РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Пловдив , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя И. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330110232 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД против Ц.
С. В., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
350 лв., представляваща главница по договор за кредит № ***************, сключен
между ответника и „4финанс” ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
съгласно договор за прехвърляне на вземания № *************, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.06.2020
г., до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът между страните е
недействителен, предявява се иск с правно основание чл. 55 ал.1, пр. "1-во" ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лв., получена при начална
липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 10.06.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че между „4финанс” ЕООД и ответника бил
сключен договор за кредит № *********** по реда на чл. 6 ЗПФУР, по силата на който
на ответника му била предоставена сумата в размер на 350 лв., която следвало да върне
на кредитодателя в срок до 27.08.2015 г. Процесната сума била предоставена на
ответника чрез „Изипей” АД на 28.07.2015 г. След падежа не последвало плащане на
задължението. На 23.11.2018 г. кредитодателят „4финанс” ЕООД сключило с ищцовото
дружество договор за прехвърляне на вземания № *************, по силата на който
били прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит. Цедентът
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия на основание
чл.99, ал.3 ЗЗД, като от ищеца било изпратено писмо в този смисъл до ответника, което
1
се върнало с отметка „непотърсено“. Поради неизпълнение на задълженията по
договора, ищецът предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване, претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил писмен отговор от ответника Ц. С. В.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между
„4финанс” ЕООД и Ц. С. В. е възникнало правоотношение по повод на сключен
Договор за кредит № *********** / л. 12- 17/. По силата на посочения договор,
кредиторът се е задължил да предостави на длъжника- ответник сума в размер от 350
лв. Съобразно договореното на стр. 1- ва от Договора ( л. 12 от делото), кредиторът е
следвало да предаде, съответно ответникът да получи договорения финансов ресурс на
каса на „Изипей“.
Вземанията по процесния договор за прехвърлени ( цедирани ) от кредитора
„4финанс“ ЕООД на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД по силата на Договор за
прехвърляне на вземания № ********** /л. 5- 6/. По делото е представено и
Приложение № 1 от договора, като процесното задължение фигурира на позиция №
****от него / л. 8/.
На основание чл. 192 ГПК, третото неучастващо по делото лице- „Изипей“ АД е
задължено да представи документ, удостоверяващ получаването от длъжника на
сумата в размер от 350 лв., наредена от кредитора по процесния договор за кредит. С
писмо изх. № **************/ л. 28/, „Изипей“ АД е отговорило, че поисканият
документ не може да бъде предоставен, тъй като такъв не се съхранява при
задълженото лице ( доколкото и да е съществувал, то е изтекъл срокът за съхранение на
информация ).
По правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между
"4финанс" ЕООД като заемодател и Ц. С. В. като заемател, е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 350лв.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
По главния иск- налице е надлежно прехвърляне на вземането по процесния
договор за кредит, предвид което цесионерът- ищец, се явява материално легитимиран
да претендира дължимите суми по договора. Цесионерът черпи своите права от
цедента, предвид което за да бъде основателна исковата претенция с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, то следва да се установи, че
„4финанс“ ЕООД е осъществило по надлежен ред своите задължения по възникналото
с длъжника правоотношение. Основно задължение на кредитора е да предостави на
длъжника по договора за кредит договорения финансов ресурс. В конкретния случай,
съобразно представения по делото договор за кредит, главницата в размер от 350 лв.
следва да бъде предоставена от кредитора, съответно усвоена от длъжника на каса на
„Изипей“ АД. От представената по делото информация от „Изипей“ АД / л. 28/ се
изяснява, че документ, удостоверяващ предаването и получаването на сумата не се
съхранява в дружеството ( предвид това, то не може да се установи и дали такъв
2
документ е съществувал в правния мир ). Установяването на факта на предаването на
паричната сума от кредитора на длъжника е изцяло в тежест на ищеца, като
неизпълнението на тази процесуална тежест, по необходимост води до заключение, че
задължението не е реализирано. Доколкото ищецът не изясни при условията на пълно
и главно доказване, че сумата в размер от 350 лв. е предадена, съответно усвоена от
ответника, то и предявеният главен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.
По предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1- во ЗЗД.
С факта на отхвърляне на предявения главен иск, то е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения евентуален такъв. За да
бъде уважена претенцията с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, то в тежест
на ищеца е да установи на първо място предаването, съответно получаването на
претендираното имуществено благо ( в случая парична сума в размер от 350 лв). Както
вече бе посочено, по делото липсват каквито и да било данни, че сумата в размер от
350 лв. е предадена на ответника, съответно че същият се е обогатил до тази величина.
След като не се установява предаването на имущественото благо, то ясно е, че същото
не се е вляло в патримониума на ответника и липсва каквото и да било основание да се
претендира връщането му. Предвид това, то и предявеният при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, в полза на ищеца не се следват разноски. Право на
разноски се поражда за ответника, но доказателства за сторени такива липсват.
Предвид това, то и съдът не дължи допълнително обсъждане на този въпрос.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********
против Ц. С. В., ЕГН *********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
350 лв., представляваща главница по договор за кредит № **************, сключен
между ответника и „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца съгласно договор за прехвърляне на вземания №
*************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 10.06.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********
против Ц. С. В., ЕГН ************** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лв., представляваща
получена сума при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.06.2020 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4