О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.…….…./21.02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в закрито
заседание, проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
2304 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №
14125/18.02.2020 г., подадена от М.Л.А., действаща чрез адв.
Б.Ж., срещу И.П.Г. и А.Г.Г..
С постановено по делото разпореждане № 7032/18.02.2020 г. производството по
делото е оставен без движение с указания до страната за отстраняване на допуснатите
нередовности на исковата молба.
В срока за изпълнение на указанията съдът е сезиран с молба с вх. №
15046/20.02.2020 г., подадена от процесуалния представител на ищцата адв. Б.Ж., в която същият заявява, че оттегля исковата
молба и моли внесената държавна такса да бъде върната.
Съдът намира следното:
Молбата за оттегляне на предявения иск е подадена от ищцата чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, включително с правомощие да се разпорежда
с правото на иск съгласно приложеното на л. 10 от делото пълномощно, и преди
първото по делото съдебно заседание, поради което съгласието на ответника по
оттеглянето не е необходимо. С оглед наличието на предпоставките на чл. 232 ГПК
и надлежното десезиране на съда, производството по
делото следва да бъде прекратено.
Въпреки този изход на делото обаче, в случая внесената държавна такса не
подлежи на връщане, като съображенията за това са следните:
Според чл. 71, ал. 1 във вр. чл. 73, ал. 3 ГПК по
водене на делото се събират държавни такси, които са дължими при предявяването
на иска. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ от Закона за
държавните такси. Следователно държавната такса се дължи за образуването на
гражданското дело, а не за разрешаването на съдебно предявения спор по същество.
Принципната възможност за връщане на държавната такса е регламентирана в
разпоредбата на чл. 4б от Закона за държавните такси, която предвижда, че
недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.
Съдебната практика по приложението на посочената правна норма приема, че на
връщане подлежат само таксите, по които исково производство не е било
образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от
заплащането им, както и надвнесените такси, тъй като само в тези хипотези
таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е
налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ (в този смисъл - определение
№286/08.06.2016 г. по ч.т.д. №1164/2016 г. на ВКС, II т.о., определение
№142/23.02.2010 г. по ч.т.д. № 917/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., определение
№126/15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1193/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., определение №
590/13.07.2010 г. по ч.т.д. № 383/2010 г. на ВКС, І т.о. и др.).
В настоящия случай въз основа на подадената от ищцата исковата молба на
18.02.2020 г. е образувано гр.д. № 2304/2020 г. по описа на Районен съд – Варна
и са извършени действия от правораздавателния орган по проверка редовността на
исковата молба, поради което с последващото десезиране на съда от решаване на правния спор не е отпадала
дължимостта на внесената държавна такса. Освен това ищцата не попада в
категорията на лицата по чл. 83, ал. 1 ГПК, които са освободени от такси и
разноски, и от изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания
петитум не може да се направи обоснован извод, че внесената сума от 384 лв.
надвишава дължимата държавна такса по предявения иск, тоест, че същата е
надвнесена. От изложеното следва, че не е налице нито една от законоустановените хипотези, при които държавната такса
подлежи на връщане, поради което искането за това следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело
№ 2304/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 34-ти състав, на основание чл. 232 ГПК;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата М.Л.А., ЕГН **********, за връщане на внесената по гр.д.
№ 2304/2020 г.
по описа на Районен съд – Варна, 34 –ти състав, държавна такса в размер на 384 лв. (триста осемдесет и четири лева);
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен
срок от връчването му на ищцата;
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ищцата чрез адв.
Б.Ж..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: