Решение по дело №169/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

 

Образувано е по жалба на „Коко Трейд 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Лазарци, общ. Елена, „В населеното място“ № 29, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна и национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2022 г. с изх. № 02-040-2600/617 от 07.02.2025 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което на дружеството е отказано подпомагане за суми общо в размер на 5133,58 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в същия размер. Жалбоподателят развива доводи, че оспореното писмо е незаконосъобразно на основанията по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК. Излага подробни съображения за липсата на посочени конкретни фактически и правни основания за разпоредените резултати. Сочи, че не бил уведомен за започналото производство по издаването на акта, а в писмото бланкетно са изброени несъответни на казуса правни норми на Наредба № 3. Счита, че непроизнасянето на органа повече от 2 години по подаденото заявление противоречи на целите на ЗПЗП. В открито заседание тези оплаквания се поддържат от проц. му представител. Претендира направените разноски.

Ответната страна – зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юриск. Ц. Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеният отказ от подпомагане е законосъобразен, тъй като в конкретния случай декларираните животни не са били през целия период в животновъден обект, регистриран на името на земеделския стопанин. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е регистриран земеделски производител. Същият е подал на 03.05.2022 г. общо заявление за подпомагане за кампания 2022 година с УИН 04/190522/95846, като е кандидатствал за подпомагане по различни схеми и мерки.

На това заявление са извършени автоматични проверки, приключили на 03.05.2022 г., обективирани в „Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2022 г.“ за УРН 676137 /л. 57 и сл. от делото/. На стр.1 от цитирания документ като предупреждения са отбелязани общо два вида предупреждения – ако лицето не е регистрирано в СЕУ, на посочения от него адрес на електронна поща в заявлението за подпомагане ще получи потвърждение за автоматичната му регистрация в СЕУ, и че следва да спазва заповед на министъра на земеделието, храните и горите № РД 09-493/20.04.2022 г. и/или РД 09-503/27.04.2022 г., с детайли: заявено е участие по мярка 10.

Подадено е второ /коригиращо/ заявление на 25.05.2022 г., в което са нанесени корекции на ръка относно заявените схеми и мерки за подпомагане /л. 78/. При автоматичните проверка на това заявление, приключили на същата дата /л. 80 и сл./ са отразени същите предупреждения като при предходната автоматична проверка.

На 25.05.2025 г. е извършена нова корекция на подаденото заявление /л. 83 и сл./. С него жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони /5-9 животни/-СМлК /пл/, Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници /СМКЮ/, Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки в планински райони /10-49 животни/ - ДПЖ /пл/ и Агроекология и климат /Мярка 10/.

При тази фактическа обстановка от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е издадено процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна и национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2022 г. с изх. № 02-040-2600/617 от 07.02.2025 г. Като правни основания за издаването на писмото са посочени чл. 11а, ал. 1, т. 1 и чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, т. 1 от Заповед № 03-РД/1969#1/10.05.2024 г. на изп. директор на ДФЗ, чл. 18, т. 1-8 и чл. 35, т. 3 и т. 4 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Със същото в Таблица 1 „Оторизирани суми /в лева/“ са посочени размерите на исканите суми, намаленията и оторизираните суми по схеми и мерки, както следва: СМКЮ /искана сума 944,58 лв., намаления 944,58 лв. и оторизирана сума 0 лв./, СМлК пл. /искана сума 3040,24 лв., намаления 3040,24 лв. и оторизирана сума 0 лв./, ДПЖ пл /искана сума 1148,76 лв., намаления 1148,76 лв. и оторизирана сума 0 лв./. По-нататък в писмото е посочено, че ДФ „Земеделие“-РА налага санкции за бъдещ период съгласно чл. 31 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014, както следва – СМлК /пл/ - 3040,24 лв., СМКЮ – 944,58 лв., ДПЖ /пл/ - 1148,76 лв.

Уведомителното писмо е изтеглено от жалбоподателя от СЕУ на 11.02.2025 г. Жалбата срещу него е подадена пред Административен съд – Велико Търново на 20.02.2025 г.

След образуване на съдебното производство по оспорване на уведомителното писмо пред АСВТ и след представянето на административната преписка, в първото съдебно заседание от проц. представител на ответника е представено становище с изх. № 02-040-2600/617#6 от 11.03.2025 г. от издателя на акта /л. 119-121/, съгласно което според данните от Интегрираната информационна система на БАБХ декларираните животни по схемите не са били през целия период в животновъден обект, регистриран на името на земеделския стопанин, а в периода 09.06.2022 г.-04.08.2022 г. са се намирали в животновъден обект със собсттвеник „С. агро“ ЕООД.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата административна преписка, както и доказателства от БАБХ.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

 

Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, при условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП и представената Заповед № 03-РД/1969#1/10.05.2024 г. на изп. директор на ДФЗ.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В процесния случай с акта е разпоредено намалението /отказът/ на субсидии по 3 схеми, общо в размер от 5133,58 лв., като освен това са определени санкции за бъдещ период на основание чл. 31 от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията в същия размер. От съдържанието на писмото обаче не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат и под кое точно материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В случая обаче в табличен вид единствено са посочени размерите на исканите суми, на намаленията и на оторизираните суми. Според поясненията в писмото в колона 3 „Намаления“ се отчитат: - намаления на субсидията след извършени административни проверки спрямо данните в СИРЖ на БАБХ към референтна дата или период на задържане и/или след извършени проверки на място; - намаления на субсидията поради недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно реализирани на пазара животни, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания; - наложена ставка на корекция “финансова дисциплина“, определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. За кампания 2022 г. е определен процент нула, т.е. не е налагана корекция ФД. Видно е, че нито от съдържанието на колоните в таблицата, нито от дадените пояснения към колоните от таблицата се установява какви са фактическите основания за постановяване на акта, които приема органът, за да постанови пълен отказ от подпомагане, влечащ налагането на санкции за бъдещ период.

Фактическите основания не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо – заявлението за подпомагане и неговите корекции със съответните приложения, и резултатите от автоматичните проверки на въведени данни в заявление за подпомагане с дати на последна обработка 25.05.2022 г.

Цитирането общо на приложимата нормативна уредба не обосновава извод за наличието на която и да е конкретна хипотеза довела до постановяване на акта. Противно на твърдението на ответника, нито една от посочените в неговото становище разпоредби на чл. 20, ал. 1 и ал. 3 и чл. 22, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания не е посочена в уведомителното писмо като правно основание за издаването му. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа и подвеждането им под съответната правна норма е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде установено волята на административния орган относно упражненото правомощие да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т.е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Освен това, от съдържанието на акта не се установява и въз основа на кои правни основания е издаден същия, тъй като конкретни такива също не са посочени. Дотук изложеното е достатъчно да обоснове отмяната на процесното писмо с оглед порока по чл.146, т.2 от АПК.

Едва в становище изх. № 02-040-2600/617#6 от 11.03.2025 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, представено в първото съдебно засе3дание, са изложени някакви фактически и правни съображения. Според настоящия състав е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат посочени едва в хода на съдебното производство. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика – напр. Решение № 74 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2706/2023 г., V о., Решение № 7404 от 5.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10368/2022 г., V о., Решение № 7364 от 5.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2516/2023 г., V о., Решение № 6247 от 12.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9967/2022 г., V о., Решение № 7084 от 13.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2022 г., V о. и мн. др. Според тези решения, които се споделят от настоящия състав, съгласно ТР № 16/31.03.1975г. на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта. Липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горестоящият орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. От посоченото следва изводът, че подобно "препращане" е възможно до приключване на евентуалното обжалване по административен ред, но не и да се "допълва" акта с мотиви, едва след обжалването му по съдебен ред. Впрочем, в случая в оспорения административен акт липсва препращане към други документи, съдържащи се в преписката по издаване на акта.

Липсата на конкретно посочени фактически основания и съответните на тях правни изводи нарушава правото на защита на адресата на издадения акт, както и препятства съдебния контрол, и е недопустимо едва в хода на съдебното производство органът да установява съображенията си - фактически и правни, за издаване на обжалвания акт. Излагането на мотиви към акта едва в съдебната фаза на процеса заобикаля императивното изискване за установимост на фактите, релевантни към издаването на административния акт и подлежащи на доказване пред съда – чл. 170, ал. 1 от АПК. Единственото допълване на предмета на спора пред съда, което процесуалният закон позволява, е допълването с доказателства за нововъзникнали факти – чл. 142, ал. 2 от АПК. Посоченото обуславя извод за недопустимост за създаване и допълване на формата на акта едва пред съда чрез посочване на фактическите и правните основания за издаването му и то тогава, когато предмет на спора е именно липсата на форма на акта и по – конкретно липсата на фактически и правни основания за издаването му. Обратното разбиране би обезсмислило разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК. Изявленията на адм. орган в цитираното становище са пример за възприетата от издателя на уведомителното писмо порочна практика в производството по издаване на ИАА по ЗПЗП, да не изпълнява задължението си за мотивиране на актовете съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК, въпреки правилото на чл.10б, ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, според която разпоредба, относима към конкретното УП, Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК.

Предвид изложеното оспореното писмо следва да се отмени и тъй като са налице условията на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на ответника за мотивирано произнасяне по заявлението на жалбоподателя при съобразяване с изложените в настоящото решение мотиви.

На основание чл. 174 от АПК следва да бъде определен едномесечен срок за изпълнение на решението, който е подходящ спрямо необходимото време за администриране и произнасяне по заявлението.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, общо в размер на 1050 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна и национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2022 г. с изх. № 02-040-2600/617 от 07.02.2025 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на решението по подаденото от „Коко трейд 2000“ ЕООД заявление за подпомагане за кампания 2022 година съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София да заплати на „Коко Трейд 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Лазарци, общ. Елена, „В населеното място“ № 29, сумата от 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.