МОТИВИ:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - *** обвинителен акт против
подсъдимия И.З.Р., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
„На 05.06.2016 година в село ***
, община *** , област *** на улица „***
„ намерил следните чужди движими
вещи -мобилен апарат марка „*** „ модел „*** „ черен на цвят
с имей № *** и сим карта , имущество на обща стойност 217 лв ,
собственост на Ж.М.М. *** в продължение на
една седмица не съобщил за тях на
собственика ,на властта или на
този, който ги е изгубил.„
В съдебно
заседание представителят на РП - *** поддържа повдигнатото против подсъдимия
обвинение. Намира обвинението за доказано въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание. По отношение на
наказанието, предлага, същото да бъде определено при условията на чл.54 от НК,
като предлага на подсъдимия И.З.Р. да бъде наложено наказание глоба в размер на
200 лв. при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелтва.
Подсъдимият
И.З.Р. участва лично в наказателното производство. Признава се за виновен по
повдигнатото против него обвинение, не дават обяснения относно механизма на
деянието. Има критично отношение към извършеното и желае да му бъде наложено
наказание глоба в размер към средата предвиден в закона.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели и приложените по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
В началото
на месец
февруари 2015 година свидетелката Ж.М.М.
закупила от търговски обект в
град *** мобилен апарат марка „***„ модел „***„ черен на цвят
с ИМЕЙ № *** за ползване на предлаганите и от „***” АД мобилни услуги с притежаваната
и СИМ карта № **********.
На 05.06.2016
година около 15.00 часа се наложило на свидетелката Ж.М. ***, което довело до
отсъствието от дома и до 16.00 часа. При организиране напускането на обитавания от нейна страна жилищен имот,
находящ се в село ***, обл. *** на улица „***„ *** същата забравила да заключи
жилищния си имот. При предвижването на свидетелката Ж.М. на бърз ход по
улицата на която се намирало жилището и от същата изпаднал описания
мобилен апарат. По улица „***„ около 15:00-15:30 часа преминал подсъдимият И.З.Р., който възприел мобилния апарат на обособената за пешеходци пътна
настилка.
Непосредствено
след като подсъдимият намерил чуждия телефон марка „***„ модел „***„ черен на цвят
с ИМЕЙ № *** на стойност 210 лв. със съдържаща се в същия сим карта на
стойност 7 лв., имущество на обща
стойност 217 лв. взел същите. Непосредствено след като установил изправността му извадил намиращата се в мобилния апарат сим карта и се отправил към
дома си в село ***.
Независимо от
осъзнаваното от негова страна обстоятелство за необходимостта от предаването
на намерената чужда движима вещ на органите на полицията
или този който я е изгубил подсъдимият
решил да продаде мобилния апарат.
Междувременно, установилата се в дома си около 16:00
часа на 05.06.2016 година свидетелка Ж.М. констатирала незаключването на входната врата при
излизането й. Възприятията
на същата и липсата на мобилния й
апарат, както в чантата и облеклото й, така и на обичайното място в жилището и
оформило убеждение за престъпното
отнемане на телефона.
В съответствие с
констатациите си засегнатото лице
предприело действия по депозирането на сигнал на следващия ден пред надлежните органи за осъществено
престъпно отнемане стопанисвания и
мобилен апарат след установяване
изключването на същия от мобилната мрежа на
обслужващия я оператор.
На 08.06.2016 година подсъдимият И.Р. предложил на лицето П.М.И. ***, с което упражнявали съвместно
трудова дейност в търговско дружество
телефона „***”, собственост на свидетелката Ж.М. за закупуване. С
получените парични средства в размер на
60 лв. от отразеното лице подсъдимият И.З.Р.
задоволил личните си потребности.
Въз основа
на изявленията на свидетелката Ж.М. се
предприели съответните действия по документиране на деянието и изискването на
съответните трафични данни от мобилните оператори за актуалния ползвател на мобилния апарат с конкретен имей номер.
От анализа
на постъпилите справки от мобилния
оператор „***„ ЕАД –София се установило
ползването на телефона „***” от свидетеля П.М.И. ***.
От анализа
на постъпилата справка от мобилния
оператор „***„ е видно, че на 05.06.2016
година в периода 15:00 – 15:23 часа са
провеждани мобилни разговори от телефонния апарат от страна на свидетелката Ж.М.
*** в позиционираната клетка на оператора в селището на община ***, село ***,
което изключва по своето естество отнемането на вещта от дома на засегнатото лице и удостоверява изгубването
на телефона от легитимния му ползвател.
С протокол, разследващият
орган получил при условията на доброволност от свидетеля П.М.И. телефонен
апарат марка „***„, модел „***„ черен на цвят, с ИМЕЙ № ***. Процесната движима
вещ след съответното разрешение по реда на чл. 111 от НПК е предаден срещу съответната разписка на правоимащото
лице – свидетелката Ж.М. ***.
От заключението
на вещото лице по изготвената съдебно –оценителна експертиза пазарната стойност на вещите, предмет на престъпното
посегателство към момента на извършване на
деянието е в общ размер на 217 лв.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
обясненията на подсъдимия И.З.Р., показанията на свидетелите Ж.М.М. и П.М.И.,
дадени в хода на досъдебното следствие. Съдът кредитира гласните доказателства
по делото изцяло, тъй като същите са обективни, правдиви и непротиворечиви, логични
и последователни. Между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите
съдът, от една страна и от друга страна между обясненията на самия подсъдим,
съдът не установи противоречия, които да дадат основание да не бъдат
кредитирани.
В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и приложените по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият И.З.Р.
е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав
на чл. 207, ал.1 от НК, тъй като на 05.06.2016 година в село *** , община ***
, област *** на улица „*** „ намерил следните чужди движими вещи -мобилен апарат марка „*** „ модел „*** „ черен на цвят
с имей № *** и сим карта , имущество на обща стойност 217 лв ,
собственост на Ж.М.М. *** в продължение на
една седмица не съобщил за тях на
собственика ,на властта или на
този, който ги е изгубил..
Съставът на чл. 207, ал. 1 от НК инкриминира несъобщаването в едноседмичен
срок от дееца за намерена чужда вещ. Изпълнителното деяние е съчетание от
действие и бездействие, като деецът не съобщава в продължение на една седмица
на собственика, на този, който я е загубил, или на властта за това, че вещта е
у него.
Присвояването на намерена вещ е формално двуактно престъпление, което се
осъществява единствено чрез бездействието на субекта. Поради това при него
опитът е невъзможен. Но то е довършено едва с изтичане на седемдневния срок от
намирането на вещта.
От обективна страна е необходимо съобщаването да не е извършено на
собственика, на властта или на този, който е изгубил вещта. Предмет на
престъплението е чужда движима вещ. Легалната дефиниция на понятието
"движима вещ" се съдържа в чл.
110, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗС.
Освен това се касае до вещ, намерена от дееца, което предполага преди това
тя да е била загубена от някого - по някакъв начин е излязла от фактическата
власт на нейния собственик или на лицето, което я е владеело, и то не знае къде
се намира вещта.
От субективна страна деянието е възможно само при умисъл. Интелектуалния
момент на умисъла включва представи у дееца, относно обстоятелството, че е
намерена движима вещ, която не е собствена за дееца и за факта на несъобщаване
за вещта на собственика, на властта или на изгубилия вещта.
В конкретния казус подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК. Подсъдимият е намерил чужди движими
вещи, собственост на свидетелката Ж.М.М. и не е съобщил за тях на собственика,
на властта или на изгубилия вещта.
Деянието е осъществено от подсъдимия умишлено, тъй като е съзнавал
общественоопасният му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. У подсъдимия е било налице съзнание и по
отношение на всички елементи от състава на престъплението по чл.207, ал.1 от НК.
Причините и условията за извършване на деянието съдът намира в ниската обща
и правна култура на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов
ред, стремежът им към противоправно облагодетелстване, изградените престъпни
навици на подсъдимия И.З.Р..
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдими, съдът взе
предвид следното:
За извършеното от подсъдимият И.З.Р. престъпление законът предвижда
наказание “глоба” от 100 до 300 лв.
Като се съобрази със степента на обществена опасност на деянието и на
подсъдимия, която се явява по – висока, предвид на предходните му осъждания,
причините за извършване на деянието, направените от подсъдимия самопризнания,
способствали за разкриване на обективната истина по делото, съдът определи
наказание при условията на чл.54 от НК, като наложи на подсъдимия И.З.Р.
наказание глоба в максималния, предвиден в закона размер, а именно 300 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.З.Р. е осъден и да заплати направените по делото разноски,
както следва: 68,46 лв. по сметка на ОД на МВР – *** и сумата от 30 лв. по
сметка на РС – ***, както и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на
изпълнителни листи.
С оглед така
направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с
оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този
размер.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: