№ 20102
гр. София, 06.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110125906 по описа за 2024 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Ищецът В. И. К. твърди, че на дата 22.04.2021 г. в качеството му на заемател
сключва с ответното дружество „Микро Кредит“ АД, договор за заем „Microcredit“ №
9001- 00021351 за сумата от 3000,00 лева. Било уговорено, че ищецът следва да върне
сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва - общо 3 697.44 лв., платими на 12
месечни вноски, всяка в размер на 308.12 лв., първата от които платима на 01.06.2021 г.
Сочи, че в договора бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
48.90%, фиксиран лихвен процент в размер на 40.47 %, като в същият ден и час, с
подписването на основания договор страните подписали Договор за допълнителни
услуги към заем Microcredit № 9001-00021351 от 22.04.2021 г., по силата на който
дружеството се „съгласило“ да предостави пакет от допълнителни услуги „Комфорт“
за срок 12 месеца и включващ следните услуги:
1.Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска;
2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата
сметка на „Микро Кредит“ АД,
3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД;
4. Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал;
5. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;
6. Разглеждане до минути;
7. Преференциално обслужване;
8. Право за участие в специални промоции.
Сочи, че стойността на пакета от допълнителни услуги била определена в размер
1 946.16 лв., срещу насрещно задължение на ищеца да го заплаща за срок от 12 месеца
1
(ведно с вноската по кредита) на равни месечни вноски от по 162.81 лв., като по този
начин месечната вноска ставала в размер на общо 470.93 лв., а общата дължима сума
по кредита, включваща и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги,
ставала 5 651.16 лева (при главница 3 000.00 лева).
Поддържа, че по Договор за заем Microcredit № 9001-00021351/22.04.2021 г. В.
Койчев извършил следните плащания, а именно:
-01.06.2021 г. - 471.00 лв., чрез банков превод от „Банка ДСК“ ЕАД;
-06.07.2021 г. - 200.00 лв., чрез банков превод от „Банка ДСК“ ЕАД;
-15.07.2021 г, - 280.00 лв., чрез банков превод от „Банка ДСК“ ЕАД;
-29.07.2021 г. - 2 825.28 лв„ чрез банков превод от „Банка ДСК“ ЕАД;
Заявява, че по този договор са извършени плащания в общ размер от 3776.28 лв,
като плащанията по процесния договор за кредит ищеца извършил чрез банкови
преводи от „Банка ДСК” ЕАД с посочено основание: 1. „вноска 9001-00021351” и 2.
„пълно погасяване 9001-00021351”. Сочи, че плащанията са извършени чрез банков
превод от банковата сметка на ищеца в „Банка ДСК” ЕАД по банкова сметка на
„Микро Кредит“ АД в „Банка ДСК“ ЕАД, посочена в самия договор за кредит.
Счита, че страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - Закон за потребителския кредит (ЗПК). Сочи, че въз основа на
препращане, доколкото безспорно настоящият договор се явява потребителски такъв,
за него са приложими и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
Поддържа, че Договорът за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9001-
00021351 от 22.04.2021 г. има своето правно основание в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК,
доколкото е сключен между заемодателя и заемателя въз основа на договор за
потребителски кредит и има за предмет допълнителни услуги, които заемодателят ще
предостави на заемателя във връзка с отпуснатия кредит. Счита, че Договорът за
допълнителни услуги има акцесорен характер, тъй като не може да съществува без
предварително сключен между същите страни договор за потребителски кредит, като
неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон, а
именно – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Твърди, че посочения ГПР не съответства на действително приложения в
кредитното отношение. Счита, че Договор за заем Microcredit № 9001-
00021351/22.04.2021 г. и акцесорния Договор за допълнителни услуги към за заем
Microcredit № 9001-00021351/22.04.2021 г., по силата на който дружеството се
„съгласило“ да предостави пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ са
недействителни, тъй като техните стойности не са включени в ГПР. Поддържа, че
2
стремежът на ответника е да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК като разписаните
предвиждания при формиране на ГПР включват само вземането за главница и лихва.
Сочи, че от една страна, вноската за допълнителни услуги е включена като
падежно вземане, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на
изискването за еквивалентност на престациите, тъй като представлява към 70 % от
предоставената сума по кредита, като по този начин се заобикаля ограничението,
предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне на максимално допустимият ГПР.
Заявява, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера
на законната лихва, а посредством изплащането на задължението за допълнителни
услуги ще се получи сума, която като финансов резултат ще е в полза на кредитора по
договора за кредит и които плащания не са включени в ГПР, като тези плащания в
същото време са в почти двоен размер на кредитната сума и при включването им в
годишния процент на разходите, размерът му значително надхвърля максимално
регламентирания в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Счита, че оскъпяването на кредита само за срока на действие на договора (около
3 месеца) е приблизително 25 %, или 100 % на годишна база. Твърди, че при
извършване на друго изчисление се установява, че ГПР е в размер на 88.372 %, което
отново не съответства на посоченото в процесния договор ГПР в размер на 48,90 %.
Изтъква, че след извършена справка на сайта на БНБ се установява, че към датата на
сключване на процесния договор основния лихвен процент е в размер на 0.00 %. Сочи,
че съгласно правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК това означава, че към дата 22.04.2021 г.
лихвите и всички други разходи по кредита не могат да надхвърлят петкратния размер
на величината 10.00 % (ОЛП +10 пункта) или 50.00 % от заетата сума. Счита, че
договора за заем и договора за допълнителни услуги в цялост следва да се обявят за
недействителни на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди, че посочването на размер на ГПР,
който не е реално прилаГ.ят в отношенията между страните, представлява
"заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП,
както и по смисъла на правото на Европейския Съюз. Посочва, че договора за заем
противоречи на част от императивните постановки на ЗПК, като в случая, следва да се
приложи чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Твърди, че нищожните клаузи относно определянето на процента на
възнаградителната лихва и на ГПР не могат да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона. Поддържа, че в практиката на СЕС трайно е проведено
разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато
величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Изтъква, че действително приложения в кредитното отношение ГПР надхвърля
размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че при получен кредит от 3 000 лева се оказва, че
3
сумата която следва да върне заемополучателя е с 2 651.16 лева повече от получената.
Заявява, че уговорките на Договора за „допълнителни услуги“ към Договор за заем
Microcredit № 9001-00021351/22.04.2021 г. нямат друга цел освен създаване на
привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнителна погасителна
вноска към погасителния план по основния договор, т. е. последната разкрива
характеристиките на скрито възнаграждение за ползването на заетата сума.
Счита, че за да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от
ЗПК, като тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът
валидна облигационна връзка между страните. Сочи, че липсата на което и да е от тях
прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
Сочи, че в сключения между страните договор нито е посочен верен ГПР, нито е
посочено как е формиран и какво точно се включва в него, т. е. какви компоненти
включва, като от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран изискуемия по закон ГПР.
Твърди, че ако при определянето на ГПР се включат допълнителните услуги
„Комфорт“ в общ размер на 1 946.16 лева, които са част от плащанията съгласно
Погасителния план, то тогава ГПР ще премине границата от 50 % (дължими 5651.16
лева при получени 3 000 лева), като по този начин се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителна такса, чиято цена не е включена в годишния процент
разходи и води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на
задължението на заемателя по договора за заем като се има предвид, че общият размер
на задължението, включващо главница, договорна лихва и „допълнителни услуги“,
нараства повече от два пъти.
Счита, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Поддържа, че извеждането на тези "услуги" в самостоятелно споразумение,
обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не променя
тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно
възнаграждение за тях, а съставлява единствено нарушение на закона - чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението - чл. 26, ал.
1 от ЗЗД. Заявява, че договореното по Договор за допълнителни услуги, съгласно чл.
10а ал. 2 ЗПК също се явява нищожно поради следните причини: тези такси прикриват
допълнителни плащания които са печалба за кредитора, и са прикрити допълнителни
разходи по кредита.
Твърди, че не е спазено императивното изискване на чл. 11, т. 12 от ЗПК. а
именно, че погасителния план следва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, каквото е законовото изискване. Заявява, че не е нарушена разпоредбата на чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като така сключения договор накърнява добрите нрави и
4
принципа на справедливостта.
Заявява, че в Договор за паричен заем № 9001-00021351/22.04.2021 г. е посочено
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.90%, фиксиран лихвен процент в
размер на 40.47 %, като за търсеният период на възнаградителната лихва, основният
лихвен процент (ОЛП) на БНБ е 0 % + 10 пункта, което означава, че за търсения
период от време размера на законната лихва към датата на сключване на договора е
10%, а трикратния размер на законната лихва е 30%. Твърди, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити- двукратния размер на
законната лихва. Счита, че отразеният в договора ГЛП - 40.47% надвишава трикратния
размер на законната лихва за периода на договора, като е накърнен принципът за
еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите
нрави – чл. 26, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД.
Посочва, че и Договорът за допълнителни услуги към заем № 9001-
00021351/22.04.2021 г. е сключен в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
an. 1, предл. 3 от ЗЗД. Твърди, че уговарянето на възнаграждение за допълнителни
услуги третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота. Сочи, че
защитата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на
чл. 19, ал. 2 Конституцията на Република България и е една от основните защитни
политики на Европейски съюз. Поддържа, че е нарушена е Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.
3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават
в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора, като не се счита за индивидуално уговорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание, каквито са клаузите за заплащане на
допълнителни услуги.
Счита, че уговорките на договора налагат извод, че целта на същия е да послужи
като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата по
заема, уговорена в противоречие е добрите нрави. Също така твърди, че
възнаграждението по договора за допълнителни услуги следва да се включи в ГПР, а в
случая това не е сторено. Сочи, че кредиторът си осигурява допълнително
възнаграждение в размер на над 70% от предоставената сума срещу мними или
незначителни облекчения за кредитополучателя.
Посочва, че Поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение
за посочените допълнителни услуги представлява неравноправна клауза по смисъла на
5
чл. 143, ал. 2, т. 20, във вр. с чл, 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като принципите на
добросъвестност и справедливост в договарянето изискват потребителят да заплаща
такса за реалното ползване на определена услуга, а не за бъдещо и хипотетично
ползване на такава, както е уговорено в случая.
Счита, че Договорът за допълнителни услуги е нищожен като противоречащ на
добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата,
която се претендира в размер на 1 946.16 лева, реално е в размер на две-трети от
получената сума на отпуснатият кредит, като по този начин безспорно се нарушава
принципът на добросъвестност и справедливост. Счита, че уговорката за заплащане на
сума за предоставяне на пакет от допълнителни услуги предвидена в договора за
потребителски кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Твърди, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от
ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащане на сума, размера на която е необосновано
висок. Счита, че основната цел на така уговорената клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница. Поддържа, че търсената сума за предоставяне на допълнителна услуга към
Договор за заем № 9001-00021351 от 22.04.2021 г. се явява нищожна и на основание
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. чл. 24 от ЗПК.
С оглед гореизложеното счита, че договорът за заем между страните се явява
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК и
следва да бъде обявен за такъв, като съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита -
аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗПК - всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Сочи,
че недействителността на Договор за заем Microcredit № 9001-00021351 от 22.04.2021 г.
влече след себе си и нищожност на договора за допълнителни услуги, доколкото
1
съгласно изричната уговорка на страните, съдържаща се в чл. 4.1. от договора,
допълнителните услуги се предоставят единствено като допълнение към подписан
договор за заем Microcredit, т. е. договорът за допълнителни услуги има акцесорен,
спомагателен характер спрямо договора за заем Microcredit и не може да съществува
самостоятелно. Счита, че когато един договор е недействителен, следва да се върне
само чиста главница, а възнаградителната лихва или други разходи не се дължат
изобщо.
Поддържа, че е надплатил 776.28 лева, която сума е недължимо платена (без да е
било налице годен юридически факт) и подлежи на възстановяване на основание чл.
6
55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД от страна на „Микро Кредит” АД към ищеца.
Счита, че не следва да се възлагат разноски в тежест на ищеца, независимо от
изхода на делото.
Моли съда да признае за установено, че Договор за заем Microcredit № 9001-
00021351 от 22.04.2021 г. и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем
Microcredit № 9001-00021351 от 22.04.2021 г. са изцяло недействителни поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност да
бъде прогласена нищожността на отделни клаузи от него: клаузата определяща ГПР в
размер на 48.90%; клаузата на чл. 3 от Договора за допълнителни услуги, предвиждащ
задължение за заплащане на пакет „Комфорт“ в размер на 12 вноски по 162.81 лева
(общо 1 946.16 лв.).
Моли съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД
„МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес: гр. София,
п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 137, , да заплати на В. И. К., ЕГН
**********, сумата от 776.28 лева, представляваща общата стойност на извършени
плащания (недължимо заплатени и получени) към дружеството при начална липса на
правно основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното й изплащане.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът – „Микро Кредит“,
които заявява, че счита исковата молба за недопустима, тъй като е нередовна и не
отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК. Твърди, че в исковата молба не е
посочена банкова сметка за заплащане на адвокатско възнаграждение, което според
ответника е напълно съзнателно, с оглед последваща злоупотреба с права, изразяваща
се в снабдяване с изпълнителен лист и последващо образуване на изпълнително
производство с цел допълнително натоварване на ответното дружество с разноски.
Счита, че съдът следва да укаже на ищеца да отстрани допуснатите нередовности, а в
случай, че последният не го стори в срока по чл. 129, ал. 3 ГПК, счита, че исковата
молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Заявява, че исковете са неоснователни и недоказани. Счита, че процесните
7
договори отговарят на всички изисквания на ЗПК и ЗЗП. Твърди, че ГПР е изрично
посочен в раздел VI от процесния договор за заем, където са изброени и останалите
елементи от предмета на договора. Твърди, че ако се установи, че ответника не е
включил определен компонент в посочения ГПР и с това надхвърля максималния
допустим размер съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ГПК, то правната последица
би била нищожност на договорната клауза, уреждаща ГПР над нормативно
установения максимален размер, но не и недействителност на целия договор за заем,
на основание чл. 22 от ЗПК., като всички клаузи, които надвишават определения
максималко допустим размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ГПК, счита, че следва да се
считат за нищожни, на основание чл. 19, ал. 5 от ГПК. Заявява, че дори и съдът да
приеме, че допълнителните услуги следва да бъдат включени при формиране на ГПР и
с тях размерът му надхвърля законоустановения размер от 50 %, то ГПР би бил
нищожен единствено по отношение размера над тези 50 %. Също така изтъква, че
дори съдът да приеме, че допълнителните услуги са свързани с усвояване и
управление на кредита, то нищожни биха били единствено самите услуги, но не и
договорът за заем.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца
искове.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушването на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.06.2025г.
от 11:00ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9