№ 1067
гр. Перник, 29.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500607 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 675/27.06.2023 г. по гр.д. № 5763/2022 г. Районен съд гр. П. е
отхвърлил предявения иск от Р. Л. С. с ЕГН ********** от гр. ***, срещу В. Л. С., ЕГН
**********, и К. Н. С. с ЕГН **********, и двамата от общ. ***, с които се иска
допускане извършването на съдебна делба върху следния недвижим имот: дворно
място, от 1153 кв.м. без придаваемите се места от 217 кв.м., образуващо парцел IX -
184, кв. 9 по плана на с. Л., при граници: Ц. К., А. Т. и К. В. П. и държавно място,
ведно с построената в него жилищна сграда, между Р. Л. С. и В. Л. С., ЕГН
**********, при равни делбени части.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Р. Л. С., чрез
адв. Н. В. К., с която се обжалва първоинстанционното решение, като същото се сочи
като неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. На първо място се сочи, че съдът не е възприел
правилно описанието на процесните имоти, предмет на съдебната делба. Намира за
неправилен и противоречащ на съдебната практика на ВКС и на събраните по делото
доказателства изводът на решаващия съд, че е изтекъл предвидения в закона 10
годишен давностен срок и ответниците са станали съсобственици на процесния имот
като са придобили и съсобствените идеални части на ищцата, тъй като през 2009 г. са
извършили ремонт на построената къща в дворното място. Допълва, че осъщественото
от ответниците ползване на имота за целия му период, чрез извършване на търпими
действия, не е довело до осъществяване на фактическия състав на придобивната
давност по отношение на идеалните части на ищцата в процесния имот. Навеждат се
твърдения, че същите не са имали качеството владелци по отношение на процесния
имот за период от 10 години, а са извършвали само търпими действия и се явяват
държатели на 1/2 идеална част от него. С въззивната жалба се излагат съображения, че
първостепенния съд е постановил атакуваното решение без да е направил
задължителен анализ на свидетелските показания на свидетелите на С.. Сочи се, че не
били обсъдени всички налични по делото доказателства, като се цитират и конкретни
такива.
1
На следващо място за неоснователни и недоказани намира и релевираните от
ответната страна твърдения за изтекла придобивна давност в тяхна полза, като
допълва, че от свидетелските показания се установява, че ответниците не са
упражнявали самостоятелно и спокойно владение върху процесиите имоти в
продължение на 10 години, същите владеят своята 1/2 ид. ч. от процесиите имоти, а по
отношение на другата 1/2 ид. ч. от процесиите имоти се явяват държатели. Възразява
се, че ответниците по никакъв начин не са манифестирали промяна в намерението от
държане в своене на процесните имоти спрямо С.. В заключение се сочи, че дори и да
не живее постоянно в процесиите имоти, Р. С. е упражнявала правата и задълженията
си на собственик на 1/2 ид. ч. по отношение на същите. Посещавала е процесиите
имоти, заплаща дължимите данъците към МДТ, но поради изпадането й в трудно
положение, същата все по – рядко го посещава. Допълва, че ответниците, възползвайки
се от затруднението, в което същата е изпаднала се сдобили с констативен нотариален
акт през 2015 г., но към настоящия момент не е изтекъл предвидения от 10 годишен
срок, за да могат да се позоват на давностно владение, нито са манифестирали промяна
на намерението си да държат вещта като своя и се явяват държатели на собствената на
ищцата ½ ид. ч. от процесните недвижими имоти. Въз основа на изложеното се иска
отмяна на атакуваното решение и допускане до делба на процесните имоти. Прави се
искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите К. Н. С. и
В. Л. С..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност
по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното
производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе възражения, и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която
въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането. УКАЗВА
на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен
доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 01.11.2023 г. от 10,10
2
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3