Решение по дело №1367/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 70
Дата: 30 януари 2020 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20197170701367
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

70

гр.Плевен, 30.01.2020 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и двадесета година в състав:                                                                Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1367 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 161 от 15.11.2019 г., постановено по анд № 308/2019 г., Районен съд – Левски е отменил наказателно постановление № 226 от 09.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в частта, с която е постановено отнемане в полза на Държавата на 1 брой лек автомобил „Фиат Улайс“ с ***, с пазарна стойност 1200 лева, на основание чл.20 от ЗАНН, във връзка с чл.273 ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част, с която на И.Д.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.266 ал.1, предл.седмо от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.213, ал.1, предл.7 т.1 от Закона за горите и на основание чл.21 от ЗАНН, във връзка с чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението – 0,5 пр.куб.м.акациеви дърва за огрев на стойност 30 лв. Наказанието е наложено на И. за това, че на 14.01.2019 г. в землище на с.Трънчовица, общ.Левски,  нелесоустроена горска територия до отдел 335, подотдел „г“, съхранява в моторно превозно средство- лек автомобил „Фиат Улайс“ с ***– 0,5 пр.м3 акациеви дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка или друга марка.

            Срещу постановеното решение в потвърдителната НП част е подадена касационна жалба от И.Д.И., чрез адвокат Р.Р. ***, която счита същото за неправилно в частта, с която е потвърдено. Сочи, че за да потвърди наказателното постановление първоинстанционният съд е изложил мотиви, че не е изтекъл предвидения в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването му, т.к. за периода, през който е било налице висящо наказателно производство, давност не е текла, като се е позовал на ТР № 112/16.12.1982 г. по н.д.№96/2981 г. на ОСНК, което не е било задължително за съдилищата съгласно действащата към момента на приемането му разпоредба на чл.52 ал.1 от ЗУС (отм.), а е само за тяхно ръководство, както и че съдът е приел, че НП е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, макар в същото да е вписан като основание за издаването му АУАН № 112609/14.01.2019 г. Счита, че НП е издадено именно въз основа на цитирания АУАН и то след изтичането на повече от шест месеца от съставянето на акта, което е в противоречие с разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН. Сочи, че АУАН е издаден на 14.01.2019 г., като на 30.01.2019 г. с писмо от Директора на РДГ-Ловеч е изпратен на РП – Левски за преценка относно наличие на престъпление и административно наказателното производство не е било прекратено. Сочи, че на 1.03.2019 г. РП – Левски е образувала досъдебно производство за престъпление по чл.235 ал.1 от НК, като видно от текста на посочената наказателноправна разпоредба в състава на цитираното престъпление липсва изпълнително деяние „съхранява“, за  каквото нарушение му е повдигнато обвинение с АУАН. Счита, че когато едно престъпление е съпроводено с извършването на административно нарушение, което не е елемент от престъпния му състав, разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗАНН не се прилага и материалите за това нарушение не е следвало да се изпращат в РП – Левски, а за него се налага административно наказание, като за административно наказателното производство е приложима разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗАНН. Поради това счита, че не могат да бъдат приети изложените от съда разсъждения, че срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН не тече при образуване на наказателно производство, т.к. в случая наказателното производство е с различен предмет. На следващо място сочи, че видно от всички събрани доказателства се твърди от АНО, че съхранението на дървесина в лек автомобил е извършено в землището на с.Трънчовица, обл.Левски, нелесоустроена горска територия до лозята. Счита, че е житейски нелогично някой да съхранява дървесина в лек автомобил и то извън населено място, както и че такъв не е бил и умисъла на И., поради което липсва вината като елемент от субективната страна на административното нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ. Позовава се на  съдебна практика в тази връзка. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление. Претендира адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба № 1/2004 г.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Р., която поддържа касационната жалба, по същество моли съда да отмени решението в частта, с която е потвърдено НП..

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция по горите – Ловеч, чрез ст.юрисконсулт С.Т., е депозирал по делото писмено възражение, в което счита касационната жалба за неоснователна, решението в  частта, в която потвърждава НП за правилно и законосъобразно, а в останалата част за неправилно. Сочи, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Според ответника от събраните писмени и гласни доказателства по делото по безспорен начин е доказано, че И. е извършил посоченото в НП нарушение, както и неговата вина и че описаното в АУАН и НП ясно си кореспондира, което се потвърждава и от непротиворечивите свидетелски показания на бившите служители на ДГС – Плевен, отговарящи на фактическата обстановка по делото, които са безпристрастни и непротиворечиви, конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях деяние, извършено от жалбоподателя. Счита, че липсват данни, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което да не е извършил. На следващо място счита, че са спазени нормативно определените срокове за издаване на НП. Сочи още, че в конкретния случай не е приложима хипотезата на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, т.к. от приложените доказателства е видно, че жалбоподателят има съставени общо седем АУАН от дата 14.01.2019 г., както и издадени НП и че при определяне на наказанието АНО се е съобразил с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи вината обстоятелства, ниската степен на обществена опасност, количеството на дървесината и на жалбоподателя е наложено наказание около предвидения в закона минимум. Цитира разпоредбата на чл.235 ал.1 и ал.2 от НК, като в  тази връзка намира за погрешно твърдението на касатора, че материалите, касаещи извършеното деяние „съхранение“ не следва да се изпращат в РП – Левски относно преценка за наличие на престъпление. Сочи, че от друга страна честа практика е първоначалната квалификация на образуваното досъдебно производство да бъде променена или да се образува ДП за още едно деяние, извършено от нарушителя, което е причината често съответната РП да уведомява РДГ – Ловеч да не издава НП, изпратени по даден сигнал, независимо от първоначалната квалификация по образуваното ДП. Счита, че деянието правилно е квалифицирано като „съхранение“ и че законодателят не поставя изискване относно мястото на извършване на нарушението, както и относно факта дали да бъде извършено на открито или на закрито. В заключение моли съда да потвърди решението в частта, в която е потвърдено НП, а в останалата част да го отмени. Алтернативно моли, ако съдът прецени, че е налице такава необходимост, да върне делото за ново разглеждане от Районен съд – Левски.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 14.01.2019г. горски инспектори към РДГ - Ловеч, осъществявали служебната си дейност, като извършвали обход в землището на село Трънчовица, общ.Левски, обл.Плевен – нелесоустроена горска територия – акациева гора – до лозята, до отдел 335 – Г. По време на обхода същите чули звук от моторен трион. Отишли на място, където установили И.И., който извършвал сеч с бензинов моторен трион на акациеви дървета. Свидетелите Р.и В.наблюдавали известно време И., който натоварил отсечената дървесина в паркиран до него лек автомобил „Фиат Улайс” с ***, собственост на Й.Г.Н.. Горските служители се приближили към жалбоподателя за извършването на проверка, при което същият изхвърлил бензиновия моторен трион в храстите, който впоследствие бил намерен от свидетелите В.и Р.. В хода на извършената проверка била установена самоличността на нарушителя И., който не представил  позволително за сеч, установено било, че натоварената дървесина не била маркирана с контролна горска марка. Посредством ролетка било измерено количеството съхранявана в лекия автомобил дървесина, а именно 0,5 пр.куб.м. До автомобила била установена и купчина от още дървесина- около 2 пр.куб.м. Въз основа на така констатираното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №226/30.01.2019г. за това, че на 14.01.2019г. И. съхранява в лек автомобил „Фиат Улайс” с *** 0,5 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка или друга марка – нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите. С акта били задържани 1 бр. л.а. „Фиат Улайс” с *** и 0,5 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев, като вещи, представляващи предмет и средство за извършване на нарушението. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Иззетите вещи били предадени на съхранение на Г.П.Г., на длъжност охрана при Горски разсадник – Червен бряг с Разписка за отговорно пазене на вещи сер.СЗДП №062605 от 15.01.2019г. В законоустановения тридневен срок било депозирано възражение срещу съставения АУАН, с изложени съображения за незаконосъобразно изземване на посочения лек автомобил и на бензинов моторен трион. С писмо от 30.01.2019г. на Директора на РДГ – Ловеч, съставеният АУАН бил изпратен на РП – Левски за преценка относно наличие на престъпление. С постановление на РП-Левски от 1.03.2019г. било образувано досъдебно производство – пр.пр. №69/2019г. по описа на РП – Левски. С постановление от 30.05.2019г. на РП - Левски наказателното производство по посоченото досъдебно производство било прекратено. Постановлението било изпратено на Директора на РДГ – Ловеч за ангажиране на административно-наказателна отговорност по отношение на И., както и за решаване на въпроса с веществените доказателства. Издадено било обжалваното Наказателно постановление №226/09.08.2019г. на Директор на РДГ – Ловеч, с което на И.  било наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предложение седмо от Закона за горите в размер на 50 лв., за това, че на 14.01.2019г., в землището на с.Трънчовица, общ.Левски, нелесоустроена горска територия – до лозята, отдел 335, подотдел „г”, съхранява в моторно превозно средство лек автомобил „Фиат Улайс” с *** 0,5 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка или друга марка – нарушение на чл.213, ал.1, предл. седмо, т.1 от Закона за горите.

Горната фактическа обстановка съдът  приел за установена от събраните по делото писмени и гласни  доказателства , на които съдът дал вяра като  логични и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, изхождащи от лица, незаинтересовани от изхода на делото, установяващи непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебната им дейност,  еднопосочни, установяващи, че са възприели непосредствено И., който отсякъл и натоварил отсечените от него с бензинов моторен трион акациеви дърва, както и относно установеното от тях количество дървесина, натоварено в паркирания непосредствено до И. лек автомобил.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направил извод, че НП е съставено от компетентно лице, в предписаната от закона писмена форма, като в хода на административно-наказателното производство не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд приел за неоснователно оплакването, че с реализиране на административно-наказателната отговорност по отношение на И. е нарушен принципа non bis in idem, предвид наличието на паралелно водено наказателно производство. Изложил мотиви, че съставеният АУАН, в който е отразено констатираното от служителите на РДГ-Ловеч по време на извършване на проверката, действително е послужил за образуване на наказателно производство, с оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК. С Постановление на прокурор при РП – Левски от 30.05.2019г. обаче наказателното производство е било прекратено. Съдът направил извод, че към датата на ангажиране на административно-наказателната отговорност на И.  с обжалваното наказателно постановление не е било налице друго висящо наказателно производство за същите факти, с оглед на което не е бил нарушен принципа non bis in idem. Съдът приел, че наказателното постановление в процесния случай е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, който текст урежда образуване на административно-наказателно производство и без приложен АУАН, когато наказателното производство е прекратено от прокурора. Съдът приел, че в случая наказателното постановление е издадено след изпратено от РП – Левски до административно-наказващия орган постановление за прекратяване на наказателното производство. Макар в НП да е цитиран съставения АУАН, прокурорското постановление е приложено към административно-наказателната преписка и Директорът на РДГ Ловеч е реализирал административно-наказателната отговорност на И. едва след прекратяване на образуваното наказателно производство.

Съдът направил още извод, че НП е издадено в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Предвид изложените от въззивния съд съображения за приложимост в процесния случай на хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, последният приел, че шестмесечният давностен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН започва да тече от момента на прекратяване на наказателното производство – 30.05.2019г., поради което направил извод, че  НП е издадено в шестмесечен срок от посочената дата – на 9.08.2019г. Съдът изложил още мотиви, че дори и да се приеме, че с оглед съставения АУАН, срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН започва да тече от тази дата, съгласно ТР №112/16.12.1982г. по н.д. №96/82г. ОСНК, приложимо в процесния случай, възбуждането на наказателно преследване за деяние, което в последствие се окаже, че не е престъпление, прекъсва давността по чл.34 от ЗАНН. Докато е налице висящо наказателно производство, давност не тече. В процесния случай АУАН е съставен на 30.01.2019г., наказателното производство е образувано на 01.03.2019г. и прекратено на 30.05.2019г., а НП е издадено на 09.08.2019г. Законоустановеният шестмесечен срок не е изтекъл през периода, в който давността е текла – 30.01.2019г.-01.03.2019г. и 30.05.2019г. – 09.08.2019г.

По същество съдът направил изводи, че вмененото на И. нарушение се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства, установяващи, че в паркирания непосредствено до И. лек автомобил същият е съхранявал 0,5 пр.куб.м. акациеви дърва, както и че дървесината не е била маркирана с контролна горска марка или друга марка. Приел, че  е осъществен състава на  нарушение на чл.213, ал.1, предл.7, т.1 от Закона за горите, който забранява съхраняването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Наложеното наказание съдът приел за съответно на тежестта на нарушението и количеството добита дървесина. Извършеното нарушение според въззивния съд не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид, не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до извод, че приложената административна санкция се явява несъразмерно тежка на деянието и дееца. За законосъобразно, на основание  чл.21 ЗАНН, вр. чл.273, ал.1 ЗГ приел, че вещите предмет на нарушението – 0,5 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев, с пазарна стойност 30 лв., са отнети в полза на Държавата.

Съдът счел, че наказателно постановление е незаконосъобразно в частта му, с която е постановено отнемане в полза на Държавата на лек автомобил „Фиат Улайс” с *** с пазарна стойност 1200 лв., на основание чл.20 от ЗАНН, във вр. с чл.273, ал.1 от Закона за горите. Изложил мотиви в тази връзка, че разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗАНН предвижда отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване на умишлено административно нарушение, когато това е предвидено в закон или указ. От събраните по делото доказателства установил, че посоченото МПС е послужило на нарушителя за съхраняване в него на нерегламентирано отсечената дървесина. Отнемането на вещите, послужили за извършване на нарушение, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им, е предвидено в специалния закон - чл. 273, ал.1 от ЗГ. Административно-наказващият орган обаче не е съобразил разпоредбата на чл.20, ал.4 ЗАНН, приложима на общо основание, съгласно която отнемане по ал.1 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон е предвидено друго. В процесния случай, в административно-наказателната преписка не се съдържат доказателства за това как е определена стойността на отнетата вещ. Дори и да се приеме за такава, посочената в наказателното постановление – 1200 лв., същата явно не съответства на тежестта на извършеното нарушение, предвид количеството и стойността на съхраняваната в л.а. в нарушение на ЗГ дървесина – 0,5 пр.куб.м. на стойност 30 лв. На тези основания съдът отменил наказателното постановление  в тази му част, като незаконосъобразно. В останалата му част потвърдил същото  като правилно и законосъобразно.

            На първо място следва да се посочи, че касационна жалба е подадена единствено от И.И. против решението в потвърдителната НП част, а ответникът – РДГ Ловеч е депозирал единствено възражение по касационната жалба. Поради това решението на РС-Левски в частта, с която е отменено НП в частта на отнемането на лекия автомобил е влязло в сила и настоящият касационен състав не може да се произнася по неговата правилност. Ето защо е недопустимо направеното искане във възражението на касационния ответник за отмяна на решението на РС в отменителната НП част.

Касационният съд приема, че атакуваното решение е неправилно в частта, с която е потвърдено НП  в частта, с която за извършеното нарушение е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева и  в тази част следва бъде отменено и бъде постановено друго, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление в тази част , като незаконосъобразно, поради следните съображения:

Описаното в процесните АУАН и НП деяние на  И.И., не разкрива белезите на нарушение по чл. 213, ал. 1, предл. 7, т. 1 от ЗГ, и в този смисъл, същото се явява несъставомерно. Както бе посочено по- горе, И. е санкциониран за това, че съхранява в лек автомобил, 0,5 пр. куб. м. акациеви дърва,  немаркирани с контролна горска марка или с друга марка. Съобразно нормата на чл. 213, ал.1 от Закона за горите, се забраняват: покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет. От събраните по делото доказателства, вкл. и от показанията на разпитаните свидетели, обаче се установява, че И. е установен на посоченото в АУАН място, да извършва сеч на акациеви дърва, с моторен трион, като свидетелите Р.и В., са го наблюдавали известно време. Същите са констатирали, че И. е натоварил отсечената дървесина в автомобил- „Фиат Улайс“, с ***, след което са се приближили към него, за извършване на проверка, при която са установили, че дървесината не е маркирана с контролна горска марка и не е придружена от превозен билет. Установени са 0,5 пр. куб.м. дърва,  натоварени в автомобила и ок. 2 пр. куб.м.- край него, като за резултатите от проверката е съставен констативен протокол и посочените по- горе 7 бр. АУАН от 30.01.2019г. С оглед изложеното, съдът приема, че установените в автомобила акациеви дърва, са били натоварени в него, докато е бил в покой, като край автомобила са установени и други, ненатоварени дърва, което обосновава намерение на И. да транспортира същите. Предвид извършената проверка, действията на И. са преустановени. Касационният съд приема, че в случая, натоварването на отсечените акациеви дърва в процесния автомобил, не разкрива белезите на понятието „съхранява“, което по своята същност предполага трайност на действието и намерение на съхраняващия да пази от разхищение или повреда. Отсечените дървета са били натоварени - установено лично от горските служители- в автомобила, от страна на И., с цел тяхното транспортиране, поради което, описаната в процесните АУАН и НП  фактическа обстановка, не разкрива белезите на нарушението „съхранява“, по смисъла на чл.213, ал.1, предл.7 от ЗГ. На основание гореизложеното, настоящият касационен състав приема,  че описаното в процесното НП нарушение  е несъставомерно  на нормата на чл.213, ал.1, предл.7, т.1 от ЗГ, поради което, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено в тази част.

Иначе, правилно въззивният съд е приел, че  процесното НП е издадено в рамките на законоустановения шестмесечен давностен срок, по реда на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Настоящата инстанция възприема изцяло изложените в тази насока мотиви на въззивния съд, по реда на чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК и същите не следва да се преповтарят. В случая правилно РС-Левски е приел, че е приложимо разрешението, дадено в ТР№ 112/16.12.1982г. на ОСНК, съобразно което възбуждането на наказателно производство за деяние, което в последствие се окаже, че не е престъпление, прекъсва давността и тя не тече /спира/, докато продължава наказателното производство. Съдът приема, съобразно даденото в цитираното ТР разрешение, че при всички случаи, образуването на наказателно производство, води до прекъсване на давността за издаване на наказателно постановление и тя не тече, докато трае това производство /арг. чл. 81, ал.1 от НК/.

По отношение на визираните в наказателното постановление "отнемане" в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението, на основание чл. 273, ал.1 от ЗГ : 0,5 пр.м.куб. акациеви дърва за огрев, настоящия съдебен състав намира, че НП в тази му част е законосъобразно, в тази  НП е потвърдено от РС и решението на съда в тази част следва да се остави в сила. Аргумент в тази посока е разпоредбата на чл.273, ал.1 отг Закона за горите, съгласно която вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата. Освен това, алинея втора на същия текст предвижда, че изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите предоставя със заповед дървесината и недървесните горски продукти, добити от горски територии - държавна собственост, предмет на нарушение, отнети в полза на държавата, на:  съответното държавно предприятие по чл. 163 - за горските територии - държавна собственост, предоставени му за управление;  съответното учебно-опитно горско стопанство - за горските територии - държавна собственост, предоставени му за управление.

Основателна се явява и претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат в минимален размер, съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л.5 от делото, касаторът е упълномощил редовно адвокат Р. да го представлява по делото и представителството е осъществено. В договора за правна защита и съдействие е удостоверено, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на  чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА (безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица). Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. С изменението на ЗАНН в ДВ, бр.94/2019 год. беше предвидено, че в съдебните производства по административнонаказателни дела страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати на адвокат Р. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, чл.18, ал.2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  в размер на 300 лева за касационната инстанция  .

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 161 от 15.11.2019 г., постановено по анд № 308/2019 г. на Районен съд – Левски в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 226 от 09.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в частта, с която на И.Д.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.266 ал.1, предл.седмо от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.213, ал.1, предл.7 т.1 от Закона за горите и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 226 от 09.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в частта, с която на И.Д.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.266 ал.1, предл.седмо от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.213, ал.1, предл.7 т.1 от Закона за горите.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161 от 15.11.2019 г., постановено по анд № 308/2019 г. на Районен съд – Левски в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 226 от 09.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в частта, с която на И.Д.И. ***, с ЕГН **********,  на основание чл.21 от ЗАНН, във връзка с чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението – 0,5 пр.куб.м.акациеви дърва за огрев на стойност 30 лв..

В останалата част решението не е оспорено и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-Ловеч, гр.Ловеч, ***да заплати на адвокат Р.Р. ***, обл.Плевенска, ***разноски за възнаграждение за един адвокат, представлявал  И.Д.И. ***, с ЕГН ********** по канд №1367/2019 год. на АС-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.