Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 05.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на единадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 942 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 20-0906-000959/15.09.2020 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч, е наложена на основание чл.638,ал.3 глоба в размер на 400/четиристотин/ лева на Д.Х.К. ***, ЕГН: ********** за това, че на 18.08.2020 год. около 17:45 часа в с.Д. на *********, с посока на движение към ******, управлява т.а. ******тъмен на цвят, без поставени регистрационни табели/по сведение на Д.К. автомобилът е регистриран с № ******, собственост на ******** Булстат ******/. Автомобилът е управляван на път, отворен за обществено ползване, без ЗЗ“ГО“ на автомобилистите. АУАН е съставен по материали във връзка със сигнал с вх.№ 295000-8229/20.08.2020 г., с което е извършил: Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д.Х.К., който го обжалва в срок, като незаконосъобразно, като излага, че е издадено при неизяснена фактическа обстановка, като не е безспорно установено, че се касае за автомобила, описан със съответните регистрационни номера. От друга страна не е взето предвид, че на датата посочена в АУАН е извършен въвод във владение от ЧДИ Р.Д.по и.д.№*****на ******, чийто управител е К.П., който е и подателя на сигнала, във връзка с който е съставен АУАН, както и че до датата на въвода в имота са били складирани автомобили за ремонт, които не са могли да се движат и са натоварени на камион тип „пътна помощ“. Същите не са управлявани по смисъра на ЗДвП, а са извършвани само маневри, за да бъдат натоварени. Счита, че не е взето предвид, че всички маневри с посочения автомобил са извършени на не повече от 50 метра до чакащата пътна помощ, за да бъдат спазени срока и указанията на ЧСИ. Следва да се има предвид и това, че въпросния автомобил е бил на ремонт на посочения адрес, на който се извършва въвода и преместването му извън имота е било наложително. Излага още, че автомобилът е собственост на ******** и жалбоподателят е действал от името и за сметка на собственика, с който е в слуебно правоотношение, поради което не следва да носи административнонаказателна отговорност. Поради изложеното моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.С., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и излага, че актосъставителят не е посещавал мястото на нарушението, дал е вяра на записа предоставен му от лицето подало сигнала и на неговите обяснения, въпреки, че са разпитани и други лица, които дават противоречиви обяснения на тези на лицето подало сигнала. Дори след преглеждане на записа не може да се направи извод, че автомобила е управляван на посоченото в акта място, тъй като никъде не се вижда друга улица, записа не е свален от служител на МВР, а е предаден от заинтересовано лице, на записа се вижда движение на автомобил, който отговаря по цвят и марка на описания в акта, но няма рег.номер, поради което не може да се твърди, че това със сигурност е автомобила, описан в акта. От друга страна не може да се идентифицира лицето, което го управлява. Моли съда ако приеме, че са налице достатъчно доказателства за описаното нарушение, да приеме, че са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН, като излага съображения за това. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП, като им присъди разноските по делото, съгласно представения списък.
Ответникът ОД на МВР сектор ПП-Ловеч, редовно призовани, не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите П.С., К.П., Н.К. и Г.Д., както и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 02.09.2020 год. бил съставен Акт № 013831 за установяване на административно нарушение от св. П.С., в присъствието на св.К.П. и Н.К., срещу Д.Х.К., за това, че на 18.08.2020 год. около 17:45 часа в с.Д., *******, с посока на движение към ******, управлява т.а. ******тъмен на цвят, без поставени регистрационни табели/по сведение на Д.К. автомобилът е регистриран с № ******, собственост на ******** Булстат ******/. Автомобилът е управляван на път, отворен за обществено ползване, без ЗЗ“ГО“ на автомобилистите. АУАН е съставен по материали във връзка със сигнал с вх.№ 295000-8229/20.08.2020 г., с което виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ. По акта жалбоподателят е направил възражения, че автомобила се ремонтира …/не се чете/ вноската на гражданската не е подновена, тъй като не е направен ремонта …/не се чете/ придвижен е без гражданска до платформа. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
Актосъставителят и свидетелите по акта в съдебно заседание поддържат отразените в акта констатации.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че актосъставителя и наказващия орган са имали нужната компетентност съответно за съставяне на акта и издаване на НП. Съгласно чл.647, ал.1 от КЗ: Актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл.638, ал.1-3 и 5 и чл.639 – от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. Видно от АУАН актосъставителят С. към момента на проверката е заемал длъжност инспектор в сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч. Относно компетентността на издателя на НП, съгласно чл.647, ал.2 от КЗ: Наказателното постановление се издава от заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 – от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № 295з-340/22.02.2018 г. на директора на ОД на МВР – Ловеч, Началник сектор ПП е оправомощен да издава НП по КЗ.
Отразените в АУАН и НП констатации относно липсата на сключена застраховка ГО за посочения товарен автомобил към датата на извършване на нарушението съответстват на представените от наказващия орган писмени доказателства/справка от ГФ към датата на проверката – л.6/ относно обстоятелството, че към 18.08.2020 г. за автомобила не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО. От приложената полица № BG/02/120002516252 е видно, че за посочения автомобил е сключена застраховка ГО на 02.09.2020 г. в 15.46 часа, т.е. безспорно е, че застраховката е сключена на датата, на която е съставен АУАН.
Въпреки изложеното настоящата инстанция приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка като и вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е недоказано. От свидетелските показания на актосъставителят С. се установява, че той не е присъствал при извършване на нарушението, а е съставил АУАН по обяснения на св.П. и предоставения му от същия видеоматериал. Видно е, че първият вписан като свидетел по акта К.П., е лицето подало сигнала, послужил за образуването на административно наказателното производство и за съставяне на процесния АУАН, и като такъв се явява заинтересовано от изхода на делото лице. Вторият свидетел по АУАН е св.Н.К./с която съжителства К.П./. При разпита св.П. и К. твърдят, че са свидетели – очевидци на извършеното нарушение, по-точно, на това, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал ******** без регистрационни табели, като липсата на ЗЗ“ГО“ за този автомобил е установена от св.С. при извършената от него проверка по повод подадения сигнал. Прави впечетление обаче, че в сигнала/л.14/ е посочено място на нарушението: ******** при кръстовището с ******, а в показанията си св.П. подробно обяснява, как въпросния ден К. е трябвало да освободи имота/сервиза, в който до този момент е работел и е извършвал ремонт на автомобили, тъй като П. го е закупил и е бил въведен във владение, както и че двамата са имали уговорка К. да „извади“ автомобилите от имота и да „изнесе“ вещите си, но заявява, че не знае името на улицата, на която се намира имота. Св.К. пък заявява, че е възприела автомобила, управляван от К. ***, но не е проследила посоката му на движение. Двамата свидетели твърдят, че са се намирали пред магазина, намиращ се в близост до имота. На предоставения запис по никакъв начин не се установява, че местонахождението на имота е на въпросната улица, както и според настоящия състав, че въобще става въпрос за улица, няма поставена табела с име на улица, асфалтова настилка, обозначено пътно платно или тротоар. На следващо място от свидетелските показания на вписаните в акта свидетели – очевидци – се установява, че въпросния автомобил се е намирал в сервиза за ремонт и поради въвода във владение е следвало да бъде преместен, но по никакъв начин в хода на извършената проверка по сигнала не е установено, че посочения от свидетелите очевидци автомобил и заснет от камерата в имота е този, посочен в АУАН и НП. Още в хода на проверката жалбоподателят е заявил, видно от писменото му сведение /л.17 от делото/, че действително е изкарал ******* от имота, за да го придвижи на около 50 метра от сервиза, за да го натовари на платформа. Тази позиция е отразил и в жалбата си и тя е подкрепена от показанията на св.Д.. В тази връзка в хода на проверката са били снети обяснения и от посочени от жалбоподателят свидетели – П.Л. и К. П., на които актосъставителят видно от показанията му не е дал вяра, без да даде логично обяснение по каква причина се е придържал към посоченото в сигнала, а е игнорирал сведенията, дадени от К., К. П. и П.Л.. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че нито актосъставителят, нито АНО са провели разследване на спорните обстоятелства, а са се доверили единствено на това, че жалбоподателят в депозираното от него сведение е посочил, че на процесната дата е придвижил до платформа ******* с рег.№ ******. Въпросното сведение обаче не представлява годно доказателствено средство, въз основа на което според правилата на административнонаказателното право да могат да се направят изводи за извършено административно нарушение. Обяснението/сведението по съществото си представлява самопризнание, като други доказателства относно това, че на процесната дата жалбоподателят е изкарал от имота и се е движил по посочения в акта и НП маршрут именно посочения в акта и НП автомобил не са събирани. Този подход за събиране на доказателства и изграждане на изводи относно наличие на нарушение, авторството му и неговите обективни и субективни признаци противоречи на основен принцип в наказателното производство, регламентиран в разпоредбата на чл.116 ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, забраняващ повдигането на обвинение и осъждането на лице, само на база на неговите самопризнания, а в случая дори не се касае до самопризнание, а само до твърдение от страна на жалбоподателя. В случая нито актосъставителят (който е работил по сигнала), нито АНО са предприели каквито и да е действия в тази насока, а са се позовали само на това, че жалбоподателят е заявил рег.номер на автомобила, както и на представения запис от камера в имота, от който обаче се установява дата и час на управление на автомобил – тъмен на цвят от лице от мъжки пол, но не се установява идентичност на заснетия автомобил с този посочен в акта, не се установява и кой е водач на автомобила, т.е.че водач е жалбоподателя, не се установява мястото на движение на автомобила, така както е описано в акта, а актосъставителят сам заявява, че не е посещавал мястото, нито е оглеждал автомобила. От друга страна в хода на проверката не са събирани доказателства относно това дали записа не е манипулиран по някакъв начин, имайки предвид факта, че не е свален от камерата по надлежния ред, а от лице, познато на св.К.П.. Не без значение е факта, който се установява от показанията на св.К.П. и св.К., че жалбоподателят и св.К.П. са в особени отношения именно по повод закупуването на процесния имот от св.П., както и че К. е подавал жалба срещу Й. П. – брат на св.К.П. по повод същия имот, въз основа на която е образувано и дос.производство. Това обстоятелство говори за известна тенденциозност в действията на св.К.П., която личи и при разпита му в съдебно заседание. Св.К.П. заявява, че след въвода в имота е монтирал 4 или 5 камери в обекта, с цел охрана, както и че К. не е влизал незаконно в имота, не е предприемал никакави неправомерни действия, а са се разбрали да си изнесе вещите. Въпреки липсата на неправомерни действия от страна на К. заявява, че е подал сигнал до полицията, като съвестен гражданин, тъй като е видял К. да извършва нарушение по ЗДвП и за да подкрепи твърдението си е свалил записа от камерата. В депозираните сведения както св.К.П., така и св.К. твърдят, че са се намирали на *******, а в показанията си пред съда заявяват, че са се намирали нагоре по улицата пред магазин, когато са възприели движението на ********. На предоставения запис не се виждат други лица в имота или извън него, освен лице от мъжки пол, което влиза в тъмен автомобил. Това поставя въпроса дали двамата свидетели - очевидци наистина са възприели извършено нарушение от жалбоподателя или св.К.П. е използвал записа от камерата, единствено с цел да предизвика проверка, чрез която да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Предвид на изложеното съдът приема, че в хода на административнонаказателното постановление не са безспорно установени съставомерни факти от сочената за нарушена законова норма, както и че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал.4 ЗАНН да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства и да извърши разследване на спорните обстоятелства, а в случая такива са налице. От друга страна наказващият орган не е изложил никакви съображения относно субективната страна на деянието, не е изследван въпроса налице ли е виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и налице ли са или не условията за приложение на чл.28 от ЗАНН и едва тогава да издаде НП. Такава преценка наказващият орган не е извършил, не е изложил и мотиви в НП защо счита, че случаят не е маловажен.
Неизпълнението на тези регламентирани процесуални задължения е довело до незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.
При този изход на процеса е основателна заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на направените по делото разноски, като същата следва да бъде уважена в претендирания размер от 300 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и списък на разноските, като ответника бъде осъден да му заплати тази сума. Разноските претендирани от жалбоподателя са в минималния предвиден размер съгласно чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0906-000959/15.09.2020 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл.638,ал.3 глоба в размер на 400/четиристотин/ лева на Д.Х.К. ***, ЕГН: **********, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на Димитър Х.К. ***, ЕГН: ********** сумата от 300 /триста/ лева, разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :