№ 246
гр. Плевен, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20234430106542 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***, ***, със седалище и адрес на управление: *** против ***, ***, ***,
представлявана от Кмета, в която се твърди, че на 18.05.2023г. сключили
имуществена застраховка “Каското” с М.Ц.Д. от гр.Плевен, по силата на
която застраховали за всички рискове по клауза „Пълно Каско”, лек
автомобил марка “***”, модел “***”, с рег.№ ***, със срок на действие на
застраховката за периода от 00:00 часа на 21.05.2023г. до 23:59 часа на
20.05.2024г., за което издали на застрахования застрахователна полица №
***/18.05.2023г. Твърди, че на 21.07.2023г., в ***, срещу строителна база
„***“ ООД, М.Ц.Д., като водач на застрахования от ищеца автомобил марка
“***”, модел “***”, с рег.№ ***, е преминал през необезопасено и
необозначено препятствие на пътното платно /голяма дупка/, стопанисвано от
***, при което са причинени материални щети на застрахования автомобил -
увредени предна дясна гума и джанта. Твърди, че след реализираното ПТП
автомобилът е могъл да се придвижва на собствен ход, поради което мястото
на ПТП не е било посетено от органите на ПТП не е съставен, съгласно чл.6,
т.4 от Наредба№1з-41/12.01.20С реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между финансов надзор и информационния център към
гаранционния разпоредба не се посещават от органите на МВР -"Пътна
полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да
се придвижи на собствен ход. Твърди, че съгласно т.6.2. от Общите условия
1
към сключената зартраховка, които са неразделна част от застрахователния
договор, при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато
съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не
посещават мястото на събитието застрахователят обезщетява до две
застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до
щети по външните корпусни детайли /броня, калник, врата, преден/заден
капак, панел, страница и таван - т.6.2.1, а съгласно т.6.3 за щети по гуми и
джанти и декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в
резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно,
застрахователят може да обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове
при представени писмени свидетелски показания на лице, различно от
застрахования или упълномощения водач на МПС. Твърди, че в случая
свидетел на настъпилото ПТП е лицето Д.М.И., чиито обяснения са дадени в
Декларация, приложена към щетата. Твърди, че за настъпилото
застрахователно събитие, въз основа на заявление от 28.07.2023г. от М.Ц.Д.,
образували застрахователна Преписка /щета/ № *** /или референтен №51-
06000-1439/23/ по описа на „ЗЕАД “***”” ЕАД. Твърди, че стойността на
щетите по увредените детайли на застрахования автомобил възлязла на
сумата от общо 201.62 лева, от която удържали дължима от застрахования
вноска от застрахователната премия в размер на 140.25 лева, и разликата от
61.37 лева заплатихме с преводно нареждане на 07.08.2023г. на собственика
на увреденото МПС - М.Ц.Д.. Излага съображения, че съгласно чл.3, ал.1 от
Закона за движение по пътищата лицата, които стопанисват пътищата, ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно
разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Твърди,
че в случая ответникът не е обезопасил и обозначил с необходимата
маркировка препятствието на пътя, както и не е положил дължимата грижа за
привеждане на пътното платно в нормално и безопасно състояние за
придвижване на ППС, като с бездействието си е станал причина за
възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования от нас
автомобил. Посочва, че според даденото в т.3 от ППВС №4/30.10.1975г.
разрешение, когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите
е по чл.45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са
произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. Твърди, че в
настоящия случай, ответникът, съгласно чл.31 ЗП, осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища, като е налице
обективна възможност за обезопасяването на пътя. С оглед на това, че
наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е
резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е
2
възложил изпълнението на очертаните по- горе задължения, при наличие на
обективна възможност ответникът отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл.49 ЗЗД според посочената съдебна практика. Излага, че
съгласно чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за
задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно- за обезопасяването, ЗЗД. В този
смисъл другиго, която има обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Твърди, че улица
’’Индустриална’, на която е станало произшествието, се намира в населеното
място, т.е. в урбанизираната територия на град Плевен и като такава не е част
от републиканската пътна мрежа. Пътят е местен по смисьла на чл.3, ал.3 от
Закона за пътищата и като такъв, е публична собственост на ***, съобразно
чл.8, ал.3 от същия закон, а съгласно § 7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, *** е
собственик на общинските пътища и улици на територията на общината.
Посочва, че според изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно в най-кратък
срок. Според § «Препятствие на пътя» е нарушаване целостта на пътното
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя 1, т.19 от
ППЗДвП, покритие, както и създават опасност за движението. Твърди, че в
случая, установената необезопасена и необозначена дупка на пътното платно
е представлявала препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е
създавала опасност за движението. Според чл.52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак
Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да
заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението
си. За поддържането и ремонта на конкретния път е отговорен собственикът
му, а именно ***, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на
служителите й, натоварени да отстраняват повреди. Ответникът не е
обезопасил и обозначил с необходимата маркировка препятствието на пътя,
както и не е положил дължимата грижа за привеждане на пътното платно в
нормално и безопасно състояние за придвижване на ППС, като с
бездействието си е възникване на ПТП, при което са причинени щети на
застрахования. Твърди, че с писмо-регресна покана изх. ДУВ
№2365/24.08.2023г., получено от ответника на 29.08.2023г., го поканили да
заплати доброволно изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за
увреденото МПС в размер на 201.62 лева. Твърди, че в отговор на регресната
покана *** признала само сумата от 61.37 лева, която е заплатила на
3
29.09.2023г., като за останалата сума счита претенцията за неоснователна.
Моли, на основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса на застраховането вр. с
чл.49 от ЗЗД да бъде осъден ответника ***, БУЛСТАТ: ***, адрес: ***, да
заплати на ЗЕАД “***” ЕАД сумата от 140.25 лева /сто и четиридесет лева и
25 стотинки/, представляваща част от платено застрахователно обезщетение
по щета №*** /или референтен №51-06000-1439/23/ по описа на „ЗЕАД
“***”” ЕАД, общо в размер на 201.62 Лева, на основание застрахователна
полица № ***/18.05.2023г. по имуществена застраховка „Каското”, за
причинени увреждания на застрахован лек автомобил марка “***”, модел
“***”, с рег.№ ***, при ПТП реализирано на 21.07.2023г., в ***, срещу
строителна база „***“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
Претендира направените деловодни разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който взема становище, че според него е предявен установителен иск, с който
да установи и докаже твърдяните от ищеца обстоятелства. Развива
съображения, че съгласно чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за
да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. С оглед на въпросната законова
разпоредба и на трайно установената и непротиворечива съдебна практика, е
безспорно, че когато се касае за установителен иск, ищците следва да
обосноват правния си интерес. В тази връзка счита, че в случая не е обусловен
правния интерес на ищеца по следните съображения: разпоредбата на чл.410,
ал.1 от Кодекса на застраховането е напълно ясна и безспорна, а именно, че с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Както се вижда от
съдържанието на самата искова молба, в нейната обстоятелствена част - на 2-а
страница от исковата молба, ищецът сам твърди, с което признава факта, че е
заплатил застрахователното обезщетение на собственика на увреденото МПС-
М.Ц.Д., с преводно нареждане на 07.08.2023г., което плащане безспорно е
било в размер на 61.37 лева, цит.: „Стойността на щетите по увредените
детайли на застрахования автомобил възлезе на сумата от общо 201.62 лева,
от която удържахме дължима от застрахования вноска от застрахователната
премия в размер на 140.25 лева, и разликата от 61.37 лева заплатихме с
преводно нареждане на 07.08.2023г. на увреденото МПС-М.Ц.Д..“. Това
безспорно се потвърждава от съдържанието на представените от ищцовата
страна заедно с исковата молба писмени доказателства, както следва: 1.
Доклад от 02.08.2023г. по щета № *** по описа на „*** ***“ ЕАД; 2. Писмо
до М.Ц.Д.; 3. Платежно нареждане от 07.08.2023г. Твърди, че видно от тях е,
че реалният размер на сумата, която застрахователят е заплатил като
обезщетение на застрахованото горепосочено физическо лице, безспорно
възлиза на 61.37 лв., а не на 201.62 лв., разликата между които стойности в
4
размер на 140.25 лева се претендира от ищеца с исковата молба. Въпросната
стойност от 140.25 лева е била удържана от ищцовата страна като дължима -
от страна на застрахованото въпросно физическо лице по застрахователния
договор, парична вноска по застрахователна премия по застрахователния
договор, поради което размерът на определеното и изплатено застрахователно
обезщетение е бил 61.37 лв, а не 201.62 лв., както твърди ищеца - и в
съдържанието на исковата молба, и в съдържанието на отправената до ***
(регистрирана с Вх. № ФСД-26-1685-23/29.08.2023г.) регресна покана. В тази
връзка, *** е счела към момента на получаване на въпросната покана -
29.08.2023г. финансовата претенция, с която се е претендирало репариране на
заплатено застрахователно обезщетение за стойността на твърдяните
имуществени вреди, за основателна, обоснована и доказана по своето
основание, но не и по своя размер. Поради това на ищцовата страна - „ЗЕАД “
***” ЕАД, ЕИК: *********, по посочената в регресната покана нейна банкова
сметка е била заплатена само и единствено сумата от 61.37 лв.,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Застрахователна полица №
***/18.05.2023г.,
по клауза „Пълно Каско” е застрахован лек автомобил марка “***”, модел
“***”, с рег.№ ***, със срок на действие на застраховката за периода от 00:00
часа на 21.05.2023г. до 23:59 часа на 20.05.2024г.
Установява се от Декларация/л.18 от делото/, че К.Ц.Д. е декларирал, че
на 21.07.2023г. шофирайки в гр.Плевен, индустриална зона срещу строителна
борса *** е преминал през голяма дупка и увредил предни дясна гума и
джанта.
Видно от Декларация за настъпване на застрахователно събитие от
Д.М.И. /л.20 от делото/, той е декларилал, че на 21.07.2023г. е присъствал на
ПТП, настъпило в гр.Плевен ЗИЗ до Метро. Посочил е, по време на движение
преминали през огромна дупка на пътното платно и скъсали предна дясна
гума.
Установява се от Заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение № 51-06000-1439/23 от 28.07.2023г. М.Ц.Д. е подал същото за
настъпило ПТП със следното МПС *** ***/***, като е посочил, че на
21.07.2023г. в гр.Плевен по време на движени преминал през голяма дупка и
увредил предна дясна гума и джанта.
Видно от Опис на претенция № 51-06000-1439/23/28.07.2023г., Опи-
заключение по претенция и Доклад по щета № ***, е образувана преписка по
щета е извършена оценка за претърпените щети по застрахования автомобил
в размер на 301,62 лв. Посочено е, че дължимата премия/вноска/ за
удължаване е 140,25 лв., след приспадането на която сумата за получаване е в
5
размер на 61,37 лв. Видно от ОУ по договор за застраховка Каско раздел III,
т.2 Ако е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия,
неплатените разсрочени вноски стават изискуеми, освен в случаите на
осигурен регрес. Застрахованият/застраховащият е длъжен да ги заплати в
пълен размер преди изплащането на застрахователното обезщетение или
вноските се удържат в пълен размер от определеното обезщетение.
Видно от Преводно нареждане от 07.08.2023г., на застрахованото лице
М.Ц.Д. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 61,37 лв. за
претърпяните щети по автомобила.
С Регресна покана от 24.08.2023г., получена от *** на 29.08.2023г.
ищеца е направил искане до ответника да му плати сумата от 201,62 лв.,
представляваща заплатеното обезщетение по гореописаната щета.
С писмо от 25.09.2023г. ***, е уведомила ищеца, че представените
документи по случая са разгледани обстойно и задълбочено. По подадената
регресна покана е събрана допълнителна информация след извършена
проверка по вътрешнослужебен ред. В резултат от нея длъжностни лица от
Общинска администрация-Плевен- специалисти по пътна безопасност и
техническа инфраструктура, са потвърдили посочените факти и
обстоятелства, свързани с настъпването на събитието. Изложили са
съображения, че изплащат сумата от 61,37 лв., която е реално изплатена на
пострадалото лице, след приспадане на вноската по застрахователната
полица.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Плащането на застрахователно обезщетение на собственика на
увреденото МПС, е правомерен юридически факт, тъй като е предмет на
изпълнение на възникнало за застрахователя задължение да го стори.
Предпоставките за възникване на това задължение, респ. за пораждане
насрещното право на третото лице да получи застрахователно обезщетение,
запълват следния законов фактически състав: 1/ действие на валиден договор
за имуществена застраховка „каско", имащ за предмет поемане от
застрахователя на риск от настъпване на частични повреди/ опасност от
настъпване на вреди / по обекта на застраховката- застрахованото МПС чрез
покриването му с възстановителната парична стойност на увредените части,
срещу заплащане на премия от застрахования; 2/ настъпване на
застрахователното събитие - осъществения риск, т.е. факта на ПТП, явяващ
се; 3/ източник на реална имуществена вреда, претърпяна от застрахования,
която е ; 4/ установена по вид и парична стойност/ оценка/. С плащането на
застрахователното обезщетение на правоимащото застраховано /трето на
6
спора/ лице в полза на застрахователя/ищеца/ възниква по силата на закона
субективно регресно материално право да иска възстановяване на платеното
от причинителя на вредата, тъй като застрахователят се счита встъпил
/суброгирал се е/ в правата на застрахования /от момента на плащането на
обезщететието/, които последният притежава към деликвента - чл. 410,
ал.1 от КЗ. Удовлетворяването на правото на обезщетение, чийто носител е
увреденото застраховано лице има двоен погасяващ ефект- погасява се както
това пряко субективно право, така и правото на това лице към причинителя на
вредата. Затова в идейната основа на разглежданото законно регресно право е
заложен един общ правен принцип- този за недопустимост на
неоснователното обогатяване /този, който уврежда, нито е справедливо, нито
е разумно да избегне в крайна сметка тежестта на поемане на
възстановителната стойност на вредата, която друго лице е платило на
увредения , независимо, че това е извършено по силата на договор.
Установи се, че между ищеца и застрахования М.Д. е сключен договор
за застраховка с клауза „Пълно Каско” за застрахован лек автомобил марка
“***”, модел “***”, с рег.№ ***, който е бил валиден към момента на
процесното ПТП.
Установи се, че ищеца по делото е определил застрахователното
обезщетение на застрахованото лице в размер на 201,62 лв., от които с
платежно нареждане от 07.08.2023г е платил на застрахованото лице сумата
от 61,37 лв., представляваща разликата между определено обезщетение и
прихванатата сума за следваща вноска на застрахователна премия по
процесния застрахователен договор, с което и на основание чл.410, ал.1, т.1
КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Не се
спори между страните и се признава от ищеца, че сумата от 61,37 лв. е
заплатена от ответника по отправената регресна покана. Видно от ОУ по
договор за застраховка Каско раздел III, т.2 Ако е уговорено разсрочено
плащане на застрахователната премия, неплатените разсрочени вноски стават
изискуеми, освен в случаите на осигурен регрес.
Застрахованият/застраховащият е длъжен да ги заплати в пълен размер преди
изплащането на застрахователното обезщетение или вноските се удържат в
пълен размер от определеното обезщетение. Съдът намира, че цитираната
клауза по същество съдържа изявление за прихващане на вземането на
7
застрахователя по договора за застраховка за дължимата застрахователна
премия и вземането на застрахования за застрахователно обезщетение по
настъпила щета по покрит от застраховката риск. Съгласно чл.103, ал.1 ЗЗД
когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. Прихващането е възможно когато две лица
си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай
всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. За това е необходимо това лице да направи
изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в посочения смисъл, което да
достигне до другата страна в правоотношението. Законът обаче не обвързва
момента, в който прихващане поражда действие, с момента на извършването
на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.
104, ал. 2 от ЗЗД на прихващането има обратно действие като двете насрещни
вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши. В настоящия случай изявлението за
прихващане е направено преди възникване на вземането на застрахованото
лице за застрахователно обезщетение. Отделно от това, клаузата от общите
условия представлява част от договора между страните и застрахователя има
договорното право да приспадне дължимата застрахователна премия от
дължимото застрахователно обезщетение. Между страните по договора за
застраховка липсва спор за извършеното прихващане. Както беше посочено
по-горе прихващането погасява двете насрещни вземания до размера на по-
малкото. В настоящия случай по-малкото вземане е това за вноската на
застрахователна премия от 140,25 лв. и след извършеното прихващане това
вземане е погасено изцяло, а вземането на застрахования за застрахователно
обезщетение е погасено чрез прихващане частично до размер от 140,25 лв., а
останалата сума от 61,37 застрахователя е заплатил на застрахованото лице с
платежно нареждане от дата 07.08.2023г. Видно е, че по посочения начин на
застрахованото лице е заплатено застрахователно обезщетение за настъпилата
щета, представляваща покрит риск по процесния договор за застраховка
„Каското“. Поради платеното по описания начин застрахователно
обезщетение, ищецът е встъпил в правата на увреденото лице до пълния
размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 201,62 лв. Съгласно
чл.410, ал.1 с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
8
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Собственикът и лицето под чийто надзор се намират вещите, са
солидарно отговорни за вреди, причинени от тях, поради което няма пречка
иск за репариране на такива вреди, да се насочи по избор на ищеца, към което
и да е от двете лица, за целият им размер. Съгласно разпоредбата
на чл.3 от ЗП, пътищата са републикански и местни. В ал.2 е посочено, че
републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и
трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа. В ал.3 е посочено, че местните пътища са
общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват
транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските
пътища или с улиците. Не се оспорва от ответника и се признава от него, че
участакът от пътното платно, на който е настъпило процесното ПТП е
собственост и се стопанисва от ***.
Между страните липсва спор и по отношение на механизма на
настъпване на ПТП- преминаване на застрахованото МПС през необезопасена
и несигнализирана неравност на пътното платно, при което по автомобила са
настипили описаните в исковата молба щети- увреждане на дясна задна гума
и джанта, като размера на настъпилата вреда е 201,62 лв. По тези факти
липсва оспорване от ответника по делото, а е налице изрично изявление, че
тези факти не са спорни между страните. Признанието на тези факти се
съдържа имплицитно и в писмо от 25.09.2023г. от ***, в което е посочено, че
след проверка, е установена верността на изложените от ишеца факти в
отправената към ответника регресна покана.
Спорния между страните въпрос е единствено до какъв размер ищецът е
встъпил в правата на застрахования- дали до размера на изплатената с
платежно нареждане част от сумата за застрахователно обезщетение или до
пълния размер на обезщетението. Както беше посочено по-горе, изплатеното
на застрахованото лице застрахователно обезщетение е в общ размер от
201,62 лв., от които сумата от 140,25 лв. е погасена чрез прихващане. Поради
изложеното съдът намира, че ищецът е встъпил в правата на застрахования до
размер от 201,62 лв. Ответникът е е заплатил 61,37 лв., т.е. дължима за
заплащане е останала сумата от 140,25 лв.
9
По тези съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 410, ал.1 КЗ се явява основателен и доказан в предявения си
размер от 140,25 лв. и за тази сума следва да бъде уважен, в едно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
На основание чл.78, ал.1, ответника по делото *** следва да бъде осъден
да заплати на ищеца по делото направените от него деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и ДТ в общ размер от 450,00 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн.чл.410, ал.1 КЗ, ***, *** да плати на ЗАД„***”, ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 140,25 лв., представляващи
изплатено обезщетение по застрахователна полица № ***/18.05.2023, ведно
със законната лихва за забава от подаване на исковата молба/21.11.2023г./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн.чл.78, ал.1 ГПК, ***, *** да плати на ЗАД„***”, ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 450,00 лв деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10