Р Е Ш Е Н И Е
№ /29.06.2020г.
гр.Плевен
29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на трети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря Десислава Гюзелева и в присъствието
на
прокурора
като
разгледа докладваното от
съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №2/2020г.
по описа на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл. 258
и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №1982 от 14.10.2019г., постановено по гр.д.№7130/2018г.по описа на същия съд е отхвърлен като
неоснователен предявения от „***”ЕАД, ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление: гр. С.,район ***, бул. ”***”№***,”***”,представлявано от А.В.А.-изп.директор
и М.Т.П.-прокурист ,чрез пълномощника Г.С. срещу К.Л. с правно основание чл.432
ал.1 ТЗ във вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
сумата 17 004,85лв.,от която главница в размер на 16 538,55лв.и лихва
в размер на 466,30лв.за периода от 08.05.2018г.до 02.10.2018г.,ведно със
законна лихва върху всяко отделно вземане,считано от датата на завеждане на ИМ
до окончателното им изплащане.Със същото решение на ПРС на осн.чл.78 ал.6 ГПК „***”ЕАД,
ЕИК *** е осъдено да заплати в полза на ПРС направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1040лв.за особен представител.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът пред ПРС “***“ЕАД гр.С.,който чрез своя
пълномощник –юрисконсулт Г.С. го обжалва изцяло като неправилно и
незаконосъобразно. Изложени са доводи ,че неправилно съдът е приел ,че кредитът
е с краен срок на погасяване 05.02.2032г.и има повече от 10 години за
погасяването му ,че този срок е достатъчен за погасяване на кредита и длъжникът
ще може да се изплати на банката-ищец.Твърди се,че това твърдение на ПРС е
необосновано и несъстоятелно,доколкото ищецът е доказал вземанията си по
процесния договор за кредит по основание и размер,както и,че е изправна страна
по договора.Посочено е,че ответникът не е доказал наличието на факти и
обстоятелства,погасяващи или изключващи претендираните вземания по договора за
кредит.Изложени са доводи,че неправилно ПРС е приел,че не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземанията по кредита,поради това,че препис от ИМ
не е връчен лично на длъжника ,а на назначения му от съда особен
представител.Въззивникът твърди,че в подадената искова молба е упражнил правото
по чл.6 от договора във вр.с чл.432 ТЗ и е обявил изрично цялата ползвана и непогасена сума за
предсрочно изискуема,считано от датата на получаване на препис от ИМ,като се
позовава на съдебна практика на ВКС.В жалбата е цитирано решение на ВКС
№198/18.01.2019г.по т.д.№193/2018г.,съгласно което в хипотезата на предявен
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит ,в ИМ по който е
обективирано изявление на банката –ищец,че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем,връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Твърди се,че ПРС
неправилно е приложил закона,което се изразява в неверни правни изводи.В
заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и
вместо него да постанови друго,с което предявеният да бъде уважен,като К.Л.
бъде осъден да заплати на банката главница в размер на 16 538,55лв.и лихва
в размер на 466,30лв.за периода 08.05.2018г.до 02.10.2018г.,ведно със законна
лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й
изплащане.Претендират се и направените по делото разноски,вкл.и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450лв. В
съд.заседание на 03. 06. 2020г.не се е явил представител на въззивното
дружество,като от същото е депозирана молба,с
която е изразено становище,че се поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемият К.Л. чрез назначения му особен представител адвокат Е.А. от ПАК не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1
ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е предявен иск от „***”ЕАД гр.С. срещу К.Л.,гражданин на В. с
правно основание чл.430 във вр.чл.432 ТЗ , чл.79 и чл.86 ЗЗД,като се претендира
общо сумата 17 004,85лв.,от които главница 16 538,55лв. на основание
договор за студентски кредит от 12.05.2015г.и лихва за забава в размер на 466,30лв.за
периода от 08.05.2018г.до 02.10.2018г.,ведно със законна лихва върху
главницата,считано от датата на завеждане на ИМ.
От представените с ИМ писмени
доказателства се установява,че на 12.05. 2015г.между „***”ЕАД гр.С. и К.Л.,с
постоянен адрес *** и *** и настоящ адрес *** е сключен договор за студентски
кредит,по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в
размер на 82 144,92лв.с цел заплащане на 12 броя такси за обучение ,всяка
в размер на 6 845,41лв.Съгласно чл.2.1 договорът влиза в сила от датата на
подписването му и е с краен срока на погасяване на кредита 05.02.2032г.В чл.3.1.страните
са договорили,че кредитополучателят ще заплаща на банката фиксирана годишна
лихва в размер на 7%,която се начислява от датата на усвояване на сумата по
кредита,на база 360 дни годишно.Съгласно чл.4.1 от договора крайният срок за
погасяване на всички дължими до говора суми,включващи главница, лихва,
евентуална лихва за забава е 05.02.2032г.,а в чл.4.2 е договорено, че
кредитополучателят ще ползва гратисен период 81 месеца,считано от датата на
сключване на договора до 05.02.2022г.В чл.4.3 е предвидено,че по време на
гратисния период кредитополучателят не
дължи плащане на главницата и лихва по кредита,но съгласно чл.4.4 по време на
гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част от кредита,която
се капитализира годишно.В чл.4.8.страните са приели,че кредитът ще бъде погасен
на 120 месечни анюитетни вноски ,дължими на 5-то число от съответния месец, считано
от 05.03.2022г.до 05.02.2032г.В чл.6 от договора са регламентирани случаите ,при
които банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем,като съгласно
чл.6.1 една от хипотезите е когато кредитополучателят не предостави на банката
документ от съответното висше училище , удостоверяващ качеството му на студент
или докторант с право да се запише за следващ семестър за два поредни
семестъра.
Именно на посоченото основание чл.6.1.
от договора банката ищец твърди,че кредитът е станал предсрочно изискуем,тъй
като ответникът К.Л. като кредитополучател не е предоставил съответните
документи, удостоверяващи качеството му на студент или докторант с право да се
запише за следващ семестър,за два поредни семестъра ,съответно за учебната
2016/2017г.и 2017/2018г.Изявлението на кредитора за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита е направено в
самата ИМ ,доколкото няма данни,а и не се твърди ищецът да е уведомил
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост преди завеждане на делото.
От приложената към ИМ
справка по чл.366 ГПК за размера на вземането е видно,че по процесния договор
от кредитополучателя са усвоени две вноски, всяка в размер на
6845,41лв.,съответно на дата 12.05.2015г.и на 07.10.2015г., начислена е лихва в
размер на 7 % върху усвоените суми,като капитализираната лихва към
05.05.2016г.е 746,72лв.,към 05.05.2017г.е в размер на1010,63лв.и към
08.05.2018г.е в размер на 1090,38лв.Съгласно справката предсрочната изискуемост
е настъпила на 03.10.2018г.,към който момент изискуемата главница е в размер на
16 538,55лв.,а начислената редовна лихва за периода от 08.05.2018г.до
02.10.2018г.е в размер на 466,30лв.
Спорни в настоящото
производство са въпросите настъпила ли е предсрочна изискуемост на кредита
,съгласно чл.6.1 от договора,дължи ли ответника-кредитополучател претендираните
с ИМ суми.
За да отхвърли изцяло
предявения иск ПРС е приел,че през 2016г. ответникът е заболял тежко,наложила
се е хоспитализация и не е могъл да представи документите ,които банката
изисква за удостоверяване статута му на студент.Съдът е счел,че поради
влошаване здравето му се е наложило същият да се върне във *** с оглед
по-добрите медицински грижи и поради тази причина не е успял да представи
необходимите документи. Съдът е приел,че кредитът е с краен срок на погасяване
05.02.2032г,че има повече от 10 години,който срок е достатъчен за погасяване на
кредита. Доводите на ПРС са,че не е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита,тъй като препис от ИМ не е връчен лично на ответника,а на назначения му
особен представител.Тези съображения на ПРС са незаконосъобразни и не се
споделят от въззивната инстанция.
При постановяване на
обжалваното решение съдът е преповторил изложените в писмения отговор на ответника
К.Л. чрез назначения му особен представител-адвокат Е.А. твърдения за
наличие на заболяване, изискващо хоспитализация и лечение във *** като причина
да не бъдат представени изискуемите
документи,съгласно чл.6.1 от договора,без въобще да изложи съображения въз
основа на какви доказателства приема тези твърдения за доказани.По делото не са
ангажирани никакви доказателства, обуславящи извода за някакво заболяване или
други обективни причини,поради които ответникът е бил в невъзможност да представи
на банката съответните документи от висшето училище, удостоверяващи качеството
му на студент с право да се запише за следващ семестър и то за два поредни семестъра.В ИМ ищецът твърди
отрицателен факт,а именно,че за две учебни години 2016/2017г.и 2017/2018г. кредитополучателят
К.Л. не е предоставил на банката документи, удостоверяващи качеството му на
студент.В тежест на ответника е да докаже,че е бил изправна страна по договора
и за процесните две учебни години е представил на банката съответните документи
,удостоверяващи , че е студент с право да се запише следващ семестър ,каквито
доказателства по делото не са ангажирани.В този смисъл съдът приема,че обективно
са настъпили предпоставките,предвидени в чл.6.1 от договора за студентски
кредит,даващи право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост на кредита е санкция за неизправност на длъжника и с настъпването й
последният е загубил правата по договорения гратисен период за погасяване до
05.02.2022г.
С т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.
20 а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.
2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.В този смисъл е и трайната съдебна практика - решение № 139/05.11.2014
г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о. решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. и много други. В
цитираните решения на ВКС е възприето становището ,че ако волеизявлението на
кредитора се съдържа в исковата молба,предявяването на иска има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването
на препис от исковата молба,като предсрочната изискуемост ще настъпи в момента,в
който ответникът получи препис от ИМ.
Неправилни са изводите на
ПРС,че предсрочната изискуемост на процесния кредит не е настъпила ,тъй като
изявлението на кредитора-ищец, съдържащо се в ИМ не е връчено лично на длъжника,а на назначения му
особен представител.Това становище противоречи на трайната съдебна практика на ВКС.В решение
№198 от 18.01.2019г.на ВКС по т.д. №193/2018г., Іт. о./ посочено и във
въззивната жалба/е прието,че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на
банката - ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник.
В конкретната хипотеза
волеизявлението на банката кредитор,че обявява кредита за предсрочно
изискуем,поради неизпълнение задължението на кредитополучателя по чл.6.1 от
договора се съдържа в ИМ .Препис от ИМ и доказателствата към нея са получени от
особения представител на ответника адвокат Е.А. на 07.08.2019г.,от който момент
обявената от банката кредитор предсрочна изискуемост има действие спрямо
длъжника К.Л..
За изясняване размера на
дължимите суми Окръжният съд назначи счетоводна експертиза,доколкото такава не
е изготвена в производството пред ПРС,въпреки,че с ИМ е направено такова искане
,по което липсва произнасяне от страна на ПРС.От заключението на ВЛ Т.И. ,което
не е оспорено и като обективно и компетентно,съдът възприема изцяло се
установява,че съгласно счетоводните записвания в банката ,от
договорената сума е усвоена сумата 13 690,82лв.,на две вноски,съответно на
12.05.2015г.-6 845,41лв.и на 07.10.2015г.-6845,41лв.Съгласно чл.4.4 от
процесния договор по време на гратисния период,банката начислява лихва върху
усвоената част от кредита, която лихва се капитализира към главницата
годишно.От заключението се установява,че от страна на ответника за периода
03.10.2018г.до 03.06.2019г.са извършени плащания,като са описани сумите за
отделните месеци,а общо заплатената сума е в размер на 3 630,44лв,от която
е удържана такса за валутни преводи в размер на 23,99лв.,като остава сумата
3 606,45лв.ВЛ е дало два варианта за размера на дължимите суми,съответно
по първи вариант при настъпила предсрочна изискуемост към 02.10.2018г./по данни
на банката ищец/ и по втори вариант към датата,посочена от съда-07.08.2019г.,от
който момент съдът прие,че предсрочната изискуемост има действие спрямо
длъжника.Към 02.10.2018г.задължението по договора е в размер на
16 538,55лв./усвоена сума,ведно с капитализираните лихви на 05.05.2016г., 05.
05.2017г.и 08.05.2018г./и договорна лихва 466,30лв.за периода от 08.05.2018г.до
02.10.2018г.изчислена върху предсрочно изискуемата главница. В този размер е и
претенцията по ИМ.По този вариант съгласно счетоводните записвания на „***”ЕАД
и извършените от ответника плащания в общ размер на 3606,45лв.са погасени
изцяло договорната лихва 466,30лв.,главница-частично 1338,92лв.,съдебни
разноски -711,54лв.,както и законна лихва 1089,69лв.,като непогасени остават
следните суми:главница 15
199,63лв.,законна лихва 1190,64лв.и разноски 2 436лв.По този вариант
неправилно банката въз основа на изплатената от ответника сума частично е погасила
суми,които са предмет на спора в настоящото производство,а именно съдебни разноски в размер на
711,54лв./внесена ДТ за завеждане на ИМ пред ПРС / и законна лихва в размер на
1089,69лв./върху главницата от завеждане на ИМ -03.10.2018г. до 11.03.2020г./Няма
законово основание с изплатените от ответника суми да се погасяват горепосочените суми,предмет на висящ съдебен
спор,които все още не са присъдени от съда,нямат характера на ликвидни и
изискуеми вземания,тъй като делото не е приключило с влязло в сила съдебно
решение и не е решен окончателно въпроса за тяхната дължимост и размер.В този
смисъл бе и становището на ВЛ Т.И. в съд.заседание на 03.06.2020г.,която също
посочи,че счита за неправилно извършеното от банката счетоводно записване да се
погасяват разноски и законна лихва от завеждане на делото по висящо дело,след
като сумите все още не са присъдени.По втори вариант от заключението към
07.08.2019г. неплатената главница също е в размер на 16 538,55лв.,капитализираната
лихва е в размер на 1459,99лв.,като общо главницата е в размер на
17 998,54лв.,а договорната лихва е в размер на 7лв.,за периода от
05.08.2019г.-07.08.2019г.По този вариант
с извършените от ответника плащания общо в размер на 3 606,45лв.ще
се погаси лихвата от 7лв.,част от общата главница-3 599,45лв., като
остатъкът от непогасената главница към 07.08.2019г.е в размер на
14 399,09лв.
Съдът намира,че относно размера на
дължимите суми следва да бъде съобразен вариант втори от заключението на ВЛ,по
който сумата е определена към 07.08.2019г.От този момент с оглед изложените
по-горе съображения, съдът прие,че обявената от банката-ищец предсрочна
изискуемост има действие спрямо ответника К.Л..По този вариант ,съобразно
погасената лихва и част от главницата,към 07.08.2019г.дължимата от ответника
сума е в размер на 14 399,09лв.непогасена главница.До този размер
предявеният иск е основателен,доказан и следва да бъде уважен.Върху сумата се
дължи и законна лихва от датата на завеждане на ИМ-04.10.2018г.до окончателното
й изплащане.За разликата до 16 538,55лв., претендирана главница искът
следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.
Претенцията относно лихвата за забава в размер на 466,30лв.върху
главницата за периода от 08.05.2018г.до 02.10.2018г.е неоснователна и следва да
се отхвърли.Този размер на лихвата е дължим в случай,че предсрочната
изискуемост е настъпила на 02.10.2018г.,с оглед първи вариант на
заключението.Съдът прие,че
предсрочната изискуемост е
настъпила на 07.08.2019г.и по втори вариант договорната лихва е в размер на
7лв.за периода от 05.08.2019г.до 07.08.2019г.,която както вече бе посочено е погасена с
извършените от ответника плащания.Искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения,решението на ПРС
,с което искът е отхвърлен е неправилно и незаконосъобразно ,поради което на
основание чл.271 ГПК следва да се отмени изцяло,а въззивната инстанция се
произнесе по същество в горния смисъл.Решението на ПРС е неправилно и в
частта,в която на осн.чл.78 ал.6 ГПК ищецът „***”ЕАД е осъден да заплати по
сметка ПРС направени разноски по делото в размер на 1040лв.за
адв.възнаграждение за особен представител.Посочената сума –възнаграждение за
особения представител на ответника в размер на 1040лв.е преведена от ищеца по
сметка на ПРС,а впоследствие изплатена на адвокат А.. Повторното осъждане на
ищеца да заплати тази сума по сметката на съда е незаконосъобразно,тъй като не
е налице хипотезата на чл.78 ал.6 ГПК..
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК от общо направените от ищеца разноски за двете съдебни инстанции в размер
на 3598лв.лв. /ДТ,депозит за ВЛ,възнаграждение за особения представител на
ответника за две инстанции и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер ,по
100лв.за всяка инстанция/ответникът следва да заплати на ищеца разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 3
047лв.
Водим от горното , Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
на осн.чл.271 ГПК решението на Плевенски
Районен съд №1981 от 14.10.2019г.,постановено
по гр.д.№7130/2018г.по описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД във
вр.чл.432 ал.1 ТЗ К.Л.,роден на ***г.,с паспорт №***,издаден на ***.от *** и ***
,представляван от адвокат Е.А. от ПАК,назначен за негов особен представител ДА
ЗАПЛАТИ на „***”ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.,район ***,бул.”***” №***, ”***”,представлявано
от А.В.А.- изп.директор и М.Т.П.-прокурист ,чрез пълномощника юрисконсулт Г.С. сумата 14 399,09лв.,представляваща
непогасена главница по договор за студентски
кредит от 12.05.2015г.,обявен за предсрочно изискуем,считано от
07.08.2019г.,ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба
-04.10.2018г.до
окончателното й изплащане,като за разликата до претендирания размер на главницата от 16 538,55 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА
КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения на основание чл.86 ЗЗД
иск от „***”ЕАД, ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление: гр. С.,район ***, бул.”***” №**, ”***”, представлявано
от А.В.А.-изп.директор и М.Т.П.-прокурист ,чрез пълномощника юрисконсулт Г.С. срещу К.Л.,роден на ***г.,с
паспорт №***,издаден на ***.от *** и *** , представляван от адвокат Е.А. от
ПАК,назначен за негово особен представител за сумата 466,30лв.,претендирана
като договорна лихва върху главницата от 16 538,55лв.за периода от 08.05.2018г.до 02.10.2018г.КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.1 ГПК К.Л.,роден на ***г.,с паспорт №***,издаден на ***.от ***
и *** ,представляван от адвокат Е.А. от ПАК,назначен за негово особен
представител ДА ЗАПЛАТИ на „***”ЕАД, ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление: гр.С.,район ***, бул.”***” №***, ”***”,представлявано
от А.В.А.-изп.директор и М.Т.П.-прокурист ,чрез пълномощника юрисконсулт Г.С. деловодни разноски ,съобразно уважената част от
иска в размер на 3 047 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: