№ 6220
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20251100502932 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Решение № 210 от 07.01.2025 г.,
постановено по гр. д. № 69090/2023 г. по описа на СРС, 148- ми състав, в
частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Н. Г. К. и С. Д. К. кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД
за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца разделно следните суми
за доставена топлинна енергия в имот, находящ се на адрес: гр. София, общ.
„Слатина“, ул. „********“, ателие № 8, аб. № 349038, а именно: Н. Д. К. –
сумата от 89,65 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия (ТЕ) за периода м.07.2021 г. до м.04.2022 г.; С. Д. К. – сумата
от 89,65 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия (ТЕ) за периода м.07.2021 г. до м. 04.2022 г., както и в частта, с която
е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. С. К.
положителен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 59 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 358,57 лв., представляваща стойност на незаплатената ТЕ
доставена в имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. „Слатина“, ул.
„********“, ателие № 8, аб. № 349038 за периода м.07.2021 г. до м.04.2022 г.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на
1
първоинстанционното решение. Твърди се, че от представените по делото
доказателства се установява, че ответниците са собственици на процесния
топлоснабден имот, като в случая без значение е дали последните, или трето
лице е ползвало имота. Посочва се, че между страните по делото не е сключен
договор за продажба на топлинна енергия, поради което ответниците са се
обогатили неоснователно за сметка на ищцовото дружество. Изтъква се, че по
делото се установява реално доставяне на топлинна енергия. Моли се съдът да
отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи
предявените искове.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба
от ответниците Н. Г. К., С. Д. К. и Е. С. К., в който е изразено становище за
нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да
потвърди решението в обжалваната част.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй
като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита,
поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт
настоящата инстанция намира следното:
За да отхвърли така предявените искове, Софийски районен съд е приел,
че собствеността по отношение на топлоснабдения имот е придобита въз
основа на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, вписан в
Служба по вписванията – София на 27.02.2008 г. под акт № 11, том XXV, № от
вх. рег. 10868/27.02.2008 г. от Д.Н. К.. Приел е за установено от приетото по
делото удостоверение за наследници на Д.Н. К. /починал на 11.02.2015 г./, че
негови наследници са Н. Г. К. /син/, С. Д. К. /син/ и Е. С. К. /съпруга/. Намерил
е, че тъй като страните не спорят по този факт, ответниците са придобили
собствеността върху недвижимия имот по наследствено приемство и са
собственици на последния през исковия период. Счел е, че функцията на
ателие №8, описан като обект на право на собственост в нотариалния акт, се е
преустроило в ап. №31, поради което имотът е жилище, респ. доставяната в
него топлинна енергия е за битови нужди. Счел е, че чл. 153 ЗЕ има характер
на специална норма спрямо чл. 149, ал. 1 ЗЕ и в този смисъл от момента, в
който ответниците са придобили собствеността върху процесния имот, между
тях и ищеца било възникнало договорно правоотношение. С извод за наличие
на облигационно правоотношение между страните е приел, че предявените на
извъндоговорно основание искове следва да бъдат отхвърлени поради
наличието на друг иск, с който може да бъде защитен накърнения интерес на
ищцовото дружество.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
2
атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол
съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение
№1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира
следното.
Установеното в чл. 269, ал. 2 ГПК процесуално правило предпоставя, че
въззивният съд е ограничен да се произнесе само по оплакванията в жалбата,
като не може да променя обективираните в мотивите на първоинстанционното
решение фактически изводи, като приема за установени факти, които първата
инстанция е приела за неосъществили се и обратното (така Решение
№50191/26.04.2023 г. по гр. д. №2624/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение
№97/15.09.2020 г. по гр. д. №2749/2019 г., IV г.о. на ВКС, Решение
№122/06.06.2014 г. по гр. д. №6600/2013 г., I г.о. на ВКС). В случай, че в
жалбата или в писмения отговор на въззиваемия няма позоваване на
допуснатите от първата инстанция нарушения относно фактите и/или за
необоснованост на направените в първоинстанционното решение фактически
констатации, въззивната инстанция е длъжна да възприеме фактите по същия
начин, по който го е направил първоинстанционния съд.
С оглед изложеното, на първо място, следва да бъде посочено, че между
страните във въззивното производство не се спори относно фактическите
изводи на първоинстанционния съд относно обстоятелствата кои са
собствениците на процесния топлоснабден имот през исковия период,
осъществената през последния доставка на топлинна енергия и използването
й от ответника, както нейното количество и цена. Изброените факти като
безспорни между страните във въззивното производство не следва да бъдат
преразглеждани, като съставът ги възприема по същия начин.
Спорът между страните, пренесен пред въззивната инстанция се свежда
до въпроса дали ответниците Е. К., Н. К. и С. Д. имат качеството битов клиент
по см. на §1, т. 2а ДР ЗЕ, или има качеството на „небитов клиент“ по см. на §1,
т. 33в ДР ЗЕ (ред. ДВ, бр. 96 от 2023 г., предишна т. 33а, ред. ДВ, бр. 54 от
2012 г.), което обуславя начина на учредяване на договорната връзка между
страните.
Безспорно е между страните, а и от съвкупната преценка на събраните
писмени доказателства по делото се установява, че собственици на
топлоснабдения недвижим имот, представляващ ателие №8, преустроено в ап.
№31, находящ се в гр. София, ул. „******** са ответниците.
Безспорно е, а от представените по делото протоколи за взети решения
от ОС на ЕС (л. 37- л. 40), както и договори, сключени с „Техем Сървисиз“
ЕООД (л. 35 и л. 36) се установява, че сградата, в която се намира имотът е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ топлоснабдяването е процес
на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна
енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови
нужди. Легалните дефиниции на понятията „битов клиент“ и „небитов
3
клиент“ се съдържат съответно в §1 ДР на ЗЕ, като съгласно т. 2а „битов
клиент“ е клиент, който купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови
нужди, а съгласно т. 33в (ред. ДВ, бр. 96 от 2023 г., предишна т. 33а, ред. ДВ,
бр. 54 от 2012 г.) „небитов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното
разделение на клиентите е в изпълнение на целите на нормите на Директива
2009/72/ЕО на Евопейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно
общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и Директива
2009/73/ЕО от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на
природен газ, с които са отменени Директива 2003/54/ЕО и Директива
2003/55/ЕО. Съгласно въведените с Директива 2003/54/ЕО дефиниции „битов
клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова
консумация, като се изключват търговски или професионални дейности (чл. 2,
т. 10), а „небитов клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо
електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва
производители и клиенти на едро (чл. 2, т. 11). В Директива 2019/944 на
Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г., с която се отменя
Директива 2009/73/ЕО и към която е хармонизирано вътрешното
законодателство, са въведени също легални дефиниции относно понятията
„битов клиент“ и „небитов клиент“. Съгласно чл. 2, т. 4 „битов клиент“
означава клиент, който купува електроенергия за собствено битово
потребление, като се изключват търговските или професионалните дейности,
а съгласно т. 5 „небитов клиент“ означава физическо или юридическо лице,
което купува електроенергия, която не е за собствени битови нужди,
включително производителите, промишлените клиенти, малките и средните
предприятия, предприятията и клиентите на едро.
Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов
клиент са нуждите, за които се ползва топлинната енергия в обекта, а не
неговото предназначение. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за небитови (стопански) нужди се извършва въз основа на
индивидуален писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови
нужди. На основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. В този смисъл
въззивният съд приема, че нуждите, за които се ползва топлинната енергия в
конкретен обект, обуславя както качеството на клиента, така и начина на
учредяване облигационната връзка между него и топлопреносното
предприятиете по повод доставката на топлинната енергия, а именно дали
същата възниква чрез сключването на писмен договор при общи условия, или
по силата на закона (чл. 150 ЗЕ, чл. 106а ЗЕЕЕ (отм.) при публично известни
общи условия.
4
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ сочи единствено кои са клиентите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, но не и как следва да се
уредят отношенията между клиентите и топлопреносното предприятие, което
е предвидено именно в чл. 149- чл. 153 ЗЕ. Доколкото в настоящия случай
ответниците са физически лица, топлоснабденият обект е безспорно такъв за
жилищни нужди, то се налага еднозначния извод, че и доставената до
последния топлинна енергия е била за битови нужди, при което договорната
връзка между страните не се учредява по силата на сключен индивидуален
писмен договор при общи условия съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ, а по силата на закона (чл. 150 ЗЕ, чл. 106а ЗЕЕЕ (отм.) при публично
известни общи условия.
Правопораждащите и правнорелевантни факти от състава на
неоснователносто обогатяване включват установяването на имуществено
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като обогатяването и
обедняването възникват от общи факти, като липсва правно основание за
имущественото разместване и липсва друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец. Обедняването на едно лице представлява намаляване на
имуществото му, което може да се изрази в намаляване на актива /изгубване
или ограничаване на права/, увеличаване на пасива - възникване или
увеличаване на задължения и извършване на разходи /включително и в труд/.
Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно
облагодетелстване, като например: увеличаване на актива- придобиване или
запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
Доколкото в настоящото производство се установява, че между страните
е налице облигационна връзка, то една от предпоставките за възникване на
вземането по чл. 59 ЗЗД не се доказва, а именно липсата на друг иск за защита
правата на ищеца, поради което и изводът на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявените претенции за главници и акцесорно вземане
за лихви по чл. 86 ЗЗД е правилен, поради което и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира обжалваното
решение за правилно и като такова следва да бъде потвърдено на основание
чл. 272 ГПК.
По отговорността за разноски:
При този изхода на спора и с оглед неоснователността на въззивната
жалба в нейната цялост, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски имат
право въззиваемите страните. Последните са претендирали разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за всеки един от тях, респ.
1200 лв. общо за тримата, които следва да бъдат възложени в тежест на
5
въззивника „Топлофикация София“ ЕАД, доколкото за заплащането на
хонорарите има представени надлежни доказателства /договори за правна
помощ и съдействие- л. 37 и л. 38/.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II- ж възз. гр.
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №210/07.01.2025 г., постановено по гр. д.
№69090/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 148 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 83160946, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Н. Д. К., ЕГН ********** сумата от 400,00 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 83160946, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на С. Д. К., ЕГН ********** сумата от 400 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 83160946, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на Е. С. К. сумата от 400 лв., представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е поставено при участието на трето лице- помагач „Техем
сървисис“ ЕООД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6