СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесети втори март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 14347 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 386248 от 16.04.2018 г., постановено по гр.д. № 84529/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 141 състав, е осъден ЗД „Е.“ Ад да заплати на Х.П.К., в качеството й
на наследник на П.Н.К., по предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ сума в размер на 2 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
11.10.2014 г. в гр. Дупница, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на ПТП /11.10.2014 г./ до
окончателното й погасяване, като искът е отхвърлен за пълния предявен размер до
13 000 лв., както и е осъден ЗД „Е.“ Ад да заплати на П.Н.К., в качеството й на
наследник на П.Н.К., по предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ сума в размер на 2 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
11.10.2014 г. в гр. Дупница, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на ПТП /11.10.2014 г./ до
окончателното й погасяване, като искът е отхвърлен за пълния предявен размер до
13 000 лв.
Срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен е
подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от Х.П.К.
и П.Н.К.. Във въззивната жалба се излагат доводи за частична неправилност на
първоинстанционното решение и допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че
съдът неправилно е приложил критерият „справедливост“ и не е взел предвид в
пълна степен болките и страданията, които е претърпял ищеца. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок ответникът по жалбата е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който я сопорва като неоснователна.
Решението не е обжалвано и е влязло в
сила в частта, в която е уважен иска за сумата от 4000 лв.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. В исковата молба се твърди, че на 11.10.2014 г. в
гр. Дупница
е
реализирано ПТП в гр. София, по вина на водача на товарен автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № *******, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество. Ищецът
поддържа, че вследствие на ПТП получил телесни увреждания – фрактура /счупване/
на лява раменна кост в областта на горния й край до рамото. Поддържа, че
увреждането му е причинило трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник.
Сочи, че същото представлява неблагоприятно психологическо изживяване, което е
възпрепятствало извършване на ежедневните дейности на ищеца. Релевира доводи,
че в резултата на увреждането са налице остатъчни увреждания, които
най-вероятно няма да бъдат преодолени. Признава се фактът, че ищецът е получил
от ответника сумата от 5000 лв. като обезщетение за процесното увреждане.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен, тъй
като ответникът е заплатил на ищеца сумата от 5000 лв. и счита, че не дължи още
26 000 лв. с оглед характера на
уврежданията.
С определение от 16.10.2017 г. постановено по гр.д. № 84529/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 141 състав, на мястото на починалия на 16.05.2017 г. ищец
са конституирани на основание чл. 227 от ГПК неговите наследници по закон с
равни дялове Х.П.К. и П.Н.К..
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевиранитевъззивни основания
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск
за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални
предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и
ответника - застраховател.
Тъй като в частта, в която е уважен
предявения осъдителен иск за сумата от 4000 лв., първоинстанционното решение е
влязло в сила, то със сила на присъдено нещо между страните в настоящото
съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи
възникването на спорното материално право. Следователно пред настоящата
инстанция е безспорно, че на 11.10.2014 г. в гр. Дупница е
реализирано ПТП в гр. София, по вина на водача на товарен автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № *******, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество, от което
ПТП е пострадал ищецът.
Нормата на чл. 226, ал.1 КЗ регламентира
прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност".
Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането
на застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди.
Предвид това, спорът между страните,
въведен с въззивната жалба се съсредоточава върху обстоятелството какъв е
размерът на заместващото обезщетение за причинените неимуществените вреди на
ищеца при настъпване на процесното застрахователно събитие, определен съобразно
критериите по чл. 52 ЗЗД.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД. В понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен
период от време. Установеният в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост не е
абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства.
В тази връзка, от кредитираното от съда
като компетентно и обективно дадено заключение на вещото лице по изслушаната и
приетата СМЕ, извършила анализ на представените медицински документи по делото,
се установява, че при процесното ПТП ищецът е претърпял травматично увреждане,
изразяващи се в счупване на главата на лявата мишница. Ищецът е бил с
имобилизация 45 дни. Оретърпял е болки и страдания около 2 месеца, от които
през първите 15-20 дни болките са били с по-интензивен характер. Предприето е
консервативно лечение с имобилизационна превръзка, след което е продължил с
рехабилитацията на лявата ръка. Вещото лице дава заключение, че не може да се
даде прогноза за пълно възстановяване, тъй като ищецът е починал на 16.05.2017
г. Към датата на ПТП ищецът е бил на 78 години.
От показанията на свидетеля Ж.П., живеещ
на съпружески начала с дъщерята на ищеца, се установява, че когато ищецът се е
прибрал след инцидента е бил в шок. Нямал е видими травми освен на крака
отдясно, но е казал, че го боли отляво ръката, където като е имал синини.
Дъщеря му го е закарала в болницата, където се е разбрало, че има счупване на
рамото отляво. Не е оставал в болницата. Свидетелят дава показания, че не са
могли да го оперират, тъй като е имал проблем със сърцето. Обездвижили са му
ръката и са го пуснали на домашно лечение с антибиотици и болкоуспокоителни.
Свидетелства, че ищецът е имал нужда от всекидневна помощ, не се е чувствал
комфортно и не са могли да го оставят сам. Някой е трябвало да го обслужва,
опитвал е сам, но не е могъл. Свидетелят дава показания, че това е продължило
около 5-6 месеца и ръката му не се е оправила, останала е да виси. Сочи, че
психологически ищецът не се е чувствал както преди, тъй като е бил свикнал сам
да се грижи за себе си. Заявява, че ищецът почти не е можел да си служи с
ръката, тъй като е зараснала на криво. Можел е да прави някои неща, но с чужда
помощ в период от 5-6 месеца, но и след това е имал нужда от помощ, според
свидетеля. Сочи, че психологически се е разстроил, не е бил същият, лесно се е
изнервял и сърдел. Дава показания, че почти не е можел да вдига увредената ръка
до края на живота си.
Съдът кредитира показанията на свидетеля,
като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Макар в заключението на вещото лице да се сочи
възстановителен период от два месеца, експертът изрично посочва, че не може да
се установи прогноза за пълно възстановяне, доколкото ищецът е починал, поради
което въззивният съд намира, че показанията на свидетеля, че ищецът не е можел
да вдига ръката си до края на живота си не противоречат на заключението на
приетата по делото СМЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй
като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП
ищецът е претърпял болки и страдания, които не са били с много нисък
интензитет, като същевременно са предизвикали комплекс от отрицателни емоции у
последния, породени от физическите болки и душевния дискомфорт. При
определянето на справедливия размер следва да се отчита и обстоятелството, че
пострадалият не се е възстановил напълно, като ръката му е била имобилизирана
за 45 дни.
При така изяснените относими към претендираното обезщетение факти
въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му
от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 9000
лв. В тази връзка следва да се вземе предвид още, че законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди - в размер на 2 млн. лв. при
причиняване на неимуществени вреди на едно лице. Следователно, по този начин
той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените
болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като
неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат
потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и
страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 11.10.2014
г., неудобствата в нормалната деятелност на ищеца, както и нормативно
определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност", наложилите
се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика,
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания на пострадал в напреднала възраст, непълното възстановяванене
на ищеца от получените травми, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие
на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 9000 лв., от които следва да се
приспаднат платените извънсъдебно 5000 лв., за които страните не спорят.
Следователно предявеният иск е основателен за 4000 лв.
Съобразно
обстоятелството, че правните съждения, до които въззивната инстанция е
достигнала, изцяло съответстват на крайните правни изводи на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба – оставена без
уважение.
По разноските
При
този изход на правния спор разноски за въззивното производство следва да се
присъдят на ответника по въззивната жалба в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 386248 от 16.04.2018 г.,
постановено по гр.д. № 84529/2017 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав в
обжалваната отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Х.П.К., ЕГН ********** и П.Н.К., ЕГН ********* да заплатят на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******сумата
от 100 лв. (сто лева), представляваща разноски за въззивното произовдство.
Решението е влязло в сила в необжалваната
уважена част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.