№ 858
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело №
20241100900881 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 32 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Адекс
Трейдинг Партнерс България“ ЕООД срещу „Булкомерс - ММ“ ЕООД, както следва:
- иск с правно основание чл.327, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) за заплащане на
сумата 558144.53 лева – цена на продадена и доставена на ответника стока, за която са
издадени 15 броя фактури в периода 15.01.2024г. – 06.03.2024г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за заплащане на сумата 7953.32 лева– лихва за забава за периода 14.02.2024г. –
26.04.2024г. (съгласно молба-уточнение от 19.12.2024г., л.106 от делото.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили неформален договор за търговска
продажба, по силата на който му е продал и доставил хранителни стоки на обща
стойност 558144.53 лева, за което е издал 15 броя фактури с падеж за плащане 30 дни
от издаването на всяка една от тях. Пояснява, че стоките, предмет на договора, са били
предадени на ответника, както и съставените фактури, които надлежно са били
осчетоводени от страните по продажбеното правоотношение. Поддържа, че ответникът
не е извършил плащане по тях, поради което предявява горепосочените искове, като
пояснява, че купувачът по договора е изпаднал в забава по отношение на
1
задължението си за срочно плащане, доколкото падежът е бил изначално определен и е
настъпил. Претендира разноски.
Ответникът оспорва страните да са били обвързани от договор за продажба,
както и предаването на стоките по съставените фактури. Поддържа, че фактурите не са
били получени от ответното дружество, съответно документите, приложени към всяка
от тях, удостоверяващи предаване на стоката, не са били подписани от управителя.
Претендира разноски.
Софийският градски съд, при преценка на материалите по делото и приложимия
закон, установи следното от фактическа и правна страна :
Приети по делото са 15 броя фактури ( №№ 287/15.01.2024г., 320/30.01.2024г.,
322/01.02.2024г., 324/02.02.2024г., 325/02.02.2024г., 326/05.02.2024г., 327/05.02.2024г., 328/05.02.2024г.,
329/06.02.2024г., 338/13.02.2024г., 342/19.02.2024г., 347/22.02.2024г., 354/05.03.2024г., 357/06.03.2024г. и
358/06.03.2024г.) с посочен доставчик ищеца и получател ответника, издадени в периода
15.01.2024г.-06.03.2024г., в които са посочени продуктите, които са предмет на
продажба, тяхното количество, съответно цена (за брой и обща стойност), общо
дължима сума с начислено ДДС, както и дата на данъчното събитие, която е и падеж
за плащане. Към фактурите са приложени т.нар. търговски документи относно вида на
артикулите, тяхната индивидуализация от рода чрез посочване на серийния номер и
партида, произход на продукта, срок на годност, опаковка, брой, тегло. Документите не
са двустранно разписани.
С оглед възраженията на ответника, че страните не са били обвързани от
сключен договор за търговска продажба, евентуално, че стоките по приложените
фактури не са били предадени на ответника, съдът е допуснал изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на материалите по делото
и изискване на документи от ТД на НАП, които е приложил към заключението, е
обосновал извод, че:
Стоките по процесните фактури са били осчетоводени от ответника, който ги е
включил в подадените от него пред приходната администрация справки
декларации по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит по тях;
Общата стойност на непогасената част от вземанията по 15-те фактури възлиза
на 531261.10 лева, предвид обстоятелството, че на 30.04.2024г., което е след
завеждане на исковата молба, ищецът е издал кредитно известие № 380 за сумата
от 26883.43 лева, с която е намалил общото задължение;
Дължимата мораторна лихва върху непогасения остатък е в размер на 7367.30
лева за процесния период.
Съдът кредитира като обективно и обосновано заключението на вещото лице,
което не е било оспорено от страните по делото и е основано на документи, които
самият ответник е депозирал пред НАП в изпълнение на задълженията си по ЗДДС.
2
При така приетото заключение се налагат следните изводи:
На първо място, ищецът и ответникът са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 и сл. от ТЗ,
като страните по него, предмета на всяка отделна продажба, цената за единица от вид
продукт, общата стойност на задължението и падежа на плащането са ясно и
недвусмислено посочени в издадените и осчетоводени от ответното дружество купувач
фактури. В този смисъл, елементите на продажбеното правоотношение се явяват
индивидуализирани в достатъчна степен, че да правят сключеният неформален
договор валиден, което опровергава доводите на ответника, че между страните не е
възникнало облигационно правоотношение. Договорът по своя характер е
консенсуален и писмената форма е такава за доказване, но не и за валидност, поради
което установяването на съществените елементи на договора може и се извежда от
приложените фактури и съществуването му е доказано в процеса.
На второ място, съдът намира за доказано, че стоките по осчетоводените
фактури са били реално предадени на ответника, което прави ищецът продавач
изправна страна по договора и което е довело до възникване на задължението за
ответника купувач да плати цената за тях. В съдебната практика не съществува спор,
че осчетоводяването на фактурите от купувача, включването на същите в справките
декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит са действия, които са
равнозначни на признание от купувача относно съществуването на договорното
правоотношение, извършената доставка и вземанията на доставчика по него - в този
смисъл Решение № 114/26.07. 2013 г. по т.д.№ 255/ 2012 г. на ВКС, І ТО; Решение №
138/ 17.10.2011 г. по т.д.№ 728/ 2010 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 30/ 08.04.2011 г. по
т.д.№ 416/ 2010 г. на ВКС, І ТО. В този смисъл, дали фактурите, съответно търговските
документи, са подписани от управителя,е ирелевантно, тъй като с осчетоводяването им
ответникът удостоверява и признава получаването на стоката в пълен обем и дължи
плащане на цената – аргумент и от чл.301 ТЗ, доколкото с отразяване на фактурите в
счетоводните записи купувачът декларира, че е запознат с тях, поради което
счетоводното им отчитане е признание на извършените от друго лице действия по
приемането на стоката, дори и това лице да не е било оправомощено надлежно да ги
извършва.
Не се доказа плащане от ответника на сумата по фактурите в пълен размер,
чиято е била доказателствената тежест да установи този факт. Видно от приетото
заключение към датата на подаване на исковата молба (26.04.2024г.) падежиралата, но
незаплатена сума по процесните 15 броя фактури е била 558144.53 лева. След
намаляване на сумата с издаденото в хода на процеса кредитно известие (30.04.2024г.)
общо дължимата сума е 531261.10 лева – Таблица № 3 от заключението. До този
размер следва да се уважи и предявеният главен иск, тъй като настъпилите в хода на
процеса релевантни по спора факти следва да се зачетат от съда по реда на чл.235,
3
ал.3 ГПК. За горницата до пълния заявен размер от 558144.53 лева или за сумата от
26883.43 лева исковата претенция следва да се отхвърли.
По отношение на акцесорния иск:
Видно от съставените фактури, падежът в тях е определен и това е деня на
данъчното събитие. В тях няма отразяване на признанието на ищеца, че страните са
договорили отложен платеж 30 дни от датата на доставка, съвпадаща с датата на
издаване на фактурата за нея. При съобразяване на така направеното от ищеца
признание на неблагоприятен за него факт – отложеното плащане, дължимата
мораторна лихва върху неиздължената част от фактурите, т.е. след зачитане на
кредитното известие, е 7367.30 лева за периода 14.02.2024г. – 26.04.2024г., до който
размер искът се уважава. За горницата до пълния претендиран размер от 7953.32 лева
претенцията се отхвърля, като неоснователна.
По разноските
Направените от ищеца разходи по делото са в общ размер от 66061.94 лева, от
които 22643.91 лева държавна такса, 26390.00 лева реално заплатен адвокатски
хонорар, 1200.00 лева депозит за вещо лице по настоящото дело, както и 40.00 лева
държавна такса и 15788.03 лева реално заплатен хонорар за адвокат в проведеното
обезпечително производство по чл.390 ГПК по ч.гр.д.№ 4429/2024г. на СГС,
разноските по което се присъждат с решението по съществото на предявените искове,
обезпечени по този ред. Доказателства за разходване на средствата са представени по
делото, като следва да се посочи следното: от търсената от ищеца сума за платено
адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство от 15810.00 лева е
доказано плащането на сумата от 15788.03 лева при превръщане на платения хонорар
от евро в лева, а заплатената в повече от ищеца държавна такса, въпреки указанията на
съда, в размер на общо 10.65 лева подлежи на връщане. От общия размер на
разноските ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 62857.94 лева, съобразно
уважената част от исковата претенция, от които 15060.37 лева по обезпечителното дело
и 47797.57 лева в настоящото производство.
Ответникът е представил списък на разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение от 26450.00 лева, които претендира, съобразно изхода на делото, но в
представените доказателства, освен пълномощно, в което е посочено, че сумата е
платима по банков път, липсва документ, удостоверяващ това плащане. Ето защо,
разноски не му се присъждат.
Съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност на
търсеното от ищеца като разноски адвокатско възнаграждение са неоснователно.
Същото е определено на база материален интерес по минималния праг на Наредба №
1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа и не подлежи на намаляване.
4
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, „Булкомерс - ММ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Професор Цветан Лазаров“ № 13, база „Роял Сторидж“,
склад 22, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Позитано“ № 39 (чрез адв.А. Т.), да заплати
на „Адекс Трейдинг Партнерс България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, кв. „Драгалевци“, ул. „Цветарска“ № 1, със съдебен адрес:
гр.София, ул. „Бачо Киро“ № 5, ет.1, ап.3 (чрез адв.В. К.), следните суми:
на основание чл.327, ал.1 ТЗ - сумата 531261.10 лева - цена по договор за
продажба, за което са издадени 15 бр. фактури в периода 15.01.2024г. –
06.03.2024г., ведно със законната лихва от 27.04.2024г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен
размер от 558144.53 лева, като неоснователен;
на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД – сумата 7367.30 лева – лихва за забава за
периода 14.02.2024г. – 26.04.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния заявен размер от 7953.32 лева, като неоснователен;
на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата 62857.94 лева – разноски, от които
15060.37 лева по ч.гр.д.№ 4429/2024г. на СГС и 47797.57 лева в настоящото
производство.
УКАЗВА на ответника, че присъденото на ищеца вземане може да бъде
заплатено по следната му банкова сметка: BG 73 STSA **** при „Банка ДСК“ АД.
ВЪЗСТАНОВЯВА на ищеца „Адекс Трейдинг Партнерс България“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 10.65 лева – надвнесена сума за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5