Р Е Ш Е Н И Е № 300
гр. Сливен, 21.08.2023
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - I състав, в публичното заседание на двадесет и първи август две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Слав Бакалов
при секретаря Ваня Фърчанова като разгледа докладваното от съдия Слав Бакалов административно дело № 20237220700284/2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27а от
Закона за закрила на детето (ЗЗДет).
Образувано е по
жалба на Г.Е.Д. против Заповед № ЗД/Д-СН-103/09.08.2023 г. на Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" Сливен, с която на основание чл. 27,
ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т.1 и т.2 във вр. с чл.4 ал.1 т.4 от ЗЗДет и чл. 33 от ППЗЗДет е наредено настаняването спешно на
малолетното дете В.Г.Е., с майка Г.Е.Д. и баща неизвестен, в професионално
приемно семейство на Х.Ю.М. ***.
Заповедта се
обжалва с доводи за материална и процесуална незаконосъобразност. Сочи, че на
10.08.2023 г. депозирала в Дирекция „Социално подпомагане" Сливен
нотариално заверен отказ от съгласие за пълно осиновяване на детето В.Г.. На
10.08.2023 г. Д.П.Г. с когото съжителствала на семейни начала в дома му в с. Ч.,
общ. С. подал заявление за припознаване на детето. На 11.08.2023 г. оттеглила
подадената в РУ МВР Сливен жалба срещу Д.П.Г.. Счита, че висшият интерес на
детето с оглед на възрастта му и неговото ф. и п. развитие изисквало то да бъде
отглеждано от биологичните си родители. Моли съда да отмени обжалваната
заповед.
В съдебно
заседание лично и чрез процесуалния си представител адв.С.С. *** поддържа жалбата.
Твърди, че не са налице условията, които да сочат на разпоредбите на
чл.25, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДет, послужили като
основание за издаване на заповедта. Липсвали доказателства, които да сочат, че
родителите на детето В.Г.Е. без основателни причини трайно не полагат грижи за
това дете. От събраните доказателства безспорно се установило, че са налице и
условия за отглеждане на детето. Не отговаря и мотива в заповедта свързан с
разпоредбата на чл.33 от ППЗЗДт, а именно спешно да
се настани дете чиито живот и здраве са в риск. Не била спазена поредността, ако детето е
трябвало да бъде настанено в семейна среда, а именно въпреки желанието на
родителите на Д. да бъде отглеждано от тях не е било настанено в тяхното
семейство. В преписката липсвали данни за насилие, а подаването на жалба било
формален повод да се издаде заповедта. Претендира за направените по
делото разноски.
Жалбоподателката заявява в съдебно
заседание, че желае да отглежда д. си В.. Твърди, че служителите в Дирекция
„Социално подпомагане“ я объркали, като и казали, че няма да може да се справи,
тъй като ако даде детето на ясла, много ще се разболява. Била р. и заради това
слушала служителите, че няма да може да се справи. Заявление от 08.08.2023 г. писала тя, но и било продиктувано и и казали
това да напише. Била заявила, че искам да гледа детето и ще го отглежда в с. Ч..
Заявява, че са се карали със съпруга и, но никога не я е бил и не я е
заплашвал, че ще я бие.
Ответникът -
Директорът на дирекция "Социално подпомагане" – гр. Сливен чрез
процесуалния си представител – ю. К. Т. оспорва жалбата. Счита, че постановеният
индивидуален административен акт отговаря на законовите изисквания за неговото
издаване, както от материален, така и от процесуален характер. По отношение на
сочените от страната доказателства, счита, че са неотносими,
тъй като се касаели за факти след издаване на посочения акт. Детето е било
отглеждано в семейството на родителите на предполагаемия баща, основно от
неговата майка. Не било търсено тяхно съгласие за отглеждане на детето, поради
информацията за насилие в семейството.
Заинтересованата
страна Д.П.Г. моли съда да отмени заповедта. Заявява, че иска детето и е
предприел мерки в общината за припознаването му. Твърди, че винаги е бил до
детето си и до жена си, обичал ги и би се борил за тях докрай. Заявява, че не е
бил жена си, тя го р. и постъпила така в момент на я. В момента бил записан на
борсата и му предложили работа, която можел да започне скоро. Родителите му помагали,
не го оставяли и обичали детето като тяхно.
Заинтересованата
страна Х.Ю.М. редовно призована не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата
страна малолетното дете В.Г.Е. род. на *** год., чрез назначения особен
представител – адв. К.Г.К. ***, в писмено становище
счита жалбата за неоснователна, тъй като е налице риск за детето при връщане на
биологичната му майка.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Детето В.Г.Е. е
родена на *** г., като в удостоверението за раждане е вписана само майката Г.Е.Д..
Отдел „Закрила на
детето" при Дирекция „Социално подпомагане" - Сливен бил ангажиран
със случая на детето В.Г.Е. от м. януари 2023г., след постъпил сигнал от
неговата майка - Г.Е.Д.. Видно от предоставената от нея информация, детето В.Е.
е родено от съжителството й с Д.П.Г., с когото имали чести конфликти. След
пореден такъв, тя напуснала семейното им жилище, заедно с детето. Пред
служителите на ДСП Сливен Д. заявила, че няма близки и роднини, на които да
разчита, както и жилище, където да се установи временно, поради което изразила
желание на нея и детето й да им бъде предоставена социална услуга Звено
"Майка и бебе" при КСУДС- Сливен. По време на проведения разговор със
служителите на ЗМБ/КСУДС-Сливен и ОЗД/ДСП-Сливен, жалбоподателката заявила, че ще се върне в дома на майка си и
самоволно напуснала сградата където се предоставя социалната услуга, заедно с
детето. (л.40)
В хода на
извършеното социално проучване е констатирана необходимост от проследяване на
грижите, които се полагат за детето в семейна среда, поради което с Направление
от 18.04.2023г. на Директора на ДСП-Сливен, на детето и семейството му е
предоставена краткосрочна социална услуга - информиране и консултиране, терапия
и рехабилитация, застъпничество и посредничество („Семейно консултиране и
подкрепа"), реализирана от ЦОП - гр. Сливен, ул,
„Баба Тонка" № 54. (л.48) Във връзка с тази услуга са съставени: Оценка на риска; Оценка на родителския
капацитет и Оценка на ресурсите на семейната среда.
Изготвени са месечни доклади за м.май, юни и юли 2023 г., в които е отразено,
че детето се отглежда в семейна среда в жилището на родителите на Д.Г. *** и
членовете на семейството спазват препоръките на социалните работници. (л.50-64)
На 04.08.2023г., Г.Д. отново посетила приемната
на ОЗД/ДСП - Сливен и съобщила, че поради упражнявано от съжителя й Д.Г.
домашно насилие, тя го напуснала, заедно с д. си В.Е.. Посочила, че към момента
няма къде да живее и на кого да разчита, поради това желае да им бъде
предоставена социалната услуга ЗМБ/КСУДС - Сливен. Допълнила, че възнамерява да
депозира жалба по ЗЗДН в РП - Сливен. За подадения сигнал е съставен формуляр
от С. С. С. – г. с. работник ЗД. (л.65)
С Направление №
НП/Д-СН-076/04.08.2023г. на Директора на ДСП-Сливен, детето и майката са
насочени да ползват социална услуга: 000256 - Звено "Майка и бебе",
краткосрочна, за 6 месеца, до 05.02.2024, чрез информиране и консултиране,
терапия и рехабилитация, застъпничество и посредничество, обучение за
придобиване на умения, осигуряване на подслон в ЗМБ/КСУ ДС - гр. Сливен. (л.71)
Съставен е доклад за оценка на постъпил
сигнал с вх. № СИГ/Д-СН/1026/04.08.2023 г., в който е посочено, че при
извършеното социално проучване е констатирано, че към момента Д. е изпаднала в
т. к. ситуация - останала е без дом и финансови средства, както и че е жертва
на физическо насилие. (л.72-73)
В писмено
заявление с вх. № СИГ/Д-СН/1050/08.08.2023г. Г.Д. заявила,
че не може да продължи да полага грижи за малолетното си дете В.Е.. Посочва, че
не може да разчита на подкрепа от близки или роднини; че възнамерява да замине
за чужбина и изразява желание детето да бъде настанено в приемно семейство. Жалбоподателката е запозната с възможността за предоставяне
на социални услуги и осигуряване на социално подпомагане. (л.76)
Извършено е социално
проучване за индивидуална оценка на потребностите на детето В.Г.Е., при което е констатирано нежелание от страна на майката
да продължи да полага грижи за детето в семейна среда, както и да осигури
сигурна и безопасна среда, която да благоприятства правилното му развитие.
Посочила е, че на този етап не може да се справи с грижите за детето, тъй като
е безработна и няма жилище. Отказва да се възползва от подкрепата на ОЗД - Сливен,
като й бъде намерена работа и детето да бъде записано на детска ясла. Не е
установена възможност за отглеждането на
детето в семейството на роднини или близки. Същото е оценено като подходящо за
настаняване в приемно семейство, което в достатъчна степен да задоволи
потребностите му и да гарантира сигурността и безопасността му. (л.84-85)
С нотариално
заверена декларация от 09.08.2023г., Г.Е.Д. предоставила в ОЗД/ДСП-Сливен
съгласие за пълното осиновяване на детето В.Г.Е.. (л.94)
При проучване на възможностите
за настаняването на детето в приемно семейство, е предоставен отговор от
ОЗД/ДСП-Омуртаг, че е налице свободно подходящо приемно семейство, а именно
това на Х.Ю.М., утвърдена със Заповед от 12.09,2013г. на Директора на
РДСП-Търговище. На 09.08.2023г. е изготвено становище от ОЗД/ДСП-Сливен, че е в
интерес на детето да бъде настанено в приемното семейство на Х.М., което в
достатъчна степен да гарантира неговите сигурност и безопасност.
Представена е
декларация по чл. 24, ал. 3 от ППЗДет от С. Д. (майка
на Г.Д.), в която е заявила, че не може да поеме грижите за детето В., тъй като
има още три деца в по - ниска възраст, за които трябва да полага грижи.(л.93)
Издадена е
процесната Заповед № ЗД/Д-СН-103/09.08.2023 г. на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" Сливен, с която на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т.1 и т.2 във вр.
с чл.4 ал.1 т.4 от ЗЗДет и чл. 33 от ППЗЗДет е наредено настаняването спешно на
малолетното дете В.Г.Е., в професионално приемно семейство на Х.Ю.М. ***.
На 09.08.2023 г.
детето В.Г.Е. е предадено на Х.Ю.М.. (л98)
На 10.08.2023 г.
жалбоподателката депозирала в Дирекция „Социално подпомагане" Сливен
нотариално заверен отказ от съгласие за пълно осиновяване на детето В.Г.. (л.8)
На 10.08.2023 г. Д.П.Г. подал пред длъжностно лице по гражданското състояние в
Община Сливен, заявление за припознаване на детето В.Г.Е.. (л.34)
По делото са
разпитани като свидетели Г.Й.Б. и П.Г.Р. от чиито показания става ясно, че
жалбоподателката заедно с детето са живеели в дома на родителите на Д.П.Г.,
един от които е св.Р.. Между жалбоподателката и Г. е
имало семейни разправии, но според св.Б. те били в рамките на нормалното. За
детето В. се полагали достатъчно грижи и същото било добре облечено.
Свидетелите нямат сведения и наблюдения за физическо или психическо насилие
между родителите на детето. Според св.Р. на 04.08.2023 г. жалбоподателката
и Г. се скарали, когато се прибрали в дома си разбрали, че Д. иска да си отиде.
Съпругата на Р. отишла с Д. при социалните, като я убеждавала да не оставя
детето, тъй като те ще го гледат. Д. и отговорила, че няма да го даде нито на
тях, нито на социалните.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства и разпитаните свидетели.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата, предмет
на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал.
3 вр. с ал. 1 от АПК
преклузивен 14 - дневен срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването и същата е допустима. Разгледана по същество е основателна, при
следните съображения:
По валидността на
акта:
Временното
настаняване по административен ред на дете в семейство на роднини или близки, в
приемно семейство, социална услуга - резидентен тип
или в специализирана институция е уредено в чл. 27 от ЗЗДет. и чл. 27 от ППЗЗДет. Временното настаняване по
административен ред, се извършват със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, което условие в
случая е спазено, поради което следва да се приеме, че процесната заповед е издадена
от компетентен административен орган. Оспорената Заповед № ЗД/Д-СН-103/09.08.2023
г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Сливен е издадена
в изискуемата форма и от материално и териториално компетентния орган по
смисъла на чл. 27, ал. 1
от ЗЗДет и няма пороци, които да
обосновават нейната нищожност.
По процесуалната и
материално-правна законосъобразност и съответствието с целта на закона.
При издаване на
заповедта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
несъответствие с целта на закона. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 1, ал. 2
от ЗЗДет. държавата защитава и гарантира
основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи
деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и
психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа,
социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. В
изпълнение именно на тези свои задължения, при осъществяване на своите функции
и правомощия органите за закрила на детето следва да се ръководят от висшите
интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните
семейства. Освен това, органите за закрила на детето са длъжни да осигуряват на
детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като
предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни мерки.
Именно в изпълнение на тези си функции компетентните институции, следва да
съобразяват всички обстоятелства свързани с житейският опит, мотивацията на
лицето да полага грижа, жилищните и материалните условия, необходими за
отглеждане на едно дете и не на последно място съществуването на причини, които
биха навредили на психическото, физическото или социалното развитие на детето.
Всички действия по осигуряването на закрила трябва да се извършват при спазване
на принципа за "най-добър интерес на детето" и изследване на
възможността да бъде отглеждано в семейната му среда.,
Основателни са
доводите на жалбоподателката, че е налице нарушение на чл. 35 от АПК,
тъй като не са предприети действия относно проучване на възможността за
настаняване на детето при негови близки.
В чл. 27 от ЗЗДет е предвидена мярка за закрила по чл. 4, ал. 1,
т. 4 от ЗЗД – временно настаняване в приемно семейство. Тя е
временна и се налага незабавно по административен ред при наличие на данни за
"дете в риск". Съгласно пар. 1, т. 11 от ДР на Закона за закрила на детето,
"дете в риск" е дете: чиито родители са починали, неизвестни, лишени
от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е
останало без тяхната грижа; което е жертва на злоупотреба, насилие,
експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или
наказание в или извън семейството му; за което съществува опасност от увреждане
на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие. В случая от събраните по делото доказателства към момента на издаване
на заповедта, се установява, че майката която е отглеждала детето, е заявила,
че не може да продължи да полага грижи за малолетното си дете В.Е., не може да
разчита на подкрепа от близки или роднини и че възнамерява да замине за чужбина,
като е изразила желание детето да бъде настанено в приемно семейство. Към този
момент детето е било с баща неизвестен, което дава основание да се приеме, че В.Е.
отговаря на дефиницията на "дете в риск" съгласно § 1, т. 11,
б. "в" от ДР на ЗЗДет.
Необосновано обаче административният орган е приел, че в конкретния случай се
налага прилагане на мярка за закрила - "предоставяне на социална услуга - резидентен тип –настаняване в приемно семейство."
Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 33, ал. 1
от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето вр. чл. 25, т.1 и
т. 2 от ЗЗДет. Предпоставките за временно
настаняване извън семейството се съдържат в чл. 25, ал.
1, т. 1-6 от ЗЗДет. Съгласно чл. 25, т.1 и т. 2 от ЗЗДетето, такава мярка-настаняване на дете извън
семейството се предприема по отношение на дете, чиито родители са починали,
неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени
или чиито родители, настойници или попечители без
основателна причина трайно не полагат грижи за детето и чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност
да го отглеждат. В оспорената заповед не са посочени обстоятелства обосноваващи
извода, че тези предпоставки са налице по отношение на майката Г.Е.Д..
Безспорно е
установено, че не е налице нито една от предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 1
от ЗЗДет, като обстоятелството, че е предоставено
съгласие за осиновяване на детето, не може да се подведе под нито една от
посочените в този текст хипотези.
Не е налице и хипотезата
на чл. 25, ал. 1, т. 2 от закона, която изисква родителите без основателна
причина трайно да не полагат грижа за детето. По административната преписка и
делото липсват данни за трайно нежелание от страна на известния законен родител
да полага грижа за детето, както и за липсата на значима причина. Преди издаване
на акта липсват предприети активни действия от страна на административния орган,
да установи дали не се полагат грижи за детето, каква е продължителността на
тази липса, ако има такава и каква е конкретната причина за липсващи грижи. В
случая в представеното становище, не са изложени факти и обстоятелства относно обстоятелствата
полагат ли се или не грижи от майката, нейното финансово състояние, трайна
невъзможност да отглежда детето. Напротив в съставените документи са отразени
положените грижи за детето, както и
регулярния им характер, като изложените обстоятелства касаят отношенията между
майката и биологичния баща на детето, но не и отношенията между родителите и
детето.
В заключение съдът
намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 25, т. 2
от ЗЗДет, тъй като не са ангажирани данни,
че единият от родителите - майката е в трайна невъзможност да отглежда детето и
без основателна причина не полага трайно грижа за него. Настаняването на дете
извън семейството е крайна мярка за закрила, която следва да се прилага при
наличие на една или повече от предвидените в закона предпоставки и във всеки
случай при съблюдаване на най-добрия интерес на детето.
В рамките на
настоящото бързо производство по чл. 27а от ЗЗДет. съдът счита, че предпоставките за
настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта не са били
налице, поради липсата на безспорни доказателства за необходимостта от
предприемане на тази крайна мярка по отношение на детето поради което
оспореният административен акт е незаконосъобразен. В тежест на
административния орган е при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че актът е издаден при наличие на предвидените в закона основания, но
ответникът не се е справил с доказателствената тежест.
В този смисъл при
издаване на оспорения акт, административният орган не е изпълнил задължението
по чл. 35 от АПК
да изследва всички относими факти и хипотезата на "спешност" не
изключва спазването на законовата процедура и настаняване на детето извън
семейството - в приемно семейство, при изчерпана възможност за отглеждане от
биологичен родител или семейство на близки.
Разделянето на
децата от родителите им е допустимо съгласно чл. 9 от
Конвенцията за правата на детето, когато това е необходимо за техния
висш интерес. Прекият контакт на децата с двамата родители също може да бъде
ограничен, съгласно цитираната международна норма, ако това се налага от висшия
интерес на децата и най-вече в случаите на упражнено насилие – физическо или
психическо, което в Конвенцията е наречено с общия термин
"малтретиране".
В настоящия казус,
не са събрани данни, нито доказателства за упражнено домашно насилие в различни
форми – физическа или психическа.
При преценката на
законосъобразността на оспорените заповеди, съдът счита, че трябва да се вземе
предвид висшия интерес на децата, защитен в чл. 3 от Конвенцията на ООН за
правата на детето и развит в Общ коментар № 14/2013) на Комитета по правата на
детето към ООН относно най-добрия интерес на детето като първостепенно
съображение. Винаги, когато трябва да се вземе решение, което засяга конкретно
дете, процесът на вземане на това решение трябва да включва предварителна
оценка на възможното въздействие (положително или отрицателно) на решението
върху съответното дете. Тоест, оценката за въздействието на решението и
определянето на най-добрите интереси на децата са част от съдебната проверка за
материалната законосъобразност на оспорения административен акт.
"Висшият
интерес на детето" се определя като съвкупност от обстоятелства, сред
които възраст, степен на зрялост на детето, роля на семейството, социални и
културни норми и очаквания, както и индивидуалната история и преживявания.
Преди всичко като принципна рамка следва да се вземе предвид правото на детето
на закрила, правото му да формира собствени възгледи по въпроси, които се
отнасят до него и правото му да води пълноценен и достоен живот в условия,
които осигуряват достойнството му, поощряват самостоятелността и улесняват
активното му участие в обществото.
Административният
орган не е представил доказателства, които убедително и безспорно да сочат на
извод, че пребиваването на детето в извънсемейна
среда, ще осигури именно гореизложената необходимост. Не са ангажирани дори
твърдения, че родителите (известен и предполагаем) имат трайно негативно
отношение към детето си, като го изразяват вербално или насилствено. Всички
установени данни, които не се оспорват от страните са свързани с неразбирателства
в семейството, произтичащи от финансови затруднения или липса на комуникация,
които подлежат на промяна и представляват временна обективна трудност, а не
трайно формирани отношения по оста родител - дете, които поставят детето в
положение на риск или липса на родителски капацитет у жалбоподателката и
заинтересованата страна Г.. В конкретния случай, въпреки продължилото няколко
месеца проучване, не са събрани данни непосредствена опасност от влошено
развитие за самото дете.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че не се констатират материалноправните
предпоставки за издаване на обжалваната заповед, която обосновават спешната
необходимост детето временно да бъде настанено извън семейството до
произнасянето на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. Посредством предприетата мярка по чл. 4, ал. 1,
т.4 ЗЗДет не е постигната целта на закона
да бъде защитен интереса на детето и неговото физическо здраве.
Наред с гореизложеното не е изяснен въпросът,
защо административният орган е стигнал до извода за настаняване на детето в
професионално приемно семейство, а не в семейство на роднини или близки.
Разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗЗДет дава градация на
способите за настаняване на дете извън семейството, като предвижда настаняването
на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа. От данните по делото става ясно, че на административния орган е било
известно, че детето се отглежда в семейството на вероятния баща на детето,
видно от съставените Оценка на риска; Оценка на родителския капацитет и Оценка
на ресурсите на семейната среда и месечни доклади за м.май, юни и юли 2023 г.
относно Направление от 18.04.2023г. на Директора на ДСП-Сливен. Това семейство
несъмнено се явяват близки на детето, но административния орган не е изследвал
дали същите имат желание да го отглеждат. Съгласно чл.27 ал.4 от ЗЗДет несъгласието на роднините или близките да отглеждат
детето се удостоверява от тях с декларация по образец. В случая такава декларация е представена само
от майката на жалбоподателката, но липсва такава от родителите на Д.П.Г., в
чийто дом детето е отрасло и с които е изградило емоционален контакт.
Настаняването в приемно семейство следва да се осъществи едва след установяване
на невъзможност от настаняване в семейство на роднини или близки на детето и
този извод следва от анализа на разпоредбите на чл.4 ал.1 и чл.27 от ЗЗДет.
Съдът намира, че
изводът на административния орган, че настаняването на детето в приемно
семейство, при наличие на известни негови близки, които не са били потърсени,
не е в негов най-добър интерес, тъй като не са изчерпани всички останали
възможности за закрила в среда близка до семейната.
В допълнение към гореизложеното
при постановяване на съдебния акт, съдът следва съгласно чл.142 ал.2 от АПК да
прецени и фактите настъпили след издаване на оспорената заповед. От тези
доказателства става ясно че жалбоподателката е оттеглила съгласието си за
осиновяване на детето В.Е., заявила е желание да се грижи за детето, а наред с
това е започнала и процедура по припознаване на детето от Д.П.Г., който също
изразява желание да се грижи за него. В този смисъл са налице данни, че детето В.Е.,
към настоящия момент не попада в хипотезата на дете в риск по смисъла на § 1, т. 11 от
ДР на ЗЗДет.
С оглед всичко
по-горе изложеното съдът приема, че се установяват основанията на чл. 146, т. 3
и т. 5 от АПК.
Жалбата се явява основателна и оспореният акт следва да се отмени.
На основание чл. 146, ал.
1 от АПК отговорността за разноски е за ответника. Следва да бъде
осъден да заплати сторените разноски от жалбоподателката в размер на 10 лв.
платена държавна такса. Претенцията за 600 лв. адвокатско възнаграждение е
неоснователна, тъй като липсват данни уговореното възнаграждение в представения
договор за правна помощ, да е заплатено от жалбоподателката (л.99 от делото).
На възстановяване подлежат само действително направените разноски, а тези претендирани за адвокатско възнаграждение не са такива.
Ръководен от
изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
ЗД/Д-СН-103/09.08.2023 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"
Сливен.
ОСЪЖДА Дирекция
"Социално подпомагане" – гр. Сливен да заплати на Г.Е.Д. ЕГН **********,
с адрес: ***, направени по делото разноски в размер на 10 (десет) лева.
ОСТАВЯ без
уважение искането на Г.Е.Д. за присъждане на направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: