РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
293
Град
Пловдив, 13 февруари 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2883 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.Г.Ц.,***,
ЕГН **********, чрез адв. С.П., ротив заповед
за прилагане на ПАМ № 22-6207-000216 от 17.10.2022г., издадена от
началник РУ
Труд към ОД МВР - Пловдив, с която на оспорващия
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "А“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС мотоциклет „Хонда ЦБР600Ф”, с per. № ***за срок от 6
месеца.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Счита, че изложеното в обстоятелствената част на издадената заповед не отговаря на истината. Твърди, че
не познава М. Ф. Ф., посочен
заповедта като неправоспособен водач, тъй като мотоциклет „Хонда ЦБР600Ф”, с per. № ***е
собственост на жалбоподателя, но го е предоставил
въз основа на нотариално заверено пълномощно от дата 13.06.2022г. при нотариус Ц.
Б., на лицето И.М. М., правоспособен водач, със задължение да стопанисва,
поддържа и управлява мотоциклета в страната и в чужбина. Твърди, че
владението на мотоциклета е било предадено на И.М. още на 13.06.2022г., за да може да го продаде в автосалона си. Посочва, че
административният орган е издал оспорената заповед, преди да изпълни
задължението си в чл. 35 от АПК и изясни фактите, които са от значение за
изясняване на случая и обсъди обясненията на заинтересованите страни. Не е бил изяснен
статутът на мотоциклета към момента на налагане на ПАМ, поради което претендира
отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.
Ответникът – началник РУ Труд към ОД МВР –
Пловдив в писмено становище намира жалбата за неоснователна и моли да се остави
без уважение. Посочва, че на водача за извършеното нарушение е съставен АУАН и
след извършени справки за собственост е издадена оспорената ЗПАМ. Водачът не е
представил документ за собственост или нотариално заверено пълномощно, а
законодателят не е вменил на наказващия орган за издирва изготвени пълномощни
от собственика на МПС. В случая заповедта е наложена на установения собственик.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура –Пловдив не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на установения
за това преклузивен процесуален срок – жалбата е подадена на ръка в Административен съд
– Пловдив на 09.11.2022 г., а заповедта е връчена на лицето на 01.11.2022 г.,
на при наличието на правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
Процесната заповед е издадена на 17.10.2022 г. на жалбоподателя В.Ц. за това, че 14.10.2022 г. в с. Маноле, обл. Пловдив,
като собственик на мотоциклет "Хонда ЦБР 600 Ф”, с peг. № ***, допуска
управлението му от М. Ф. Ф., ЕГН ********** ***, който е неправоспособен. На
водача е съставен АУАН № АД/191249 от 14.10.2022г., с който са иззети 1 бр.
рег.табели, с което е нарушил чл. 102 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Пловдивският административен съд, въз основа на приетите за установени
факти и след служебна проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146, както и на основание чл. 169 АПК, счита
следното: По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са от вида на преустановяващите ПАМ.
Описаните в АУАН № АД/191249
от 14.10.2022г., издаден на М. Ф. Ф. фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед.
Въз основа на събраните доказателства по делото съдът намира за
безспорна установената от писмените и гласни доказателства по делото фактическа
обстановка.
Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с материалноправните разпоредби.
Материалноправните предпоставки за налагане
на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на
чл. 171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с
оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. "а"
от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка
"прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се налага
на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП, Всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
Според нормата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, На водача, собственика или
упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да
предоставя моторното превозно средство: 1.на водач, който е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се
отнася моторното превозно средство.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН по Закона за движение по пътищата се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното. В случая съставеният акт
отговаря на изискванията по АПК за
форма и съдържание - съдържа описание на нарушението, дата, място и
обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова
разпоредба - чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни. По същия
начин АУАН отговаря на изискванията по АПК за форма и съдържание - съдържа описание
на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена
е нарушената законова разпоредба – чл.150 от ЗДвП, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за
съставянето му. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от
компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и
валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна
в мотивите му.
Съдът не споделя възраженията в жалбата относно неправилно издадената
заповед.
Представеното е от жалбоподателя в тази връзка пълномощно, по силата на
което жалбоподателят Ц. е упълномощил лицето И.М. М. да стопанисва, поддържа и
управлява в страната и в чужбина процесния мотоциклет марка "Хонда ЦБР 600
Ф”, с peг. № ***, да го представлява пред всички органи, застрахователни
дружества пред нотариус за сключване на договор за покупко-продажба, замяна,
дарение, да го продаде, замени или дари на когото намери за добре, включително
и сам на себе си при условия каквито намери за добре, да сключва предварителни
договори, да получава цената за собственото му МПС, да го представлява пред
всички държавни, административни, съдебни, финансови органи в страната и в чужбина във връзка с
управлението, поддръжката и разпореждането със собственото му МПС, да бракува,
да снема от отчет, да спира от движение всички негови собствени МПС, като
извършва всички нужни правни и фактически действия, както и да подава, подписва
и да получава всякакви документи.
При действащата законова регламентация необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката, към момента на издаването на заповедта, е
установено по надлежен ред управление на МПС от неправоспособен водач. Законът
не предвижда възможността ПАМ по чл. 171, т. 2а да се прилага по отношение на
друго лице, различно от собственика на автомобила, дори това лице да е
управлявалия автомобила неправоспособен водач.
Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната
административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно
поведение, което се състои в нарушаване на забраната да се управлява ППС от
неправоспособен водач и така да се осигури безопасността на всички участници в
движението. Именно охраната на обществения интерес в случая обуславя
необходимостта от налагането на процесната ПАМ и ограничаването правата на
жалбоподателя като собственик на МПС в допустимите от закона граници.
В този смисъл представеното пълномощно единствено удостоверява правото
на упълномощеното лице да управлява и да се разпорежда с посочения
мотоциклет, но не променя извода за
законосъобразното налага на ПАМ в случая на собственика. Това е така, тъй като
по правното си естество, това пълномощно не води до прехвърляне на собственост
върху мотоциклета, а представлява само възможност лицето да си служи и да се
разпорежда с вещта.
За органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна
възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи
срока на действие на мярката – от шест месеца до една година, т. е.
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при
определяне на срока на ПАМ, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв
контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление
на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената
с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и
в съответствие с целта на закона.
По делото са представени заповед
№ 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР –
Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на министъра на вътрешните
работи /служебно известна на съда/ е
оправомощил в т.2 началниците на РУ да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП. Поради това съдът намира, че процесната заповед за
ПАМ е издадена от компетентен орган.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и
се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. ПАМ по своя характер е
вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален
ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.
Според съда са спазени административнопроизводствените правила при
издаване на обжалваната заповед, правото на защита на жалбоподателя не е нарушено,
поради което атакуваният индивидуален административен акт е законосъобразен.
На последно място, настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка
/която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ
факт, този на нарушението/ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Мярката действително се характеризира
със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя
недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена
при извършено съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички
материално и процесуално правни предпоставки. Временното спиране от движение на
МПС препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ.
възможността да бъде извършено нарушение. Предвид установените факти по делото
съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта
на закона.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени
процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми,
като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото не следва да се уважава претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Ц.,***, ЕГН **********, против
заповед за прилагане на ПАМ № 22-6207-000216 от 17.10.2022г. издадена от началник
РУ Труд към ОД МВР – Пловдив.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: