се приемат за граници на урегулиран поземлен имот.
Съгласно § 22, ал.1 от ЗР на ЗУТ,
подробният устройствен план се счита за приложен по
отношение на регулацията: а) с влизането в сила на административния акт за
одобряване на подробен устройствен план по чл.16; б)
със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост,
когато такива се предвиждат; в) с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства.
По делото не са ангажирани
доказателства за изплащане на обезщетение по отчуждително
производство и за сключване на окончателни договори за прехвърляне на правото
на собственост между лицата собственици на двата имота, като видно и от
заключението на вещото лице регулационните граници не са приложени. Ето защо
следва да се приеме, че регулационният план не е приложен спрямо УПИ Х-87,
кв.19, УПИ VIІІ-88 и IX-88, кв.19 и е загубил действието си. В този смисъли и СТЕ е категорична, че в случая е приложена
регулация от 1923 г., а не от 1974 г.,
като документът, определящ вярната имотна граница е протоколът за делба от
20.03.1963 г.
От заключението на вещото лице се установява, че в случая се касае за промяна на вътрешна
регулационна линия между тези два имота, която е променена с обжалваната
заповед по съществуващите имотни граници на УПИ X-87 с другите четири УПИ и се
образуват пет нови УПИ: Х-124.1404, жил. стр.,
XIV-84, жил. стр. XI-86, жил.
стр., VIII-88, жил. стр. и IX-88, жил.
стр.
Съгласно СТЕ експертиза и приложените
извадки от регулационни планове, по плана от 1923 г., регулационната граница
между двете УПИ: УПИ Х-97, кв.19 по плана на с.
Марково, собственост на възложителите, чийто праводатели
са били собственици на УПИ Х-398, кв.37 по обезсиления план на с. Марково, и VIII-88, кв.19 по действащия план
на с. Марково, собственост на жалбоподателя, който е част от УПИ VIII-398,
кв.37, по обезсиления план на с. Марково, съответства на материализираната на
място ограда и на границата, дадена в одобрената КК от 2007 г.
Пак
от СТЕ се установява, а и факт, който не се оспорва от жалбоподателя, налични
са документи, както на жалбоподателя, така и на заинтересовани лица, които са
съставени при действия на новия план от 1974 г., в които имотите са описани
като УПИ по плана от 1974 г., но за придаваемите
части по регулация не са приложени документи за собственост. Т.е. новата
регулационна линия не е проектирана изцяло по имотни граници.
От
което следва, че административният съд в хода на образуваното пред него съдебно
производство следва да следи наличието само на следните обстоятелства: 1. Кой е последния действащ кадастрален план за
имотите и какви са по него техните граници. 2. Кой е последният действащ
регулационен план и какви са границите на процесните
имоти по него. 3. Има ли придаване по регулация на придаваеми
части от собственика на един имот към друг имот. По делото безспорно се
установи, че последната действаща КК е от 2007 г. и според нея спорната граница
е заснета идентична по местоположение на заснетата в плана имотна граница,
където в случая е и оградата между парцелите. Последният действащ РП е този,
одобрен със Заповед № 573/1974 г. , според която са отредени УПИ X-87, кв.19,
УПИ VIII-88 и IX-88, кв.19, като новата регулация в плана от 1974 г. не е
проектирана изцяло по имотните граници, поради което, в плана са образувани придаваеми части по регулация. За същите няма, както
документи за заснемането им по определения ред, така и документи за
собственост. В същото време експертизата сочи, че документът, определящ вярната
имотна граница е протоколът за делба от 20.03.1963 г., заснета като имотна
граница в плана от 1974 г. и КК. Т.е. не е приложена регулацията от 1974 г., а
тази от 1923 г. Безспорно се установи, че с процесната
заповед се предвижда промяна във вътрешните регулационни граници между процесните имоти, като вътрешните регулационни граници се
поставят по съществуващите кадастрални граници на имотите, които са по
одобрения кадастрален план, а не както е в случая – по съществуващата на място
ограда. По отношение на третия въпрос, съдът намира за установено, че по
отношение на придаваемите части, от една страна
липсват документи за собственост, а, от друга, липсват данни и да е заплатено
дължимо обезщетение за тях.
В ПР на ЗУТ се приема, че след
изтичане на сроковете на § 6 ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ не могат да се извършват
сделки за разпореждане с дворищно-регулационен парцел, за който не са изплатени
дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива
обезщетения се предвиждат, тоест с парцел, за който дворищната регулация не е
била приложена. Тази забрана за разпореждане с целия парцел налага изводът, че
законодателят изхожда от разбирането, че след изтичане на преклузивните
сроковете по ЗУТ, собствеността върху имотите, за които дворищната регулацията
не е приложена, се възстановява автоматично в положението от преди влизане в
сила на неприложения дворищнорегулационен план. Това
означава, че собственикът на парцела вече не е собственик на придадените към
този парцел части от съседни имоти. Следователно е прието, че отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен
план е прекратено по силата на закона с изтичане на горепосочените преклузивни срокове.
В случая няма спор, че се касае до привеждане на вътрешните регулационни
граници с имотните, тъй като съществуващата на място граница е по плана от 1923
г., както е установило вещото лице по СТЕ.
Следователно, спазени са изискванията
на §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ, регулационната линия да бъде поставена в
съответствие със съществуващата между имотите граница и обжалваната заповед е
издадена при наличието на предвидените от законодателя материалноправни
предпоставки.
Предвид
изложеното, съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени
нарушения на административно производствените правила, както и в съответствие с
материалния закон и с целта на закона, поради което жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се
констатираха в размер на 600.00 (шестстотин) лв., съобразно разпоредбата на
чл.8 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, V състав,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.Б.,***, срещу Заповед
№ 62/30.01.2019 г. на кмета на общ. Родопи, с която е одобрен проект за
изменение ПУП – ПР на УПИ по § 8 от ПР на ЗУТ.
ОСЪЖДА Е.С.Б.,*** да заплати на
община Родопи сумата от 600.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: