№ 5275
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110133699 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. П. П. срещу „АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата от 237,
34 лв., представляваща недължимо удържани такси за извършени банкови преводи в
чужбина от банковата сметка на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда до окончателно изплащане на сумата.
Исковата молба е връчена на ответника на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и в срока
по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор.
В производството по чл. 140, ал. 1 ГПК при проверка на редовността и допустимостта
на исковата молба, съдът констатира, че твърденията, съдържащи се в нея за открита банкова
сметка на името на ищеца – физическо лице в дружеството на банката ответник,
извършените операции по банковата сметка, както и ненадлежно начислените и удържаните
такси според ищеца, касаят потребителски спор, свързан с качеството на ответника като
страна по облигационно отношение с потребителски характер. Основанието, от което
произтичат отношенията между страните (в случая потребителски договор) е от значение за
качеството потребител на едно физическо лице (Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д.
2502/2019 г., ІІт. о. на ВКС). Преценката за това дали се касае за иск на или срещу
потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието
„потребител“ в § 13, т. 1 от ЗЗПотр в чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според
които “потребител“е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз
1
потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец
цели удовлетворяване на свои лични потребности, преценката дали са налице тези
отличителни качества на физическото лице се дължи от съда, сезиран с конкретен правен
спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се
касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения
договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при
сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята
търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен
спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто
смисъл е чл. 113 ГПК.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда,в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. В случая самият е ищец е посочил в исковата си молба, че адресът му е в гр.
Габрово. Съдът служебно е извършил справка в НБД и е установил, че регистрираният му
настоящ и постоянен адрес е също в гр. Габрово. При това положение и за да обезпечи
постановяването на краен съдебен акт от местнокомпетентния съд, зачитайки императивния
характер на разпоредбата на чл. 113 ГПК, съдът намира, че следва да прекрати
производството и да изпрати делотопо подсъдност – арг. чл. 118, ал. 2 ГПК.
Така мотиворан, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 33699/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 88 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Габрово.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2