Решение по дело №3192/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№261300/13.4.2021г.

 

гр. Варна, 13.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при участието на секретар Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3192/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Б.Н.П.П.П.Ф.С.А.П. чрез Б.Н.П.П.П.Ф.С.А. клон България твърди, че с договор за потребителски заем с номер PLUS-14528510 от 20.02.2017 е отпуснал паричен кредит в размер на 4200лв. на ответника М.М. като от последния е закупена и застраховка от 846.72лв. Сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което Б.Н.П.П.П.Ф.С.А., клон България е изпълнил задължението си по него Усвояването на посочената сума М.М. е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.3 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 36 месечни вноски-всяка по 218.15лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите-44.45% и годишния лихвен процент - 34.65%, посочени в параметрите на договора.

Сочи се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.12.2017г., като към тази дата са погасени 8 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на Б.Н.П.П.П.Ф.С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следваше да изплати остатъка по заема в размер на 5590.76лв. представляващ оставащите 28 броя погасителни вноски към 20.01.2018г., към която дата е станал изискуем и целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Това е принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси, като поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.9 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. При условие, че установителният иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме, че при условие на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Счита, че ответника дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 674.29лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита от 20.01.2018г. до 11.10.2019г., като към дата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК, ответникът дължи на дружеството следните суми:

главница- 3843.81лв.

възнаградителна лихва - 1746.95лв.

законна лихва за забава - 674.29лв.

На 31.10.2019г. PC Варна е издал разпореждане, с което отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта, в която се претендира заплащане на парично вземане в размер на 1746.95лв.  възнаградителна лихва за периода от 20.12.2017г. до 20.03.2020г.

Така към датата на сезиране на съдае ответникът дължи на дружеството следните суми:

главница- 3843.81лв.

законна лихва за забава - 674.29лв.

Тъй като заповедта по заповедното производство е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК са дадени указания заявителя да предяви иск относно вземането си.

Моли се, да се приеме за установено в отношенията между страните, че е налице вземане от страна на Б.Н.П.П.П.Ф.С.А клон България от М.Х.М. в размер на: 3843.81лв., представляваща главница по кредита, 674.29лв. представляваща законна лихва за забава за периода от 20.01.2018г. до 11.10.2019г., на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

При условие на евентуалност се предявява осъдителен иск, да се осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно с направените разноски.

Моли се да се осъди ответника да заплати на ищеца съдебните разноски по заповедното производство в размер на 125.30лв. за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. и държавната такса за завеждане на иск в размер на 148.33лв., както и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. по настоящото производство.

Ответника по реда на чл.131 от ГПК е депозирал отговор в който сочи, че на първо място не става ясно как е сформирана сумата в размер на 3843,81лв., представляващ остатък от потребителския заем. Дори съдът да приеме за безспорно, че ищецът кредитор е отпуснал, а кредитополучателят ответник е усвоил потребителски заем в размер на 4200лв., последният е преустановил плащанията на 20.12.2017г., като до тогава той е заплатил 8 месечни вноски в размер на 218,15лв. или сума в размер на 1745,20лв. и би следвало остатъкът по главницата да се равнява на сумата от 2454,80лв., а не тази, твърдяна от ищцовото дружество.

На второ място не става ясно как е изчислен размерът на законната лихва, а именно 674,29 лв., тъй като зададеният годишен лихвен процент по процесния Договор за потребителски кредит е зададен в размер на 34,65 %.

На трето място няма данни ищецът да е проучил кредитоспособността на потребителя, съгласно Законът за потребителските кредити, преди да сключи процесиите договори.

Предвид горните съображения счита, че искът не е доказан по основание и размер, и, моли, да бъде отхвърлен от съда.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в  чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД от ГПК.

Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:

Съдът в рамките на ч.гр.д.№17669/19г. на ВРС, 24 състав по реда на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца 3 843.81лв. непогасена главница по договор за потребителски кредит от 20.02.2017г., обезщетение за забава в размер на 674.29лв. за времето от 20.01.2018г. до 11.10.2019г. и разноски.

            Ищеца за доказване на твърдението си за възникване на договорното задължение е представил копие от договор за потребителски паричен кредит от 20.02.2017г., Условия към него, 2бр. сертификати, извлечение по кредит, покана от ищеца до ответника от 15.06.2018г.

Съгласно отразеното в заемния договор от 20.02.2017г. ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 4 200лв., който е следвало да бъде погасен от него на 36 месечни вноски считано от 20.04.2017г. и краен падеж 20.03.2020г. при обща стойност на плащанията за погасяване на задължението в размер на 7 853.40лв., като в договор е уговорено закупуването и на застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователна премия в размер на 846.72лв. и 147лв. такса ангажимент. Договорът е двустранно подписан, като подписа на ответницата не е оспорен. Съдът е сезиран със заповедното искане преди изтичане на пълния срок за погасяване на задължението-29.10.2019г.

Видно е от съдържанието на договора, че в него е отразено и задължение за заплащане с месечните вноски и на сумата от 147лв. записано като такса ангажимент, без да е възможно да се установи какво включва тази такса, като по този начин съдът приема, че тя се оказва уговорено по нищожна договорка поради липса на яснота относно постигнатото съгласие, а освен това и противоречи на чл.10а от ЗПК. От друга страна представения погасителен план не съдържа ясно последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването както е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. При това положение съставът намира, че договорът е изцяло недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК и кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност останала незаплатена главница по кредита. Ищцовата страна е искала назначаване на ССчЕ, но в последствие не е внесла определеният от съда за целта депозит поради което експертиза не е проведена.

Съгласно представения погасителен план и изявлението на ищеца, че са останали непогасени 28 бр.вноски, което съгласно представения план сочи на дължима главница от 3 614.98лв., като от тази сума следва да се извадят оставащите към момента на предявяване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК-725.38лв.

Това е така защото съставът намира, че изявлението на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника, тъй като по делото липсват доказателства поканата представена от ищеца да е била изпращана до М..

Предвид горните изводи следва да се отхвърли и искането за присъждане на сумата от 674.29лв. лихва за периода от 20.01.2018г. до 11.10.2019г.

Воден от изложеното съдът намира, че следва да се уважи и искането за присъждане на разноските сторени от ищеца по заповедното и исковото производства като същите бъдат съобразени с представените доказателства и се намалят съответно на 120.99лв. по заповедното и 548.44лв. по исковото производства.

При горните съображения Варненски районен съд

                           Р Е Ш И:

ПРИЕМА  за установено в отношенията между ищеца Б.Н.П.П.П.Ф.С.А.П.. рег.№**чрез Б.Н.П.П.П.Ф.С.А.. клон България ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.София, *** ответника М.Х.М. ЕГН********** ***, че ответника дължи на ищеца сумата от 3 118.43лв. представляваща част от непогасена главница с настъпил падеж към29.10.2019г. дължима по договор за кредит от 20.02.2017г. и присъдена по заповедното гр.д.№17669/2019г. на ВРС, 24 състав, като отхвърля претенцията по отношение на главницата за разликата до претендираните 3 843.81лв. и изцяло за сумата от 674.29лв. законна лихва за забава за времето от 20.01.2018г. до 11.10.2019г., на осн. чл.422 от ГПК.

ОСЪЖДА М.Х.М. ЕГН********** *** да заплати на Б.Н.П.П.П.Ф.С.А.П. рег.№** чрез Б.Н.П.П.П.Ф.С.А. клон България ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.София, ** сумите от 120.99лв. разноски по заповедното производство и 548.44лв. разноски по настоящото исково производство, на осн. чл.78 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: