№ 682
гр. Б., 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
ЕмИ. Дончева
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
***0221200500597 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на И. Г. П., ЕГН
**********, адрес гр. Б., ул. „П.Х.“ ***, подадена срещу решение № 8796 от
25.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 529 от 2018 г. на Районен съд
Г.Д., с което е отхвърлен искът му, предявен срещу Б. П. Т., ЕГН **********,
адрес гр. С., ж. к. „Д.“, ***, за признаване за установено по отношение на
последния, че П. е собственик, на основание давностно владение, на част от
поземлен имот в с. Д., общ. С., обл. Б.. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и необосновано. Имало повърхностен анализ на събраните по делото
гласни доказателства и явен субективизъм при тяхната оценка, което довело до
неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд не
извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, не обсъдил в
цялост и обективно показанията на всички свидетели, а интерпретирал само
отделни части от тях, не отчел евентуалната заинтересованост на част от
свидетелите, водени от страна на ответника, и неправилно кредитирал показанията
на едни свидетели за сметка на показанията на други по изцяло несъстоятелни
аргументи, в резултат на което достигнал до неправилен извод, че ответникът е
придобил процесния имот по силата на осъществявано от него давностно
владение. Съдът се ограничил до посочването на отделни фрагменти от
показанията на свидетелите на ответника и на ищеца, без да извърши цялостен
техен анализ и преценка дали същите са базирани на преки и непосредствени
впечатления, доколко са безпристрастни, логични и последователни, дали се
1
подкрепят от останалите доказателства по делото и доколко с тях се установяват
всички факти, свързани с давностното владение. Нямало никакво протИ.речие в
показанията на свидетелите на ищеца относно съседите на имота - и двамата
посочили идентични лица за съседи, както и че в долната си част имотът граничи
с дере. Съдът ги обсъдил избирателно и извън контекста на казаното. Той ги
анализирал изолирано и без да държи сметка за фактите по делото. Опитите му,
чрез частично и превратно тълкуване и интерпретиране на гласните доказателства,
да дискредитира ищцовите свидетели и да придаде по-голяма достоверност на
показанията на свидетелите на ответника, будели недоумение и представлявали
явна проява на субективизъм. Съдът тенденциозно и изолирано интерпретирал
показанията на свидетелката Л. относно ограждането на имота с колчета и
неправилно приел, че от нейните показания не става ясно как са се установили
границите на имота и дали изобщо процесната реална част е включена в тези
граници. При прочита на показанията на свидетелката Л. ставало видно, че
границите на имота са установени така, както ги е ползвал ищецът, и че
несъмнено включват и спорната реална част. Липсвали каквито и да е мотиви
защо съдът кредитира показанията на свидетеля С.. В показанията на свидетелката
М. не се съдържали никакви данни тя редовно да е посещавала имота, за да знае
кой го обработва и владее. Не било ясно по какви пътища на логиката съдът е
достигнал до извода, че сламената шапка, ботушите и прякора „Г.“ на ответника
сочат на осъществявано от него давностно владение по отношение на процесния
имот. Не била отчетена липсата на преки и непосредствени впечатления у
ответниковите свидетели за целия процесен период, както и че обстоятелствата,
заявени от тях, са изцяло по данни на самия ответник. От показанията и на
двамата свидетели на ищцовата страна по безспорен начин се установявало, че от
1997 г. насетне ищецът упражнява фактическа власт върху имота явно, трайно,
непрекъснато и необезпокоявано от други лица. Доказало се наличието на всички
признаци на давностното владение, обуславящи извод за осъществяване на това
придобивно основание в полза на ищеца. Установило се, че последният явно е
демонстрирал намерението си за своене на процесния имот по отношение на
всички други лица и винаги е проявявал собственическото си отношение към
него, като е възложил поддръжката му на трети лица, оградил е същия, почиствал
и поддържал го е при посещенията си в селото и ясно е показвал, че счита този
имот за свой. Извършеният неправилен анализ на гласните доказателства по
делото от първоинстанционния съд довел до формирането на погрешен извод, че
ищецът не е доказал с убедителни доказателства твърдяното от него давностно
владение, което пък от своя страна е довело до неправилно приложение на
материалния закон и до постановяване на неправилен и несправедлив съдебен акт.
Съдът неправилно изследвал и се произнесъл по въпроса относно
законосъобразното възстановяване на собствеността върху притежавания от
ищеца недвижим имот в полза на наследниците на Е.Н.М.. Ищецът не
претендирал собственост на основание успешно приключила реституция и
наследствено правоприемство от Е.М.. Постановеното възстановително решение
било въведено в производството единствено като начален момент на давността в
полза на ищеца, тъй като именно от реституирането на имота същият е
индивидуализиран и от този момент е възможно да тече придобивна давност за
него. Ето защо всички доводи на съда, касаещи проведеното реституционно
2
производство и събраните в тази връзка доказателства, били изцяло неотносими
към спора. Нямало обсъждане и произнасяне по направеното от ищеца оспорване
на принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот в
патримониума на праводателите на ответника. Последният не установил и
доказал, че тези негови праводатели по извършената прехвърлителна сделка са
били собственици на прехвърляния имот. Сделката нямала транслативен ефект.
Невъзможно било към 1998 г. праводателите на ответника да са придобили имота
по давност, тъй като същият е индивидуализиран за първи път с решението на ПК
С. през 1997 г. До възстановяването му не била текла давност. Неправилни,
необосновани и в протИ.речие с доказателствата по делото били изводите на съда,
че от закупуването на имота само и единствено ответникът е осъществявал
фактическа власт върху него с явно изразено намерение за своене, в резултат на
което е придобил собствеността върху същия по силата на давностно владение.
Дори и ответникът да е осъществявал владение, то не е било постоянно. Имотът
бил изоставен вече 3-4 години, което сочело, че владението на ответника е
прекъснато. Събраните по делото доказателства водели до единствен обоснован
извод, че ищецът е собственик на процесната реална част на наведеното от него
придобивно основание - давностно владение, както и че ответникът
неоснователно оспорва правото му на собственост на тази част. Моли се за отмяна
на обжалваното решение и уважаване на положителната установителна
претенция.
Подаден е отговор от въззиваемия. В него се изтъква, че атакуваното решение е
законосъобразно, правилно и обосновано. Преценката на свидетелските показания
била извършена в съвкупност с всички доказателства по делото. В разписния лист
към регулационния план на с. Д. от 1930 г., като собственик на процесната реална
част бил записан наследодателят на праводателите на ответника, а от 2004 г. -
самият ответник. От заключението на вещото лице се установило, че с. Д. е
обявено за исторически и архитектурен резерват, уличната и дворищната
регулация не се прилага и терените се владеят в имотни граници. Решението на
ПК С., издадено в полза на наследниците на Е.М., било
нищожно/незаконосъобразно, тъй като за възстановяване били заявени само 4 дка
в м. „Д.“, а пък се реституирали над 8 дка. В действащия и към момента
регулационен план на с. Д. от 1930 г., имотът, възстановен от ПК, никога не бил
съществувал като площ, конфигурация и граници. Изложените в жалбата доводи
за неправилна интерпретация на свидетелските показания и избирателното им
тълкуване, били бланкетни и неверни и се опровергавали от събраните по делото
писмени доказателства. Правилно решаващият съд приел, че от показанията на
свидетелите на ищеца, че само той е „ползвал имота“ от 1997 г. насам, не може да
се направи категоричен извод за осъществен фактически състав на владението.
Липсвала всякаква правна и житейска логика, при условие, че се твърдяло, че
ищецът владее целия имот от 1997 г., той да се снабдява с два нотариални акта по
давностно владение, в различни периоди от време, за идеални части. Свидетелите,
доведени от него, дали различно описание на имота. Твърденията в жалбата, че
съдът неправилно и избирателно е интерпретирал показанията на свидетеля Х., че
през имота минава дере, били неверни. Показанията на допуснатите до разпит
свидетели на ищеца били непълни, неясни, откъслечни и не установявали по
3
категоричен начин фактическия състав на владението и своенето на имота. От
разпита на допуснатите на ответника свидетели се изяснило, че същият е
установил фактическа власт върху имота още през 2004 г. и го владее като свой.
Никой не оспорвал собствеността му и не прекъсвал владението му. Последното
било явно и необезпокоявано. Впечатленията на ответниковите свидетели били
преки, непосредствени и безпристрастни и опровергавали напълно твърденията на
ищеца за придобиване на процесната реална част от имота по давност. Неверни
били твърденията на въззивника, че инициираните от ответника административни
процедури били само индиция за субективното му отношение към имота.
Предприемането на действия по промяна на статута на имота и издаване на скици
и визи за проектиране представлявало осъществяване на владение по смисъла на
чл. 79, ал. 1 от ЗС. Изводът на съда, че от анализа на събраните по делото
доказателства не се установява, че ищецът е владял процесния имот за период от
време, който да го направи собственик на твърдяното в исковата молба
придобивно основание - давност, бил правилен и обоснован. Ответникът отрекъл
правото на ищеца, като по предвидения процесуален ред посочил и доказал
фактите, които опорочават твърдяното от ищеца придобивно основание. Моли се
за потвърждаване на обжалвания акт на районния съд.
Третите лица-помагачи не са взели отношение по жалбата.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не са събирани нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Претенцията на ищеца се основава на придобивно давностно владение. На същото
се базират възраженията на ответника, който поддържа, че праводателите му са
били владелци на спорната площ, а след продажбата той е осъществявал
фактическата власт върху нея.
Според правната доктрина - „Придобиване по давност на недвижими имоти“ от
Ц.П., Нов български университет, С., 2015 г., стр. 68-77 - придобиването по
давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за придобиване на правото
на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на вещното право. Фактическият
състав на придобивната давност включва упражняването на владение - анимус и
корпус. Той се осъществява с извършването на активни, външно обективирани
действия, от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява
фактическата власт върху конкретен имот като свой собствен. Придобиването по
давност е оригинерен придобивен способ. Владелецът придобива правото на
собственост не от друг правен субект и независимо дали вещното право е
принадлежало на трето лице. Придобиването по давност следва да се определи
като правомерно юридическо действие. Фактическият му състав включва
владение, изтичане на определен срок и позоваване пред съд или нотариус. В този
смисъл същият може да бъде определен като смесен /хетерогенен/. Обект на
придобиване са само вещни права. Функцията на придобивната давност, най-
кратко казано, е да приведе правното положение в съответствие с фактическото,
като придаде правно значение на фактическите отношения заради общественото,
публичното благо /bono publico/. От гледна точка на собственика следва да се
съобрази липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна сметка,
4
съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат намаляването на
имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е възнаградителна,
защото законът му признава и зачита интереса към вещта, положените грижи и
направените разходи. Чрез придобиването по давност се избягва и т. нар. „probatio
diabolica“, което би направило невъзможно доказването на правото на
собственост.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012
г., ОСГК, докладвано от съдията К.М., придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона
срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII от ЗС, наименувана
„Придобиване и изгубване на вещни права“ и обхващаща разпоредбите на чл. 79-
86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и
добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС.
Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана
само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно
определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно
изискващото се от чл. 120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не
е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това
обаче не означава, че правната последица - придобиване на правото на
собственост или на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на
установения в закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие
ex lege, означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото
класификация на юридическите факти, като юридически факт придобивната
давност да е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение
нормативно да се включват събития от физическия свят или психични състояния
без участие на активни съзнателни преживявания на човека.
Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва както
обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективният
елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то
следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на
правомерните юридически действия, които по определение обхващат като свой
елемент както наличието на представи и желания, насочени към установяването,
придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективният елемент от предметното им
съдържание/, така и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към
сетивното му възприемане от други, с цел да се разкрият тези преживявания и
представи /представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.
Съгласно чл. 77 от ЗС, вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона. След отмяната на ЗТСУ и
регламентираното с него непосредствено отчуждително действие на
регулационния план, е възможно придобиване на вещно право без изразена воля
за това в две хипотези - при приращението по чл. 92 от ЗС и по силата на
5
законовия режим на общност по чл. 21, ал. 1 от СК, когато придобивното
основание включва волеизявлението на единия съпруг, но вещноправният ефект
настъпва и за другия съпруг. И двете хипотези обаче предпоставят изразена воля
за придобиване на вещното право. Следователно принцип в гражданското ни
законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано
волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане на волята на
правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване на яснота
по отношение на субектите и обектите на вещните права, с оглед правната
сигурност.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт -
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Чл. 69 от ЗС предполага наличието
на намерение да се свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено
вещно право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване на наличието на
намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на
субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на
иск или възражение при наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с цел легитимиране на
придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на
административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До
момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на
собственост. При наличие на позоваване правните последици - придобиване на
вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законово определения срок
съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.
79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС.
Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняване на фактическа власт с
намерение за своене в продължение на 10 години. Упражняваното владение
трябва да е било спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата
власт да е упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да
научи за това, постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е
израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното
владение на други лица, непрекъснато - да не е било прекъсвано изобщо, в
частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 от ЗС/, като се съобразява и
презумпцията на чл. 83 от ЗС, и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е
държало вещта, както и че я е държало за себе си /Решение № 144 от 02.12.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова/.
За да отхвърли предявения иск, Районен съд Г.Д. е приел, че ищецът не е доказал
твърдението си за придобиване на процесната площ чрез давностно владение. Той
е направил този извод на база анализ на събраните гласни доказателства при
разпита на четирима свидетели.
Гласните доказателства следва да се преценяват от съда по вътрешно убеждение,
при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на
6
свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен
материал по делото. Необходимо е да се вземат предвид и всички обстоятелства,
свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ,
виелица, дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към
онзи момент, физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания;
паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при
възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда,
образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на
свидетеля да каже истината. При протИ.речие в показанията на свидетелите съдът
трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност, като се
съобразят и вътрешната хармоничност, последователност и изчерпателност на
дадените показания /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко
Цеков, „Сиела“, С., 1997 г., стр. 48 и 55/.
Районният съд е приел, че е налице протИ.речие в показанията на свидетелите на
ищеца относно съседите на имота. Такова протИ.речие обаче всъщност не е
налице. И двамата свидетели посочват идентични лица за съседи на имота, както и
че в долната си част той граничи с дере. Никъде в своите показания свидетелят
М.Х. не е заявил, че имотът е разделен на две части от дерето. При внимателния
прочит на неговите показания и преценка на контекста на казаното става ясно, че
този свидетел не говори за дере, разделящо имота на две части, а за дере, което
разделя двете части на самото село /новата и старата/. Като е обсъдил избирателно
и извън контекста на заявеното показанията на свидетеля Х.,
първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че същите са
протИ.речиви с тези на свидетелката А. Л. и не следва да се кредитират.
Неправилно съдът е дискредитирал показанията на свидетелите на ищеца и по
съображения, че, според свидетеля Х., бащата на ищеца, а не самият ищец, му е
предлагал да купи процесния имот. В случая отново показанията на свидетеля са
анализирани изолирано и без да се държи сметка за фактите по делото. Видно е,
че показанията на Х. за отправено предложение за купуване на имота касаят
периода преди ищецът да установи самостоятелна фактическа власт върху него. В
показанията на свидетеля липсват данни бащата на ищеца да е предлагал имота
като собствен, а не като имот на своя син. Х. ясно сочи, че бащата е оставил
процесния имот на ищеца /“завещан му е бил“, както се изразява въпросният
свидетел/.
Първоинстанционният съд е интерпретирал изолирано и показанията на
свидетелката Л. относно ограждането на имота с колчета и неправилно е приел, че
от нейните показания не става ясно как са се установили границите на имота и
дали процесната реална част от него е включена в тези граници. При прочита на
показанията на свидетелката Л. се изяснява, че границите на имота са установени
7
така, както ги е ползвал ищецът и че те несъмнено включват и спорната реална
част. Свидетелката е категорична: „Моят син постави колчета на имота. И. му се
обади да ги сложи. Колчетата са по границите на цялата нива“.
Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че показанията на свидетеля
И. С. дискредитират тези на ищцовите свидетели, тъй като установяват, че след
закупуване на имота ответникът е демонстрирал ясно собственическите си права,
като е предприел градоустройствени процедури по отношение на процесния имот.
Безспорно е, че това са действия, които не представляват обективни факти, а
административни процедури, които се извършват между заявителя и съответния
орган/учреждение и е невъзможно да се счита, че такива действия биха могли да
станат достояние на всички жители на с. Д., в т. ч. и на свидетелите на ищеца.
Липсват мотиви защо съдът кредитира показанията на този свидетел, че във
връзка с инвестиционните намерения на ответника, в имота е била построена
дървена барака, и посредством тях не кредитира показанията на ищцовите
свидетели, при положение, че данни за наличието на такава постройка се
съдържат единствено в показанията на С. и не намират никаква подкрепа в
останалите доказателства по делото.
Необоснована е констатацията на районния съд, че показанията на свидетелката В.
М. следва да бъдат ценени в най-голяма степен. Вярно е, че тя е кмет на селото, но
нейната длъжност не включва задължение да обиколя и да следи кой какви имоти
притежава. В показанията й не се съдържат данни същата редовно да е
посещавала процесния имот, за да знае кой го стопанисва и владее. Освен това от
разказаното от нея може да се заключи, че ответникът не е осъществявал
непрекъсната фактическа власт върху имота, тъй като е ходел там „преди 2006-
2007 г.“, а от 3-4 години имотът е напълно изоставен от него.
Налага се изводът, че първата инстанция не е изпълнила задължението си да
извърши цялостен анализ на гласните доказателства по делото, в резултат на
което неправилно е дискредитирала показанията на свидетелите на ищеца за
сметка на свидетелите на ответника. Не е отчетена липсата на преки и
непосредствени впечатления у ответниковите свидетели за целия процесен
период, както и че сведенията, дадени от тях, са почти изцяло по данни на самия
ответник. Районният съд изолирано е ценил и интерпретирал гласните
доказателства на ищцовата страна, игнорирайки в голяма част тяхното
съдържание и най-вече факта, че те се основават на преки наблюдения на
релевантните обстоятелства, които свидетелите са възприели лично.
От съвкупния и цялостен анализ на показанията на А. Л. и М.Х. по безспорен
начин се установява, че след 1997 г. ищецът е субектът, който упражнява
фактическа власт върху имота явно, трайно, непрекъснато и необезпокоявано от
други лица. Изясни се, че никой друг в този период не е ползвал имота, нито е
заявявал някакви собственически претенции по отношение на него. Показанията
на Л. и Х. са логични, последователни, достоверни, безпристрастни и основани на
преки и лични впечатления досежно фактите и обстоятелствата, за които
свидетелстват, като разказаното от тях напълно кореспондира и с останалите
доказателства по делото. Свидетелите по несъмнен начин установиха и
намерението на ищеца за своене на процесния имот и обстоятелството, че същият
8
е считал имота за своя собственост. От възстановяването на имота през 1997 г. до
настоящия момент, той се владее и ползва като собствен изцяло и единствено от
ищеца. Свидетелските показания по категоричен начин доказват, че след
възстановяването на имота ищецът е установил фактическа власт върху него,
считайки същия за своя собственост. От показанията на свидетелката Л. се
установи, че от 1997 г. насам ищецът упражнява фактическа власт върху имота
както лично, така и чрез други лица - Л. и нейния син, които са ангажирани в
поддръжката, почистването и събирането на плодовете от засадените в имота
овощни дръвчета. Изясни се, че синът на свидетелката, по поръчка на ищеца, е
оградил имота и е обозначил границите му с колчета. Същото се установява и от
показанията на свидетеля Х., който познава ищеца и има лични впечатления, че от
1997 г. досега той владее и ползва процесния недвижим имот. Изясни се от
показанията на този свидетел, че ищецът е ангажирал именно свидетелката Л. и
нейния син в поддръжката на имота, както и че същият лично, при възможност,
полага грижи за недвижимия имот. По делото са налице както обективният и
субективният признак на давностното владение, така и всички допълнителни
признаци, обуславящи извод за осъществяване на това придобивно основание в
полза на ищеца. Доказа се наличието на осъществявана от ищеца фактическа
власт върху процесния имот в периода от 1997 г. до момента. Установи се, че
фактическата власт е упражнявана от ищеца лично и чрез други лица, което е
допустимо съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС. Фактическата власт на
ищеца е упражнявана чрез тези лица и лично чрез периодични посещения на
имота и действия по неговата поддръжка. Не е необходимо непрекъснато
фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване,
поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху имота може да се упражнява
и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение той да се
счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица /Решение № 68 от
02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят
Б.П./. Установи се, че ищецът явно е демонстрирал намерението си за своене на
процесния имот по отношение на всички други лица и винаги е проявявал
собственическото си отношение към този имот, като е възложил поддръжката му
на трети лица, оградил е същия, почиствал е и е поддържал имота при
посещенията си в селото и явно е демонстрирал, че счита този имот за свой.
Доказа се, че владението на ищеца е било постоянно, чрез демонстрация от негова
страна, че желае трайното упражняване на фактическата власт върху вещта,
непрекъснато, понеже никой не е отнемал владението му върху имота, владението
е осъществявано явно, а не по скрит начин, било е спокойно, тъй като не е
установено по насилствен начин, както и непрекъснато, защото се установи, че
никой не го е отнемал от ищеца. При наличието на така установените признаци на
владението, осъществявано от 1997 г., то още през 2007 г. ищецът е придобил
собствеността върху имота. Видно е, че така изяснените по делото факти доказват
наведеното и поддържано от ищеца придобивно основание. Извършеният
неправилен анализ на гласните доказателства по делото от първоинстанционния
съд е довел до формирането на погрешен извод у него, че ищецът не е доказал с
убедителни доказателства твърдяното от него давностно владение, което, от своя
страна, е довело до неправилно приложение на материалния закон и до
постановяването на необоснован съдебен акт.
9
Праводателите на ответника са се легитимирали като собственици на недвижимия
имот по наследство и давностно владение. В тази връзка по делото не са
ангажирани и представени никакви доказателства, установяващи наличието на
посочените придобивни основания. Първоинстанционният съд е игнорирал факта,
че не са събрани доказателства, установяващи, че наследодателят на посочените
лица е бил собственик на спорния недвижим имот и че същите, по силата на
настъпилото наследствено правоприемство, са придобили собствеността върху
имота. Същевременно, по делото не са ангажирани и никакви доказателства,
установяващи осъществявано от праводателите на ответника давностно владение
по отношение на този имот. Нито един от разпитаните свидетели не установи и
доказа праводателите на ответника да са владели процесния имот, периода, в
който е осъществявано това владение, и конкретните действия по владение на
имота от страна на тези лица. Напротив - фактът, че имотът не е владян от
праводателите на ответника, се установява от показанията на ищцовите свидетели.
Последното обаче отново е останало извън полезрението на първоинстанционния
съд при оценката на доказателствата по делото и установените въз основа на тях
факти и обстоятелства. В тази връзка съдът е игнорирал и обстоятелството, че е
невъзможно към 1998 г. праводателите на ответника да са придобили имота по
давност, тъй като същият е индивидуализиран за първи път с решението на ПК С.
през 1997 г. и едва оттогава е възможно да започне да тече придобивната давност.
Предвид изложеното, ответникът не е доказал, че праводателите му са били
собственици на прехвърления от тях недвижим имот. Тъй като същите не са били
собственици на имота към момента на извършване на прехвърлителната сделка в
полза на ответника, то последният не е придобил собствеността върху
прехвърляния недвижим имот, доколкото никой не може да прехвърли права,
които не притежава. Недоказано е главното поддържано от ответника придобивно
основание по отношение на спорния имот, а именно - извършена прехвърлителна
сделка. Като не е съобразил липсата на доказателства, установяващи, че
праводателите на ответника са владели процесния имот и надлежно са придобили
собствеността върху него, както и че извършената прехвърлителна сделка е имала
своя транслативен ефект, първоинстанционният съд е постановил решението си в
нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно
приложение на материалния закон.
Неправилни, необосновани и в протИ.речие с доказателствата по делото са
изводите на Районен съд Г.Д., че от закупуването на имота само и единствено
ответникът е осъществявал фактическа власт върху него с явно изразено
намерение за своене, в резултат на което е придобил собствеността върху същия
по силата на давностно владение. Както вече беше посочено, тези изводи на
първоинстанционния съд са формирани на база незадълбочен анализ на гласните
доказателства по делото, дискредитиране на показанията на ищцовите свидетели
спрямо тези на свидетелите на ответника, без да се държи сметка, че като цяло
показанията на ответниковите свидетели не се основават на преки и
непосредствени лични впечатления, а съдържащите се в тях данни не установяват
осъществявано владение с необходимите обективни и субективни признаци. При
един сериозен анализ на гласните доказателства, ангажирани от ответната страна,
е видно, че същите не установяват и не могат да установят наличието на
10
елементите на добросъвестно давностно владение, осъществявано от страна на
ответника. Свидетелят С. е заявил, че познава ответника от 2011 г., поради което
няма впечатления за това дали същият е владял имота от закупуването му през
2004 г., и не установява наличието на трайно и непрекъснато владение от
ответната страна, считано от този момент. Показанията на този свидетел
преимуществено пресъздават информация, която той е получил от ответника - че е
разчистил имота, че го е заградил, че е ангажирал лица, които да се грижат за него
- а не се основават на преки възприятия за тези факти. Единствените лични
впечатления на свидетеля са за няколко случая на платен данък от ответника и за
инициирани административни производства по отношение на имота. В
показанията на свидетеля не се съдържат никакви конкретни данни за
осъществявана от ответника фактическа власт върху имота, включително и върху
процесната реална част, за периода на владение, за неговата непрекъснатост и за
конкретните действия, които ответникът е извършвал по отношение на процесния
имот. Същото се отнася и за показанията на свидетелката М.. С показанията си
относно извършваните по отношение на имота действия и ангажираните от
ответника лица, тя пресъздава информация, дадена й именно от ответника, а не
свои лични впечатления. Същата при разпита си не пресъздава никакви лични
впечатления ответникът да е осъществявал фактическа власт върху процесния
имот, периода на тази фактическа власт и трайните и непрекъснати действия по
отношение на процесния имот. Напротив - от показанията й ясно се установява, че
ответникът не е осъществявал непрекъсната фактическа власт върху имота.
Според казаното от свидетелката, ответникът е посещавал имота преди 2006-2007
г., а от 3-4 години имотът е изоставен. Съгласно трайната съдебна практика, за да
е налице владение в различни времена, е необходимо фактическата власт да е
постоянна, като не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия
върху вещта - инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни
епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди. Предвид
свидетелските показания, то дори и ответникът да е осъществявал владение, това
владение не е било постоянно и не би могло да доведе до придобиване на имота по
давност. Независимо от това, дори да се приеме, че ответникът е владял
процесния имот, то с оглед данните, съдържащи се в събраните гласни
доказателства, същият имот е изоставен вече 3-4 години, което сочи, че
владението на ответника е прекъснато. Ако срокът на придобивната давност е
изминал, но позоваването на давността е направено след прекъсване на
владението поради изгубването му за повече от 6 месеца, то правното значение на
изминалия период е заличено. Показанията на свидетелката М., че не е виждала
ищеца или свидетелката Л. в имота, неправилно са кредитирани от
първоинстанционния съд, тъй като същата е признала, че не познава ищеца и дори
и той да дойде в имота, тя няма да разбере това. При така събраните доказателства
по делото не се доказва ответникът да е осъществявал фактическа власт върху
процесния имот. Доводите на районния съд, че същият е инициирал
административни процедури по отношение на имота, могат да сочат само на
индикация за субективното му отношение към този имот, но не и на
осъществявано владение, доколкото последното се изразява с конкретни
фактически действия, каквито не е установено да са извършвани от ответника.
Предвид липсата на ангажирани в производството категорични доказателства за
11
осъществявано от ответника давностно владение с неговите обективни и
субективни признаци, то неправилно, необосновано, в протИ.речие с
доказателствата по делото и в протИ.речие с материалния закон
първоинстанционният съд е приел за доказано поддържаното от ответната страна
придобивно основание.
Събраните по делото доказателства сочат на обоснован извод, че ищецът е
собственик на процесната реална част на наведеното от него придобивно
основание - давностно владение, както и че ответникът неоснователно оспорва
правото му на собственост на тази част, легитимирайки се с нотариалния акт за
покупко-продажбата, тъй като по делото се установи, че праводателите на
ответника не са били собственици на тази част от имота и той не е придобил
собствеността върху нея по силата на извършената в негова полза прехвърлителна
сделка, както и по силата на наведеното от него друго придобивно основание, а
именно - добросъвестно владение. Безспорно е установено посредством приетата
СТЕ, че е налице и частична идентичност между притежавания от ищеца
недвижим имот и недвижимия имот, описан в документа за собственост на
ответника, като 2110 кв. м. от имота на ищеца попадат в този на ответника. Така
установените обстоятелства обуславят основателността на предявения иск. Като е
приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт,
който следва да бъде отменен. За да има яснота относно индивидуализацията на
спорната площ, скицата към заключението на вещото лице ще се приподпише от
въззивния съдебен състав и ще стане неразделна част от въззивното решение.
С оглед основателността на жалбата, на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски в двете съдебни инстанции.
Воден от изложеното, Окръжен съд Б., Четвърти въззивен граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8796 от 25.03.2022 г., постановено по гражданско дело №
529 от 2018 г. на Районен съд Г.Д..
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б. П. Т., ЕГН **********, адрес гр.
С., ж. к. „Д.“, ***, че И. Г. П., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „П.Х.“ ***, е
собственик, на основание давностно владение, на площ от 2110 кв. м.,
представляваща част от недвижим имот с площ от 8,753 дка, начин на трайно
ползване: нива, девета категория, заснет в КВС с № 027015, намиращ се в
местността „Д.“, землище на с. Д., общ. С., обл. Б., при граници/съседи на имота:
имот № 027016 - ливада на Г. К.У., имот № 000126 - жилищна територия на с. Д.,
имот № 000107 - дере, овраг, яма на община С., имот № 027012 - нива на Ю.А.К.,
имот № 027014 - нива на наследниците на Г. И.Х., имот № 027011 - временно
неизползваема нива на община С., и имот № 027009 - ливада на наследниците на
М.М., която площ се намира в югозападната част от имота и граничи с имот №
000107 - дере, овраг, яма на община С., с имот № 000126 - жилищна територия на
с. Д., и от три страни - с част от имот № 027015 - нива на И. Г. П., и е тонирана в
жълто на скицата към заключението на вещото лице К.Б.С., намираща се на лист
221 от делото на Районен съд Г.Д., приподписана от настоящия въззивен съдебен
12
състав, която скица е неразделна част от настоящото решение на Окръжен съд Б.,
като въпросната площ от 2110 кв. м. е част от имот, който в нотариален акт за
покупко-продажба № 107, том VII, рег. № 9371, дело № 1219 от 2004 г. на
нотариус Е.Л., е описан като незастроен поземлен имот с пл. № 15 от кв. 2 по
плана на с. Д., общ. С., обл. Б., утвърден със заповед № 4087 от 1930 г., с площ от
2264 кв. м., при съседи: дере, имот на Г. Х., имот на С. П. и имот на М. П., а в
действащите КККР на с. Д., общ. С., обл. Б., е отразен с идентификатор
21868.27.15.
ОСЪЖДА Б. П. Т., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. „Д.“, ***, да заплати на И.
Г. П., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „П.Х.“ ***, направените от него разноски
в производството пред Районен съд Г.Д. - 1475 /хиляда четиристотин седемдесет и
пет/ лева, и в процеса пред Окръжен съд Б. - 1225 /хиляда двеста двадесет и пет/
лева.
Настоящото решение е постановено при участието на К. Б. Г., ЕГН **********,
адрес гр. Г.Д., ул. „Г.Д.“ *, Г. Т. П., ЕГН **********, адрес гр. В., ул. „Г.Б.“ ***, Б.
Т. П., ЕГН **********, адрес гр. В., ул. „Г.Б.“ ***, К. Б. П., ЕГН **********,
адрес гр. В., бул. „Х.А.“ ***, и М. Б. С., ЕГН **********, адрес гр. В., бул. „Х.А.“
***, като трети лица-помагачи на Б. П. Т., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к.
„Д.“, ***.
На страните да се връчат копия от настоящия въззивен съдебен акт, който може да
бъде обжалван в едномесечен срок, считано от връчването, пред Върховния
касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Б..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13