№ 1270
гр. Пловдив, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501845 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 137 от 18.04.2023г., постановено по гр. д. № 850 по
описа за 2022г. на Районен съд Асеновград, се осъжда М. Л. Х., ЕГН
********** от гр.Асеновград, ул.***, да заплати на М. А. Г., ЕГН **********
от гр. София, ж.к.***, сумата от 3 000 лева (три хиляди лева), заплатена на
17.04.2018г. и представляваща получено без основание, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба
26.04.2022г. до окончателното й заплащане. Във въззивната жалба от М. Л. Х.
се излагат оплаквания, че решението е неправилно, постановено в
протИ.речие с материалния закон. Твърди се, че ищецът няма правен интерес
от водене на настоящото производство, тъй като процесната сума е
възстановена. Възразява се срещу това, че първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на св.М. в частта относно заплащане на сумата за
екскурзия, организирана от А.М., тъй като същата през април 2019г. е била с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Сочи се, че ищецът Г. не е
потърсил правата си чрез депозиране на жалба против А.М.. Моли да се
отмени обжалваното решение и се претендират разсноки пред двете
инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна М. А. Г. чрез пълномощника по делото адвокат И. Т..
Поддържа, че сумата от 3 000 лева, заплатена на 17.04.2018г. на ответницата,
1
е получена без правно основание. Твърди се, че дори и свидетелят А. М. да е
платил сума от 3 000 лева на ищеца, става дума за други облигационни
отношения, които не са предмет на настоящия спор. Възразява се, че мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ е наложена на А.М. през месец юли, а
не през месец април. Счита, че липсата на жалба срещу А.М. от страна на
ищеца е без правно значение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалвания съдебен
акт съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно
посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната
инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни
материалноправни норми.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1 и чл.86 от ЗЗД от М. Г.
против М. Х. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3 000
лева, получена без основание.
В предоставения срок за отговор ответницата оспорва иска по
основание. Признава, че на 17.04.2019г. е получила по банковата си сметка
сумата от 3 000 лева с наредител М. Г. с основание „екскурзия А.М.“. М. Х.
твърди, че през 2018г. тя и семейството й, както и още едно семейство,
заплатили на А.М. сумата от 3000 лева за предстояща екскурзия. Същата
обаче не се състояла, като впоследствие разбрали, че А.М. е измамила много
хора. През април 2019г. й се обадил мъж, който й поискал номера на
банковата сметка, за да възстанови от името на М. сумата от 3000 лева и я
помолил пред органите на реда да заяви, че сумата е платена. Тя така и
направила, тъй като получила сумата. Тя не запомнила името на този мъж, но
той й се обадил отново около месец преди да получи препис от исковата
2
молба и поискал сумата да му бъде възстановена, тъй като била погрешно
внесена. Представил се с име М.. Ето защо оспорва изложените в исковата
молба твърдения и моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан св.А. М..
От показанията му се установява, че А.М. е отправила предложение за
екскурзия, което било прието от М.. Уговорката била парите за екскурзията
да бъдат преведени по сметка на М. Х.. Въпреки превода обаче, екскурзията
не се състояла.
Пред районния съд е разпитан и св.О.Х., от чийто показания става
ясно, че той и съпругата му М. Х. също били въведени в заблуждение по
отношение на платена от тях екскурзия. Двамата заплатили сума от 3 000
лева, която впоследствие им била възстановена. По-късно обаче, св.М.
поискал от О.Х. и М. Х. да възстановят 3 000 лева, преведени от М. Г..
С обжалваното Решение № 137 от 18.04.2023г., постановено по гр.
д. № 850 по описа за 2022г. на Районен съд Асеновград, се осъжда М. Л. Х. да
заплати на М. А. Г., сумата от 3000 лева, заплатена на 17.04.2018г. и
представляваща получено без основание, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба
26.04.2022г. до окончателното й заплащане. Мотивите на районния съд са, че
ищецът е заплатил на ответницата сумата от 3000 лева, като за него
основанието за това е закупуване на екскурзия. Ответницата не оспорила
получаването на парите, като същата е мислила, че й се възстановява сума,
която е заплатила за неосъществена екскурзия. Първоинстанционният съд
приема, че между страните не съществуват каквито и да са уговорки, като
съответните изявления относно причината за разпореждане и за получаване
на парите са направени от трети лица. Счита, че е формирана грешна
представа относно причините за заплащане на процесната сума, но това е
направено от лице, което не е страна в правния спор. Приема, че липсва
договор, който да урежда отношенията между страните, поради което следва
да се приложи правилото на чл. 55 от ЗЗД.
Изложените съображения от първоинстанционния съд се споделят и
от настоящата инстанция. Налице е фактическият състав на чл.55, предл.1 от
ЗЗД – получаване без основание, което не представлява изпълнение на
нравствен дълг. Първата кондикция, уредена в разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД,
е че основанието, което е в състояние да оправдае имущественото
разместване между даващия и получаващия, липсва изначално. Релевантен е
моментът на получаването – към този момент между даващия и получаващия
не е налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно
правоотношение, което да бъде погасено чрез даването, или, както е
определено в ППВС №1, 1979 г., при самото получаване липсва основание за
3
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Под основание следва да се разбира породено от конкретен
юридически факт валидно правоотношение между правни субекти, което
обуславя имуществено разместване между тях.
Разпределението на доказателствената тежест се определя от
въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за
съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При
фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД - за връщане на нещо, получено
без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на
предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът
– основание за получаването или за задържане на полученото. В конкретния
случай е доказано и не се спори, че на 17.04.2019г. М. Х. е получила по
банковата си сметка сумата от 3 000 лева с наредител М. Г. и основание
„екскурзия А.М.“. В този смисъл, твърденията на ищеца за плащане на сума
се подкрепят от приложеното по делото копие на платежно нареждане. От
друга страна, ответницата не е провела пълно и главно доказване на
основанието за получаване или задържане на конкретната сума. Правилно
районният съд е констатирал липсата на договор между страните по делото.
Видно от събраните гласни доказателствени средства, волеизявленията за
предлагане и приемане на предложението за екскурзия, не са извършени от
страните в настоящото производство.
Настоящата инстанция не счита възражението на въззивника за
възстановяване на процесната сума от свидетеля М. за основателно. Дали
св.М., който се явява трето за спора лице, е превел 3 000 лева на братовчед си
и основанието за това е извън предмета на настоящото дело. Този факт не
освобождава М. Х. от отговорност по възникналата извъндоговорна
облигационна връзка между нея и М. Г..
По отношение възражението за мярка за неотклонение „задържане
под стража“, наложена на А.М., респ. невъзможността й да организира
екскурзия през месец април, настоящата инстанция счита, че същото е
ирелевантно по отношение процесния случай. Независимо дали А.М. е
организирала или не екскурзия, това не променя факта на получаване на
сумата от 3 000 лева от ответницата без правно основание. Ето защо съдът не
намира причина, поради която да не кредитира показанията на св.М. в
4
тяхната цялост.
На следващо място, неподаването на жалба от въззиваемия Г. срещу
А. М. няма отношение по настоящия правен спор и не представлява факт,
който е от значение за решаването му.
По изложените съображения, възиввната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.
С оглед изхода на спора, М. Х. следва да бъде осъдена да заплати
разноски в полза на М. Г. в размер на 700 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 137 от 18.04.2023г.,
постановено по гр. д. № 850 по описа за 2022г. на Районен съд
Асеновград.
ОСЪЖДА М. Л. Х., ЕГН **********, гр.Асеновград, ул.*** да
заплати на М. А. Г., ЕГН **********, гр. София, ж.к.*** сумата от 700 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5