Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІV – 118                            30.11.2018 г.***

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На пети ноември, две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                            ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                 ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА  

Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията Н.ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 1395 по описа за 2018 година

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И.П. *** - ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.С., срещу Решение №562/04.04.18г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№2458 по описа за 2017г., в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на ищеца К.К.Б. сума, в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за това, че на 17.06.2016г., около 23.30 часа в гр.Созопол, ответникът, в качеството си на водач на лек автомобил марка БМВ – 730 Д, с рег.№РВ3514АВ, бил проверен от ищеца като полицай в ОРР при РПУ Созопол и по време на проверката, ответникът наричал ищеца и другите присъстващи полицаи: овчари, казал им че са корумпирани,  че мародерстват, че се заяждат с него, че са със средно образование, щял да им свали униформите, че за друго не стават, че ще бъдат уволнени, че ще бъдат без работа, както и че се обадил на тел.112, където също упоменал това и продължил с обидите; сумата 112.26 лева – лихва за забава за периода 17.06.2016г. – 03.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявление, до окончателното й изплащане; сумата 66.26 лева – съдебно – деловодни разноски. 

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Според въззивника, при постановяване на решението, първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и не е изложил съображения кои от тях кредитира, кои не и защо. Едностранчиво са обсъдени само показанията на заинтересувания свидетел Хинков, подкрепени от тези на св.Кенаров, без да се отчете обстоятелството, че последният не е пряк очевидец, т.к. не е присъствал на инцидента. На второ място, изречените от ответника думи не са били пряко насочени конкретно към личността на ищеца.

На следващо място, неправилно са интерпретирани показанията на св.Петрова, установила, че към момента на отнемане на свидетелството за управление на ответника, същият и свидетелката са се опитвали да обяснят на служителите на полицията, че наложената с предходно наказателно постановление глоба не е била платена, поради отмяната му от съда; отказът на служителите на извършат по-задълбочена проверка предизвикали у ответника чувство на безсилие, унижение и стрес, принудили го да потърси съдействие на тел.112.

Според въззивника съдът не е посочил конкретните вреди, претърпени от ищеца; не са ангажирани доказателства, установяващи настъпване на неблагоприятни последици извън обичайните за длъжността на ищеца и в подобен род ситуации.

 

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца К.К.Б., чрез адвокат К.. В срока по чл.263, ал.1, вр. чл.61, ал.2 ГПК е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на решението.

Според въззиваемия, съдът е обсъдил показанията на свидетелите и правилно е кредитирал тези на св.Хинков и Кенаров и частично – тези на св.Петрова. Съдът е установил фактите, касаещи непристойното поведение на ответника и отправените думи на посочената дата. Дори да се приеме, че те не са адресирани персонално към ищеца, отправени в множествено число го касаят като присъствал на място и част от групата на полицаите, извършващи проверката. Изложени са съображения досежно вида на причинените болки и страдания и начина, по който са изживени от ищеца.

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните жалби са подадени в срока по чл.263, ал.1 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същите са допустими.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил и анализирал релевантните за спора факти, във връзка с твърденията на страните, поради което и на осн. чл.272 ГПК, фактическата обстановка следва да бъде изцяло споделена.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение правилно и законосъобразно.

Легалната дефиниция на понятията обида и клевета се съдържат в разпоредбите на чл.146, чл.147 и чл.148 НК. При обида изпълнителното деяние може да се осъществи чрез различни действия - говорене (словесно изразяване) или чрез извършване на друго действие. Същото следва да е насочено срещу честта и достойнството на пострадалия. При клевета се осъществява разгласяване – довеждане до знанието на неограничен кръг от хора, на позорно за пострадалия обстоятелство, което не е вярно.

В Решение №172 от 27.05.2014 г. по н. д. № 470/2014 г., II н. о., НК, ВКС е пояснил: „При обидата деецът казва или извършва нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия в негово присъствие, като използва епитети, изрази или жестове, които са унизителни от гледна точка на морала и накърняват неговата самооценка като личност. При клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено престъпление, с цел уронване на авторитета му в обществото. При клеветата съставомерната информация се отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето на засегнатия, като наказателната отговорност за дееца отпада при установяване на нейната истинност“.

От казаното, съпоставено с установените по делото факти, въззивната инстанция намира, че в случая по отношение на ищеца Б. са изречени обиди. Макар поначало професията „овчар“ да не е унизителна от гледна точка на морала, думата „овчар“ е придобила гражданственост в негативен смисъл – човек, който няма образование и квалификация, няма качества и способности, няма маниери и възпитание. Поради това употребата й в разговорния език, освен в случаите, в които се говори за човек, упражняващ тази професия, най-често е с цел да бъдат накърнени честта и достойнството на личността, да бъде уронен авторитета й в обществото.

Ето защо въззивната инстанция намира, че с тази дума, употребена от ответника, е осъществена обида спрямо ищеца. Това е извършено публично – на улицата, пред много хора, които са преминавали и са спирали да видят какво става; многократно и на висок глас - с „крясъци, викане, каране“ (св.Кенаров). Поради това употребата й съставлява непозволено увреждане, накърняващо личната сфера на ответника, причиняващо негативни емоции и усещания; същите следва да бъдат обезщетени.

Освен горното, както вече е имала повод да разясни Касационната инстанция в Решение № 75 от 12.03.2012 г. по н. д. № 3142/2011 г., II н. о. „…позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото ….. е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско…“. В настоящия случай с част от употребените от ответника П. изрази са изложени твърдения за факти, касаещи укоримо от гледна точка на морала и дори престъпно поведение на ищеца – получаване на подкупи. Изрази от рода на „корумпирани ченгета“ недвусмислено се възприемат и тълкуват от българското общество във всички негови прослойки и кръгове, като получаване на пари, които не се следват на получателя, нерегламентирано, противозаконно, престъпно.

Ето защо въззивната инстанция намира, че с част от употребените от ответника изрази, е осъществена клевета спрямо ищеца. Същата съставлява непозволено увреждане, накърняващо личната сфера на ответника, причиняващо негативни емоции и усещания; същите следва да бъдат обезщетени.

При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид: на първо място - личността на пострадалия - служител на реда, полицай. На второ място следва да се вземе предвид личността на извършителя – спрял автомобила си на забранено място, в нарушение на ЗДП. На трето място – претърпяното унижение от пострадалия – освен че много хора са станали свидетели на обидите и клеветите, в Управлението дълго време са му подмятали „овчар“ (св.Хинков).

Поради изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че на осн. чл.52 ЗЗД, за причинените на ищеца неимуществени вреди, на същият следва да бъде заплатено обезщетение, в размер на 1500 лева.

Постановеното в този смисъл първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №562/04.04.18г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№2458 по описа за 2017г.

 

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                    2.