Определение по дело №61059/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6598
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20211110161059
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6598
гр. София, 15.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110161059 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „фирма“ АД, ЕИК .......... срещу Д. Ж. Б., ЕГН
**********, която е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищеца писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, но с оглед
липсата на изрично оспорване от страна на ответника, съдът намира, че поисканата
експертиза не е необходима.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 03.05.2022 г. от 14.00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 54952/2020 г. по описа на СРС, 176-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
ССчЕ по въпроси от исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 и ал. 2
ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 78 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение от 17.08.2021 г. по ч.гр.д. № 54952/2020 г. на СРС,
176 състав:
- 9141,35 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва от 09.11.2020 г. до изплащане на вземането;
1
- 772,18 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 18.12.2016 г. до
17.09.2019 г.;
- 865,20 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.12.2016 г. до
12.03.2020 г.;
- 284,40 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.07.2020 г. до
03.11.2020 г.;
- 156,00 лв., представляваща такси и разноски за връчване на нотариална покана;
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на сключен на
15.11.2016 г. между страните Договор за потребителски кредит № 1614, по силата на който
ищецът, в качеството си на кредитор, е отпуснал кредит в размер на 10 200 лева, а
ответникът, в качеството си на кредитополучател, се е задължил да погаси всички
задължения по ползвания кредит в рамките на 60 погасителни месечни вноски, подробно
описани в погасителен план, неразделна част от Договора. Сочи, че процедурата по
сключване на договора се състои от няколко стъпки и започва със създаване на
потребителски профил в интернет страницата на ищеца, който след това от своя страна
изготвял индивидуална оферта. Навежда твърдения, че удостоверяването на самоличността
става чрез видео разговор, а подписването на договора за кредит – чрез SMS авторизация.
Поддържа, че всички документи се подписват чрез еднократно генерирана парола, която се
изпраща на кредитоискателя. Излага, че подписите, създадени чрез тази процедура имат
правната сила на саморъчни подписи на основание чл. 13, ал. 2 ЗЕДЕУУ. Сочи, че кредитът
се отпуска по банкова сметка, посочена от кредитополучателя. Твърди, че процесният
договор за кредит е сключен при годишен лихвен процент в размер на 7,90 %, годишен
процент на разходите в размер на 9,10 %, със срок на погасяване от 60 месеца при равни
месечни вноски, включващи главница, лихви и други такси. Излага още, че кредитът е
отпуснат на 18.11.2016 г., като при усвояването, кредиторът удържал такса за оценка, която
в конкретния случай възлиза на сумата от 200 лева. Сочи, че съгласно чл. 11 от Договора,
при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода на забавата. Твърди, че ответникът е изпаднал
в забава на 18.12.2016 г. Съгласно чл. 12 от Договора за потребителски кредит, кредиторът
имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят не е
погасил в срок две или повече месечни вноски. Поддържа, че към 29.07.2019 г. ответникът
не е заплатил 22 вноски, поради което до него била изпратена нотариална покана,
съдържаща покана за доброволно изпълнение и изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, която била връчена лично на ответника на 04.09.2019 г. Твърди се, че
предсрочната изискуемост на всички задължения по Договора за кредит е настъпила на
17.09.2019 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове.
По исковете с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно следните
предпоставки (юридически факти): наличието на посоченото облигационно
правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит №
1614 от 15.11.2016 г.; кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата
по отпуснатия кредит; уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на
уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на падежа на задължението
за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване
на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва); вземанията да
бъдат установени и по размер.
2
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е заплатил претендираните суми.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По иска с правно основание чл. 78 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже размерът и основанието на начислените такси.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е заплатил претендираните суми.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3