Р Е Ш Е Н И Е № 70
гр. Монтана, 11 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 28 януари 2020 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 579 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ, във връзка с
чл. 107 и 152 и сл. от ДОПК, във връзка § 2 от ДР на ДОПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на В.Н.М., чрез
пълномощника си и съпруг С. С*** М.,***5 - 1 от 11.07.2018 г. на Главен
специалист „Ревизии” при Община Видин, потвърден с Решение от 04 10 2019 г.
на Началник отдел „МДТ” при Община Видин.
В жалбата се твърди,
както следва: 1.1. нищожност на Решението
на Началник
отдел „МДТ” при Община Видин поради липса на компетентност на неговия издател –
Началник отдел „МДТ”. Позовава се на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, където е казано, че
решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК е Кмета на Общината, която
норма не предвижда възможност за делегиране на правомощия на друго длъжностно
лице; 1.2. нарушение на административнопроизводствените правила, така както са
описани в жалбата по административен път; 1.3. погасяване по давност на
задълженията до 2012 г. включително; 1.4. начисляване на ТБО за гараж, който не
е довършен и не се използва, поради което не генерира отпадъци; 1.5.
неизползване от 2008 г. на гараж на ул. „Б*** ” № * и апартамент в жк „В*** ”;
1.6. неучастие на задълженото лице в производството по издаване на АУЗ; 1.7.
неясен диспозитив по отношение на потвърдените лихви; 1.8. незаконосъобразно установен
размер на задълженията и липса на информация какво включва окрупнената сума;
1.9. неизвършване на услугите от Община Видин, тъй като същите се извършват от
търговско дружество.
В жалбата против АУЗ по административен
ред, с оглед посоченото нарушение на административнопроизводствените правила /т.
1.2. по-горе/ твърди, че липсва цитираната заповед
№ РД-02-11-643/16.05.2017 г.;
нарушение на
чл. 24, ал. 1 от АПК, касаеща започване на административното производство; нарушение на чл. 25, ал, 3 от АПК и кое е първото процесуално действие по издаването на акта след инициатива
на компетентния орган (ако изобщо в общината знаят кой е този орган, който е
компетентен да инициира стартиране на административно производство за
установяване на публично общинско вземане); нарушение на чл. 26 и чл. 27, ал. 1, чл. 34 и чл. 35, чл. 39,
ал. 1 и чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В същата жалба твърди и нарушения на
материалния закона, а именно: нарушение на чл. 10, ал. 4 от ЗМДТ, която норма указва изрично, че не се облагат с данък
недвижими имоти с данъчна оценка до 1680 лв., включително, какъвто имот е гараж построен през 1981 година от 18.0 кв.м. с данъчна оценка
845,70 лева, но въпреки това са начислени данъчни
задължения. Определен е данък за недвижими имоти и такса за битови отпадъци
за недвижими имоти декларирани с вх. № ********** на две различни дати -
16.06.2010 и 08.10.2014 от лице различно от В.М. и няма данни на какво
основание общинската администрация по реда на чл. 20 от ЗМДТ е приложила определяне на данъчната оценка съобразявайки
се с Приложение № 2 към ЗМДТ. Поради тези съображения изцяло оспорва размера на
данъка върху недвижимите имоти и съответните такси за битови отпадъци за двата
недвижими имота - апартамент необитаем изобщо в ж.к. В*** бл. * , вх. * , ет. *
, ап. * и гараж (неизползваем) ул. Б*** № * . Не е видно, също така, дали е изпълнено намалението от 50 % на данъка върху
недвижимия имот в ж.к. К*** Б*** , бл. * , вх. * , ет. * . ап. * , тъй като това е
основно жилище, съгласно чл. 25,
ал. 1 от ЗМДТ. Оспорва изцяло както основанието, така и размера на начислените
за дължими такси за битови отпадъци,
тъй като няма информация дали общината
реализира тази услуга и на каква основа събира такси за това. Моли за решение, с което се отмени издадения акт поради
нищожност (издадено от лице без
компетентност), незаконосъобразност и
необоснованост,
издаден при грубо нарушение на административно процесуалните норми на АПК; на
основание чл. 433,
ал. 1, т. 2 ГПК
в качеството на взискател да се
уведоми ЧСИ образувал изпълнителното дело за прекратяване на изпълнението, основаващо се на този нищожен и незаконосъобразен
административен акт.
Ответната
страна - Началник Отдел Местни данъци и такси при Община Видин, чрез
процесуалните си представители гл. юрк Ц.Д. и ст.юрк И*** Д. оспорват жалбата. В писмена молба /л.
488/ гл. юрк Ц.Д. моли да се потвърди оспореното Решение и отхвърли жалбата,
както и в полза на Община Видни да се присъдят разноските, съгласно
представения списък с разноски – 300 лева възнаграждение за юрисконсулт и 90
лева транспортни разходи /л. 456-458/. В писмени бележки се навеждат съображения, че са спазени всички законови разпоредби по ДОПК
за уведомяване на жалбоподателката и оспорваният Акт е влязъл в сила на
26.12.2018 г. съгласно разпоредбите на чл. 172, ал. 2 от ДОПК.
С издаването на този АУЗ, за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2018 г., включително и предприемане на действия по принудително
изпълнение, давността е прекъсната, което означава, че жалбоподателят не може да се възползва от възможностите на чл. 171, ал. 1 от ДОПК за отписване на задължения поради изтекла 5 - годишна давност. Съгласно
чл. 120 от ЗЗД: „Давността не се прилага служебно". Това означава, че
освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект
трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се
ползва от давността, което в случая не е направено. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК „Вземанията се
отписват служебно с изтичане на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК", поради
което и обжалваният АУЗ е издаден
от публичния изпълнител за изискуемия
периода от 01.01.2008 г. до 30.06.2018 г. За периода от 2000 г. до 2007 г.
поради изтеклата абсолютна 10 годишна давност, служебно са отписани задълженията за
ДНИ и ТБО, от което е видно, че жалботодателката не е плащала данъци на община
Видин изобщо, а е собственик на имоти на територията на Общината. С акта е съобразен и факта, че С*** Н. - сестра на
жалбоподателката е подавала декларация за освобождаване за сметосъбиране и
сметоизвозване, съгласно чл. 71 от ЗМДТ и чл. 16а от Наредбата за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Видин. Съобразено е и обстоятелството, че имот с
адрес: гр. Видин, ж.к. „К*** Б*** " № 19, вх. * , ет. * , ап. * е деклариран от жалбоподателката като основно жилище, поради което и данъкът за този имот е
редуциран съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ, т.е. намален е с 50 %. С АУЗ се
определят публични задължения, ДНИ и ТБО, съобразно декларираното от
собственика с подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Видно от представените по делото доказателства, задълженията са изчислени съобразно декларираното описание на
имотите. Задължението
за плащане на данъци възниква с настъпването на определения в конкретния
данъчен закон падеж, без значение дали това задължение е определено с акт на
данъчната администрация или не и затова непосочването на последния в акта не
обосновава неговата отмяна. Същото положение важи и за задължението за лихва
върху процесиите публични задължения, което възниква и става дължимо по силата
на закона и е уредено в точка първа от Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания. Това задължение възниква и се дължи независимо
дали е определено с акт на данъчната администрация или не и непосочването на
механизма му за изчисление в акта не е основание за отмяна на последния, защото
този механизъм е подробно уреден в данъчните закони. Не е спорно по делото и от
събраните по делото доказателства се установява, че процесиите имоти попадат в
границите на населеното място. Поради това следва да се приеме за доказано
това, че тези имоти се намират в райони на градската среда, за които е
организирано поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, за
което са налични доказателства по делото за реалното извършване на тази услуга
на територията на гр. Видин.
Доказателствата по делото
са писмени.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата
основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Определение от 20.12.2019 г. съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, дадени са и допълнителни указания при
условията на чл. 171, ал. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. С
протоколно определение от 14 01 и 21 01 2020 г. повторно са дадени указания за представяне на
непредставени и изискани доказателства.
Предмет на делото е Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 35504000715-1/11.04.2018 г. на главен специалист
„Ревизии”, в който смисъл е
чл. 156 от ДОПК, същият потвърден с
Решение от 04.10.2019 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Видин, в качеството му на решаващ орган, последният надлежна страна в производството, съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК.
С оспорения АУЗ на В.Н.М., с постоянен и настоящ адрес *** /НБД
Население/ са установени следните задължения:
данък върху недвижим имот, представляващ гараж, построен
1981 г., с адрес 3700, гр. Видин, партиден № 5303161760001 и за притежаваните
½ ид.ч. за периода 2011 - 2013 г., както и такса битови отпадъци /ТБО/
за същия недвижим имот за периода 2008 - 2018 г.;
данък върху недвижим имот, представляващ жилище с година
на построяване 1977 г., с адрес гр. Видин, жк К*** Б*** № 19, вх. * , ап. * ,
ет. * , партиден № 5305151735001 за периода 2008 - 2018 г., както и ТБО за
същия недвижим имот за периода 2008 - 2018 г.;
данък върху недвижим имот, представляващ жилище с година
на построяване 1961 г., с адрес гр. Видин, жк В*** № 6, вх. * , ап. * , ет. * ,
партиден № 5712201773002 и за притежаваните ½ ид.ч. за периода 2010 -
2018 г., както и ТБО за същия недвижим имот за периода 2010 - 2018 г.;
данък върху недвижим имот, представляващ гараж с година на
построяване 1972 г., с адрес гр. Видин, ул. „Б*** ” № * , партиден №
5712201773003 и за притежаваните ½ ид.ч. за периода 2010 - 2018 г.,
както и ТБО за същия недвижим имот за периода 2010 - 2018 г.
Със Заповеди на Кмета на Община Видин /л. 31-60 на адм.д.
№ 314/2019 г. Адм Съд Видин/, за процесните периоди 2008-2018 г. са определени
границите и видът на предоставяните услуги, а именно: сметосъбиране, сметоизвозване,
обезвреждане на битовите отпадъци и чистота на териториите за обществено
ползване, както и честотата на тяхното извършване на територията на гр. Видин.
С Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Видин /Наредба за
местните данъци/, са определени размерите
на местните данъци на територията на Община Видин, без да има промяна в размера за процесния
период.
С Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги /Наредба за
местните такси/ са определени годишните размери на
ставките и основите за облагане на жилищните и нежилищните имоти с ТБО за
услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане чистотата на територията за обществено ползване на територията на
Община Видин. Размера на
ставките и основите не са променяни за променяни за процесния период.
Съгласно Заповед № РД-02-11-643/26 05 2017 г. на Кмета на
Община Видин, И*** Б*** А*** , гл. специалист „Ревизии” е определена за
служител, който да упражнява правата и задълженията на органи по приходите по
чл. 12, ал.. 1 от ДОПК при изпълнение на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б на ЗМДТ.
Съгласно справка на Община Видин /л. 112,
том І/, за недвижим имот с партиден номер 5712201773002 /административен адрес гр. Видин, жк В*** № 6, вх. * , ап. * , ет. * /, за периода 2014-2018 г. са подавани
декларации за освобождаване от такса битови отпадъци от съсобственика на имота С***
Н. М*** . За недвижим имот с партиден номер 5712201773003, също е подавана
декларация от С*** М*** , но за периода 2014 – 2017 г.
Съгласно генерираната в системата
при Община Видин подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, за недвижим имот
жилище, находящ се на административен адрес гр. Видин, жк К*** Б*** № 19,
жилището е декларирано като основно.
Съгласно генерираната в системата
при Община Видин подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, за недвижим имот гараж,
находящ се на административен адрес гр. Видин, /без улица/, сградата е
декларирана като „други нежилищни”.
По делото са приложени още генерираните в
системата декларации по чл. 14 от ЗМДТ, поради унищожаване на хартиения носител
- доказателства за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на
съхранение /л. 98, том І/; справка от НБД за постоянен адрес на оспорващата; Справки
за Данъчните оценки за процесните периоди и имоти /л. 70 – 89, л. 483-486/;
справка за подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ и декларираните на името на
оспорващата недвижими имоти /л. 103-111, том І/; договори за периода 2015 – 2018 г. сключени с отделни изпълнители за
извършване на услугата по сметосъбиране, сметоизвозване и чистота /л. 75-163, том ІІ/;
приемо-предавателни протоколи, фактури, месечни и ежедневни отчети/актове за
процесния период, установяващи изпълнение на услугите по сметосъбиране,
сметоизвозване, обезвреждане и чистота на територията на Община Видин /л.
113-455, том І; л. 163-525, том ІІ; том ІІІ и том ІV/; Решения на
Общински съвет Видин за одобряване на бюджета и план-сметките за процесния
период; Решение на Общински съвет Видин за
одобряване общата численост и структура на общинската администрация Видин,
ведно с органиграмата към него /л. 25-27 адм.д. № 579/2019 г./; Разрешение за
ползване на регионално депо за битови отпадъци в регион Видин № СТ-05-711 от 25
05 2015 г. на ДНСК /л. 55, адм.д.
№ 314/2019 г. АдмСъд Видин/ и доклад на МОСВ за съществуващи депа, включ. в
Община Видин /л. 90-97, том І/; обратни разписки от куриерска фирма, удостоверяваща
изпращането на АУЗ на постоянния адрес на оспорващата, с отбелязване „непотърсен” /л. 15-17 на адм.д. № 579/2019 г. на
Адм съд Монтана/; Съобщение за връчване на АУЗ ********** – 1 от 11 07 2018 г.
и констативни протоколи за поставяне и сваляне на обявлението на таблото на
сградата на Общината.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По отношение допустимостта на
жалбата.
Жалбата е подадена от страна, имаща
правен интерес от оспорването, в законоустановения срок - Решението на
оспорения по административен ред Акт за установяване на задължения /АУЗ/ е
получено на 10.10.2019 г. /л. 24, том І/, жалбата е подадена на 24.10.2019 г.
по електронен път /л. 467-479, том І/. Същевременно, 14 дн.ср. за подаване на жалба
против този акт по административен ред, е спазен. В тази връзка настоящият
състав приема, че този срок тече от момента на узнаването на акта, който момент
е датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от частен съдебен
изпълнител /л. 10, 22, том І/, тъй като административният орган неправилно е приел,
че след като акта е „непотърсен”, то той е надлежно връчен, в който смисъл са изключенията
предвидени в ДОПК. При извършване на действия по връчване на АУЗ са нарушени
императивните правила на чл. 28 – 33 от ДОПК. Няма спор по постоянния адрес на
лицето, който е и адрес за кореспонденция, по смисъла на кодекса. На този адрес,
административният орган два пъти /месец юли и месец септември/ е изпращал
съобщение, чрез съответната куриерска фирма, за издадения АУЗ, от които обратни
разписки се установява, че пратката е „непотърсена”, т.е. акта не е надлежно
получен, така както изисква чл. 30, ал. 3, във връзка с чл. 29, ал. 3, 6, 7 и 8
от ДОПК. По делото не се установява този орган да е извършвал най-малко две
посещения през 7 дни на адреса за кореспонденция, за който период да е
документирал с протокол за всяко посещение, че лицето, негов представител или
пълномощник, не е намерено на адреса. В тази връзка липсва и публикуване на съобщението
за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК на Интернет страницата на Общината. Неспазване
на императивните изисквания, касаещи връчване на АУЗ, е пречка
административният орган да приеме, че е налице основание за неговото връчване
чрез прилагане към досието и същият да се счита за редовно връчен, а от там и влязъл в законна сила. С оглед на изложеното съдът
приема, че първоначалната жалба, подадена по административен ред се явява
подадена в законоустановения срок и административният орган основателно е
постановил решение, с което се
е произнесъл по нейното същество, каквото се постановява при подадена в срок жалба.
По отношение основателността на жалбата.
Съгласно чл. 64 от ЗМДТ /действащ за
периода на определяне на задължението/ такса битови отпадъци заплащат данъчно задължените
лица по чл. 11 заедно с данъка върху недвижимите имоти.
Съгласно чл. 11 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти, собственикът на сграда, построена върху държавен или
общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот, а при учредено вещно
право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата
се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл. 66 и 67 от ЗМДТ, действащи за процесния
период - Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение
на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност и според
количеството битови отпадъци. Когато не може да се установи количеството на
битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове или пропорционално
върху основа, определена от общинския съвет.
Съгласно чл. 71 от ЗМДТ /в сила през 2013/ - Не се събира такса, когато услугата не се предоставя от общината и когато няма депо или други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци.
Съгласно чл. 71, т. 1, т. 3 от ЗМДТ /в сила от 1.01.2014
г./ - Не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не
се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота; поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се
предоставя от общината; обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа
за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци -
когато няма такива.
Съгласно § 13, ал. (1) от ЗР на ЗМДТ (последно изм. ДВ, бр. 98 от 2018
г., в сила от 1.01.2019 г.) Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с
изключение на § 6, който влиза в сила от 31 декември 2021 г. Съгласно § 6. ( последно изменение ДВ
бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). В чл. 67, ал. 2 накрая се
поставя запетая и се добавя "която не може да бъде данъчната оценка на
недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена."
Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата за местните такси -
За имоти, които няма да се ползват през цялата година, собствениците или
ползвателите подават декларация в Общината в срок до края на предходната
година.
С чл. 16а, ал. 1, във връзка с чл. 14, ал. 2 от Наредба
за местните такси е определен размерът на таксата битови отпадъци.
Съгласно чл. 15, във връзка с чл. 16 от Наредбата за
местните данъци – размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в
размер на 1.2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти на
граждани.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ - Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по
местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда
на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ - Кметът
на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция
за приходите.
Съгласно чл. 9а от ЗМДТ - Установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по
същия ред.
Съгласно чл. 107, ал. 1 и 4 от ДОПК
- Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или
осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация,
задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Актът
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на
териториалната дирекция.
С оглед на
горните разпоредби, съставът на този съд приема, че АУЗ и решението, с което е
потвърден са издадени от компетентните за това органи, съгласно представените
по делото доказателства – Заповед, длъжностни характеристики и структура на
Община Видин. В случая, чл. 107 от ДОПК предвижда специален ред на обжалване на
актовете, с които се установяват задължения по декларация, който акт, съгласно
изричното предвиждане в чл. 107, ал. 4 от ДОПК подлежи на обжалване пред
директора на териториалната дирекция, който по смисъла на чл. 4, ал. 5,
предложение второ от ЗМДТ е ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община, изпълняващ правомощията на такъв териториален директор. С оглед на тази правна уредба, решаващият орган в настоящия случай е
Началникът на отдел „МДТ”, който орган е издал решение, с което е потвърдил
издаденият АУЗ от служител, нарочно определен със Заповед /л. 28, том. І/, при
условията на чл. 4, ал. 4, във връзка с ал. 3 от ЗМДТ. Кметът на общината има качеството на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК, но по отношение на жалби против съставени ревизионни
актове (или АПВ), а не и по отношение на актове издавани
при условията на чл. 107 от ДОПК. Текстът на чл. 152 от кодекса е в глава
обжалване на ревизионния акт, което означава, че същият е
компетентен да разглежда единствено жалби против такива актове, респ. приравнени на ревизионните или в случая поради
изричното предвиждане от законодателя за компетентността на решаващия орган,
който е именно ръководителят на звеното за местни приходи, възражението за
некомпетентност се явява неоснователно.
Задължението за
заплащане на данък недвижими имоти, респ. ТБО, е на собственика на имота.
Недвижимите имоти, за които се претендират задължения за данък и ТБО са индивидуализирани
в оспорения АУЗ чрез изрично посочване на входящите номера на подадената
декларация по чл. 14 от ЗМДТ, партидните номера, административен адрес, вид на
обекта и притежаваните идеални части и за тези имоти оспорващата страна не
прави възражение за липса на собственост/съсобственост върху тях.
Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК - Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Задълженията за данъци, такса битови отпадъци и лихвите
към тях са публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 1 и 2 от ДОПК, поради което
се погасяват с изтичането на петгодишен, респ. десетгодишен давностен срок.
Оспореният АУЗ е издаден на 11.07.2018 г., надлежно връчен на 13.09.2019 г. за период
2008 – 30 юни 2018 г. Погасяването на задължението по този акт за 2008 г.
изтича на 01.01.2013 г., за 2009 –
изтича на 01.01.2014 г. и т.н., до 2012 г., когато задълженията се погасяват на 01.01.2017 г. или за периода 2008 – 2012 г., за който са установени
задължения, погасителната давност е изтекла. За този период 2008 – 2012 г. не се сочат и не се представят
доказателства за спиране, респ. прекъсване на давността, в който смисъл са
изискванията на чл. 172 от ДОПК. Същевременно
издаденият през 2018 г. АУЗ не може да прекъсне изтеклата вече давност до този
момент, прекъсва се неизтекла давност, тъй като прекъсването няма обратно
действие, поради което съдът счита, че в тази
част издаденият акт се явява незаконосъобразен, тъй като за органът не съществува
правна възможност да търси принудително събиране на погасени по давност задължения. В тази връзка изричното позоваване за изтекла
давност е относимо в гражданското производство, но дори и да беше относимо, то
възражение за това е направено с подадените жалби. Несъстоятелно на законовите разпоредби е
възражението, че лицето не е плащало задълженията си за продължителен период от
време, както и че няма основание за тяхното отписване, тъй като отписването на
задълженията и тяхното погасяване по давност са два различни правни института.
По отношение на
останалите задължения установени в АУЗ, обхващащи периода 01.01.2013 – 30.06.2018
г., съдът счита, че за 2013 г. давността настъпва на 01.01.2019 г., за 2014 г. – на 01.01.2020 г. и т.н. или същите не са погасени по давност и за тях
законосъобразно е издаден АУЗ.
При издаване на
АУЗ, в тази част, не се установява да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да имат за последица отмяната му в неговата цялост. В тази
връзка следва да се има предвид, че съществени процесуални нарушения са тези,
които водят до постановяването на друг краен резултат, т.е. такива, които се
отразяват на взетото, от административния орган, решение, в случая за изискуемост
на публични задължения. Задълженията за местните данъци и ТБО са нормативни
такива, а условията за
тях са установени в нормативни актове, респ. в актове на общинските съвети и
Кметовете на Общини, които са публични актове, поради което и посочването им
като годишен общ размер, не представлява съществено процесуално нарушение.
Размерът на задължението за всяка една услуга, респ. данък може да бъде
установен без да са необходими специални знания, тъй като това е резултат на просто
математическо изчисление, а съдът, съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК, има
задължение да реши спорът по същество, в който смисъл са и мотивите на Решение № 748/2019 г.
по адм.д. № 13439/2017 г. на ВАС. По отношение на констататираното нарушение на
правилата по надлежно връчване на акта, следва да се има предвид, че това
обстоятелство е относимо към допустимостта на жалбата, по което са изложени
съображения по-горе в мотивите на решението, а не и към законосъобразността на
акта.
Видно от представените Заповеди на Кмета на Община Видин и решения на общинския съвет, имотите
на оспорващата попадат в границите на районите, където Общината предоставя
услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и чистота, със съответната честота на
тези услуги. По делото, с надлежни доказателствени средства, а именно: сключени
договори с дружества, които извършват услугите по събиране, извозване и
почистване на територията на Общината, ежедневни и месечни отчети, актове,
фактури, констативни протоколи, план сметки, решения на Общинския съвет за
приемането им, в т.ч. примане бюджета на Общината за целият процесен период, се
установява по безспорен начин предоставянето на услугите по сметосъбиране,
извозване, обезвреждане и поддържане чистотата на обществените места. Съдът
намира тези доказателства за достатъчни и обосноваващи извършването на тези
услуги на територията на Общината за процесния период и при определената
честота, без да е необходимо установяване извършването на услугите за всеки един
имот по отделно. От една страна – предоставянето на услугите е предвидено и
организирано за цялата територия на гр. Видин, поради което и при обслужването
на тази територия, недвижимите имоти, които попада в тези граници подлежат на
обслужване, поради което за тези услуги се дължи и съответна такса. В случай,
че собственикът на конкретен имот е счел, че за определен период от време по
отношение на неговия имот не е предоставяна конкретна услуга, то същият е имал
възможност своевременно да уведоми за това Общината, която да извърши необходимата
за целта проверка, но обстоятелства в тази насока не се твърдят. Неоснователно
е възражението, че извършването на тези услуги са предоставяни от друго
дружество, а не и от Общината. В случая как Общината ще изпълнява задълженията
си по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци, респ. чистота, е
въпрос на решение и организация на самата Община, тъй като разходите по тези
услуги са изцяло за сметка на тази Община, а търговските дружества са
единствено изпълнители, без да има законова забрана за подобно разрешение на
този въпрос.
От значение е разграничаване на
въпроса по предоставяне на услугите по събиране и извозване на битови отпадъци
от въпроса за реалното ползване на имотите, като доказателства съобразно изискванията
на закона, оспорващата не представя. В тази връзка единствената хипотеза, при
която такса сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, /извън хипотезата,
когато услугата не се предоставя/, е когато имотите не се ползват през цялата
година, считано от 01.01.2014 г., което обстоятелство се удостоверява с
декларация, подадена до края на предходната година - чл. 18, ал. 4 от Наредбата
за местните такси. Неподаването на декларация в нормативно определения срок и
при предоставяне на услугите, таксата остава дължима за съответните години. Декларации
за освобождение от ТБО са подавани единствено за два имота и същите са взети
предвид от административния орган. За имот с партиден номер 5712201773002 /жк В***
№ 6/ декларация е подавана от другия съсобственик за периода 2014 – 2018 г. или
за 2013 г. за този имот таксата е дължима, поради непогасяването й по давност.
За имот с партиден номер ********** ***/ също е подавана декларация, но за
периода 2014 – 2017 г. или за 2013 г. и 2018 г. таксата също е дължима.
По отношение на услугата по
обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци, следва
да се има предвид, че законодателят предвижда освобождаване на задължените лица
от този вид такса, в случай че няма депа, респ. съоръжения, в които да се
извършва тази услуга. По делото са представени доказателства за наличие на
функциониращо депо, в което се депонират битовите отпадъци генерирани на
територията на Община Видин, на чиято територия се намират имотите на
оспорващата или не се установяват изключенията на чл. 71 от ЗМДТ.
Задължението за заплащане на данък недвижими имоти и ТБО, в това
число и крайните срокове, в които се следва плащане, са определени по силата на
самия закон, а знанието на закона се презумира. След изтичане на крайния срок
за плащане, данъчнозадълженото лице изпада в забава и за компетентния орган е
налице правно основание да издаде АУЗ.
По отношение установения размер на
данъка:
Размерът на данъка за недвижимия
имот се определя като размерът на данъчната оценка се умножи по коефицента,
който е определен в чл. 15 от Наредба за местните данъци и който за целия
процесен период за граждани е 1.2 на хиляда. Прилагайки формулата, съдът
изчисли размерът на данъка за всеки един от недвижимите имоти, собственост на
оспорващата и съобразно притежаваните от нея идеални части, в т.ч. единствено
за периода 2013 – 2018 г., който период не е погасен по давност.
-
размерът на данъка за недвижим имот,
представляващ гараж, построен 1981 г., с адрес 3700, гр. Видин, партиден №
5303161760001 /данъчна оценка за притежаваните ½ ид.ч. - 441.90 лв./, за
2013 г. е в размер на 0.53 лв. (441.90 × 1.2 /1000). Този
размер е посочен и в АУЗ като дължима главница. Тъй като от 01.01.2014 г. е в
сила текста на чл. 10, ал. 4 от ЗМДТ, според който недвижимите имоти
с данъчна оценка до 1680 лв. включително, не се облагат с данък, то това
обстоятелство е съобразено от административния орган и за този имот за периода
2014 – 2018 г. не е начисляван данък.
-
размерът на данъка за недвижим
имот, адрес гр. Видин, жк К*** Б*** № 19, вх. * , ап. * , ет. * ,
партиден № 5305151735001 /данъчна оценка
за 2013 г. – 14373.30 лв.; за 2014 - 14267.40 лв.; за 2015 г.
14161.40 лв.; за 2016 г. – 14055.50 лв.; за 2017 г. – 13949.50 лв.; за 2018 г.
– 13843.60 лв./, представляващ основно жилище с 50 на сто намаление, съгласно чл. 25 от ЗМДТ, за 2013 е в размер на 8.62 лв.; за 2014 –
8.56 лв.; за 2015 – 8.49 лв.; за 2016 – 8.43 лв.; за 2017 – 8.37 лв.; за 2018
г. – 4.15 лв., какъвто размер е посочен в АУЗ за посочения период или общо в размер на 46.62 лв. за периода 01
01 2013 - 30 06 2018.
-
размерът на данъка за недвижим имот, представляващ жилище с година на построяване 1961
г., с адрес гр. Видин, жк В*** № 6, вх. * , ап. * , ет. * , партиден №
5712201773002 /данъчна оценка за притежаваните ½ ид.ч. - 3519.50 лв./ е в
размер по 4.22 лв. за всяка една година за периода 2013 – 2017 г. (3519.50 × 1.2 /1000), а от 01 01
2018 до 30 06 2018 – размерът е
2.11 лева, какъвто размер е посочен в АУЗ.
-
размерът на данъка за недвижим имот, представляващ гараж с година на
построяване 1972 г., с адрес гр. Видин, ул. „Б*** ” № * , партиден № 5712201773003
/данъчна оценка за притежаваните ½ ид.ч. – 1501 лв./ за всяка една
година е в размер на 1.80 лв. за периода 2013 - 2017 г. (1501 × 1.2 /1000) и 0.90 лв. за
периода 01 01 2018 – 30 06 2018 г.
По отношение установения размер на
ТБО:
Размерът на таксата битови отпадъци
/ТБО/ за недвижимите имоти на граждани се определя като размерът на данъчната
оценка се умножи по коефициента определен в чл. 16а, ал. 1 – за жилищните имоти
или 2.00 промила, в т.ч. 1.20 за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване;
0.10 за обезвреждане в депо и 0.70 - поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, както и по коефициента определен в ал. 2 за нежилищните
имоти, а именно: 9.00 промила, в т.ч. 4.45 за услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване; 0.80 за обезвреждане в депо и 3.75 - поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване на Наредбата за местните такси. Прилагайки
формулата, съдът изчисли размерът на ТБО за всеки един от недвижимите имоти,
собственост на оспорващата съобразно притежаваните от нея идеални части и за
непогасените по давност години.
Административният орган, както се
отбеляза по-горе в мотивите на решението, е отчел подадените декларации за
освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на двата
недвижими имота, а именно: за партиден номер 5712201773002 /жк В*** № 6/ за 2014
- 2018 г. и за партиден номер 5712201773003 /ул. Б*** № * / за 2014 – 2017 г. и
за този период, видно от самия АУЗ, такса битови отпадъци е събирана единствено
за услугите чистота /0.7 промила/ и обезвреждане /0.1 промила/.
Прилагайки формулата, размерът на ТБО
за недвижим имот с партиден номер 5712201773002 за всяка една година за периода
2014 – 2017 г. е 2.82 лв., а за периода 01.01.2018 – 30.06.2018 г. - 1.41 лв.,
какъвто размер е посочен в оспорения акт.
Размерът на ТБО за недвижим имот с
партиден номер 5712201773003 е 1.20 лв.
за всяка една година за периода 2014 – 2017 г., какъвто размер е посочен в
акта.
За 2013 г. размерът на ТБО за двата имота
е дължима в пълен размер, като за имот с партиден номер 5712201773002 е в
размер на 7.04 лв., докато в акта е посочен по-нисък размер – 2.82 лв., а за
имот с партиден номер 5712201773003 – ТБО е 3 лева и такъв размер е посочен в
акта. В пълен размер е дължим и размерът на ТБО за имот с партиден номер
5712201773003 или за периода 01.01.2018 – 30.06.2018 г. този размер е 1.50 лв.,
какъвто е посочен и в АУЗ.
Размерът на ТБО за недвижим имот, представляващ нежилищен имот - гараж, построен 1981 г., с адрес 3700, гр. Видин, партиден №
5303161760001 и за притежаваните ½ ид.ч. за периода 2008 - 2012 г. са погасени по давност, с оглед изложеното
по-горе в мотивите на настоящото решение, а за периода 2013 – 2017 г. е както
следва: за 2013 – 3.98 лв.; за 2014 –
3.94 лв.; за 2015 – 3.91 лв.; за 2016 – 3.87 лв.; за 2017 – 3.84 лв.; до
30.06.2018 – 1.90 лв., какъвто размер е посочен като дължим в акта.
За имот с партиден номер 5305151735001,
представляващ жилище, еднолична
собственост, с година на построяване 1977 г., адрес гр. Видин, жк К*** Б*** № 19, вх. * , ап. * , ет. * , оспорващата дължи такса битови отпадъци за всички
предоставяни услуги, а именно: за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и
чистота. Размерът на ТБО за периода 2008 - 2012 г. са погасени по давност, с оглед изложеното
по-горе в мотивите на настоящото решение, а за периода 2013 – 2017 г. е в
размер, както следва: за 2013 – 28.75
лв.; за 2014 – 28.53 лв.; за 2015 – 28.32 лв.; за 2016 – 28.11 лв.; за 2017 –
27.90 лв.; до 30.06.2018 – 13.84 лв., какъвто размер е посочен като дължим в
акта.
Съответствието на акта се преценява към
момента на неговото издаване, поради което, в частта за периода 01 01 2013 – 30
06 2018 г. оспореният АУЗ се явява законосъобразен.
По отношение на лихвите върху
определените задължения.
Лихвата е акцесорно задължение,
поради което същата се дължи при дължимост на основното задължение и до момента
на неговото погасяване. Съдът извърши проверка на посочените в АУЗ с лихвен
калкулатор на НАП и намира, че посочените в акта размери на лихвите за всяко
едно от задълженията е изчислен в съответствие с нормативно установените
периоди - 30 юни и 31 октомври на
годината, за която са дължими, съгласно текстовете на чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ за
данък недвижими имоти и чл. 17, ал. 1 от Наредбата за местните такси.
При този изход на делото искането,
на процесуалния представител на Началник отдел „МДТ” при Община Видин, за
присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, но до
размера на представените доказателства за извършени разходи, същите в размер общо
на 342.96 лв., в т.ч. 300 лева юрисконсулстско възнаграждение и 42.96 лв.
транспортни разходи - л. 456, 457/, както и съобразно уважената част от иска,
която възлиза на общ размер от 357.17 лв., в т.ч. 281.96 лв. главница за
периода 01 01 2013 – 30 06 2018 г. и 75.21 лв. лихва за периода 01 01 2013 – 11
07 2018 г. или дължимите разноски са общо в размер на 154.96 лв.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на
материалноправните и процесуалноправни норми, и в съответствие с целта на
закона.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразен АУЗ
№ ********** - 1 от 11.07.2018 г. на Главен специалист „Ревизии” при Община
Видин, потвърден с Решение от 04 10 2019 г. на Началник отдел „МДТ” при Община
Видин, В ЧАСТТА, с
която са установени задължения за процесните недвижими имоти за данък, такса
битови отпадъци и лихвите върху тях, за периода 01 01 2008 - 31 12 2012 г. общо
в размер на 433.30 лв., в т.ч. главница и лихви.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на В.Н.М., чрез пълномощника си и съпруг
С. С*** М.,***5 - 1 от 11.07.2018 г. на Главен специалист „Ревизии” при Община
Видин, потвърден с Решение от 04.10.2019 г. на Началник отдел „МДТ” при Община
Видин, В ЧАСТТА, с
която са установени задължения за процесните недвижими имоти за данък недвижими
имоти и такса битови отпадъци за периода 01.01.2013 - 30 юни 2018 г., ведно с
лихвите върху тях или общо в размер на 357.17 лева, в в т.ч. 281.96 лв. главница за
периода 01 01 2013 – 30 06 2018 г. и 75.21 лв. лихва за периода 01 01 2013 – 11
07 2018 г.
ОСЪЖДА
В.Н.М.,*** разноски по делото, съразмерно
уважената част от иска, а именно: 154.96 лв., съобразно уважената част от иска
и представляващи юрисконсулстко възнаграждение и пътни разходи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: