Решение по дело №407/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4545
Дата: 28 ноември 2022 г. (в сила от 28 ноември 2022 г.)
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20221110200407
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4545
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110200407 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „/дружество/ (ЗАД) ХХХХХХ, ЕИК - ХХХХ,
със седалище и адрес на управление гр.София - 1172, /адрес/, представлявано
заедно от поне двама от изпълнителните директори Б.Г.Ив., РР.В.Мл. и
Ж.Ст.К., срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-918/15.12.2021 г.,
издадено от зам.- председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, с което на дружеството- жалбоподател, на
основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал. 2, предл. 2във вр. с ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането (КЗ) във вр. с §1, т.51, от ДР на КЗ, във вр. с чл.648, ал.1 от
КЗ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 2 000 / две хиляди/ лева за нарушение на чл. 489, ал. 5, изр. първо от
Кодекса за застраховането (КЗ).

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
1
незаконосъобразно. По фактическата обстановка, описана в наказателното
постановление, жалбоподателят сочи, че към момента на сключване на
полицата л.а „Мазда” модел 3 с № на рама ХХХХХХ е бил без валиден
български регистрационен номер, което се потвърждава от полето на
застрахователната полица, в което липсва такова отбелязване. Съгласно
изрична клауза, вписана в полица BG/30/120002777699 застрахователният
договор би следвало да се прекрати 1 /един/ месец след сключването, ако пред
застрахователя не се представят данни за наличие на български номера на
застрахованото МПС. На второ място от заведено гражданско дело във връзка
с настъпилото ПТП с участието на посочения автомобил, се установява, че
жалбоподателят не е конституиран като страна, от което следва, че към датата
на застрахователното събитие процесното МПС не е имало активна
застраховка „Гражданска отговорност”. На следващо място няма данни
претенция за настъпилото ПТП с участието на посочения автомобил да е била
предявена пред дружеството –жалбоподател. Като самостоятелно основание
за отмяна на крайния административен акт жалбоподателят сочи, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати редица
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липсата на
компетентност на актосъставителя, неточно описание на фактическата
обстановка, както и неправилна индивидуализация на административно-
наказателната отговорност.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено,
като претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.


Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение №Р-06-
2
960/09.12.2021 г., издаден от главен експерт в отдел „Правоприлагане“,
дирекция „Застрахователен надзор“, управление „Застрахователен надзор“
при КФН е установено, че на 08.11.2021 г. в Комисията за финансов надзор е
постъпила жалба с вх. № 91- 02-1187/08.11.2021 г., подадена от Д.Г.Анг.. От
изложеното в жалбата и от приложените документи било видно, че Анг. е
сключил със „ЗАД ХХХХХХ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица №
BG/30/12002777699 по отношение на лек автомобил „Мазда 3“, който е нов
внос. Жалбоподателят посочил, че след регистрация на автомобила пред
компетентните органи на Република България, на 02.10.2020 г. е посетил офис
на застрахователен брокер /дружество/ за издаване на Анекс с отбелязване на
извършената регистрация и на българския регистрационен номер. В тази
връзка бил издаден Анекс № 1 към полица № BG/30/12002777699 от
02.10.2020 г., от чието съдържание е видно, че в полицата са променени видът
на регистрацията от „без регистрация“ на „Постоянна (българска)“ и атрибут
„Номер на талон (СРМПС)“ от „“ на „ЕН 1511 КТ“. Копие от анекса било
приложено към подадената до КФН жалба. Деян Анг. посочил също така, че с
Определение № 1388/11.10.2021 г. по гр. д. № 20214400100659, по описа на
Окръжен съд – Плевен, е бил уведомен за образувано гражданско дело по
повод на настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно
произшествие, с участието на застрахования лек автомобил, по което водачът
му е бил привлечен като трето лице - помагач на страната на ответника
Гаранционен фонд, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за автомобила. Анг. се оплаквал от това, че
„ЗАД ХХХХХХ е прекратило горепосочената застрахователна полица без
правно основание и въпреки издадения анекс, отразяващ промяната в
регистрацията на автомобила.
За извършване на проверка по изнесените в жалбата твърдения, с писмо
на КФН, изх. № 91-02- 1187 от 09.11.2021 г., от „ЗАД ХХХХХХ било
изискано писмено становище по случая, ведно със заверено копие от цялата
относима документация. Отговорът на застрахователя, заедно с приложени
писмени доказателства, постъпил в КФН с писмо, вх. № 91-02-1187 от
22.11.2021 г. След проверка и анализ на цялата документация по случая било
установено следното:
3
На 01.10.2020 г. между Д.Г.Анг. и „ЗАД ХХХХХХ е сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Сключването на договора е удостоверено с издаването на полица №
BG/30/120002777699 по отношение на МПС „Мазда“ без регистрация в
Р.България, с номер на рама - JMZBK14Z251228076, както и знак (стикер) на
Гаранционен фонд № 83181504. Полицата е с период на застрахователно
покритие от 02.10.2020 г. до 01.10.2021 г.,вкл. Видно от уговореното в нея,
застрахователната премия е в размер на 241,80 лв. и е платима на четири
вноски. Към полицата е издадено допълнително споразумение от 01.10.2020
г., съгласно което Д.Г.Анг. се е задължил в 30-дневен срок от началото на
валидност на полицата да представи пред застрахователя необходимите по
закон документи за установяване на надлежното регистриране на автомобила
пред компетентните органи на МВР. В споразумението е указано, че при
неизпълнение договорът се прекратява автоматично, считано от 23.59 ч. на
деня, в който изтича 30-ият ден от сключването на полицата. Извършилият
проверката експерт в отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен
надзор“, управление „Застрахователен надзор“ при КФН приел, че подобна
клауза в допълнително издадено споразумение към полицата не променя
обстоятелството, че същата е издадена за срок от една година - в нарушение
на законоустановения срок за сключване на застраховка за нерегистрирано
МПС.
С допълнителното споразумение страните се споразумяват, че при
неизпълнение на задължението на застрахованото лице застрахователят има
право предсрочно да прекрати сключения застрахователен договор след
изтичането на определения срок, но това споразумение има сила единствено
между страните и е ирелевантно за надзорния орган, като не променя факта на
извършване на нарушението. От извършена служебна справка в базата данни
на Информационния център към Гаранционен фонд било установено, че
полица с № BG/30/120002777699 е подадена като прекратена от
застрахователя, считано от 03.11.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 489, ал.
5 от Кодекса за застраховането при придобиване на моторно превозно
средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на
първоначалната регистрация на моторното превозно средство по реда на
действащото българско законодателство задължително се сключва
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за срок от 30 дни
4
по номер на рама на моторното превозно средство, като такава застраховка не
може да се издава повторно. Правото на собственост на моторно превозно
средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, се доказва пред
застрахователя със съответните законови документи за придобиване, които
следва да се преведат на български език. След като е сключило договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
обективиран в полица № BG/30/12002777699, с период на застрахователно
покритие от 02.10.2020 г. до 01.10.2021 г. включително, за МПС „Мазда“ без
регистрация в Република България, с номер на рама - ХХХХХХ, „ЗАД
ХХХХХХ е нарушило разпоредбата на чл. 489, ал. 5, изречение първо от КЗ,
тъй като полицата е издадена за срок, по-дълъг от 30 дни.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 489, ал. 5,
изречение първо от Кодекса за застраховането, както и че нарушението е
извършено на 01.10.2020 г. в гр. София. Срещу АУАН № Р-06-960/09.12.2021
г. не са постъпили писмени възражения по чл. 44 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) от страна на /дружество/.
Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление
(НП) № Р-10-918/15.12.2021 г. на зам.- председателя на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, с което на дружеството-
жалбоподател, на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал. 2, предл. 2във вр. с ал.1,
т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с §1, т.51, от ДР на КЗ, във вр. с
чл.648, ал.1 от КЗ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева за нарушение на чл. 489, ал. 5,
изр. първо от Кодекса за застраховането (КЗ).
След преценка на всички представени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, наказващият орган приел за установено от фактическа и
правна страна, че /дружество/ не е изпълнило задължението си по чл. 489, ал.
5, изр. 1 от Кодекса за застраховането за целите на първоначална регистрация
на моторно превозно средство с чуждестранен регистрационен номер по реда
на действащото българско законодателство да сключи по номер на рама на
моторното превозно средство с ползвателя на застрахователни услуги договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за срок от 30 дни. Нарушена е разпоредбата на чл. 489, ал. 5, изр. 1 от Кодекса
за застраховането. Нарушението е извършено на 01.10.2020 г. в гр. София.
5
Нарушението на чл. 489, ал. 5, изр. 1 от Кодекса за застраховането е обявено
за административно нарушение с чл. 644, ал. 1 от КЗ. В случая субект на
нарушението е юридическо лице, поради което въпросът за вината като
елемент от субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
Административнонаказващият орган посочил, че констатираното с АУАН №
Р-06-960 от 09.12.2021 г. нарушение не може да бъде квалифицирано като
„маловажно” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с мотивите, че сключването на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в нарушение на чл. 489, ал. 5, изр. 1 от Кодекса за
застраховането може да доведе до неблагоприятни последици, които биха
застрашили правата и интересите на ползвателите на застрахователни услуги
- застраховани лица, при пътнотранспортни произшествия (ПТП), тъй като е
възможно у тях да възникне заблуждение относно това, че периодът на
застрахователното покритие по договора е една година, и при настъпване на
ПТП след 30 дни по вина на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
била застрахована с тази полица, Гаранционният фонд би изплатил
обезщетение на увредените лица и би имал право на регрес срещу деликвента
на основание на чл. 558, ал. 7 от КЗ. Освен това след изтичането на периода
на застрахователно покритие по договора за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите (30 дни) за водача на МПС
съществува опасност да му бъде наложено административно наказание -
глоба, на основание на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 638 от КЗ.
От друга страна неналагането на административно наказание за това деяние
би насърчило застрахователя да сключва подобен вид полици, по които да
получава по-висока премия, предвид обстоятелството, че същите се сключват
за срок от една година, а в същото време да носи риска само за срок от 30 дни.
В случая следва да се има предвид и че нарушението на чл. 489, ал. 5, изр. 1
от Кодекса за застраховането е формално и наличието на причинена вреда не
е задължителен елемент от състава на неговото извършване. На следващо
място АНО посочил, че констатираното с АУАН № Р-06-960 от 09.12.2021 г.
нарушение е извършено „повторно” по смисъла на § 1, т. 51 от
Допълнителните разпоредби на КЗ, тъй като е извършено в едногодишен срок
от влизането в сила на Наказателно постановление № Р-10-688/08.07.2019 г.
(влязло в сила на 26.06.2020 г.), с което на „ЗАД ХХХХХХ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” за нарушение на чл. 489,
6
ал. 5, изр. 1 от КЗ. По изложените съображения размерът на имуществената
санкция е определен съгласно разпоредбата на чл. 644, ал. 2 от КЗ. В
допълнение наказващият посочил, че целите на административното наказание
по чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати с налагането на имуществена санкция
за нарушение, извършено в условията на „повторност“, в размер на
минимално предвидения от закона, а именно 2 000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля С. В. А., които съдът намира за последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Административно-наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана за извършено нарушение на чл. 489, ал. 5, изр. 1
от КЗ. Същата предвижда при придобиване на моторно превозно средство,
което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на първоначалната
регистрация на моторното превозно средство по реда на действащото
българско законодателство задължително да се сключва застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за срок от 30 дни по номер на
рама на моторното превозно средство, като такава застраховка не може да се
издава повторно. Посочената разпоредба е точна, ясна и съдържа конкретно
правило за поведение, адресирано до конкретни правни субекти. Настоящият
съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че жалбоподателят е сключил договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в
полица № BG/30/12002777699, с период на застрахователно покритие от
02.10.2020 г. до 01.10.2021 г. включително, за МПС „Мазда“ без регистрация
в Република България, с номер на рама - ХХХХХХ, „ЗАД ХХХХХХ, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 489, ал. 5, изречение първо от КЗ, тъй като
7
полицата е издадена за срок, по-дълъг от 30 дни.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е
обективна (безвиновна) не следва да бъде обсъждан въпроса за субективната
страна на деянието.
Санкционната норма на чл.644, ал.1, т.2 от КЗ, действаща към датата на
процесното нарушение, предвижда налагане на имуществена санкция в
размер от 1000 лева до 20 000 лева за юридическо лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на
актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския
съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на
комисията, на нейния председател или на заместник-председателя й. В ал. 2
на посочената разпоредба е предвидено, че когато нарушението е извършено
повторно, наказанието е имуществена санкция в размер от 2000 до 40 000 лв.
за юридическо лице.
В тази връзка, съгласно разпоредбата на §. 1, т. 51 от Допълнителните
разпоредби на КЗ повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено
наказание за същия вид нарушение.
Съдът намира, че административно – наказващият орган правилно е
ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя
по чл.644,ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от КЗ, приемайки, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е било осъществено в условията на повторност,
доколкото видно от приложеното Наказателно постановление № Р-10-
688/08.07.2019 г. (влязло в сила на 26.06.2020 г.), на „ЗАД ХХХХХХ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” за същото по
вид нарушение.Съдът намира, че така определената санкция, с оглед
засегнатите обществени отношения съответства на вида, характера и тежестта
на извършеното нарушение.
Съдът не споделя изложените от жалбоподателя доводи за наличие на
маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице
засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на
нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява
незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява
8
нарушение. А от друга страна нарушението е извършено в условията на
повторност, при което се изключва възможността за приложение на чл.28 от
ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно -
наказателното производство, съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, са спазени отразените в ЗАНН изисквания, като
същевременно съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган. В
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление коректно са отразени датата на нарушението и описание на
същото в достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да
разбере конкретното нарушение, което му е вменено. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели, като описанието на нарушението в него,
изцяло съответства на посоченото в наказателното постановление и в
последното липсва отразяване на нови факти.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно и правилно и като такова същото следва да
бъде изцяло потвърдено.
По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на КФН юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
9
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.

Водим от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № Р-10-
918/15.12.2021 г., издадено от зам.- председателя на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, с което на жалбоподателя „/дружество/
(ЗАД) ХХХХХХ, ЕИК - ХХХХ, със седалище и адрес на управление
гр.София- /адрес/, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните
директори Б.Г.Ив., РР.В.Мл. и Ж.Ст.К., на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.
2, предл. 2във вр. с ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с §1,
т.51, от ДР на КЗ, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 489, ал. 5, изр. първо от Кодекса за застраховането (КЗ).


ОСЪЖДА жалбоподателя „/дружество/ (ЗАД) ХХХХХХ, ЕИК:ХХХХ,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Комисията за финансов надзор на Р.България, с
адрес: гр. София 1000, ул. „Будапеща” № 16 сумата от 80 лева /осемдесет
лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.


10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11