МОТИВИ по НОХД № 30 311/11
г. по описа на РС – М.
Подсъдимия П.В.И..
е обвинен
в това, че на 15.04.2011 г. в с. Мърчево, област М. при условията на повторност
отнел от владението на Б.А.Ц. xxx. цветен телевизор марка LG модел 32РС51 на
стойност 346.25 лева, собственост на Н. Ц. П. от с. Мърчево, без съгласието на собственика
с намерение противозаконно да го присвои, като случаят не е маловажен - престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, пледирайки конкретно по размер и. вид наказание.
Подсъдимият
И.. се признава за виновен, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК да не се разпитват свидетелите и. вещото лице. При условията на чл. 371, т.
2 НПК подс. И.. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и. даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът
на подс. И.., назначен при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, също изрази съгласие
по смисъла на чл. 371, т. 1 НПК. Излагат се смекчаващи отговорността
обстоятелства и. се пледира за приложение на чл. 23 НК.
Производството
се разви при условията и. реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и. сл. НПК и.
по – точно съгласно чл. 371, т. 2 от НПК– проведе се съкратено съдебно
следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано от
съда.
Доказателствата
по делото са писмени и. гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и. огласи, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите
и. вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и. единство и. като взе предвид доводите
и. становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. П.В.И..
е осъждан както следва:
1.По
НОХД №47/08 г. на МРС е осъден на обществено порицание /изтърпяно на 18.09.2008
г. / за деяние по чл. 197, т. 3 вр. с чл. 195, ал. 1 вр. с чл. 63 от НК
извършено на 24.11. – 27.11.2007 г., като присъдата е влязла в сила на 21.07.2008
г..
2.По
НОХД №30 170/09 г. на МРС е осъден на пробация чрез пробационните мерки по чл. 42а,
ал. 2, т. 1 и. т. 2 от НК за срок от 6 месеца в периодично два пъти седмично за
деяние по чл. 195, ал. 1 НК извършено през м. 05.2008 г., а присъдата е влязла
в сила на 02.07.2008 г..
3.По
НОХД №30 336/10 г. на МРС е осъден на пет месеца лишаване от свобода –
условно с три години изпитателен срок за деяние по чл. 195, ал. 1 НК извършено
на 04.05. – 05.06.2010 г., а присъдата е влязла в сила на 15.02.2011 г..
4.По
НОХД №30 350/10 г. на МРС е осъден на пет месеца лишаване от свобода –
условно с три години изпитателен срок за деяние по чл. 195, ал. 1 НК извършено
на 25.05.2010 г., а присъдата е влязла в сила на 25.02.2010 г..
5.По
НОХД №30 324/10 г. на МРС е осъден на осем месеца лишаване от свобода –
при първоначален строг режим /ПСР/ в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип за деяние по чл. 195, ал. 1 НК извършено за времето от 14.04. – 17.04.2010
г., като присъдата е влязла в сила на 10.05.2011
г..С тази присъда е извършено и. възможното към тогавашния момент групиране,
като видно от справката за съдимост на подс. И.. общото наказание в размер на 8
месеца лишаване от свобода при ПСР е започнало да се изтърпява от 13.05.2011 г..Последното
се потвърждава и. от визираното в писмо изх. №205/26.09.2011 г. на Затвора
Враца.
Имайки
предвид осъжданията по НОХД №№47/08 г., 30 170/09 г. 30 336/10 г. и.
30 350/10 всички на МРС, процесното деяние е извършено от подс. И.. при
условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК и. в изпитателния
срок определен по последните две присъди.
Видно
от писмо №539/28.09.2011 г. на РП М. подс. И.. е бил задържан под стража
считано от 19.04.2011 г. в рамките на ДП №131/11 г. по описа на РУП М., което
все още не е приключило.
Св. Б.А.Ц.
xxx. Св. Ц. освен този недвижим имот притежава в селото и. друг на адрес ул. ”Т.
и. п.” №8. Този имот предоставил за ползване на своята дъщеря Н. Ц. П., която
работи в Кралство Испания със семейството си. Св. Ц. също работил в Испания, но
се прибрал в Мърчево, за да полага грижи за недвижимите имоти и. за внука си - Ц.
Б. Т., който по време на разследване по досъдебното производство бил заминал за
Кралство Испания при родителите си. Т. ползвал за живеене стая на първия етаж
на къщата на адрес ул. “Т. и. п.” №8, като втория етаж бил заключен от св. Ц.. В
края на 2008 г. Н. П. се прибрала за кратко в с. Мърчево и. на 12.12.2008 г. закупила
цветен телевизор марка LG модел 32Р051 от магазин Т. М.
на изплащане за сумата 1600 лева. Телевизорът бил оставен на съхранение в стая
на втория етаж на къщата на ул. ”Т. и. п.” №8 в с. Мърчево и. бил ползван само
при посещенията на П..
На 15.04.2011
г. Ц. Б. Т. не се намирал в с. Мърчево, тъй като заминал за гр. София, откъдето
се завърнал на 17.04.2011 г.. Използвайки, че в недвижимия имот на ул. ”Т. и. п.”
№8 нямало никой, нито в съседните имоти, чиито ползватели също работели в
Кралство Испания, подс. П.В.И.. проникнал в стаята на втория етаж на къщата
през покрива, взел цветния телевизор, дистанционното управление и. гаранционна
му карта и. ги изнесъл през прозорец, намиращ се на същия етаж. Занесъл
отнетите вещи и. ги скрил до мост в селото, след което около 16:00 часа, се
обадил по мобилния си телефон на св. Ц. П. Г. от същото село, негов познат, който
извършвал услуги на съселяните си, като ги карал с личния си автомобил до гр. М.
и. обратно. Подс. И.. обяснил на св. Г., че желае да го закара с автомобила до
гр. М.. Св. Г. се съгласил и. отишъл с автомобила си в близост до дома на
подсъдимия. Тогава подс. И.. отишъл до моста и. взел оттам отнетата вещ от дома
на св. Ц. и. я натоварил на задната седалка. Св. Г. го попитал за произхода на
телевизора, като подс. И.. му казал, че бил на неговия чичо от с. Лакатник и.
му показал някакви документи. Св. Г. се усъмнил в думите на подсъдимия и.
попитал дали телевизора не бил краден, но подс. И.. му отговорил, че никой не
носи крадени вещи посред бял ден и. пояснил, че трябва да закара телевизора в
гр. М. за ремонт.
Двамата
тръгнали с автомобила за гр. М., като в кв. ”Огоста” на гр. Бойчиновци - в
района на бензиностанция ПЕТРОЛ били спрени за проверка от полицейските
служители от ПУ Бойчиновци св. Калин Т. А. и. св. Р. К. С.. Те разпознали
автомобила на св. Г. и. след той спрял на сигнала им установили, че на задната
седалка седял подс. И.., когото познавали като лице от криминалния контингент, занимаващо
се с кражби. Забелязали телевизора до подсъдимия и. предположили, че това е открадната
от него вещ, която карал за залагане в заложна къща в гр. М.. Подсъдимият бил
нервен при проверката и. на въпроса за собствеността на телевизора им отговорил,
че бил собственост на негов чичо, живеещ в друго населено место, бил развален и.
го карал на ремонт в гр. М., откъдето бил закупен. Показал им гаранционна карта,
на която не били нанесени имената на собственика на телевизора. Св. С. бил от
доста време полицейски служител и. познавал както подс. И.., така и. членовете
на семейството му, поради, което се усъмнил в обясненията му. Св. С. познавал
чичото на подсъдимия - П.И.. Данчов като човек с ниски доходи, който не можел
да си позволи да закупи такъв скъп телевизор, в т. ч. семейството на подсъдимия,
което било без препитание. Поради тази причина разпоредил на св. Г. да закара
автомобила с подсъдимия и. телевизора през ПУ Бойчиновци, където снел обяснения
от св. Г. и. там подс. И.. предал с протокол за доброволно предаване телевизора,
дистанционното му и. гаранционната карта. Със същият протокол било отразено и.
предаването на мобилен телефон марка НОКИЯ, за който полицейските служители
преценили, че е вероятен предмет на друго посегателство.
Св. Б.Ц.
разбрал от свои съселяни, че подс. И.. е извършил кражби от домовете на негови
съселяни, работещи в Кралство Испания и. че бил задържан от служители на ПУ
Войчиновци, докато транспортирал цветен телевизор за гр. М.. Отишъл в къщата на
ул. ”Т. и. п.” №8 и. забелязал, че вратата на втория етаж била заключена, както
я бил оставил. Намиращите се на този етаж три стаи не били заключени. В антрето
имало капандура за тавана и. прозорец, като под капандурата имало хладилна
ракла. Забелязал, че върху капака на хладилника имало следи от прах и. стъпки. Предположил,
че някои е проникнал на втория етаж на къщата и. проверил наличността на
оставените вещи по стаите. Установил липсата на закупения от дъщеря му цветен
телевизор, дистанционното му управление и. гаранционната карта. Попитал внука
си за телевизора, но той му казал, че не се е качвал на втория етаж. По това
време дошли полицейски служители и. го уведомили за установяването на цветен
телевизор марка LG модел 32РС51 у подс. И... Св. Ц. накарал внука си да вземе
фактурата за закупуването на телевизора и. да отиде в ПУ Бойчиновци за да
провери дали иззетия телевизор е техния. След като се убедили, че телевизора е
на св. Ц., полицейските служители му го върнали с разписка заедно с
дистанционното и. гаранционната карта. Св. Ц. оставил телевизора в имота си на
ул. ”Четиридесета и. трета” №20 и. установил, че той работил нормално без да
имало повреди.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената и. извършена съдебно-оценъчна
експертиза, отнетия телевизор възлиза на обща стойност 346.25 лева.
При
условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания от
подсъдимия и. доказателствата от досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и. съдът намира, че обвинението е доказано
по несъмнен начин, като и. правилно е квалифицирано като такова по смисъла на
чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка и. при това тълкуване на закона, съдът
намери, че:
Подс. П.В.И.. е осъществил от обективна и.
субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1
от НК:
- на 15.04.2011
г. в с. Мърчево, област М. при условията на повторност в немаловажен случай отнел
от владението на Б.А.Ц. xxx. чужда
движима вещ - цветен телевизор марка “LG” модел 32PC51 на стойност 346.25 лева,
собственост на Н. Ц. П. от с. Мърчево, област М., без съгласието на собственика
с намерение противозаконно да го присвои.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подс. И.. е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и. е искал тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деянието са неправилното отношение към чуждата собственост, стремеж
да облагодетелстване по престъпен начин и. тежко социално положение.
За извършеното от подс. И.. престъпление
визирано по - горе съдът го призна за ВИНОВЕН и. му определи съответно
наказание – ЕДНА ГОДИНА и. ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА – редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК до ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип съгласно чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
При определяне видът и. размерът
на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно
значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 54,
ал. 1 и. ал. 2 от НК, намалявайки го с една трета съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК.
Наказанието спрямо подс. И.. бе определено при условията на чл. 54, ал. 1 и. ал.
2 от НК – при превес на следните смекчаващи отговорността обстоятелства –
признание на вината, съдействие за разкриване на обективната истина, липсата на
настъпили вредни последици – отнетия телевизор макар и. със съдействието на
органите на РУП М. е възстановен, младата възраст на подс. И.. /роден 1992 г. /
с желание да се поправи след като изтърпи наказанието си. Отегчаващо
отговорността обстоятелство е високата степен обществена опасност на подс. И..,
имайки предвид лошите характеристични данни съдържащи се в представената от
обвинението справка – характеристика и. съдържащите са данни по ДП, че подс. И..
е автор на множество домови кражби на територията на с. Мърчево, област М..
Съдът намери, че не са налице
условията на чл. 55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства и. затова не приложи чл. 58а, ал. 4 от НК не извършвайки
и. сравнението, което налага тази разпоредба. Изложените доводи от защитата
бяха съобразени от съда определяйки наказанието при условията на чл. 54 НК
малко над предвадения минимум по чл. 195 НК. Съдът не бе длъжен при условията
на чл. 2, ал. 2 от НК да прилага разпоредбата на чл. 58а НК / в редакция на чл.
58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010 г. /, респ. да налага наказанието
задължително при условията на чл. 55 НК и. без да са налице условия за това, защото
деянието е извършено след влизане в сила на изменението – на 15.04.2011, т. е. след
10.04.2010 г..
Съдът
намира наложеното наказание за съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК и.
съобразено с целите по чл. 36 НК. Съдът взе предвид изложеното в приложената от
обвинението справка – характеристика, но отчита и. данните за конкретното по
настоящето дело деяние, настъпилите от същото последици и. поведението на подс.
И.. както в хода на настоящето ДП, така и. в този на съдебното следствие, признавайки
вината си и. съдействайки на разследващите органи, а след това и. на съда за
разкриване на обективната истина и. за своевременно приключване на
производствата – досъдебно и. съдебно. Наказание по – голямо като размер от
наложеното имайки предвид конкретното деяние и. последиците му, в т. ч. личността
на подс. И.., по разбиране на настоящия съд ще бъде несъразмерно тежко и. не
съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
При
условията на чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК съдът извърши групиране спрямо подс. И..,
като взе предвид всички осъждания до настоящия момент.
На
основание чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК съдът определя спрямо подсъдимия П.В.И.. общо най – тежко условно
наказание по присъди по НОХД №№ 30 336/10 г. и. 30 350/10 г. и. двете по
описа на РС М. в размер на ПЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привежда
в изпълнение спрямо подсъдимия П.В.И..
общото най –
тежко условно наказание по присъди по НОХД №№ 30 336/10 г. и. 30 350/10 г.
и. двете по описа на РС М. в размер на ПЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи
ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип съгласно чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК
съдът определя спрямо подсъдимия П.В.И.. общо най – тежко наказание по
настоящата присъда и. НОХД №30 311/11 г. на МРС и. по присъда по НОХД
№30 324/10 г. на МРС в размер на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи ефективно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип
съгласно чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
На
основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспада
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по групираните по горе
присъди и. дела.
Спрямо подс. И.. съдът не приложи чл. 66 НК тъй като към 15.04.2011
г. същия вече е бил осъждан с влезли в сила присъди на лишаване от свобода, в т.
ч. процесното деяние е извършил в определените изпитателни срокове по присъди по
НОХД №№ 30 336/10 г. и. 30 350/10 г. и. двете на МРС, което налага
приложението на чл. 68 НК. Преди това обаче спрямо тези две присъди и. дела са
налице условията на чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК защото
видно от данните изложени по горе са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда за което и. да е от тях. След групирането на условните присъди по НОХД
№№ 30 336/10 г. и. 30 350/2010 г. и. двете на МРС общото най – тежко
условно наказание е в размер на пет месеца лишаване от свобода, което следва да
се изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип съгласно чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
Налице са
условията на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и. спрямо настоящата присъда
и. НОХД № 30 311/11 г. на МРС и. присъдата по НОХД №30 324/10 г. на
МРС, като общото най – тежко наказание е в размер на една година лишаване от
свобода при ПСР в затвор или затворническо общежитие от закрит тип съгласно
чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Присъдата по НОХД №30 324/10 г.
на МРС има правна възможност да се групира и. с условните присъди по НОХД №№
30 336/10 г. и. 30 350/10 г. и. двете на МРС, но с оглед най –
благоприятното положение / от гледна точка размер наказание което следва да се
изтърпи от подсъдимия, е по – благоприятно присъдата по НОХД №30 324/10 г.
да се групира с настоящата присъда по НОХД №30 311/11 г. на МРС. Присъдите
по НОХД №47/08 г. и. 30 170/09 г. могат да се групират помежду си, но е
безпредметно. Последните две присъди не могат да се групират с присъдите по
НОХД №№ 30 336/10 г., 30 350/10 г., 30 324/10 г. и.
30 324/10 г. и. четирите на МРС, защото деянията по последните са
извършени след влизане в сила на присъдите по НОХД №№ 47/08 г. и.
30 170/09 г. и. двете на МРС. Съдът не приложи чл. 24 НК считайки, че
определените по размер общи най – тежки наказания са съобразени с целите по чл.
36 НК и. са съответни съгласно чл. 35, ал. 3 НК, освен това подс. И.. има и.
други висящи производства, което прави понастоящем безпредметно евентуално
приложение на чл. 24 НК.
На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът приспада изтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода по групираните и. приведени в
изпълнение присъди и. дела.
Съдът понастоящем не може да приложи чл. 59, ал. 1, т. 1 НК спрямо
предварителното задържане по ДП №131/11 г. по описа на РУП М., тъй като същото
е висящо / писмо изх. №539/28.09.2011 г. на РП М./, респ. не е било образувано
съдебно производство, което да е приключило с влязла в сила присъда, която настоящия
съд да има предвид при групирането, респ. да прилага чл. 59 НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия П.В.И.. да заплати по сметка на ВСС сумите
– 30 /Т./ лева деловодни разноски и. 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: