Решение по дело №390/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на „МАГИ МЕБЕЛ ГРУП“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Цар Калоян“ №53, представлявано от управителя С. В. М., подадена чрез адв. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0306-000072/24.04.2023г, издадена от Началник група в Районно управление /РУ/ Нова Загора към Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Сливен, с наложена на дружеството принудителна административна мярка по чл.171, т.2а буква „а“ от Закона за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че водачът не е знаел за обявяване на СУМПС за невалидно, както и че не е подавана декларация по чл.16, ал.4 за удостоверяване на обстоятелствата по чл.16 ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредба № І-157/2002г/. Изложени са подробни доводи за липса на материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а, буква „а“ от ЗДвП, както и за несъответствие на съдържанието на административния акт с изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и по-конкретно липсата на срок на действие на принудителната мярка, поради цитирането на текста на разпоредбата. От съда се иска да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна с присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Началник група в РУ Нова Загора при ОДМВР- Сливен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и отсъствие на съществено нарушение на производствените правила.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 23.04.2024г. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 1128956 против Д. К. С., за това, че на същата дата в 16:20часа в гр.Нова Загора по ул.“Цар Освободител“ до дом № 48, в посока север-юг, управляватоварен автомобил Мерцедес 315 ДДИ Спринтер с рег.№ [рег. номер], собственост на „МАГИ МЕБЕЛ ГРУП“ ЕООД, като след извършена справка в масивите на МВР е установено, че СУМПС на водача е невалидно, изгубен/откраднато/, считано от 25.09.2023г. и до момента нямало данни за подадено заявление за издаване на валидно СУМПС.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0306-000072 от 24.04.2024г., издадена от Началник група в РУ-Нова Загора към ОДМВР – Сливен, на жалбоподателя „МАГИ МЕБЕЛ ГРУП“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца. От фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Д. К. С. АУАН серия GА № 1128956 от 23.04.2024г.

По делото няма спор, че жалбоподателят „МАГИ МЕБЕЛ ГРУП“ ЕООД е собственик на моторното превозно средство, чиято регистрация е временно прекратена с процесната заповед.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Д. К. С., от показанията на който се установява, че С. действително се е явил през месец септември на 2023г, в РУ Нова Загора и е съобщил, че е изгубил документите си за самоличност, но му е било обяснено, че ако до една седмица не бъдат открити, ще бъде уведомен. В рамките на две седмици след това свидетелят открил документите си, но не съобщил в РУ Нова Загора. Едва на 23.04.2024г разбрал от актосъставителя, че свидетелството му за управление на МПС е обявено за невалидно. Категорично заявява, че не е подавал декларация за изгубване на СУМПС.

От представената Справка за водач се установява, че СУМПС №********* е със срок на валидност до 25.10.2024г., но статусът му в системата за отчета на Българските документи за самоличност е „невалиден“, докато в системата Административно наказателна дейност е със статус: „налично“ и е отбелязано: „СУМПС валидно до: 25.10.2024г“.

Ответникът не твърди да е подавана декларация от Д. К. за изгубено СУМПС № *********, нито представя такава, която да е основание за обявяване на това СУМПС за невалидно.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП № 24-0306-000072/ 24.04.2024г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник група „Пътен контрол“ в Районно управление – Нова Загора към ОДМВР – Сливен, в рамките на предоставените му със Заповед № 343з-1516/ 05.06.2023г. на Директора на ОДМВР – Сливен правомощия /л.33 по делото/.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 24-0306-000072/ 24.04.2024г. на началник група в РУ-Нова Загора към ОДМВР – Сливен обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на „МАГИ МЕБЕЛ ГРУП“ЕООД с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че дружеството е собственик на лек автомобил с рег. № [рег. номер], който е управляван от лицето Д. К. С. на 23.04.2024г. в 16:20ч. в гр.Нова Загора, като СУМПС на водача е невалидно, изгубено/откраднато/, считано от 25.09.2023г. Следователно наложената на жалбоподателя ПАМ е в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието МПС е управлявано от водач, който не притежава валидно СУМПС.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че МПС – лек автомобил с рег. № [рег. номер] - собственост на „Маги Мебел Груп“ ЕООД, на посочените в заповедта време, място и обстоятелства, е било управлявано от лице, което не притежава валидно СУМПС.

Свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена сила установява и удостоверява правоспособността на лицето, на което е издадено, да управлява моторно превозно средство от съответната категория /чл.3, ал.3 и чл.50, ал.1 от Закона за българските лични документи/. Легитимиращото действие на СУМПС е ограничено със срок на валидност на документа. Съгласно чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № І-157/2002г изтичането на срока на валидност на СУМПС е основание за подмяната му, при което освен заявлението и декларацията по чл.13, ал.1, т.1 и 6 от Наредбата се представя и карта за оценка на физическата годност по чл.13, ал.1, т.3 от същия подзаконов акт. Валидността на свидетелството може да бъде прекратена и преди изтичането на срока му, когато е засегната субстанцията му /повреждане или унищожаване/ или е прекратена фактическата власт върху него /изгубване, кражба/. Повреждането, унищожаването, изгубването и кражбата на СУМПС, след надлежно деклариране на съответното обстоятелство, пораждат правомощие за администрацията да промени статуса на СУМПС и да го обяви за невалидно /арг.чл.16, ал.4 от Наредба № І-157/2002г./, но освен това е и правопораждащ юридически факт за притежателя да поиска издаване на дубликат /чл.16, ал.1 от Наредбата/, като за извършването на тази административна услуга е ирелевантна физическата годност на заявителя.

От установените по делото факти се налага извода, че в случая не е доказано съществуване на основанието, посочено в чл.16 ал.1 от Наредбата за обявяване на издаденото на Д. К. С. СУМПС № ********* за невалиден документ, защото липсва декларация по чл.16, ал.4 от Наредбата, която е предвиденият способ за удостоверяване на обстоятелствата – изгубено/унищожено/откраднато/повредено СУМПС. Само когато притежателят на СУМПС изпълни задължението си да обяви обстоятелствата по чл.16, ал.1 от Наредбата, чрез подаване на декларация за тяхното настъпване, тогава е налице основание да се извърши промяна на статуса на свидетелството, за която промяна не се следва уведомяване на водача. В настоящия случай свидетелят Д. С. сочи, че не е подавал декларация за изгубено СУМПС, а ответникът не прилага такава, нито се позовава на деклариране на обстоятелствата по чл.16, ал.1 от Наредбата, заявено от притежателя на свидетелството за управление на МПС. Следователно извършената промяна от 25.09.2023г. на статуса на документа - СУМПС № *********, в системата за отчета на Българските документи за самоличност, в „невалиден“, при липса на нормативно установените условия за това, не може да дисквалифицира признатата от закона удостоверителна сила на този документ за отразения в него срок на действие, нито изключва правоспособността на водача, негов притежател. Ето защо не може да се приеме за доказано по делото наличието на възприетото от административния орган фактическо основание за прилагане на процесната ПАМ. Законът възлага в тежест на ответника да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт /чл.170, ал.1 от АПК/. В случая проявеното от административния орган процесуално бездействие има за последица необоснованост и недоказаност на твърдението за наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на собственика на МПС. Отговорността на собственика, спрямо когото се прилага принудителната мярка е обусловена от задължението му да се увери, че предоставя управлението на МПС само на водачи, които притежават СУМПС, валидно за категорията му. В настоящия случай това задължение на собственика е изпълнено, доколкото водачът е разполагал фактически със свидетелство за управление на МПС, в което е отразен срок на валидност до 25.10.2024г, без да му е известно, че документът е обявен за невалиден. Независимо, че собственикът е юридическо лице, което няма съзнание, персоналния му състав притежава съзнание и формира волята му, поради което аргументът на ответника, че за прилагане на принудителните мерки спрямо юридически лица, съзнаването на съставомерните факти е без правно значение, не може да бъде споделен.

Принудителната мярка няма да постигне целта да приведе поведението на физическите лица, формиращи волята на юридическото, в съответствие с изискванията и забраните на Закона за движение по пътищата, когато е приложена без да е установено, че конкретните факти от нейния състав сочат на такава необходимост. В случая управлението на товарния автомобил е предоставено на лице, което е държало СУМПС с посочена дата на валидност, следваща датата на ползване на моторното превозно средство, поради което приложената с обжалваната заповед ПАМ се явява лишена от нормативно установената й цел.

Ето защо съдът намира, че необосновано, от гл. т на доказателствата и неправилно, от гл.т на закона административният орган е приел, че са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който законът свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“ на собственик, чието МПС е управлявано от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС и съотв. че се е следвало налагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП по отношение на „Маги Мебел Груп“ ЕООД.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ № 24-0306-000072 от 24.04.2024г., като издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал. 1 от АПК, ОДМВР – Сливен следва да бъде осъдена да заплати на „Маги мебел Груп“ ЕООД сумата от 50лв., представляваща внесена държавна такса.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ по жалба на „МАГИ МЕБЕЛ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Цар Калоян“ № 53, вх.А, ап.5, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0306-000072 от 24.04.2024г., издадена от началник група в Районно управление – Нова Загора към ОД на МВР – Сливен, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати на „МАГИ МЕБЕЛ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Цар Калоян“ № 53, вх.А, ап.5, сумата от 50лв (петдесет лева) – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.