Решение по гр. дело №7473/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260978                         14.07.2021 г.                                гр.Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд,                                 XXI – ви граждански състав

на двадесет и втори юни                    две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в състав:

                                                      Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №7473 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ……………..,  със седалище и адрес на управление: ……………….., подадена чрез пълномощник – адв.З.Ц., съдебен адрес: ***, уточнена с молба, вх.№260510/07.01.2021 г., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът К.И.Г., ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца сумата от 254,05 лева, дължима съгласно фактури с №№**********/05.10.2018 г., №**********/05.11.2018 г., фактура №**********/05.01.2019 г., от която 191,59 лева е неазплатеното задължение за ползвани мобилни услуги и такси, начислени за периода 05.09.2018 г. – 04.11.2018 г. по Договор за мобилни услуги №*********/03.05.2018 г., с който е предоставен мобилен номер ………………, 62,46 лева е неустойката за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №*********/03.05.2018 г., с който е предоставен мобилен номер …………………, ведно със законната лихва върху всяко от вземанията, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за които суми има издадена по ч.гр.д.№3820/2020 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1693/16.07.2020 г.

                              Сочи се в исковата молба, че между страните има сключен договор за мобилни услуги, по силата на който ответникът е абонат на ищеца, като му е предоставен мобилен телефонен номер ……………. с уговорена стандартна месечна абонаметнтна такса от 24,99 лева на месец. Твърди се още, че ответникът е ползвал предоставените от ищеца услуги за периода 05.09.2018 г. – 04.11.2018 г., без да ги заплати, поради което и са издадени фактури с №№**********/05.10.2018 г. и №**********/05.11.2018 г. След изтичане на указания в тях срок за плащане ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника и издал фактура с №**********/05.01.2019 г.

                              В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

                              В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, редовно уведомена, не се е възползвала от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба.

                              Правната квалифицакия на предявения иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.92 от ЗЗД.

                              Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:

                              В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в първото съдебно заседание по делото, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

                              От друга страна са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл.131 от ГПК и с призовката за съдебно заседание, връчена редовно и лично на ответника, на последният са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че искът е вероятно основателен. В този смисъл БРС счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения иск за сумата от 254,05 лева, дължима съгласно фактури с №№**********/05.10.2018 г., №**********/05.11.2018 г., фактура №**********/05.01.2019 г., от която 191,59 лева е незаплатеното задължение за ползвани мобилни услуги и такси, начислени за периода 05.09.2018 г. – 04.11.2018 г. по Договор за мобилни услуги №*********/03.05.2018 г., с който е предоставен мобилен номер ………………., 62,46 лева е неустойката за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №*********/03.05.2018 г., с който е предоставен мобилен номер ……………, ведно със законната лихва върху всяко от вземанията, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за които суми има издадена по ч.гр.д.№3820/2020 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1693/16.07.2020 г., без да мотивира съдебния акт по същество – чл.239, ал.2 от ГПК.

                              Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 435,00 лева, съгласно списъка по чл.80 от ГПК.

                              Съдът съобразява тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и за разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 385,00 лева.

                              Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

                              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът К.И.Г., ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК ……………,                              със седалище и адрес на управление: ……………………., съдебен адрес:***, чрез адв.З.Ц., сумата от 254,05 лева, дължима съгласно фактури с №№**********/05.10.2018 г., №**********/05.11.2018 г., фактура №**********/05.01.2019 г., от която 191,59 лева е неазплатеното задължение за ползвани мобилни услуги и такси, начислени за периода 05.09.2018 г. – 04.11.2018 г. по Договор за мобилни услуги №*********/03.05.2018 г., с който е предоставен мобилен номер …………….., 62,46 лева е неустойката за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №*********/03.05.2018 г., с който е предоставен мобилен номер …………….., ведно със законната лихва върху всяко от вземанията, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за които суми има издадена по ч.гр.д.№3820/2020 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1693/16.07.2020 г.

                              ОСЪЖДА К.И.Г., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК …………….,    със седалище и адрес на управление: …………………., съдебен адрес:***, чрез адв.З.Ц., сумата от 435,00 лева (четиристотин тридесет и пет лева), представляващи направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 385,00 лева (триста осемдесет и пет лева), представляваща направените в заповедното производство разноски.

                              Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл.240 ГПК. 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ:  / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.    .................................