РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание
четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 510 по
описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, депозирана от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Кукуш, № 1 против А.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, с която са предявени искове с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, и чл.422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от
общо 380,89 лв., от които сумата от 197,90 лв. главница, по договор № М 2804358
от 15.06.2011 г. и договор № М3798430 от
19.09.2013 г., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, и сумата в
размер на 182,99 лева представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори № М 2804358 от 15.06.2011 г. и договор № М3798430 от 19.09.2013 г.,
ведно със законна лихва за периода от 03.10.2017 г. до изплащане на вземането, за които са издадени фрактури за ползване на далекосъобщителни
услуги, както следва: по договор № М 2804358 от 15.06.2011 г.: 1. фактура № *********/19.12.2014
г., с падеж на плащане 03.01.2015 г.. за отчетен период от 14.11.2014 г. до 13.12.2014
г., за сумата от 21.18 лв. (двадесет и един лв. и 18 ст.); 2. фактура №
*********/16.01.2015 г., с падеж на плащане 31.01.2015 г.. за отчетен период от
14.12.2014 г.до 13.01.2015 г. за сумата от 15.80 лв. (петнадесет лв. и 80 ст.); 3. фактура № *********/26.05.2015
г., с падеж на плащане 26.05.2015 г., за отчетен период от 14.04.2015 г.до
13.05.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 66 лв. (шестдесет и шест лв. и
0 ст.), а по договор № М3798430 от
19.09.2013 г.: 1. фактура № *********/19.12.2014 г., с падеж на плащане
03.01.2015 г.. за отчетен период от 16.11.2014 г.до 15.12.2014 г за сумата от
45.95 лв. (четиридесет и пет лв. и 95 ст.); 2. фактура № *********/19.01.2015
г., с падеж на плащане 03.02.2015 г.. за отчетен период от 16.12.2014 г.до
15.01.2015 г.. за сумата от 37.69 лв.
(тридесет и седем лв. и 69 ст.); 3. фактура № *********/19.02.2015 г.. с падеж
на плащане 06.03.2015 г.. за отчетен период от 16.01.2015 г.до 15.02.2015
г., за сумата от 10.90 лв. (десет лв. и
90 ст.); 4. фактура № *********/19.03.2015 г., с падеж на плащане 03.04.2015
г., за отчетен период от 16.02.2015 г.до 15.03.2015 г., за сумата от 10.9 лв. (десет лв. и 90 ст.);
5. фактура № *********/21.04.2015 г., с падеж на плащане 06.05.2015 г., за
отчетен период от 16.03.2015 г.до 15.04.2015 г., за сумата от 10.90 лв. (десет лв. и 90 ст.);
6. фактура № *********/20.05.2015 г., с падеж на плащане 04.06.2015 г., за
отчетен период от 16.04.2015 г.до 15.05.2015 г., за сумата от 10.90 лв. (десет лв. и 90 ст.);
7. фактура № *********/26.05.2015 г., с падеж на плащане 26.05.2015 г., за
отчетен период от 16.04.2015 г.до 15.05.2015 г., в която е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
82.25 лв. (осемдесет и два лв. и 25 ст.); 8. фактура № *********/26.05.2015 г.,
с падеж на плащане 26.05.2015 г., за отчетен период от 16.04.2015 г.до
15.05.2015 г.. в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 34.74 лв. (тридесет и четири
лв. и 74 ст.); 9. фактура № *********/22.06.2015 г., с падеж на плащане
07.07.2015 г., за отчетен период от 16.05.2015 г.до 15.06.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 33.68 лв. (тридесет и три лв. и 68
ст.), за които суми е издадена заповед
за изпълнение от 05.01.2018 г., по гр.д.
№ 1366, по описа ВРС за 2017 г..
Ищцовото дружество „ Мобилтел“ ЕАД твърди, че подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение от 05.10.2017 г., по гр.д. №
1366, по описа ВРС за 2017 г., като на основание чл. 415 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК
му били дадени указания за предявяване на настоящия установителен иск, поради което
е налице правен интерес.
Излага, че между „Мобилтел“ ЕАД и
ответника бил сключен договор за мобилни услуги М2804358 от 15.06.2011 г. и М3798430 от 19.09.2013 г.,.с клиентски
номер - *********. Поддържа се, че за
периода от 14.11.2014 г. до 13.05.2015 г. ответникът е ползвал мобилни услуги
на стойност 197,90 лв., но не ги заплатил. Поради неизпълнение на задължението
му и на основание чл. 54 ищецът
прекратил договора и начислил неустойка
в размер на 182,99 лв.. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено в отношенията между страните, че А.Д.Й. дължи
на „Мобилтел“ ЕАД, сумата от общо 380,89 лв., от които сумата от 197,90 лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, по договор за мобилни
услуги М2804358 от 15.06.2011 г. и
М3798430 от 19.09.2013 г.,.с клиентски номер
- *********, а сумата от 182,99 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, ведно със законна лихва за периода от
03.10.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 05.10.2017 г., по гр.д. №
1366, по описа ВРС за 2017 г.. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК
депозира отговор на исковата молба, чрез особения представител адв.З.К.-Добреда,
с която счита, иска за неоснователен.
Възразява по предсатвените доказателства. Поддържа, че между страните не
е налице облигационно правоотношение. Алтернативно твърди претенцията на ищеца
да е погасена по давност, поради което моли исковете да се отхвърлят като
неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже,
че между страните е налице валидно облигационно отношение, по договор за далекосъобщителни услуги М2804358
от 15.06.2011 г. и по договор за далекосъобщителни
услуги М3798430 от 19.09.2013 г., с клиентски номер - *********., по
силата на което е предоставило на ответника мобилни услуги за посочения в
исковата молба период и стойност
в претендираните размери. В тежест на ответника и при доказване на горните
факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
С оглед
наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност, ищецът е следвало да установи пълно и главно настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
От неоспорените,
приети като писмени доказателства- договор за далекосъобщителни услуги М2804358
от 15.06.2011 г. и договор за
далекосъобщителни услуги М3798430 от 19.09.2013 г., и Приложения
№ 1 и № 2 към тях се установява, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно облигационно отношение
по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, по силата на което
ищецът се е задължил да предостави на ответника електронни съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни
съобщителни мрежи, при условията на договора и Общите условия за съответната услуга или мрежа.
Не се спори, че ищцовото е изпълнило
задължението, във връзка с което са издадени процесните фактури, а именно: по
договор № М 2804358 от 15.06.2011 г.:
фактура № *********/19.12.2014 г., с падеж на плащане 03.01.2015 г.. за отчетен
период от 14.11.2014 г. до 13.12.2014 г., за сумата от 21.18 лв., фактура №
*********/16.01.2015 г., с падеж на плащане 31.01.2015 г., за отчетен период от
14.12.2014 г.до 13.01.2015 г., за сумата от 15.80 лв., а по договор № М3798430
от 19.09.2013 г.: фактура № *********/19.12.2014 г., с падеж на плащане
03.01.2015 г., за отчетен период от 16.11.2014 г. до 15.12.2014 г., за сумата
от 45.95 лв., фактура № *********/19.01.2015 г., с падеж на плащане 03.02.2015
г., за отчетен период от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г., за сумата от 37.69
лв., фактура № *********/19.02.2015 г., с падеж на плащане 06.03.2015 г., за
отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г., за сумата от 10.90 лв., фактура
№ *********/19.03.2015 г., с падеж на плащане 03.04.2015 г., за отчетен период
от 16.02.2015 г. до 15.03.2015 г., за сумата от 10.9 лв., фактура №
*********/21.04.2015 г., с падеж на плащане 06.05.2015 г., за отчетен период от
16.03.2015 г. до 15.04.2015 г., за сумата от 10.90 лв., фактура №
*********/20.05.2015 г., с падеж на плащане 04.06.2015 г., за отчетен период от
16.04.2015 г. до 15.05.2015 г., за сумата от 10.90 лв., фактура №
*********/22.06.2015 г., с падеж на плащане 07.07.2015 г., за отчетен период от
16.05.2015 г. до 15.06.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 33.68 лв.. Срещу задължението на оператора да предоставя услугата,
абонатът е длъжен да заплаща нейната стойност. Не се твърди, а и не се доказва
ответникът да е изпълнил възникналите задължения.
Спорно между страните е дали задължението е
погасено по давност. Съгласно Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни
и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги,
какъвто е ищеца по делото са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. В този смисъл следва да се съобрази дали
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано от
ищеца след изтичането на предвидения в разпоредбата на чл. 111, буква „в“ от ЗЗД тригодишен давностен срок по арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като в настоящия случай изискуемостта на вземането за предоставените
услуги по първата издадена фактура № *********/19.12.2014 г., по договор № М
2804358 от 15.06.2011 г., както и по
договор № М3798430 от 19.09.2013 г.- фактура № *********/19.12.2014 г., е
настъпила на 03.01.2015 г. (по арг. от чл. 26.5 от ОУ), от който момент е започнал да тече давностният срок. Погасени се
явяват всички вземания за обезщетение за забава, станали изискуеми преди 03.10.2014
г. (заявлението е депозирано на 03.10.2017 г.) и следователно доколкото в настоящия случай
всички задълженията са с падеж след тази дата възражението е неоснователно и
следва да бъде отхвърлено. Ето защо исковете в тази част се явяват доказани по основание и размер
и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД
За основателността на предявения иск с правно
основание чл. 92, ал 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже наличието на
облигационно правоотношение с ответника, наличието на неустоечно съглашение в
случай на неизпълнение на задължения от ответника, факта на предсрочно
прекратяване на договора, както и размера на уговорената неустойка. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си.
Константна е практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, според която националните
съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. Правилата на директивата са транспонирани в
националното ни право като в чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са
обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с императивни
материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. Така при служебно
извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключения между
страните договор съдът констатира, че такива клаузи са налице. Неравноправна е
клаузата, съдържаща се в т. 5.3.1 от Приложение № 1 към договора, която
предвижда следното:“в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от това приложение, договора или общите условия, в това число, ако по негово
искане или вина договорът по отношение на услугите в това приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да
прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване“. Неравноправна се явява клаузата, която позволява, както е в случая,
на оператора сам да прекрати договора и същевременно да претендира, под формата
на неустойка, възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не
е предоставил на абоната – чл.143, т.6, пр.2 от ЗЗП. След като самият оператор
е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да запази неговото
действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка
за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на
неустойка, да претендира и изпълнението на прекратения договор от страна на
потребителя и то за пълния срок на неговото действие, при това без сам да
предлага изпълнение.
На следващо място в процесните договори и
приложенията към тях липсва уговорка за дължимост на неустойка от страна на мобилния
оператор при негово виновно поведение, а отделно по никакъв начин не е дадена
възможност на потребителя, като страна по договора да влияе на неговото
съдържание. Една от типичните форми на неравноправност, посочена в примерното
изброяване на чл. 143, т.5 ЗЗП, представлява поемане на задължение от
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Целта на закрилната норма, изключваща
обвързаността на потребителя с подобна клауза е именно да компенсира
съществуващото неравновесие във възможностите на потребителя и търговеца да се
договарят като равноправни участници на пазара. Съответно и в тези отношения
разликите в степените на грижата, която всеки от договарящите е в състояние да
положи за да защити интереса си, налагат критериите за добросъвестност да се
завишат по отношение на доставчика, и съответно да се снижат за потребителя.
Ето защо, ако на пазара на равнопоставените търговци едно обезщетение с явно
изразен не само обезщетителен, но и санкционен характер би се преценило като
стимулиращо добросъвестността на длъжника, то при сделка, чието съдържание е
определено изцяло по инициатива на търговец и предложено на потребителя без
конкретно и индивидуално преговаряне по конкретните параметри, уговорката за
неустойка, целяща значително завишаване на обезщетението, за евентуално
предвидимите от забавата вреди следва да се възприема като необосновано високо.
По тези съображения съдът счита, че уговорената неустойка по т. 5.3.1 от
Приложение № 1 към договорите, е неравноправна на посочените по – горе
основания - чл.143, т.6, пр.2 и т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна. Тя не
поражда какъвто и да било правен ефект и следователно основаните на нея искове
за неустойка се явявяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства, съобразно уважената част от исковете или на сума в общ
размер на лв., от които сумата от 342,92
лв., представляваща платена държавна такса и възнаграждение за един адвокат в
заповедното производство и платени държавна такса, възнаграждение за особен
представител и възнаграждение за един адвокат в исковото производство,
съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК при този изход на ответника се следват разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, но тъй като такива не се претендират съдът не
следва да се произнася по отговорността за тях.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш, № 1 против А.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, че А.Д.Й.,
ЕГН **********, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от общо 197,90 лв., представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по договор № М 2804358 от 15.06.2011 г. и договор № М3798430 от 19.09.2013 г., ведно със законна лихва за периода от
03.10.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума са издадени
следните фактури: №
*********/19.12.2014 г., с падеж на плащане 03.01.2015 г., за отчетен период от
14.11.2014 г. до 13.12.2014 г., за сумата от 21.18 лв., № *********/16.01.2015
г., с падеж на плащане 31.01.2015 г., за отчетен период от 14.12.2014 г. до
13.01.2015 г., за сумата от 15.80 лв., № *********/19.12.2014 г., с падеж на
плащане 03.01.2015 г., за отчетен период от 16.11.2014 г. до 15.12.2014 г., за
сумата от 45.95 лв., № *********/19.01.2015 г., с падеж на плащане 03.02.2015
г., за отчетен период от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г., за сумата от 37.69
лв., № *********/19.02.2015 г., с падеж на плащане 06.03.2015 г., за отчетен
период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г., за сумата от 10.90 лв., №
*********/19.03.2015 г., с падеж на плащане 03.04.2015 г., за отчетен период от
16.02.2015 г. до 15.03.2015 г., за сумата от 10.9 лв., № *********/21.04.2015
г., с падеж на плащане 06.05.2015 г., за отчетен период от 16.03.2015 г. до
15.04.2015 г., за сумата от 10.90 лв., № *********/20.05.2015 г., с падеж на
плащане 04.06.2015 г., за отчетен период от 16.04.2015 г. до 15.05.2015 г., за
сумата от 10.90 лв., № *********/22.06.2015 г., с падеж на плащане 07.07.2015
г., за отчетен период от 16.05.2015 г. до 15.06.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 33.68 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 05.01.2018 г., по гр.д. № 1366, по
описа ВРС за 2017 г..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Кукуш, № 1 против А.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, с които се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество
сумата от общо 182,99 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор № М 2804358 от 15.06.2011 г. и договор № М3798430 от 19.09.2013 г.,
ведно със законна лихва за периода от 03.10.2017 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 05.01.2018 г., по гр.д. № 1366, по описа ВРС за 2017 г..
ОСЪЖДА А.Д.Й., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш, №
1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 342,92 лв.,
представляваща сторени от ищцовото дружество разноски в заповедното и исковото производства.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок от получаване
препис от страните пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРИЗЕВА-ВЛАДИМИРОВА