Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на девети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 3 792 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Субективно активно съединени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ за сумата от общо 450 000 лв.
В исковата молба на И.В.В., Й.П.С. и И.П.С. се
твърди, че на 24.07.2016 г., В. В. С., пресичайки с велосипед главния път гр.
София – гр. Костинброд излязъл от второстепенен такъв, водещ за птицеферма „Д.“,
стигнал до островчето на осовата линия, направил лек
завой наляво покрай мантинелата, завил надясно, за да
се включи в движението. Твърди се, че към него се приближил лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. № *******, управляван от К.Д.К., който
извършвал маневра изпреварване на друг автомобил и поради скорост, несъобразена
с пътните условия, блъснал велосипедиста. Пострадалият бил откаран спешно с
линейка, но въпреки усилията починал от тежка черепно-мозъчна травма на
25.07.2016 г. Твърди се, че виновен за пътното произшествие е водачът на лекия
автомобил. Изложени са твърдения, че ищците са съответно баща, съпруг и син на
починалия в ПТП. Животът на същите , след неговата смърт, се променил завинаги.
Били неспособни да се справят с тревогата и безпокойството, които довели до значимо нарушение на социалното им
функциониране. Нарастването на негативните изживявания, свързани с депресивно
разстройство се засилвало с времето.
Предвид тези фактически твърдения ищците
са мотивирали правен интерес от предявяване на исковете и искат от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по
риска „ГО” на водача на лек автомобил „Опел”, да им заплати сумата от по 150 000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, за всеки един от тримата. Претендира
се законна лихва и сторените разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Л.И.”АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения. Претендира разноски,
съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Не са депозирани допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран К.Д.К.,
редовно уведомен, оспорва исковете, чрез процесуален представител адв. Г..
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
В..
Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание
от адв. Томова.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол рег. № 286р-3392815.08.2016 г.
на ОД на МВР – София, РУ – Костинброд, от който се установява, че на 24.07.2016
г. в 06.50 часа, на второстепенен път „Ломско шосе“ е осъществено ПТП от лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *******, управляван
от К.Д.К., при което е починал В. В. С.. Като причини и обстоятелства за ПТП в
протокола е посочено, че лекия автомобил, който се движил по ВП -81 от гр.
София с посока гр. Костинброд, при разклона за фирма „Д.“ поради движение с
несъобразена скорост блъска движещ се по ВП-81 посока към гр. Костинброд
велосипедист.
По делото е представено
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № 34/12.01.2018 г. относно В.
В. С., от което се установява, че Й.П.С. е съпруга на същия, И.К.С. е негова
майка, а И.В.В. е негов син.
От представения препис – извлечение от акт за смърт на Община – гр. Костинброд
се установява, че на 25.07.2016 г. е починал В. В. С..
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р А.Т.М.. В заключението си вещото лице е посочило, че причината за
смъртта на В. В. С. е черепно-мозъчна травма със стволов кръвоизлив, при който
смъртта е била неизбежна. Посочено в заключението е, че между факта на
настъпилата смърт и ПТП-то е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е посочило, че ПТП-то
е осъществено на участък от пътното платно с двупосочна организация на
движението, с обособени две платна с по две ленти за движение, ограничени с
прекъсната линия, преминаваща в предпазна еластична ограда и разделителен
остров с широчина 3 метра. Посочено е, че пътят е покрит с асфалтова настилка,
без неравности и наклони като преди кръстовището вдясно от пътното платно е
монтиран пътен знак „Б3“ /Път с предимство/, а вдясно от пътното платно на път FO1403, преди кръстовището с ВП81 е
монтиран пътен знак „Б2“ /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/.
Посочено е, че ПТП-то е осъществено в светлата част от денонощието, суха пътна
настилка и добра видимост. Вещото лице е посочило, че скоростта на движение на
лекия автомобил преди задействане на спирачната му система е била около 64 км/ч,
при която скорост опасната зона за спиране е 42, 34 метра. Вещото лице е
посочило, че при сравнение на разстоянието на опасната зона за спиране и
разстоянието, на което се е намирал лекия автомобил към момента на навлизане на
велосипеда в лентата за движение към гр. Костинброд и при своевременно
предприемане на аварийно спиране, водачът е имал техническата възможност да
спре преди мястото на удара. Посочено е, че към момента на навлизане на
велосипеда в лентата за движение към гр. Костинброд, водачът на лекия автомобил
е имал техническата възможност да възприеме велосипеда. Вещото лице е обосновало извод за липса на
технически причини за настъпване на произшествието. Посочено е, че водачът на
лекия автомобил при своевременно предприемане на маневра за аварийно спиране е
имал техническата възможност да спре преди мястото на удара, а водачът на
велосипеда е имал техническата възможност да спре и пропусне движещите се по
път с предимство пътни превозни средства, след което да предприема маневрата за
завиване към гр. Костинброд.
В съдебно заседание на 10.02.2020 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Р.Г.Б..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496
ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същите са процесуално допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината като
субективен елемент от фактическия състав на деликта. При съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства и тяхната съвкупна преценка – заключението на САТЕ, констатациите
в протокола за ПТП, настоящият съдебен
състав намира, че вината на водача на лек автомобил «Опел Вектра» е установена като същият е допуснал нарушение на правилата за движение
по пътищата.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване с оглед неспазване разпоредбите на чл.
79 и чл. 80 от ЗДвП респ. с поведението си не е дал ясен и достатъчен за
възприемане сигнал за намерението си да премине през пътното платно и не е
съобразил поведението си с оглед другите участници в движението. Няма данни
по делото, а не са и заявени доказателствени искания
в посока установяване наличие/липса на устройство за излъчване на бяла или
жълта светлина върху велосипеда респ. дали пострадалият е бил със светлоотразителна жилетка. Само на това основание,
наведеното възражение за съпричиняване от страна на
ответника в тази му част е неоснователно. Дори изцяло хипотетично да се приеме,
че велосипедът е бил без светлинно устройство респ. велосипедистът без светлоотразителна жилетка следва да се има предвид, че при преценката за
съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва
да се отчита
не само факта
на извършено от страна на
пострадалия нарушение на правилата за
движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. В тази връзка е и
константната съдебна практика /решение
№ 45 от 15.04.2009 г. по т.
д. № 525/2008 г. на ІІ
т. о.; решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на
ІІ т. о.; решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г., решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010
г. на ІІ т. о. и т.н./. Видно от данните по делото, процесното
ПТП е осъществено в светлата част от денонощието, ясно време и липса на
препятствия по пътното платно, поради което липсата на светлоотразителна
жилетка и електрическо устройство на велосипеда по никакъв начин не би се
отразила на обективния факт, че велосипедистът е бил видим за останалите
участници в движението. Основателно според настоящия съдебен състав е
възражението в останалата му част, касаещо
поведението на велосипедиста и техническата му възможност да пропусне движещите
се автомобили и едва след това да навлезе на пътното платно. Още повече, че
същият е имал нормативно задължение, предвид поставения пътен знак да осигури
предимство на движещите се превозни средства по пътя с предимство. В тази
насока са и изводите на вещото лице, изготвило САТЕ. Поради което настоящия съдебен
състав намира, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, като приноса му възлиза на ½. Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ.
Ищците са преживяла съпруга, възходяща и низходящ от първа степен на
починал в ПТП, предвид което притежават активна материалноправна
легитимация да претендират репарация на причинените им, вследствие смъртта на техния
съпруг, баща и син, вреди. Същите са от кръга на близки родственици, посочени в
Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен
състав следва да съобрази.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на дете, съпруг и баща представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на ищците, отношенията им с починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства
следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищците. Настоящият съдебен състав счита, че предвид интензитета на страданието,
вследствие загуба на дете, съпруг и баща, с който са живели дълги години
справедливият размер на обезщетение е по 150 000 лв. С оглед определения
процент на съпричиняване и по вече изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че се следват обезщетения в
размер на по 75 000 лв. за всеки от тримата ищци.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в
настоящия случай от 01.12.2016 г., с оглед заявеното в исковата молба, като
размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание на 09.11.2020 г. процесуалният
представител на ищците е заявил искане да му се заплати възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК
срок. В представения по делото договор за правна помощ и съдействие е
отбелязано, че процесуалното представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА /стр. 202 и стр. 203/. С оглед заявения размер на исковете и при съблюдаване
Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищците възлиза на 13 590 лв., а в неговата припадаща се
част, съобразно уважената част от исковете на 6 795 лв., която се следва на
процесуалния представите на ищците. На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
ответника се следва сума в размер на 77, 50 лв. Претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение предвид липсата на данни по делото, че
такива в претендирания размер са платени, според
настоящия съдебен състав, не могат да бъдат възложени в тежест на ищеца,
доколкото в представената служебна бележка /стр. 191 гръб в делото/,
установяващо заплатена сума в полза на адвоката на ответника липсват данни, че
касае и за плащане по настоящото дело.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на СГС сумата от 9 225 лв. – дължима ДТ и разноски,
платени от бюджета на съда, с оглед уважената част от исковете.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на И.В.В.,
ЕГН **********, Й.П.С., ЕГН ********** и И.К.С., ЕГН **********, и тримата със
съдебен адрес: *** – адв. П.В. сумата от по 75 000 /седемдесет
и пет хиляди/ лв. за всеки един от тримата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в смъртта на В. В. С. в резултат на ПТП,
реализирано на 24.07.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.12.2016 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля
исковете за горниците до пълните им предявени размери от по 150 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. П.В.
сумата 6 795 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН **********, Й.П.С., ЕГН ********** и
И.К.С., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: *** – адв.
П.В. да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Л.И.”АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 77, 50 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 9 225
лв. – ДТ и разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника –
К.Д.К., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: