Определение по дело №6808/2020 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 21.07.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                               

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                              РУМЯНА СПАСОВА

  

като разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 6808 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274-279 вр. с чл. 262, ал. 3 вр. с чл. 436, ал. 4 от ГПК.      

Образувано е по жалба с вх. № 02095/06.03.2020 г. по описа на ЧСИ Г.К., подадена от С.К.Т., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20199240400555 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС, против Разпореждане от 06.12.2019 г. по изпълнително дело № 20199240400555 по описа на ЧСИ Г.К., с което е върната постъпилата по изпълнително дело № 20199240400555 жалба с вх. № 13072/23.10.2019 г. от С.К.Т. срещу постановление от 03.10.2019 г. и постановление от 08.10.2019 г. на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ по горецитираното изпълнително дело.

Жалбоподателят претендира да бъде обявено за нищожно обжалваното разпореждане или при условията на евентуалност да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъдат дадени указания на съдебния изпълнител да изпълни процедурата по чл. 436, ал. 2 и 3 от ГПК.

Прави искане за спиране на изпълнителното дело до произнасянето на съда по жалбата на основание чл. 438 от ГПК.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.

 

Софийски градски съд, след като разгледа обжалвания акт, обсъди доводите на страните и се запозна с доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 22.11.2019 г. по изпълнително дело № 20199240400555 по описа на ЧСИ Г.К. е оставена подадената от С.К.Т. жалба с вх. № 13072/23.10.2019 г. без движение до заплащане на дължимите такси, както следва: такси по т. 5 от Тарифата за тасите и разноските по ЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС (за връчване на препис от жалба) и такса по т. 8 от Тарифата за тасите и разноските по ЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС, както и държавна такса в размер на 25 лева по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Граждански процесуален кодекс, и е указано да се внесат дължимите такси.

Видно от съобщение на стр. 83 от приложения препис от изпълнителното дело, е удостоверено от връчителя, че съобщението с разпореждане от 22.11.2019 г. и 18.11.2019 г. е връчено на 27.11.2019 г. по месторабота на длъжника С.Т., като същата се е запознала със съдържанието на документите и отказала да го получи.

С обжалваното разпореждане от 06.12.2019 г. по изпълнително дело № 20199240400555 по описа на ЧСИ Г.К., след като съдебният изпълнител е констатирал, че разпореждането от 22.11.2019 г. е връчено на жалбоподателя С.К.Т. по месторабота при отказ на 27.11.2019 г. и в законоустановения едноседмичен срок от получаване на разпореждането от 22.11.2019 г. жалбоподателят не е представил доказателства за внесена държавна такса в размер на 25 лева по сметка на Софийски градски съд, е върнал постъпилата по изпълнително дело № 20199240400555 жалба с вх. № 13072/23.10.2019 г. от С.К.Т. срещу постановление от 03.10.2019 г. и постановление от 08.10.2019 г. на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ по горецитираното изпълнително дело.

 

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от обжалване на акта и срещу подлежащ на обжалване акт. Същата следва да се счете подадена в срок, тъй като няма данни жалбоподателят да е търсен на настоящия и постоянен адрес, а едва след това по месторабота.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира, че в разпореждането от 22.11.2019 г. не е указан от съдебния изпълнител срок на жалбоподателя за представяне на доказателства за внасяне на таксите по Тарифата за тасите и разноските по ЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС (за връчване на препис от жалба), както и на държавната такса към Софийски градски съд по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Граждански процесуален кодекс. В разпореждането от 22.11.2019 г. изрично е посочено, че жалба с вх. № 13072/23.10.2019 г. е оставена без движение до заплащане на дължимите такси, без да е даден срок на жалбоподателя за изпълнение на указанията. Такъв срок не е даден на жалбоподателя и със самото съобщение, с което е удостоверено връчването на разпореждането от 22.11.2019 г. Не са указани на жалбоподателя и последиците от неизпълнението на дадените указания.

С оглед на това не е възможно да е изтекъл срок, който не е указан на жалбоподателя длъжник. Поради това обжалваното разпореждане от 06.12.2019 г. се явява преждевременно и поради това неправилно и следва да бъде отменено.

За изчерпателност на изложеното следва да се посочи и че е налице нередовност на връчването на разпореждането от 22.11.2019 г.

Частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37-58 от ГПК, като е предвидено в чл. 43 от ЗЧСИ.

Съгласно чл. 45 от ГПК, съобщението се връчва лично на адресата. По изключение в чл. 46, ал. 1 и ал. 2 е предвидено, че когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен член от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата.

В разглеждания случай няма данни съдебният изпълнител да е направил опит да връчи разпореждането от 22.11.2019 г. лично на длъжника на настоящия и съответно на постоянния му адрес, а съобщението е адресирано до длъжника, чрез дружеството работодател, на адреса на последното, т.е. на различен адрес. Съгласно чл.89, ал. 1 от ЗГР, “адресът” е еднозначното място, където лицето живее или получава кореспонденцията си. Не се установява от приложения препис от изпълнителното дело жалбоподателят длъжник да е търсен на настоящия и съответно на постоянния адрес, както изисква нормата на чл. 38 от ГПК. При тези данни съдът намира, че по изпълнителното дело не се установява да са положени всички разумни усилия за уведомяване на длъжника за постановеното разпореждане, с което са дадени указания по жалбата на длъжника от 23.10.2019 г. Това следва и от разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК, според която се проверява служебно първо настоящия и постоянен адрес на страната, и едва след това се проверява местоработата на ответника и се разпорежда връчване по местоработата или мястото за осъществяване на стопанска дейност. След като длъжникът е призован направо на друг адрес – този на работодателя, то не е налице надлежно връчване на разпореждането от 22.11.2019 г. (така в Определение № 4/05.01.2015 г. по ч.т.д. № 2783/2014 г. по описа на ВКС, Т. К., І Т. О.).

След като не е спазена процедурата за връчване на дадените от съдебния изпълнител указания за отстраняване на нередовности по жалбата на длъжника, това представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното разпореждане, с което същата е върната поради неизпълнение на указанията.

Доводите на жалбоподателя относно обжалване на съдебното решение и издаването на изпълнителния лист, въз основа на който е образуване на изпълнителното дело, са ирелевантни за настоящото производство.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и да бъде указано на съдебния изпълнител да продължи администрирането на жалба с вх. № 13072/23.10.2019 г. от С.К.Т. – определяне на срок за изпълнение на указанията за представяне на доказателства за внасянето на дължимите такси по жалбата и евентуално връчването на препис от същата на взискателя по реда на чл. 436, ал. 2 от ГПК, окомплектоването й и изпращането й на компетентния съд.

 

Предвид произнасянето по жалбата на длъжника с настоящото решение, обективираното в жалбата искане по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20199240400555 по описа на ЧСИ Г.К., което съгласно цитираната норма е до произнасяне по жалбата, не се явява необходимо и следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 06.12.2019 г. по изпълнително дело № 20199240400555 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС, с което е върната постъпилата по по изпълнително дело № 20199240400555 жалба с вх. № 13072/23.10.2019 г. от С.К.Т. срещу постановление от 03.10.2019 г. и постановление от 08.10.2019 г. на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ по горецитираното изпълнително дело, и УКАЗВА на ЧСИ Г.К. да продължи администрирането на жалба с вх. № 13072/23.10.2019 г. от С.К.Т..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с правно основание чл. 438 от ГПК, направено от С.К.Т., за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20199240400555 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

 

                                                                                                   2.