Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 14.03.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на осемнадесети през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5261 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от В.С.И. и Д.И.И., с която са предявени срещу ДЗИ - О.З. ЕАД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 40000 лв. за първата от тях и 28000 лв. за втората от тях, представляваща обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 09.08.2013 г. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищците твърдят, че са пострадали при произшествие, осъществило се на 09.08.2013 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника.

            Ответникът оспорва иска. Не оспорва настъпването на произшествието, признава възникване на претендираните вземания по основание, оспорва ги по размер – за сумата над 10500 лв. и над 4550 лв. за втората. Позовава се на съпричиняване.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

Установява се от писмените доказателства (Констативен протокол за ПТП от 09.08.2013 г. – л.7, Протокол за оглед на местопроизшествие – л.9, Постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.02.2014 г. – л.11) и комплексната автотехническата експертиза, че на 09.08.2013 г. И.Т.И. при управление на лек автомобил „Нисан” с рег. № ******** при движение по главен път Е II-9 – на отсечката между Военноморска гара А. и гр. Ч. не отклонил надясно, напуснал пътното платно през десния банкет и се ударил в отводнителна шахта. Произшествието е настъпило по следния механизъм: Водачът на автомобил „Нисан” И.И. се е движил със скорост около 80 км/ч и е загубил контрол върху управлението на автомобила вероятно поради заспиване и на равен участък, излиза от пътното платно, движи се 38 м. по тревната площ зад предпазната мантинела и се удря в бетонна отводнителна шахта, от което са настъпили телесни увреждания както на водача на автомобила, така и на двете пътнички – ищците В.С.И. и Д.И.И.. Наказателното производство, образувано за произшествието, е прекратено поради смъртта на водача, настъпила в следствие на травмите му от катастрофата. Съгласно експертизата, която чиито изводи съдът кредитира изцяло, до удара се е стигнало поради високата скорост заспиване на водача. При излизане на автомобила от пътното платно скоростта му е била около 80 км/ч, а при удара в шахтата – около 77 км/ч. Тези факти се установяват безпротиворечиво и категорично от цитираните по-горе писмени доказателства и приетата експертиза.

От изслушаната медицинска експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински документи се установява, че от произшествието ищцата В.С.И. е получила травматични увреждания: контузия на гърдите и счупване на гръдната кост, което е затруднило движенията й за срок от 2 месеца. Проведено е болнично лечение в МБАЛ гр. Бургас за срок от 5 дни, а в последствие – амбулаторно с контролни прегледи и предписани лекарства. Лечебният и възстановителния период е приключил за 2 месеца, като болките са били най-интензивни през първите 30 дни, а след това са се явявали периодично, най-вече при студено и влажно време. Към момента общото състояние на пострадалата В.С.И. е стабилизирано, костта е зараснала окончателно, дихателната дейност е в норма, не са останали негативни последици или усложнения.

Медицинската експертиза и писмените доказателства установяват, че ищцата Д.И.И. е получила от произшествието разкъсно-контузна рана на десния горен и долен клепач, кръвонасядане и оток на лявата мишница. Проведено е болнично лечение – хирургична обработка на раните в МБАЛ гр. Бургас за срок от 2 дни, а в последствие – амбулаторно с контролни прегледи и предписани лекарства. Раните на очните клепачи са зараснали за около 2 седмици, а пълното възстановяване е приключило за 1 месец, като болките са били най-интензивни през първите 2 седмици. Към момента общото състояние на пострадалата Д.И.И. е стабилизирано, раните на десните клепачи са зараснали с траен остатъчен белег, който би могъл да дразни при премигване, а заличаването му е възможно само с пластично-естетична операция след навършване на пълнолетие.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за противоправно – водачът не е упражнил контрол върху превозното средство, с което е нарушил е чл.20, ал.1 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, от медицинските документи и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищците. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача И. при управление на лек автомобил „Нисан” с рег. № ********.

Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Нисан” с рег. № ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Поради което съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, липсата на трайни последици за здравето на пострадалата В.И., наличието на белег в областта на лицето на пострадалата Д.И. и как уврежданията са се отразили върху пострадалите с оглед тяхната възраст, начина на живот и среда.

Съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля М. установяват, че ищцата В.И. в период от около месец не е могла да се придвижва свободно и е имала нужда от чужда помощ за ежедневните си нужди. Болките й са били интензивни през първия месец след произшествието. Останала е емоционална травма от преживения стрес – страх и притеснения при пътуване с автомобил. Физически е налице пълно възстановяване. Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на трайни последици за здравето на пострадалата освен емоционалната травма и отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалата, както и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 15000 лв.

За ищцата Д.И. съдът съобрази периода на интензивните болки – около 2 седмици, емоционалната травма, изразяваща се в силен стрес, довел до смущения в съня, нощно напикаване (съгласно показанията на свидетелката М.) и белега в областта на лицето, който подлежи на отстраняване, но едва след навършване на пълнолетие и то с пластична операция. От показанията на М. се установява, че белегът на десните клепачи на ищцата Д.И. почти не е видим като дефект – забелязва се само при вглеждане. Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на трайни последици за здравето на пострадалата освен описания белег, който обаче е трудно забележим, както и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 10000 лв.

Съдът отчита, че част от описаните от свидетелката емоционални страдания на двете ищци се дължат на загубата на техния съпруг и баща при катастрофата и която загуба не може да бъде обезщетявана дори и косвено в настоящото производство, което има за предмет други засегнати права –телесната неприкосновенност на ищците.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По делото от комплексната експертиза се установи, че и двете ищци са пътували с правилно поставени предпазни колани, без които телесните им увреждания биха били значително по-тежки. Поради това съдът приема, че не е налице противоправно поведение от пострадалите, с което да са допринесли за настъпване на вредите.

Установи се по делото от първоначалната и допълнителната експертизи, че след предявяване на иска ответникът е платил на ответницата Д.И. обезщетение в размер на 4550 лв. със съответната лихва за забава от датата на произшествието до момента на плащането. Тази сума следва да се приспадне от установения от съда размер на дължимото обезщетение. Поради това исковете следва да се уважат както следва: за В.И. – за сумата от 15000 лв., за Д.И. – за сумата от 5450 лв., а за разликата до пълните предявени размери – да се отхвърлят като неоснователни.

 

По разноските:

       На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ГПК в размер на 927.47 лв.

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 2076.82 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 818 лв. и разноските за медицинска експертиза – в размер на 60,15 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА ДЗИ - О.З. ЕАД, ЕИК:*********, адрес: гр.*********, да заплати както следва:

на В.С.И., ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 09.08.2013 г., заедно със законната лихва от 09.08.2013 г. до окончателното плащане и

на Д.И.И., ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 5450 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 09.08.2013 г., заедно със законната лихва от 09.08.2013 г. до окончателното плащане,

като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.226, ал.1 КЗ за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв. за В.С.И. и 28000 лв. за Д.И.И..

            ОСЪЖДА ДЗИ - О.З. ЕАД, ЕИК:*********, адрес: гр.*********, да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. П.К., адрес: ***, сумата от 927.47 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА ДЗИ - О.З. ЕАД, ЕИК:*********, адрес: гр.*********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 818 лв., представляваща дължима държавна такса и 60,15 лв., представляваща дължими разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: