Р Е
Ш Е Н Е
гр. София, …………2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава
Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №1688/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от И.С.К. – длъжник по изп.д. №20158490400924, срещу разпореждане от
24.01.2020 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати
изпълнителното производство по изп.д. №20158490400924.
Жалбоподателят поддържа, че произнасянето
е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК – в
продължение на период, превишаващ 2 години – 10.07.2015 г. – 11.09.2017 г., не
са искани и извършвани изпълнителни действия.
Взискателят оспорва жалбата.
В мотивите си съдебният изпълнител
поддържа, че не са налице условията по чл.433, т.8 ГПК, тъй като изпълнителното
производство е образувано за събиране на публично общинско вземане, възложено
за събиране по реда на чл.2, ал.3 ЗЧСИ, като до измененията в ДОПК с ДВ, бр. 86
от 2017 г., процесуалният ред за събирането им е бил по ДОПК, а след приемане
на разпоредбата на ал.4 в чл.163 ДОПК, приложимият процесуален ред е по ГПК.
Поради това до 31.10.2017 г. не е текъл срок за перемиране на изпълнителното
производство, тъй като чл.433, ал.1, т.8 ГПК не се прилага, приложимият
процесуален ред – ДОПК не предвижда аналогична разпоредба. След 31.10.2017 г.
са извършвани изпълнителни действия през период, по-кратък от две години.
Въззивният съд намира следното:
Процесното изпълнително производство е образувано по Възлагателно
писмо от Столична община за събиране на глоба, наложена с Наказателно
постановление от контрольор от „Център за градска мобилност“ за нарушение на
Наредбата за условията и реда за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община. Възлагателното писмо за образуване на
изпълнителното производство е входирано при съдебния изпълнител на 08.07.2015
г., като на съдебния изпълнител са възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ - да
проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде
пазач на описаното имущество.
Спорен по делото е въпросът поискани ли са, съответно
- извършвани ли са изпълнителни в периода 2015 г. – 2017 г., съответно – текъл
ли е през този период преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Процесното вземане е публично – попада в дефиницията
на чл.162, ал.1, т.7 ДОПК - по влязло в сила наказателно постановление. Към
момента на образувано на процесното изпълнително производство – 08.07.2015 г.,
съгласно чл.163, ал.1 и ал.3 ДОПК публичните вземания се събират по реда на
този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго и се събират от публичните
изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е
предвидено друго. С чл.2, ал.3 ЗЧСИ е предвидено друго, а именно - органите,
компетентни да установяват публични вземания, може да възложат тяхното събиране
на един или повече частни съдебни изпълнители. С разпоредбата на ал.3 на чл.2 ЗЧСИ със закон е уредена възможността друг орган, различен от публичните
изпълнители, да събира публични вземания, по който ред процесното вземане е
възложено за събиране от частен съдебен изпълнител. Въпросът е обаче по кой
процесуален ред следва да протече образуваното изпълнително производство. Както
вече бе посочено, с ал.1 на чл.163 ДОПК се предвижда публичните вземания да се
събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. Доколкото с ЗЧСИ
или друг закон, приложим към процесното вземане, не се предвижда друг
процесуален ред за събиране на вземането за наложена с наказателно
постановление глоба, то следва процесуалните правила, които се прилагат към
процесното производство, към момента на образуването му през 2015 г., да са
тези по ДОПК. С ДВ, бр. 86 от 2017 г. е допълнен ДОПК, като е приета нова ал.4
към чл.163, съгласно която в случаите, когато публични вземания са възложени за
събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на
Гражданския процесуален кодекс. Доколкото разпоредбата е процесуална, същата се
прилага и към започналите и неприключили изпълнителни производства – занапред.
От тук следва, че от момента на влизане в сила на нормата – 31.10.2017 г.
изпълнителното производство по процесното изпълнително дело следва да се
провежда по правилата на ГПК.
От изложеното следва, че от момента на образуване на
изпълнителното дело на 08.07.2015 г. до 31.10.2017 г. не тече преклузивен срок,
водещ до прекратяване на изпълнителното, тъй като такъв не е предвиден в ДОПК
(виж прекратителните основания по чл.225 ДОПК). От 31.10.2017 г., когато е
започнал да тече срокът по чл.433, ал., т.8 ГПК, до депозиране на молбата за
прекратяване на производството съдебният изпълнител е извършил изпълнителни
действия – наложил е запор върху банкови сметки на длъжника (със запорно
съобщение от 14.02.2019 г.) и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
(със запорно съобщение от 19.12.2019 г.), като периодите между осъществените
изпълнителни действия, са в срокове, по-кратки от изискуемия по чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. Ето защо съдът приема, че с налагането на посочените два запора върху
вземания на длъжника от банка и от работодател е прекъснато течението на
преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като считано от всяко от посочените
действия е започнал да тече нов срок, който към постановяване на обжалвания акт
не е изтекъл. По тези съображения следва да се приеме, че не е настъпило
прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Постановеният от съдебният
изпълнител акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на И.С.К. – длъжник по изп.д.
№20158490400924, срещу разпореждане от 24.01.2020 г. на съдебния изпълнител, с
което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №20158490400924.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.