РЕШЕНИЕ № 260542/11.12.2020г.                                                  гр. В., 10.12.2020 г.,

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

    На единадесети ноември                                 Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 4228  по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на К.М.К. против НП № 538308-F566381/23.09.2020 г.   на Директора на ТД на НАП - В., с което на лицето е наложено административно наказание "Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр. с  ал.1  от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 31 ал.1, във вр. с чл. 31, ал.4  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

            В жалбата се твърди, че издаденото НП е  необосновано и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че обстоятелствената част на обжалваното НП не съдържа надлежно описание на нарушението, като не са посочени всички факти и обстоятелства, определящи съставомерността на извършеното деяние. Излагат се доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая, с оглед липсата на вредни последици от деянието и ниската степен на обществена опасност на деянието.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

            Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт А., която в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Излага становище, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от доказателствата по делото безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател е извършило процесното нарушение, съотв. не са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя  - св. С.В.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП. 

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:

 На 27.07.2020 г св. С.В. в качеството на старши инспектор по приходите при ТД на НАП-В. извършила проверка за наличие или липса на основания за регистрация по ЗДДС на „И.“ДЗЗД с ЕИК *5, с представляващ и управител К.К., възложена с резолюция № 032692002095651/19.06.2020 г. В хода на проверката е установено, че дружеството осъществява дейност, свързана  с предоставяне на СМР услуги, изработка и монтаж на назгробни паметници, рекламни материали от камък от обект – цех за паметници на адрес – гр. В., ул. А.С.№ *. Към момента на приклюйчване на проверката в обекта е регистрирано  ФУ с № ZK068281 и ФП50126357, регистрирано на 12.08.2015 г. Въз основа на представените документи – отчет от ФУ за мес.02.2020 г., сторно касова бележка № 4/25.02.2020 г. и разходен касов ордер  от 25.02.2020 г. е установено, че на 25.02.2020 г. дружеството в качеството на задължено лице  е сторнирало сумата по издален фискален касов бон на стойност 2000 лева с основание „върнато капаро поради недостиг на материали“ като е издало сторно бележка от кочан с № 4/25.02.2020 г. , вместо да издаде документ от фискалното устройство съгласно разпоредбата на чл. 31 ал.4 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ /Наредбата/. За извършената проверка е съставен протокол № 31832002421309/27.07.2020 г., връчен на 30.07.2020 г. по електроре път на декларирания електронен адрес пред НАП на дружеството. При така установените факти, св. В. съставила на К.К. в качеството на управител и представляващ дружеството АУАН за нарушение на чл. 31 ал.1, вр. с ал.1 от Наредбата, във вр. с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС, въз основа на който е издадено обжалваното НП.    

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление № 538308-F566381/23.09.2020 г.   е издадено от компетентен орган видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020  г.на Изпълнителния директор на НАП.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед отсъствие на описание на релевантните факти в обжалваното НП. Както в АУАН, така и в НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, които се отнасят към датата, на която е издадена сторно бележката и към който момент е следвало извършеното сторно да бъде изведено от въведеното в експлоатация ФУ, съотв. към местонахождението на обекта, в който е извършвана търговската дейност, предмет на конкретната финансова операция. Посочени е и конкретното бездействие, чрез което е извършено конкретното нарушение.

Съдът счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, като същата не се оспорва и от жалбоподателя.

Редът за извършване на сторно операции чрез ФУ или интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност (ИАСУТД) в търговски обект е регламентиран в разпоредбите на чл. 31 на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Сторно операции при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документират чрез издаване на документ от ФУ/ИАСУТД.

С оглед на изложеното, като не е издаден  документ от фискалното устройство за извършената сторно операция, а вместо това е отразено осъществяването й в сторно касова бележка, е извършено нарушение на чл. 31 ал.4 вр. с ал.1 от Наредбата.

Правилно в случая е определен и субектът на административно-наказателна отговорност. В конкретния казус  се касае за нарушение, извършено при осъществяване на дейността на ДЗЗД.  ДЗЗД е неперсонифицирано дружество, не е ЮЛ по смисъла на закона, поради което  не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност и не може да му бъде налагано административно наказание “имуществена санкция”. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ДОПК тези дружества се приравняват на ЮЛ само в производствата, предвидени в кодекса, т.е. по ДОПК. С оглед разпоредбата на чл. 26 от ЗАНН административно наказание може да бъде налагано единствено на физическо лице. Изключение от общото правило е разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, която предоставя възможност за налагане на имуществена санкция на ЕТ и ЮЛ. В специалната норма на чл. 179 от ЗДДС са посочени конкретно адресатите на административна отговорност, като се сочи че на физическите лица се налага глоба, а на ЕТ и ЮЛ – имуществена санкция. По същия начин са формулирани адресатите и в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.  Това означава, че важат общите принципи на административно наказване, визирани в ЗАНН, относно субектите, носещи административно-наказателна отговорност. В конкретния случай правилно не е санкционирано ДЗЗД с имуществена санкция, което е недопустимо и само по себе би било основание за отмяна на НП. Следователно в случая при констатиране на нарушение от ДЗЗД, то административнонаказателната отговорност не може да се търси от ДЗЗД, а такава следва да понесат лицата, участващи в дружеството, както е процедирал административнонаказващият орган. С оглед на изложеното, правилно е ангажирана отговорността на въззивника в качеството му на съдружник и управител, съотв. представляващ дружеството, осъществяващо дейността, при извършването на която е осъществено процесното нарушение, доколкото същият е допуснал същото като не е осъществил необходимия контрол във връзка с конкретната дейност в съответствие с управленските си функции.

Правилно е посочена и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, а именно разпоредбата на чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, която предвижда допустителството, като форма на изпълнителното деяние, съотв. доколкото допуснатото нарушение не е довело до неотразяване на приходи.

Не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се застрашават обществените отношения, които е призвана да пази нарушената правна норма, с оглед на което санкционираното деяние не се отличава с малозначителност по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, във вр. с чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е свързано с обществените отношения, предмет на регулация от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите. Целта на тези норми е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху продажбите, извършвани в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), в това число и осигуряване на пълно съответствие между наличните парични средства у търговеца и отразеното по фискалното устройство, с което разполага той, които обществени отношения в случая са засегнати.

Като взе предвид, че административното наказание е наложено в минималния, предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.

Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП е обосновано   и издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА    НП № 538308-F566381/23.09.2020 г.   на Директора на ТД на НАП - В., с което на К.М.К. е наложено административно наказание "Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр. с  ал.1  от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 31 ал.1, във вр. с чл. 31, ал.4  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - В..

 

            След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                                                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: