Решение по дело №8250/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260524
Дата: 30 декември 2022 г. (в сила от 17 март 2023 г.)
Съдия: Костадин Божидаров Иванов
Дело: 20185330108250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

    №260524    

гр. Пловдив, 30.12.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ

 

при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8250 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 1143/09.04.2020 г., постановено по гр. д. № 8250/ 2018 г. по описа на ПРС, VI с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ УПИ *** от кв. **, по ПУП на с. ***, общ. ***, обл. ***, одобрен със Заповед № *** г., с площ 903 кв.м. /а по скица – 888 кв.м./, находящ се в с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. *** № *, при граници и съседи: от север УПИ ***, ***; от юг- ***; от запад УПИ *** и от изток – улица, ведно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 60 кв.м /а по скица – 48 кв.м./ и всички подобрения и приращения в недвижимия имот, която да се извърши между Н.Н.Б., ЕГН ********** ***, Т.К.Б., ЕГН ********** ***, Н.Т.С., ЕГН ********** *** и Д.Ж.П.-С., ЕГН ********** ***, Т.П.Ч., ЕГН ********** ***, С.П.Ч., ЕГН ********** *** и А.П.Ч., ЕГН ********** ***, при квоти от правото на собственост: 3/180 ид.ч. - за Н.Н.Б.,  57/180 ид.ч. в режим на СИО – за Н.Н.Б. и Т.К.Б., 3/180 ид.ч. - за Н.Т.С., 57/180 ид.ч. в режим на СИО – за Н.Т.С. и Д.П.-С., 20/180 ид.ч. за Т.П.Ч., 20/180 ид.ч. С.П.Ч., 20/180 ид.ч. за А.П.Ч..

В хода на делото във втората му фаза е починал съделителят С.П.Ч., ЕГН **********, като на основание чл. 227 ГПК на негово място е конституирана неговата майка и единствен наследник Р.С.С., ЕГН ********** ***.

 

В преклузивните срокове, а именно до края на първото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, А.П.Ч. и Р.С.С. са направили искане имотът да им бъде възложен на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Останалите страни не са направили възлагателна претенция. Страните не са заявили и претенции по сметки.  

Районен съд Пловдив, VI гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е допусната СТЕ от дата 25.05.2021 г. с оглед установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатия до съдебна делба имот, като според заключението на вещото лице И.Г. същият е неподеляем, а справедливата му пазарна стойност е 78 470 лв. Налице е становище на *** на Община *** в същия смисъл за неподеляемост на имота. Експертизата е оспорена от А.Ч. и Р.С., чрез техния процесуален представител адв. Н., като е изслушано заключение по допълнителна оценителна експертиза, касателно стойността на имота, и след като вещото лице е направило допълнителен сравнителен анализ с други имоти от същото населено място. При новото заключение от 12.09.2022 г. вещото *. е посочила цена на имота 141 850 лв., като е отчела наличните в интернет оферти за имоти в с *** и е приела цена за квадратен метър от 75,20 евро, коефициент за сключена сделка 0,90, коефициент за вид и местоположение на имота от 1,20, и коефициент за статут от 1,00. Тази експертиза е оспорена от Н.Б., Т.Б., Н.С. и Д.П.-С., чрез техния процесуален представител адв. Ш., в частта относно коефициента за вид и местоположение и относно сравняването на процесния имот с друг конкретен имот, посочен от вещото лице, чиято офертна стойност  - 160 евро на кв.м., е значително по-голяма от другите посочени от вещото лице имоти, варираща между 55 евро и 85 евро на кв.м. Поради това оспорване е допусната още една допълнителна експертиза от 17.11.2022 г., като вещото лице ***, според поставените и задачи, не е отчела имотът, продаващ се за 160 евро на кв.м., и е дала два варианта за оценка с алтернативни коефициенти за вид и местоположение, като е коригирала и средата пазарна цена за квадратен метър – 65,78 евро. Първият е за стойност на имота от 124 080 лв. при коеф. 1,20, а втория за 103 400 лв. при коеф. от 1,00.

При това положение съдът намира, че справедливата пазарна цена на имота е 124 080 лв., посочена в експертизата от 17.11.2022 г., като в тази насока се съобрази следното. Първото заключение е от дата 25.05.2021 г., която е твърде отдалечена от момента на постановяване на съдебното решение, който е и релевантния момент за определяне стойността на имота, поради което тази оценка не следва да се взема предвид. При заключението от дата 12.09.2022 г., както и ищците са възразили, при определянето на пазарната цена на квадратен метър вещото лице е отчело имот, който значително се отличава по характеристики и стойност от останалите сравнителни имоти и необосновано завишава средната цена за процесния имот в заключението. Поради това за релевантно се приема заключението от 17.11.2022 г., което не само, че е най-актуално, но съдът намира и за най-обосновано. Със същото вещото лице е представило два варианта, като съдът намира, че този, при който е отчетен коефициент от 1,20 за вид и местоположение на имота е по-точен. Това е така защото вещото лице многократно заяви, че процесният имот е на изключително добро място в с. *** – в центъра на селото, разположен на главния път, в непосредствена близост до парк и други обществени обекти. Действително, вещото лице не е посетило лично всички сравнителни имоти, посочени в експертизата. Това обаче не е и необходимо, доколкото техните основни характеристики, относими към пазарната им цена, както и експертът е посочил, са отразени в офертите. Освен това предмет на експертизата е процесния имот и именно той е следвало да бъде посетен от вещото лице, което е и сторено, и точно за него да се прецени от какъв вид е и какво е неговото местоположение, за да се прецени и какъв коефициента да се даде за тези показатели. Вещото лице правилно е приело, че за конкретния имот в посоченото населено място, този коефициент следва да е по-висок в сравнение с други имоти от същото населено място, като по експертна оценка коефициентът е 1,20.

По изложените съображения съдът намира, че справедливата пазарна цена на имота е 124 080 лв.

По същество относно способите за извършване на делба следва да се посочи, че същите са законоустановени, като страните могат единствено доброволно да ликвидират съществуващата съсобственост помежду си извън предвидените в закона четири способа – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

Ответниците А.Ч. и Р.С. са направила възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК в първото по делото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата. За уважаване на тази претенция следваше да се докаже, че имотът е неподеляем и е жилищен, че съсобствеността върху него е възникнала по силата на наследяване, че съделителите, направили претенцията, са живели в имота към момента на смъртта на общия наследодател и че нямат друго жилище. По аргумент от т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на претенцията за възлагане на имота, в случая не следва да е налице и смесена съсобственост.

Установено е по делото и е видно от постановеното решение по допускане на делбата, че съсобствеността между страните върху процесния имот не е възникнала в резултат на наследствено правоприемство. Ищците Н.Б., Т.Б., Н.С. и Д.П.-С. се придобили техните идеални части от правото на собственост по силата на транслативни сделки – договор за дарение и впоследствие договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективирани съответно в нотариален акт № **, том *, рег.№ ***, дело № *** от ***г. на *** с район на действие ПРС и в нотариален акт № **, том *, рег.№ ***, дело № *** от ***г. на *** с район на действие ПРС. Следователно не се доказва една от предпоставките за уважаване на заявената възлагателна претенция, а именно съсобствеността върху имота да е възникнала по силата на наследяване. При това положение и доколкото законът изисква кумулативното наличие на всички предпоставки по чл. 349, ал. 2 ГПК, за да се възложи имотът на един от съделителите, то безпредметно се явява разглеждането на другите предпоставки, визирани в посочената разпоредба. В същия смисъл без значение е и обстоятелството дали А.Ч. и Р.С. разполагат с друго жилище, за което са ангажирали писмени доказателства. Поради изложеното заявената от А.Ч. и Р.С. претенция за възлагане на делбения имат се намира за неоснователна и като такава ще се отхвърли.

С оглед на гореизложеното съдът ще следва да определи друг способ за извършване на делбата.      

Съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК в случая се явява невъзможно, тъй като допуснатия до делба имот е един и е неподеляем, поради което не могат да се формира брой на дяловете, съответстващ на броя на съделителите.

Съгласно задължителните указание в т. 5 и т. 8 от ППВС № 4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.), които разпоредби са идентични по предметно съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот – арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на ВС. В тази насока извършването на делбата чрез разпределение също се явява невъзможно, отново по съображенията, изложени по-горе, и предвид това, че е невъзможно всеки съделител да получи реален дял от имота. Не е допустимо също така и да се разпределя дворното място отделно от построената в него сграда, доколкото подобно решение противоречи на смисъла на делбата и би създало допълнително спорове между страните, без реално да се разреши настоящия и фактически да се ликвидира съсобствеността. Ищците пък на свой ред на желаят да получават в общ дял било сградата или дворното място, а това отново има за резултата, че броя на съделителите надхвърля този на допуснатите до делба имоти, което препятства извършването на разпределение.

Предвид гореизложеното и тъй като делбата на процесния имот не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, настоящият съдебен състав приема, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.             

Относно разноските:

            Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78. В тази насока се дължи държавна такса както следва: 82,72 лв. за Н.Н.Б., 1 571,68 лв. общо за Н.Н.Б. и Т.К.Б., 82,72 лв. за Н.Т.С., 1 571,68 лв. общо за Н.Т.С. и Д.П.-С., и по 551,47 лв. за Т.П.Ч., за А.П.Ч. и за Р.С.С..

Воден от гореизложеното,съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на А.П.Ч., ЕГН ********** ***, и претенцията на Р.С.С., ЕГН ********** ***, за възлагане в дял на някой от двамата съделители или в техен общ дял на допуснатия до съдебна делба имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ УПИ *** от кв. **, по ПУП на с. ***, общ. ***, обл. ***, одобрен със Заповед *** г., с площ 903 кв.м. /а по скица – 888 кв.м./, находящ се в с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № *, при граници и съседи: от север УПИ***, ***; от юг- УПИ ***; от запад УПИ *** и от изток – улица, ведно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 60 кв.м /а по скица – 48 кв.м./ и всички подобрения и приращения в недвижимия имот.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан допуснатия до съдебна делба имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ УПИ *** от кв. ***, по ПУП на с. ***, общ. ***, обл. ***, одобрен със Заповед *** г., с площ 903 кв.м. /а по скица – 888 кв.м./, находящ се в с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № *, при граници и съседи: от север УПИ ***, ***; от юг- УПИ ***; от запад УПИ *** и от изток – улица, ведно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 60 кв.м /а по скица – 48 кв.м./ и всички подобрения и приращения в недвижимия имот, с пазарна стойност от 124 080 лв. (сто двадесет и четири хиляди и осемдесет лева), като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права в имота, както следва: 3/180 ид.ч. за Н.Н.Б., ЕГН **********; 57/180 ид.ч. в режим на СИО за Н.Н.Б., ЕГН **********, и Т.К.Б., ЕГН **********; 3/180 ид.ч. за Н.Т.С., ЕГН **********; 57/180 ид.ч. в режим на СИО за Н.Т.С., ЕГН **********, и Д.П.-С., ЕГН **********; 20/180 ид.ч. за Т.П.Ч., ЕГН **********; 20/180 ид.ч. за А.П.Ч., ЕГН **********; и 20/180 ид.ч. за Р.С.С., ЕГН **********.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Н.Н.Б., ЕГН **********, и Н.Т.С., ЕГН **********, всеки от тях да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер от по 82,72 лв. за всеки, представляваща 4 % върху стойността на дела на всеки от тях.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Н.Н.Б., ЕГН **********, и Т.К.Б., ЕГН **********, да заплатят общо по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1 571,68 лв., представляваща 4 % върху стойността на общия им дяла.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Н.Т.С., ЕГН **********, и Д.П.-С., ЕГН **********, да заплатят общо по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1 571,68 лв., представляваща 4 % върху стойността на общия им дяла.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Т.П.Ч., ЕГН **********, А.П.Ч., ЕГН **********, и Р.С.С., ЕГН **********., всеки от тях да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер от по 551,47 лв. за всеки, представляваща 4 % върху стойността на дела на всеки от тях.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К.Иванов

 

Вярно с оригинала.

М.К.