Решение по дело №82/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 42
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Милена Вълчева
Дело: 20214300500082
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Ловеч , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500082 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК. Постановено е
решение № 260133/ 17.12.2020 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело
№ 346/2020 година по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Т. А.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: *****, против „ЧЕЗ Разпределение България” АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****0, иск с правно основание чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД, дружеството да му заплати сумата в размер на 2 318 лева,
представляваща обезщетение в размер на стойността на закупените вещи (пералня
„Аристон” и телевизор „Самсунг”, описани във фактура № **********/ 10.06.2019
година, издадени от „Техномаркет България” АД, ведно с фискален бон от същата
дата), унищожени и неподлежащи на ремонт, като претендирното обезщетение е
дължимо по силата на неизпълнение на действащ между страните договор при Общи
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата и разноските по
делото, като неоснователен и недоказан. Присъдени са и направените по делото
разноски.
Против така постановения съдебен акт е постъпила е въззивна жалба вх. №
1
260301/ 18.01.2021 г. от А.. Посочва, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Изтъква, че межжду
страните е налице договорно правоотношение по силата на ОУ и се касае за нанесени
на потребителя щети вследствие късо съединение и възникнало по мрежата ниско
напрежение. Счита, че причината за възникналите щети не е неподдържана лампа, като
часто от уличното осветление, токов удар. Изтъква, че с приложеното по делото писмо,
ответникът е признал отговорността си за изплащане на обезщетение. Оспорва
мотивана съдаза докзвана собственостт на движиа вещ, находяща се в собствен
недвижим имот. Счита, че от доказателствата по делото е безспорно установено
неизпълнение на задължението на ответика да обезпечени непрекъснатостта на
подаване на ел. енергия, нейното качество и ефективност. Оспорва размера на
присъдените разноски. Моли да бъде отменено изцяло атакуваното решение и вместо
него бъде постановено друго, с което бъде уважена исковата претенция и присъдени
разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, в който се оспорва въззиванта жалба, като са изложени подробни
съображения за нейната неоснователност. Изтъква, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
потвърдено, като им се присъдят разноските за въззивната инстнация.
Постъпил е отговор и от третото лице – помагач ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ АД. Молят да бъде оставена без движение въззивната жалба и
потвърдено решението на Рс – Ловеч, като правилно и обосновано.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, за него се явява адв. Д.С., която
поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения,
като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна и третото лице – помагач ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ АД не се представляват.
При проверката от въззивната инстанция по реда на чл. 269 от ГПК решението
валидно, допустимо, поради което следва да се осъществи въззивен контрол за
неговата правилност.
От представените по делото доказателства, приложени към гражданско дело №
346/ 2020 г. на РС – Ловеч и становището на страните, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Безспорно между страните по делото е, че А. Т. А. е клиент на ответното
дружество, като потребител на ел. енергия в имот в с. Г., Ловешка област, кл. № *****,
2
аб. № ***** при Общи условия.
На 25.05.2019 година след внезапно прекъсване на електрозахранването в дома
на ищеца-въззивник в настоящото производство били повредени ел.уреди – пералня
марка „Аристон“ и телевизор „Самсунг“. По повод подадени на 27.05.2019 година
декларации от А.А. до разпределителното дружество е изготвен констативен протокол
№ 100000117762/ 27.05.2019 година. В протокола, представители на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, отразили, че вследствие на паднала улична лампа върху
проводниците на дата 25.05.2019 година са повредени процесните уреди с посочен
марка, модел и фабричен номер.
С писмо изх. № 100000117762/ 29.05.2019 година на А. е указано, че за
изплащане на направените разходи по ремонт следва да представи оригинални
фактури с фискални бонове, банкова сметка, като в случай, че уредът не подлежи на
ремонт да представи констативен протокол от сервиз, с вписана експертна оценка за
стойността му, предвид амортизацията на уреда.
Представени са протоколи за техническото състояние на процесните уреди, в
които е отразено, че не полежат на ремонт, а по отношение на експертната оценка не са
компетентни да извършат такава.
На 10.06.2019 година А.А. е закупил телевизор и пералня от същата марка, като
повредените, но друг модел, на обща стойност 2 318 лева.
След разменена кореспонденция между страните по делото „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД са посочили, че не изплащат фактури за новозакупени вещи.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.С.М.
и Х.М.М., от които се установява, че са съседи и през май 2019 година вследствие на
буря уличната лампа паднала и скъсала ел. проводници. Вследствие на това били
повредени ел. уреди както в техния дом, така и в дома на А.. Св. М. посочва, че си
спомня телевизора марка Самсунг, че го купили от София, тъй като често пътувал и
ходили заедно с ищеца. Знае и пералнята, която била купена от Техномаркет, но не си
спомня каква марка, тъй като той ги е товарил и разтоварвал.
Съдът е сезиран с иск по чл. 79, вр. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
настъпили имуществени вреди, вследствие неизпълнение на договорни задължения
при доставка на ел.енергия в размер на 2 318 лева.
Така предявеният иск е неоснователен и недоказан. Съображенията за това са
следните: В конкретния казус не се спори, че страните са в облигационно отношение
по повод продажба и доставка на ел.енергия, както и че на 25.05.2019 година
вследствие на паднала улична лампа върху проводниците на дата 25.05.2019 година са
3
повредени телевизор SAMSUNG CZ-***** и пералня ARISTON *****.
От свидетелските показания се установява, че същите са собственост на ищеца,
въззвник в настоящото производство.
Видно от приложените протоколи за техническо състояние на уредите същите
на подлежат на ремонт.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната
загуба, доколкото тя е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Претърпяната загуба е вид
имуществена вреда, която се изразява в намаляване на имотното състояние на
кредитора в резултат на неизпълнението на договорното задължение, като нейният
размер е разликата между имуществото, което кредиторът би имал, ако задължението
беше изпълнено, и имотното му състояние след неизпълнението. Този размер е
стойността на погиналата вещ към момента на причиняването на вредата.
От представената фактура се установява, че А.А. си е закупил нови уреди на
обща стойност 2 318 лева – размерът на претендираното обезщетение. Следва да се
отбележи, че закупените уреди са по-висок клас. Например от модела на повредения
телевизор е видно, че същия е 29 инчов, а новозакупения телевизор е 49 инчов, смарт
с извит екран.

От събраните по делото доказателства – разменената между страните
кореспонденция се установява, че въззивникът е не изпълнил задължението се да
посочи стойността на повредените вещи, поради което не е изплатено обезщетение за
настъпилите вреди.
При това положение исковата претенция се явява неоснователна и недоказана.
При изложените по-горе мотиви атакуваното решение, като краен резултат е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от процеса разноски въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл.25, ал.1
от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 100 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260133/ 17.12.2020 година на Ловешкия
районен съд по гражданско дело № 346/2020 година по описа на същия съд.
4
ОСЪЖДА А. Т. А. , ЕГН**********, с постоянен адрес: *****, да заплати на
„ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
*****0, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, юриск. възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач ЗАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *****, на страната на „ЧЕЗ Разпределение България”
АД, ЕИК *****
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5