РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Враца 14.06.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.05.2021 г.
/двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 67 по описа на АдмС
– Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.Й. М. – Т., депозирана чрез адв. В.Д.,
против Решение № 260042 от 20.11.2020 г. на Районен съд – Мездра, постановено
по АНД № 246 по описа на съда за 2020 г., с което е потвърдено издаденото от
Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) гр. София НП № 11-01-701-2019/07.04.2020
г. С последното, на основание чл. 256, ал. 2 от Закона за обществените поръчки
(ЗОП) на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
691,60 лева, за нарушение на чл. 17, ал. 1, вр. с чл. 186, чл. 20, ал. 3, т. 2
и чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон и
не е съобразено със събраните по делото доказателства. Релевирани са доводи, че
макар формално да е осъществен фактическия състав на нарушението, същото е с
ниска степен на обществена опасност, няма нарушени обществени отношения, не са
причинени вреди, липсват данни за други подобни деяния, което дава основание да
се приложи чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая. Иска се отмяна на решението
и на потвърденото с него НП. В депозирани от процесуалния представител на касатора
писмени бележки по хода на делото и същество на спора се поддържа касационната
жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът – АДФИ -
София, чрез процесуалния си представител ю.к. Р.К. в представени по делото
писмени бележки изразява становище с
подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба, а оспореното
решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде
оставено в сила. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор от ОП - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба
и оставяне в сила на оспореното решение.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд-Враца, в
настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във
връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения
14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационен контрол е Решение № 260042 от 20.11.2020 г. на
Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 246 по описа на съда за 2020 г., с
което е потвърдено НП № 11-01-701-2019/07.04.2020 г. на Директора на АДФИ –
София. С последното на И.Й. М. – Т., в качеството ѝ на Управител на МБАЛ
– Мездра и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 16
от ЗОП за нарушение по чл. 17, ал. 1, вр. чл. 186, чл. 20, ал. 3, т. 2 и чл. 3,
ал. 1, т. 2 от ЗОП и на основание чл. 256, ал. 2 от ЗОП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1/100 от стойността на
извършените разходи за доставка на лекарствени продукти с ДДС, която сума
възлиза на 691,60 лева.
При разглеждане на
делото районният съд е събрал необходимите за правилното му изясняване писмени
и гласни доказателства, след анализ на които е стигнал до извода, че от страна
на касатора е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП,
като са изведени обосновани правни изводи в съответствие с установените по
делото факти. Правилно и в съответствие с доказателствата е прието, че АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи, в кръга на
предоставените им правомощия, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, при спазване на
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, като правната квалификация кореспондира с
описанието на нарушението и относимата санкционна норма.
В тази връзка неоснователни
са изложените в касационната жалба доводи, че решението не е съобразено с
доказателствата по дело. Именно от доказателствата се установява, че И. М. в
качеството ѝ на управител на МБАЛ – Мездра и възложител на обществени
поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 16 от ЗОП не е приложила предвидения в
същия закон ред за възлагане на обществена поръчка за доставка на лекарствени
продукти, чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица и на
13.09.2018 г. е извършена доставка на медицински стоки чрез покупка, като
стойността на фактурата превишава стойностния праг от 30 000 лева. При това
положение правилни и обосновани са изведените от въззивният съд правни изводи,
че е осъществен състава на визираното в НП административно нарушение по чл. 17, ал. 1, вр. чл. 186, чл. 20, ал. 3, т. 2 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП
и правилно е приложена съответната санкционна норма по чл. 256, ал. 2 от ЗОП. Съгласно
цитираната разпоредба възложител,
който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или
поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава
минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3,
без да приложи предвидения в закона ред за възлагане на обществената поръчка
съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва
с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а
когато няма писмен договор – от извършения разход или от поетото задължение за
извършване на разход, но не повече от 10 000 лв. Стойността на разхода към
31.12.2018 г. е 69159,82 лева с ДДС, поради което правилно е определен размера
на глобата от 691,60 лева.
Както правилно е
прието от АНО, а в последствие и от съда, нарушението следва да се счита
извършено именно на посочената в АУАН и НП дата 13.09.2018 г., т.е. на датата,
на която е реализирана първата доставка на лекарствени продукти. В тази насока
въззивният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав и не следва отново да се приповтарят в
решението.
Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е обсъдил всички
възражения на оспорващата, включително относно давността за реализиране на
административнонаказателната отговорност, като е приел, че същата не е изтекла,
установил е, че не са налице форсмажорни обстоятелства, предвид
обстоятелството, че и след 13.09.2018 г. болничното заведение е продължило да
сключва договори за доставка на стоки при директно договаряне, не е възможно
намаляване размера на глобата по арг. от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН и не са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на
административното нарушение.
Тези изводи напълно кореспондират с установените с помощта на
доказателствата факти, съобразени са с материалния закон и са в съответствие с
неговата цел, поради което изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
При осъществения
контрол по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон, след задълбочен анализ на доказателствената
съвкупност, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на
100 лева.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260042 от 20.11.2020 г., постановено по АНД № 246 по описа на
Районен съд – Мездра за 2020 г.
ОСЪЖДА И.Й. М. – Т. да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция – София,
разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.