РЕШЕНИЕ
№ 2468
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. А.
при участието на секретаря С. ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Надежда М. А. Гражданско дело №
20223110114085 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 203,
ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./ и чл. 194, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 227 ал.1 ЗОВСРБ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от Н. В. Н., ЕГН **********, адрес: обл. В., общ. А., гр. И., съдебен
адрес: гр. Б., ул. Г. Г. № *, ет. *, пълномощник: адвокат М. П. - БАК, против В. ф. *** - В. с
адрес в гр. В., пощ. кутия ** като част от структурата на М на о. на РБ, гр. С., ул. ** № *, за
заплащане на сумата 25910.95 лева, от която: 9377.43 лева, представляваща разликата до
пълния размер на дължимото парично обезщетение за прослужени 20 г. на в. с., цялото в
размер на 41 108 лева, ведно със законната лихва от момента на удържането й – 14.10.2022 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 16283.52 лева, представляваща неизплатено
обезщетение за положен извънреден труд в периода от 01.04.2001 г. до 31.08.2022 г., ведно
със законната лихва върху тази главница от предявяване на иска - 25.10.2022 г. до
окончателното им изплащане, както и 250.00 лева- мораторна лихва от 01.09.2022 год.-
датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 24.10.2022 год.- датата,
предшестваща предявяване на иска.
В последното открито съдебно заседание е допуснато изменение на предявените
искове, както следва: на иска за заплащане на неизплатено обезщетение на ищеца за
фактически отработено и некомпенсирано служебно време над нормативно определената
месечна продължителност по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС
/отм./, при даване на 24- часови дежурства и некомпенсирани с почивки, което се изчислява
като извънреден труд за процесния период от 01.04.2001 година до 31.08.2022 година (257
1
месеца) в размер общо на 11 376 часа (единадесет хиляди триста седемдесет и шест) или 1
422 дни (хиляда четиристотин двадесет и два) общо на стойност от 49 109.71 лева
(четиридесет и девет хиляди сто и девет лева седемдесет и една стотинки) за процесния
период, ВЕДНО със законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното й
изплащане, вместо първоначално посоченото в исковата молба в размер на 16 283.52 лева
(шестнадесет хиляди двеста осемдесет и три лева петдесет и две стотинки), както и на иска
за заплащане на мораторна лихва върху главницата от датата на прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца - 01.09.2022 година до датата на завеждане на исковата молба -
24.10.2022 година (датата на пощенското клеймо) от първоначално посочения в исковата
молба размер 250.00 лева (двеста и петдесет лева) на 736.02 лева (седемстотин тридесет и
шест лева и две стотинки).
В исковата молба се твърди, че на 18.09.2000 г. ищецът бил назначен на първа
длъжност „***“ със звание „**“ на фрегата „**“ в поделение ** - В. към МО. По време на
военната си служба е кандидатствал и бил приет за обучение в П. с. к. към ВВМУ „Н. Й. В.“
- В. и се е обучавал задочно по специалността „***“ за периода от 02.09.2019 г. до 15.06.
2021 г. Между страните било договорено, че разходите за издръжка и обучение следва да се
възстановят, ако лицето напусне длъжността си по собствено желание или бъде отстранен,
като работодателят от своя страна трябвало да му осигури дейност, съответстваща на
придобитата квалификация.
На 19.08.2019 г. ищецът подписал Допълнително споразумение с рег. № *** към
Договора за в. с. за удължаване на срока на службата за срок от 5 г. след успешно
завършване на обучението, но тъй като ответникът не успял своевременно да осигури на
ищеца длъжност, съответстваща на неговата професионална квалификация, същия бил
повишен на сержантско звание едва на 01.12.2021г.
По време на обучението си ищецът ползвал дни от редовния си платен годишен
отпуск, като се наложило да ползва и продължителен отпуск по болест – 40 дни, поради
заболяване от Ковид-19.
Със Заповед № *** г. на ВРИД К. на ф. ** - В., капитан * ранг Т. М. Договора за в. с.
на ищеца бил прекратен на осн. чл. 146, т. 3 вр. чл. 161, т. 3 и чл. 163, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ,
като на 01.09.2022 г. бил отчислен от списъчния състав на в. ф. и му било начислено
изплащане на парично обезщетение за прослужени 20 години на в. с. в размер на 41 108.00
лева. Със Заповед № *** г. на основание Наредба № ***, както и Справка с рег. №
**/25.08.2022 г. е разпоредено от полагащото се обезщетение да бъде приспадната сумата
9377.43 лева, представляваща такава, равняваща се на разходите за издръжка, обучение и
преквалификация, което ищецът счита за незаконосъобразно, поради това, че при издаване
на горепосочената заповед е приложен подзаконов нормативен акт, който не е действал по
време на периода на обучение на ищеца – наредба с № ** г. за реда и начина за изчисляване
на разходите за издръжка, обучение и преквалификация на военнослужещите, вместо
Наредба № Н-1/ 14.01.2013 г., което счита за съществено процесуално нарушение.
Ищецът претендира обезщетение за положен извънреден труд в периода от 01.04.2001
2
г. до 31.08.2022 г., представляващо фактическо отработено време над месечната
продължителност при даване на 24- часови дежурства в рамките на 514 дни почивки, като
посочва, че поради служебни и обективни причини като неокомплектованост по щат с
кадрови военнослужещи, заболяване, участие в планови мероприятия, свързани с бойната
подготовка и др. не му е било разрешено да ползва близо 514 дни почивки след изпълняване
на 24 - часови дежурства.
Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е
подаден отговор, с който оспорва иска като неоснователен, както по основание, така и по
размер.
Не оспорва, че ищецът е бил военнослужещ през процесния период и наличието на
трудово правоотношение между страните. Относно искането за заплащането на сумата
9377.43 лева посочва, че същата е удържана на основание чл. 260, ал. 1 вр. ал. 5 от ЗОБСРБ
и поради това легитимирана страна по този иск е не ответното военно формирование, а
Дирекция „**“ – МО.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неизползвани
компенсации от дежурства твърди, че на ищеца не се дължи такова, тъй като същият е бил
надлежно компенсиран за положения извънреден труд с намалено служебно време в рамките
на съответния месец, на следващия календарен месец или в по- късен период, като по този
начин действително отработеното време не е надхвърлило нормативно установената обща
продължителност на служебното време за съответния период, както и че дейностите „***“ и
„щурмова готовност“ не са посочени като вид дежурство в Устава за войскова служба на
Въоръжените сила на РБ, поради което не следва да бъдат компенсирани. Посочва, че в
процесния период ищецът е заемал длъжност във в. ф. **- Варна, чиито основни функции и
дейности не са носене на дежурство. Счита, че претенцията е недоказана и по размер, като
ищецът не е посочил за кое дежурство какъв размер на обезщетение претендира.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на обезщетенията за положен от
ищеца по реда на ЗОВСРБ извънреден труд от 01.04.2001 г. до 28.02.2019 г., като сочи, че
периодът, за който ищецът евентуално би имал право на обезщетение, е от 01.03.2019 г. до
прекратяване на трудовото му правоотношение на 31.08.2022 г.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представени са
писмени доказателства и са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Страните не спорят, че на 18.09.2000 г. ищецът бил назначен на първа длъжност „***“
със звание „**“ на фрегата „**“ в поделение ** - В. към МО. По време на военната си
служба е кандидатствал и бил приет за обучение в П. с. к. към ВВМУ „Н. Й. В.“ - В. и се е
обучавал задочно по специалността „***“ за периода от 02.09.2019 г. до 15.06. 2021 г. Между
3
страните било договорено, че разходите за издръжка и обучение следва да се възстановят,
ако лицето напусне длъжността си по собствено желание или бъде отстранен, като
работодателят от своя страна трябвало да му осигури дейност, съответстваща на
придобитата квалификация.
На 19.08.2019 г. ищецът подписал Допълнително споразумение с рег. № *** към
Договора за в. с. за удължаване на срока на службата за срок от 5 г. след успешно
завършване на обучението, но тъй като ответникът не успял своевременно да осигури на
ищеца длъжност, съответстваща на неговата професионална квалификация, същия бил
повишен на сержантско звание на 01.12.2021 г.
По време на обучението си ищецът ползвал дни от редовния си платен годишен
отпуск, като се наложило да ползва и продължителен отпуск по болест – 40 дни, поради
заболяване от Ковид-19.
Със Заповед № *** г. на ВРИД К. на ф. ** - В., капитан * ранг Т. М. договорът за в. с.
на ищеца е прекратен на основание чл. 146, т. 3 вр. чл. 161, т. 3 и чл. 163, ал. 1 и 2 от
ЗОВСРБ, като на 01.09.2022 г. е отчислен от списъчния състав на в. ф. и му е начислено
изплащане на парично обезщетение за прослужени 20 години на в. с. в размер на 41 108.00
лева. Със Заповед № *** г. на основание Наредба № ***, както и Справка с рег. №
**/25.08.2022 г. е разпоредено от полагащото се обезщетение да бъде приспадната сумата
9377.43 лева, представляваща такава, равняваща се на разходите за издръжка, обучение и
преквалификация.
Ищецът спори относно правомерността на направената удръжка в размер на 9377.43
лева, представляваща разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация, пропорционално на неизпълнения удължен срок на договора за в. с. от
01.09.2022 г. до 15.06.2026 г. след завършено задочно обучение в Професионалния
старшински колеж към ВВМУ „Н. Й. В." на основание чл. 260, ал. 1 и 5 във вр. с чл. 145, ал.
1, т. 5 от ЗОВСРБ, във вр. с Наредба № Н- 11/29.10.2020 г. и Справка с рег. № **/25.08.2022
г., от дължимото парично обезщетение за прослужени 20 години на в. с. на ищеца - цялото в
размер на 41 108 лева. Няма спор че ответникът е изплатил на ищеца по банков път
разликата в размер на 31 730.57 лева на дата 14.10.2022 г.
Ищецът определя дълживото възнаграждение за положен извънреден труд, т. е.
фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното
време по чл. 152, ал. 6 от ПКВС /отм./ за периода от 01.04.2001 година до 31.08.2022 година
(257 месеца) - увеличено с минималните 20% (двадесет процента), ведно с мораторната
лихва от датата на прекратяване на служебното ми правоотношение - 01.09.2022 година до
датата на завеждане на исковата молба - 24.10.2022 година (датата на пощенското клеймо).
За установяване на задълженията на ответника е допусната и приета съдебно- икономическа
експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
4
Прието е в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 11.02.2022 год. на ВКС по
тълк. дело № 6/2017 год., ОСГК., че когато военнослужещ полага труд през време,
превишаващо нормативно определената продължителност при даване на двадесет и четири
часови дежурства, е налице удължаване на работното време. Удължаването е допустимо
само като временна мярка и се компенсира чрез съответното намаляване на работното време
през други работни дни с писмен акт – чл. 136а КТ и чл. 194, ал. 5 ЗОВСРБ. Целта на
компенсацията е съхраняване на живота, здравето и работоспособността на военнослужещия
и обезпечаване на пълноценното изпълнение на трудовите задължения. Ползването на
почивките и отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се
компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение.
Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява
обезщетение за неизползваната почивка, възниква при прекратяване на правоотношението.
ЗОВСРБ не съдържа изрична уредба по този въпрос, но той е принципно разрешен в общия
нормативен акт – чл. 136а, ал. 5 КТ. Начинът за изчисляването му е посочен в същия текст –
компенсацията се заплаща като извънреден труд. Изчислената положителна разлика между
нормалната месечна продължителност на служебното време и действителната фактическа
продължителност на отработеното време е величината, която подлежи на парична
компенсация.
Няма значение какъв вид дежурство е давал военнослужещият. Щом като същото е
надвишавало определения от закона максимум на времетраене за работно време, то следва
да се компенсира или с почивки, или със заплащане на възнаграждение.
Прието е в цитираното тълкувателно решение, че вземането за заплащане на
обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване
на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на
прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и
военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече
тригодишната погасителна давност по чл.358 ал.1, т.3 във връзка с ал.2, т.2 от КТ.
Следователно неоснователно е възражението на ответника за погасяване на част от
претендираните вземания по давност. Провоотношението между страните е прекратено на
22.08.2022 год., а исковата молба е подадена на 25.10.2022 год.
Прието е в Решение № 270 / 19.05.2025 год. на ВКС по Касационно гражданско дело
№ 20238002102976 по описа за 2023 година, че съгласно чл. 194 от ЗОВСРБ нормативно
установеното работно време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
петдневна работна седмица, като общата му продължителност в денонощие не може да
надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното
време, т.е. същата е не повече от 12 часа в денонощие в работни дни. Нормалната дневна
продължителност на служебното време се увеличава в рамките на общата продължителност
на служебното време с писмена заповед на ръководителите на съответните структури или на
командирите /началниците/ на военни формирования – чл. 9 от Наредба № Н-18 от
19.12.2012 год. Максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24
5
часа, а общо за един месец – 168 часа /чл. 195, ал. 2 ЗОВСРБ/, като времето за дежурство е
служебно време /чл. 195, ал. 3 ЗОВСРБ/. При носене на 24- часови дежурства служебното
време се зачита в размер на 12 часа за всеки от дните, през които се носи дежурството,
независимо от разпределението му по часове в тези дни – чл. 17 от Наредба № Н-18 от
19.12.2012 год. Решението на ВКС е постановено по по следния въпрос: Как се обезщетява
положеният труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови
дежурства от военнослужещия /т.е. работа при нормална продължителност на служебното
време, което е надхвърлено с удължаването му/, който не е компенсиран с почивка? Според
цитираната в него практика: решение № 50162 от 17.11.2022 год. на ВКС по гр. дело №
4259/2017 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 50164 от 21.10.2022 год. на ВКС по гр. дело №
802/2020 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 163 от 08.07.2022 год. а ВКС по гр. дело № 4483/2021
год., ІV г. о., ГК, решение № 89 от 23.06.2022 год. на ВКС по гр. дело № 1542/2019 год., ІІІ г.
о., ГК, решение № 758 от 18.04.2011 год. на ВКС по гр. дело № 199/2010 год., ІІІ г. о., ГК,
решение № 165 от 02.06.2016 год. на ВКС по гр. дело № 6064/2015 год., ІV г. о., ГК, решение
№ 195 от 28.12.2017 год. на ВКС по гр. дело № 4282/2016 год., ІV г. о. ГК, решение № 128 от
26.05.2010 год. на ВКС по гр. дело № 282/2009 год., ІV г. о., ГК, решение № 696 от
23.11.2010 год. на ВКС по гр. дело № 887/2009 год., ІV г. о., ГК, решение № 437 от
01.07.2010 год. на ВКС по гр. дело № 1333/2009 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 454 от
11.06.2010 год. на ВКС по гр. дело № 342/2009 год., ІІІ г. о., ГК, както и в мотивите на
Тълкувателно решение № 6 от 11.02.2022 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2017 год., ОСГК,
Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява
обезщетение за неизползваната почивка, възниква при прекратяване на правоотношението.
ЗОВСРБ не съдържа изрична уредба по този въпрос, но той е принципно разрешен в общия
нормативен акт – чл. 136а, ал. 5 КТ. Начинът за изчисляването му е посочен в същия текст –
компенсацията се заплаща като извънреден труд.
В ЗОВСРБ е предвидена специална уредба за заплащането на допълнително
възнаграждение при превишаване на общата продължителност на служебното време, която
изключва прилагането по аналогия на чл. 262 КТ. В такива случаи по силата на чл. 194, ал. 3
и 7 /ал. 8 след изменението през 2016 год./ и чл. 214, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗОВСРБ
допълнителното възнаграждение се определя при условията и по реда, предвидени в
Наредба № Н-18 от 19.12.2012 год. за реда за разпределяне на служебното време на
военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне
на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата
продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в
дните на официални празници. Последната е приложима относно вземания за
некомпенсиран с почивки труд, възникнали при прекратяване на правоотношение по договор
за в. с., след влизането й в сила на 08.01.2013 год. Размерът на допълнителното
възнаграждение за изпълнение на задължения над общата продължителност на служебното
време се определя при условията на чл. 43 от Наредба № Н-18 от 19.12.2012 год. – определя
се основно възнаграждение за един час, като основното месечно възнаграждение на
военнослужещия /в съответствие с присвоеното военно звание и степен/ се разделя на
6
месечната продължителност на служебното време в часове, определена по чл. 3, за месеца,
през който е изпълнявал възложени задължения над общата продължителност на служебното
време, като допълнителното възнаграждение за месец е в размер на 25 на сто от основното
възнаграждение на военнослужещия за един час, умножено по броя на часовете за месеца,
през които е изпълнявал възложени задължения над общата продължителност на служебното
време.
Разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ПКВС /отм./, в сила за част от процесния период)
предвижда, че за дните, включвани в 24- часовата продължителност на дежурството,
служебното време на лицата се зачита в размера по 12 часа. Този текст е в сила през целия
процесен период и се съдържа във всички следващи актове (след отменения ПКВС),
регламентиращи този въпрос, а именно: в т. 4.2 от МЗ ОХ-313/08.05.2001 г., приета по
делото; в т. 17 от МЗ ОХ-296/19.05.2011 г., приета по делото, както и в гореспоменатия чл. 17
от Наредба № Н- 18 от 19.12.2012 год.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че следва да съобрази заключението на
вещото лице по въпрос № 4, зададен от ответника. Според отгвора на поставената задача
разликата между фактическата продължителност на служебното време и нормативно
определената такава при ищеца за периода от 01.04.2001 г. до 31.08.2022 г. е 4464 часа.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължение, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най- обременителното за него
задължение. При няколко обременителни задължения, погасява се най- старото, а ако всички
са възнискнали едновременно, те се погасяват съразмерно. В случая е налице втората
хипотеза, т.е. погасява се най- обременителното за длъжника /ответника/ задължение, тъй
като се установиха некомпенсирани часове служебно време и съответно той дължи
заплащането им. Най- обременителното задължение е най- голямото по размер, като
съгласно експартизата това е ставката за последните по време некомпенсирани часове. В
този смисъл съдът кредитира заключението на вещото лице, че размерът на дължимата
главница е 14 967.96 лева, а на дължимата лихва- 29.63 лева или общо 14 997.59 лева.
По отношение на иска за заплащане на сумата 9377.43 лева, представляваща
разликата до пълния размер на дължимото парично обезщетение за прослужени 20 г. на в. с.,
цялото в размер на 41 108 лева, ведно със законната лихва от момента на удържането й –
14.10.2022 г. до окончателното й изплащане, съдът намира следното: не е спорно между
страните, че процесният договор е прекратен предсрочно, като неизпълненият срок на
същия е 3 години, 9 месеца и 15 дни.
Спорно между страните е как следва да бъде определена сумата за възстановяване
поради неспазване на срока на договора. Правото да се претендира възстановяване на
разходите за обучение, издръжка и квалификация при предсрочно освобождаване на
военнослужещите от в. с., пропорционално на срока на неизпълнението възниква за
изправната страна, считано от момента на прекратяване на договора за в. с., в конкретната
хипотеза от 01.09.2022 год. Към този момент съгласно законовата делегация разходите за
7
издръжка и обучение се определят съобразно Наредба № ***д. за реда и начина за
изчисляване преквалификация на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация на военнослужещите в М на о., структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и българската армия, издадена на основание чл. 260, ал. 4 от
ЗОВСРБ. Неоснователни са доводите на ответника същата да е неприложима. Наредба № Н-
1 от 14.01.2013 год. /в сила към момента на сключване на допълнителното споразумение с
рег. № 802- 29/19.08.2019 год./ е отменена с Решение № 17460 от 19.12.2019 г. по адм. д. №
3316/2019 г. по описа на ВАС, потвърдено с Решение № 8962 от 07.07.2020 г. по адм. д. №
1654/2020 г. на ВАС, обнародвано с ДВ, бр. 63 от 17 юли 2020 г., в сила от 17.07.2020 г.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня
на влизането в сила на съдебното решение. В изпълнение на изискването на чл. 195, ал. 2 от
АПК е издадена от министъра на отбраната Наредба № Н-11 от 29.10. 2020 г. за реда и
начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на
пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия във връзка с
възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ, в сила от 10.11.2020 год.,
в която методиката на определяне на разходите за издръжка е аналогична на методиката,
предвидена в отменената Наредба Н-1/2013 год. по пера. Ето защо, дори и да бъде отречено
приложението на цитираната по-горе наредба, доколкото определя единствено механизма на
изчисляване на разходите, а не самото право за възстановяване, произтичащо от закона - чл.
260, ал. 1 от ЗОВСРБ, съдът е длъжен съобразно чл. 162 от ГПК да определи размер на
задължението. В този смисъл критериите за определяне на разходите на военнослужещите
по време на обучение, посочени в приложение към Наредбата логично съответстват на
процеса на обучение и издръжка и биха могли да се използват като база за изчисляване на
дължимото обезщетение. В Наредба Н-11/2020 год. са посочени идентични критерии, като в
чл. 3, т. 10 /подобно на чл. 3, т. 4 от наредбата от 2013 г./, ищецът е бил в категорията
обучаеми, които дължат възстановяване на разходите за времето на обучение в
професионален колеж като кадет.
Ето защо съдът намира, че при определяне на разходите за издръжка и обучение по
реда на чл. 162 от ГПК следва да бъдат взети именно тази критерии, съответстващи в най-
пълна степен на материално изискуемите условия за осигуряване на обучение на
военнослужещ. Видно от приложените към отговора Заповед № *** от 31.08.2022 год. на
командира на военно формирование № **- Варна /влизащо в състава на поделение/военно
формирование **- Варна/, Справка за определяне разходите, подлежащи на възстановяване
по чл. 260, ал. 1 от ЗОВС на Република България от ищеца, писмо с рег. № 2785/26.06.2022
год. от началника на ВВМУ „Н. Й. В.“, справка за размера на личното издръжка на ищеца
рег. № **/23.08.2022 год., изготвена от военно формирование **- Бургас, както и от
заключението на приетата по делото съдебно- икономиеска експертиза, ползваният
допълнителен платен отпуск съгласно чл. 197, ал. 3 от ЗОВСРБ за задочно обучение в ПСК
към ВВМУ „Н. Й. В.” - В. е както следва: от 02.09.2019 г. до 08.10.2019 г. – 25 работни дни;
от 02.11.2020 г. до 04.12.2020 г. - 25 работни дни и от 25.05.2021 г. до 20.06.2021 г. - 19
8
работни дни.
Размерът на разходите за лична издръжка за времето на допълнителния платен
отпуск, е както следва: брутно трудово възнаграждение (ОМВ+ доп. възнаграждения с
постоянен характер)- 5217. лева, като за периода от 02.09.2019 г. до 30.09.2019 г. е 1414.64
лв.; от 01.10.2019 г. до 08.10.2019 г. е 373.73 лв.; от 02.112020 г. до 30.11.2020 г. - 1576.60 лв.;
от 01.12.2020 г. до 04.12.2020 г. – 286.65 лв. ; от 25.05.2021 г. до 31.05.2021 г. - 475.67 лв. И от
01.06.2021 г. до 20.06.2021 г. – 1089.71 лв.
Осигурителните вноски за сметка на работодателя са 3860.58 лева, от които ДОО-
3182.37 лева, ЗО- 417.36 лева и ДЗПО- 260.85 лева.
Разходите за храна /порционни пари/ са в размер на 402.81 лева, разходите за
униформено облекло- 159.43 лева или общо разходи за лична издръжка- 9639.82 лева.
Разходите за обучение на ищеца, посочени в справката от ВВМУ „Н. Й. В.” - В. и
установени от вещото лице, са както следва: за 2019/2020 г. – 1 709.28 лева и за 2020/2021 г.
– 1 016.70 лева или общо: 2 725.98 лева.
Общо стойността на разходите за лична издръжка и обучение в ПСтК към ВВМУ „Н.
Й. В.” - В. са 12365.80 лева, като съобразно неизпълнения удължен срок на военната служба
/ 3 години, 9 месеца и 15 дни/, подлежащите на възстановяване на основание чл. 260, ал. 1 от
ЗОВСРБ разходи са в размер на 9377.43 лева.
Установи се от горепосочената справка и от заключението на вещото лице, че ищецът
е ползвал 19 работни дни за времето от 25.05.2021 г., по чл. 197, ал. 3 от ЗОВСРБ, във вр. с
чл. 169, ал.3 от КТ и не е налице застъпване на дни в отсъствие, породени на различни
основания /болнични и отпуск/, т.е. ищецът е започнал ползване на отпуска за обучение три
календарни (или един работен ден) след завършване на отпуска му поради временна
неработоспособност.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че единствено напускане на
обучението - при отстраняване или по собствено желание, са основания за възникване на
задължението му за плащане, тъй като само това било уговорено в допълнителното му
споразумение. Основанието за удържане на разходите, извършени от МО за обучение,
квалификация и/или преквалификация, пропорционално на неизпълнен срок на договора за
в. с. на ищеца произтича от закона- чл. 260, ал. 1 и ал. 5, във вр. с чл. 145, ал. 1, т. 5 от
ЗОВСРБ, а не от договора между страните.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВРС
сумата 598.72 лева, представляваща държавна такса по иска за обезщетение за положен
извънреден труд и 50.00 лева по иска за мораторна лихва или общо 648.72 лева.
На същото основание ответникът следва да заплати по сметка на ВРС
възнаграждение и разноски за вещото лице, съразмерно на уважената част от иска. От
бюджета на съда е заплатено възнаграждение на вещото лице в размер на 2400.00 лева,
следователно ответникът дължи плащане на разноски за вещо лице в размер на 607.77 лева
по сметка на съда.
9
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Същото е съобразено с
размера на предявените искове, сравнително високата фактическа и правна сложност на
делото, неговата продължителност и проведените осем съдебни заседания.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати разноски на ищеца в
размер на 1266.19 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение и разноски за заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер
на 2 891.41 лева. По компенсация ищецът следва да заплати на ответника разноски в общ
размер 1 625.22 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. Н., ЕГН **********, адрес: обл. В., общ. А., гр. И.,
съдебен адрес: гр. Б., ул. ** № *, ет. *, пълномощник: адвокат М. П. – БАК против В. ф. *** -
В. с адрес в гр. В., пощенска кутия, ** като част от структурата на М на о. на Р. Б., гр. С., ул.
** № *, представлявано от старши юрисконсулт Д. П. иск 9377.43 лева, представляваща
разликата до пълния размер на дължимото парично обезщетение за прослужени 20 г. на в. с.,
цялото в размер на 41 108 лева и изплатените по личната му банкова сметка на 14.10.2022
год. 31 730.57 лева с основание прихващане/удръжка за разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация пропорционално на неизпълнения удължен срок на
договора за в. с. от 01.09.2022 г. до 15.06.2026 г. след завършено задочно обучение в
Професионалния старшински колеж към ВВМУ „Н. Й. В.“ на основание чл. 260, ал. 1 и 5
във вр. с чл. 145, ал. 1, т. 5 от ЗОВСРБ, във вр. с Наредба № *** и Справка с рег. №
**/25.08.2022 г., ведно със законната лихва от 14.10.2022 година /момента на удържането й
от дължимото му парично обезщетение за прослужени 20 години на в. с. при прекратяване
на служебното му правоотношение/до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. ф. *** - В. с адрес в гр. В., пощенска кутия, * като част от структурата
на М на о. на Р. Б., гр. С., ул. ** № *, представлявано от старши юрисконсулт Д. П. да
заплати на Н. В. Н., ЕГН **********, адрес: обл. В., общ. А., гр. И., съдебен адрес: гр. Б., ул.
** № *, ет. *, пълномощник: адвокат М. П. – БАК сумата 14 967.96 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за положен извънреден труд в периода от 01.04.2001 г. до
31.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази главница от предявяване на иска -
25.10.2022 г. до окончателното им изплащане, както и 29.63 лева- мораторна лихва от
01.09.2022 год.- датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 24.10.2022 год.-
датата, предшестваща предявяване на иска, като ОТХВЪРЛЯ исковете над тези размери до
предявените за 49 109.71 лева- главница, законната лихва от датата на завеждането на иска
до окончателното й изплащане и за мораторна лихва в размер на 736.02 лева за процесните
периоди.
10
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН **********, адрес: обл. В., общ. А., гр. И., съдебен адрес:
гр. Б., ул. ** № **, ет. *, пълномощник: адвокат М. П. – БАК да заплати на В. ф. *** - В. с
адрес в гр. В., пощенска кутия, *** като част от структурата на М на о. на Р. Б., гр. С., ул. **
№ *, представлявано от старши юрисконсулт Д. П. разноски по делото в размер на 1 625.22
лева по компенсация.
ОСЪЖДА В. ф. *** - В. с адрес в гр. В., пощенска кутия, *** като част от структурата
на М на о. на Р. Б., гр. С., ул. ** № *, представлявано от старши юрисконсулт Д. П. да
заплати на Районен съд- Варна сумата 648.72 лева, представляваща държавна такса и сумата
607.77 лева, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице,
съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд - В.: _______________________
11