Решение по дело №431/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано по касационната жалба на Началник РУ Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора против Решение № 11/04.03.2025г постановено по АНД №209/2024г по описа на РС Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление №24-0447-000256/30.05.2024г с наложени на З. Х. Н. глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6м на основание чл.175 ал.3 предл първо от ЗДвП и глоба в размер на 10лв на основание чл.183 ал.1 т.1 предл трето от ЗДвП за това, че на 08.05.2024г, в град Гълъбово, по бул. "Република" до номер 125 в посока юг-север управлява лек автомобил Ф. Ф. с рег. №[рег. номер], негова собтсвеност като извършва следните нарушения:1. Управлява МПС със служебно прекратена регистрация на 23.04.2024г, поради липса на задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите и 2. Не носи свидетелство за регистарця на МПС част ІІ. С управлението на МПС при посочените фактически обстоятелства - служебно прекратена регистарция на моторното превозно средство и не носене на талон за регистрацията част ІІ, водачът е нарушил чл.140 ал.1 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

За да отмени Наказателното постановление въззивният съд е приел въз основа на посочените в АУАН фактически положения, че в хода на производството същите факти не са доказани. Управляваният лек автомобил не е бил с прекратена регистрация към 08.05.2024г, защото обратното се доказва от показанията на актосъставителя и от справка от системата АИС-КАТ, в която се съхранява информация за датата и причината на спиране, съгласно чл.42 от Наредба №І-45 от 24.03.2000г за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства / Наредбата/. Според показанията на актосъставителя моторното превозно средстов е било надлежно регистрирано с поставени на определените места регистрационни табели. Освен това в хода на извършваната проверка са съставени два акта за установяване на административни нарушения. В този, въз основа на който е издадено процесното и отменено наказателно постановление е посочено, че управляваното МПС е с прекратена регистрация, с което е извършено нарушение на чл.140 от ЗДвП, а в другия е вписано, че МПС е регистрирано за движение и не е спряно от движение, но във връзка с неговото притежаване собственикът му не е сключил задължителната застраховка ГО на автомобилистите, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл.638 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, за което му е наложено административно наказание с НП №24-0447-000253/30.05.2024г, издадено от Началник РУ Гълъбово.

С касационната жалба е поискана отмяна на въззивното съдебно решение на основание чл.348 ал.1 т.1 вр. с ал.2 предл първо от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН - неправилно приложение на чл.175 ал.3 предл първо от ЗДвП спрямо установените по делото факти, сочещи на прекратена регистрация на управляваното моторно превозно средство към датата 08.05.2024г и без да са налице обстоятелства, отричащи отговорността за не носене на контролен талон за регистрация - част ІІ. Направено е искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции.

Ответника З. Х. Н., чрез редовно упълномощен адвотак иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с доводи, че за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство не е уведомен по надлежния ред, поради което не е налице субективния елемент от състава на административното нарушение по чл.175 ал.3 предл първо от ЗДвП. По оплакването за незаконосъобразна отмяна на наложеното административно наказание "глоба" в размер на 10лв на основание чл.183 ал.1 т.1 предл трето от ЗДвП за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП не са изложени твърдения за не извършването му нито пред въззивният съд, нито пред настоящата съдебна инстанция.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Административен съд Стара Загора след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, намира за установено следното:

Решението е валидно като постановено от законен състав и от родово компетентен съд. Жалбата срещу наказателно постановление №24-0447-000256/30.05.2024г издадено от Началник РУ Гълъбово, с искане да бъде отменено изцяло, е подадена от наказаното лице и на 10.09.2024г, в рамките на 14-дневния срок за обжалване, който тече от деня, следващ датата на връчването му - 02.09.2024г. С решението е отменено обжалваното НП при участие на органът, който го е издал. Следователно въззивното съдебно решение е допустимо. При постановяването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон с отмяната на наложеното на основание чл.183 ал.1 т.1 предл трето от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер на 10лв за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Управлението на моторното превозно средство без водачът да носи талон за регистрацията му - част ІІ е установено по реда на ЗАНН със съставяне на АУАН при спазване на изискванията за законност, съгласно мотивите на въззивното съдебно решение и представените по делото доказателства за компетентност на актосъставителя. На основание чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до установяване на противното. АУАН е официален свидетелстващ документ за извършените от и пред актосъставителя действия и за устаонвените от него факти. Няма пречка да бъде установявано противното, както в хода на административно наказателното производство, така и при служебната им проверка при съдебно обжалване, но когато наказаното лице не отрича верността на фактите, посочени в АУАН, тогава съдът формира вътрешното си убеждение за обективната истина въз основа на доказателствените средства, използвани за установяване на нарушението - сведенията на лицата, присъствали при извършване или установяване на нарушението, писмените доказателства, събрани в хода на проверката и в хода на образуваното производство по ЗАНН. Факти, отричащи установените съставомерни от актосъставителя се сочат от наказаното лице, когато то твърди, че посочените в АУАН са неверни, а съдът събира служебно доказателства за проверка на двете насрещни тези - тази на АНО и другата на наказаното лице. В случая наказаното лице не оспорило за вярност фактите, посочени в АУАН, които доказват извършване на административното нарушение по чл.183 ал.1 т.1 предл. трето от ЗДвП, поради което редовно съставения АУАН от компетентен актосъставител и в присъствието на свидетел-очевидец на отрицателния факт за липса на талон за регистрация част ІІ и на положителния по управление на МПС, е годно средство по чл.185 ал.2 от ЗДвП за доказване на административното нарушение.

Решението в частта му за отмяна на НП за наложено на ответника по касация административно наказание по чл. 183 ал.1 т.1 предл трето от ЗДвП е постановено при неправилно приложение на чл.185 ал.2 от ЗДвП и следва да бъде отменено в тази му част, а вместо него да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Решението в частта му за отмяна на НП за наложено на ответника по касация административно наказание по чл.175 ал.3 предл първо от ЗДвП е законосъобразно при следните коригиращи мотиви: От справката за регистрация на МПС по делото е било установено, че тя е служебно прекратена на 23.04.2024г, както е посочено в АУАН и в НП, въз основа на уведомление от Гаранционния фонд за липса на задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите / лист 44, ред 7-ми от Справката/. Следователно повдигнатото обвинение за управление на МПС към 08.05.2024г, след като регистрацията на МПС е служебно прекратена по посочената в АУАН и в НП причина, е доказано от издаден по съответния ред документ - справката. На 09.05.2024г регистрацята е служебно възстановена след уведомление от Гаранционния фонд, че задължителната застраховка ГО на автомобилистите е сключена. Предмет на въззивното съдебно производство е НП за нарушение на чл. 175 ал.3 предл първо от ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред с пълнота на обвинение, поради посочване на датата и причината за възникване на главния съставомерен обективен и отрицателен факт - МПС не е регистрирано по надлежния ред. Служебно прекратяване на регистрация / причината за възникването му/ доказва този съставомерен отрицателен факт. Липсват доказателства за субективния елемент - пряк умисъл за управление на МПС с прекратена регистрация. За служебно прекратяване на регистрацията на МПС, поради липса на задължителна застраховка ГО на автомобилистите се дължи уведомяване на собственика, а органът не твърди да съществува този факт, за да възникне задължение за съда служебно да го провери, чрез събиране на доказателства по негов почин. В тази връзка следва да се коригират мотивите на съда, че всяко нарушение на реда за държавно управление може да бъде извършено както умишлено, така и непредпазливо. Наказуемостта на противоправните деяние е отделен обективен елемент от състава на административните нарушения и на престъпленията, а вината е субективен елемент и неговото установяване е правен въпрос. Нормата на чл. 7 ал.2 от ЗАНН, според която се изисква изрична разпоредба, изключваща наказуемостта на непредпазливите деяние, не е основание да се приеме, че всяко деяние /човешко поведение/ може да бъде както умишлено, така и непредпазливо административно нарушение / правна квалификация на поведението и фактите, при които е осъществено/ . В разпоредбата на чл.11 от ЗАНН е извършено препращане към НК по въпросите за вината, а по силата на чл.11 ал.2 вр. с ал.3 вр. с чл.14 от НК по непредпазливост и евентуален умисъл могат да бъдат извършени само резултатни правонарушения - бил длъжен и могъл да предвиди резултата/ надявал се да го избегне/ допускал го или вината е отношение към деянието и неговия резултат. За формалните правонарушения е възможен само пряк умисъл като вид и форма на вина - съзнавал е съставомерните фактически обстоятелства, при които е длъжен да има конкретно поведение или да се въздържи от конкретно поведение / забрана/, но деецът изпълнява решение за неспазване на задължението или на забраната, с което идеално да накърни защитения обект. Отново отношение към деянието и неговите последици, макар и само правни. Административните нарушения в по-голямата си част са формални и изискват пряк умисъл като форма на вина, а резултатните административни нарушения се наказват и когато са извършени по непредпазливост. За формалните е необходимо деецът да съзнава, че извършва дейност, която изисква спазване на реда за държавно управление, като в настоящият случай водачът е съзнавал, че МПС е регистрирано, защото не е уведомен за служебно прекратената регистрация, въпреки изричното задължение на административния орган. Не всички случаи, които осъществяват състава на чл.175 ал.3 предл първо от ЗДвП са обусловени от изискването за уведомяване. Тогава, когато прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона като последица от бездействие на задължения субект, тогава уведомяване не се дължи - незнанието на закона не изключва вината. Лицето, което е било длъжно да регистрира МПС или да извърши промяна в регистрацията в определените срокове не се уведомява за последиците, които настъпват по силата на закона от неговото бездействие. В този случай управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред е извършено при съзнаване на съставомерното фактическо обстоятелство.

По въпроса за разноските: На основание чл. 143 ал.3 от АПК вр. с чл. 63д ал.1 вр. с ал.4 от ЗАНН касаторът / административно наказващият орган/ има право на възнаграждение за юрисконсулт в размер, определен от съда при потвърждаване на наложено административно наказание. На основание чл.143 ал.1 от АПК вр с чл.63д ал.1 от ЗАНН на ответника по касация /наказаното лице/ се дължи възнаграждение за един адвокат за отмененото административно наказание. Възнагражденията за юрисконсулт и за един адвокат на страните следва да бъдат определени за двете съдебни инстанции, защото след отмяна на въззивното решение в частта му за отмяна на едното от двете административни наказания е налице основание за пререшаване на въпроса за отговорността за разноски и на двете страни. В полза на ОД на МВР Стара Загора следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер по аргумент от чл.63д ал.5 от ЗАНН за всяка съдебна инстанция или общо 200лв., но поради отмяна на две от трите административни наказания се следва сумата от 67лв. На ответника по касация следва да се присъди възнаграждение за един адвокат за всяка съдебна инстанция, определено съразмерно на уважената част - отменени са две от общо три наложени административни наказания, поради което ОД на МВР Стара Загора дължи да заплати на З. Х. Н. сумата от 267лв общо за двете съдебни инстанции / 400лв плюс 400лв =800лв:3=266.66лв/. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, поради мнималния му размер по чл.7 ал.2 т.1 вр. с чл.18 ал.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа като се има предвид, че е заплатено не само за наложената глоба / материален интерес, обуславящ минимален размер от 400лв/, но и за административно наказание "лишаване от право", за защита срещу което минималния размер е по-висок.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 11/04.03.2025г, постановено по АНД №209/24г по описа на РС Гълъбово в частта му за отмяна на Наказателно постановление №24-0447-000256/30.05.2024г, издадено от Началник РУ Гълъбово в частта за наложено на З. Х. Н. административно наказание "глоба" в размер на 10лв на основание чл.183 ал.1 т.1 предл трето от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0447-000256/30.05.2024г, издадено от Началник РУ Гълъбово в частта му за наложено на З. Х. Н. [ЕГН] административно наказание "глоба" в размер на 10лв на основание чл.183 ал.1 т.1 предл трето от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11/04.03.2024г, постановено по АНД №209/24 по описа на РС Гълъбово в частта му за отмяна на НП №24-0447-000256/30.05.2024г, издадено от Началник РУ Гълъбово в частта му за наложени на З. Х. Н. административно наказание "глоба" в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА З. Х. Н. [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Стара Загора сумата от 67лв / шестдесет и седем/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по АНД №209/24г по описа на РУ Гълъбово и по КАНД №431/25г по описа на АС Стара Загора.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на З. Х. Н. [ЕГН] сумата от 267лв / двеста шестдесет и седем/, представляваща възнаграждение за един адвокат по АНД №209/24г по описа на РУ Гълъбово и по КАНД №431/24г по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване.