Определение по дело №364/2016 на Окръжен съд - Бургас

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 66                                       17.01.2017г.                               Град Бургас

 

                                                                                         

Бургаски окръжен съд                                                            граждански състав

На  седемнадесети януари                                      две хиляди и седемнадесета година

В  закрито заседание в следния състав:

                                                    

                                                                                                 Председател:    Иво Добрев

 

като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело  № 364 по  описа  за 2016 година  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявена искова молба от ,,ПОМО- ТУРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул. ,,П.К.Яворов“ №15, представлявано от управителя Георги Атанасов Тръпков срещу „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ,,Триадица“, пл.,,Позитано“№5, представлявано заедно и поотделно от всеки двама изпълнителни директори Румен Иванов Янчев, Кристоф Рат и Недялко Димчев Чандъров, с която ищеца претендира да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от: 349730.98лв.(триста четиридесет и девет хиляди  седемстотин и тридесет лева), представляваща дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на сгради и имущество; сума в размер на 21 317.85лв.(двадесет и една хиляди триста и седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 24.01.2016г. до предявяване на иска; законната лихва от предявяване на иска до изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно- деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар. 

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

Такъв е депозиран в срок от дружеството- ответник, след което е изпратен на ищеца, с указване на възможността да подаде допълнителна искова молба.

Допълнителна искова молба е предявена в срока по чл.372 от ГПК, като ответникът от своя страна е депозирал допълнителен отговор по делото.

           Съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.   

           Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяването му. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или липсват положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение, той е допустим.

           Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните на основание чл. 374, ал. 1 във вр. с чл. 146 от ГПК, както  и  по наведените с отговора на исковата молба възражения.

           Проект за доклад:            

             

           Ищецът твърди в исковата молба, че на 30.08.2013г. възникнал пожар в сграда, находяща в гр.Поморие, с адрес: ул.,,П.К.Яворов“№15, разположена в поземлен имот с идентификатор 57491.503.10, със застроена площ 545кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: сграда за обществено хранене, представляваща обект ,,Морско казино“, състояща се от: ресторант, кафе- сладкарница, дискотека, лятна градина и айс клуб, с разгъната застроена площ  1712кв.м., от които сутерен с площ 116кв.м, първи етаж с площ 546кв.м., втори етаж с площ 1050кв.м, ведно с правото на строеж върху  общинското дворно място, в което е построена сградата, представляващо урегулиран поземлен имот УПИ І-845, в квартал 201 по плана на гр.Поморие, при граници: североизток- улица, северозапад- улица; югоизток- улица, югозапад- море, собственост на ,,ПОМО- ТУРС“ООД. Вследствие пожара, вторият етаж от сградата, ведно с терасата, където се помещавала дискотека ,,Месалина“, бил сериозно увреден, както и почти изцяло унищожено наличното имуществото.

 Подробно посочва  нанесените щети, прилагайки  опис и стойност на активите- движимото и недвижимо имущество(счетоводна сметка№203; №204;№205).

 Излага се по- нататък в исковата молба, че погиналото имущество, собственост на ,,ПОМО- ТУРС“ООД е застраховано срещу риска ,,пожар“, включващ и последиците от неговото гасене по силата на комбинирана застрахователна  полица имущество №2200130908000015/ 02.07.2013г., издадена от ЗАД ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД. Премиите по застрахователния договор били платени.

С добавък №1към полицата била включена клауза 007,,стъкло всички рискове“. Счита, че съгласно сключения застрахователен договор, ответникът следвало да заплати на ищцовото дружество, обезщетение за претърпените и описани вреди на обща стойност 319730.98лв.

Твърди се още, че по случая еобразувано досъдебно производство №11-662 по описа на РУП- Поморие за 2013г. и извършена пожаро- техническа експертиза. В заключението по същата, вещото лице посочило като  причина за пожара ,,късо съединение“. Позовавайки се на експертизата, с постановление от 11.09.2014г. на Районна прокуратура- Поморие,  досъдебното производство- ДП№11-662/2013г.  било прекратено, а на 29.03.2016г.- отменено с Постановление от 29.03.2016г. на Окръжна прокуратура – Бургас. С писмо, изх.№Л-02944/21.07.2016г. ответното  застрахователно дружество уведомило ищеца за липсата на основание за изплащане на застрахователно обезщетение до извършване на тройна съдебно- техническа експертиза.

            Пояснява се в исковата молба, че застрахователният договор бил уговорен в полза на ,,Райфайзен банк България“ЕАД (трето, ползващо се лице към момента на настъпване на застрахователното събитие),  като обезпечение на задълженията на ,,ПОМО- ТУРС“ООД, която видно от писмо №615-167/30.08.2011г. нямала претенции по горецитираната комбинирана застраховка.

            След настъпване на застрахователното събитие, с добавък №2/002 от 28.11.2013г., правата по застрахователната полица били уговорени в полза на ,,ОББ“АД (отказало се  към настоящия момент от правата си по полицата).

 Заявява се, че съгласно срока, уреден със застрахователния договор, както и в изпълнение задълженията по чл.206 чл.207 от КЗ(отм.), ищецът предявил първоначална претенция пред Застрахователно акционерно дружество ,,БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД в деня на събитието- 30.08.2013г., чрез уведомление за щета №**********/23-13/30.08.2013. Последвали указания от ,,B.L.A“LTD за изготвяне на комплексна оценка относно причините за пожара и размера на щетите. На 01.09.2013г. бил извършен оглед на увреденото имущество.

 След снабдяване с всички необходими документи, ищецът заявил пред застрахователното дружество, претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение (вх. №114/08.01.2013г. и копие в ,,B.L.A“LTD-вх.№**********-01/08.01.2016г.). На 15.01.2016г., ищецът получил писмо от ,,B.L.A“LTD, съгласно което се изисквали пълни спецификации на дискотечното оборудване. На 26.02.2016г. ищецът получил писмо за представяне на инвентарна книга и амортизационен план на обекти. С последното, ответното дружество отказвало заплащането на застрахователно обезщетение, което следвало да бъде заплатено в срок до 24.01.2016г.

          С оглед изложеното, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Правна квалификация: предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.208 от КЗ(отм.) и чл.86  от ЗЗД.

Ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, с който е направил възражение за местна подсъдност, излагайки доводи, че ищецът- търговско дружество- съдоговорител по процесната застрахователна полица, не бил от категорията лица, ползващи се с привилегията по чл.113 от ГПК, тъй като нямал качеството ,,потребител“ по смисъла на Закона за потребителите.

Излага още, че съгласно правилото на чл.105 вр. чл.108 от ГПК, местната подсъдност се определяла от седалището на ответника. Предвид изложеното, счита, че делото следвало да бъде прекратено пред Бургаския окръжен съд и изпратено по подсъдност на Софийския градски съд.

Отправено е искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Посочва, че предвид твърденията за умишлен палеж (основание за освобождаване на застрахователя от задължението за заплащане на обезщетение, предвидено в ОУ на застрахователния договор), както и възобновеното наказателно производство, настоящото производство следвало да бъде спряно за установяване причините за пожара. Излага подробни съображения. Счита, че в конкретния случай  е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

 По- нататък в отговора на исковата молба, се излага становище относно допустимостта и основателността на предявените искови претенции, като алтернативно се оспорва техния размер.

 Не оспорва твърденията на ищеца относно съществуването на валидно застрахователно  правоотношение между страните; възникналия на 30.08.2013г.  пожар;  правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот, обект на застраховка; образувано и неприключило досъдебно производство; неизплатено от застрахователя застрахователно обезщетение.

 Възразява срещу наведените в исковата молба твърдения за настъпил вследствие на късо съединение пожар, както и че в резултат на застрахователното събитие били унищожени съоръжения и интериорни елементи на помещението, експлоатирано като дискотека. Оспорва размера на причинените щети и вложените от ищеца средства (в съответствие с представените писмени доказателства) в процесния обект. Твърди, че в състава на движимото имущество, обслужвало дискотеката, не се включвали всички от изброените в исковата молба обекти.

Счита, че ищецът не спазил изискването за незабавно уведомяване на застрахователя. Намира освен това, че поради умишленото причиняване на пожара,  застрахователят бил освободен от заплащане на застрахователно обезщетение. Подчертава наличието на подзастраховане на обектите на договора.

  Посочва допуснато от страна на застрахованото дружество нарушение  задълженията, предвидени в чл.108 от КЗ(отм.). Отбелязва, че счетоводството на ищеца  било водено в противоречие с  изискванията на Закона за счетоводството.

           Излага подробни съображения относно направените от ищеца доказателствени искания.

 В допълнителната искова молба ищецът изразява становище по възраженията на ответника. Намира възражението по чл.105 от ГПК за неоснователно, сочейки задължителна съдебна практика в тази насока (Определение№474 от 05.08.2009г. по ч.т.д.№361/2009г.;  Определение№268 от 09.04.2010г. по ч.т.д.№148/2010г. на ВКС, ТК,ІІт.о.). Навежда доводи, че с оглед датата на настъпване на застрахователното събитие- 30.08.2013г., по отношение ,,ПОМО- ТУРС“ООД е приложима разпоредбата на §1,т.1 от ДР на КЗ(отм.), поради което застрахованото дружество имало качеството ,,потребител на застрахователна услуга“. В тази връзка ищецът можел да се ползва от правото на изборна местна подсъдност, уредена в чл.113 от ГПК (т.6 от ТР№1/23.12.2015г. на ВКС по т.д.№1/14 на ОСГК).

 Излага съображения за неоснователност и на искането с правно основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Подчертава, че в конкретния случай не било образувано   съдебно производство (съгласно изискването на посочената правна норма). Цитира съдебна практика (Определение №310 от 18.06.2009г. на ВКС по ч.гр.д. №338/ 2009г. , ІІІ г.о. ,ГК; Определение №398 от 13.07.2009г. на ВКС по ч.гр.д. №298/2009г. ,ІV г.о., ГК; Определение №763 от 23.12.2011г. на ВКС по ч.гр.д. №658/2011г.,ІVг.о.,ГК).

  Навежда доводи, че след настъпване на застрахователното събитие, при липса на предвидените в закона и общите условия специални изключения на отговорността на  застрахователя, същият бил длъжен да заплати следващото се застрахователно обезщетение(без значение причините за възникване на пожара- умишлено причиняване или  късо съединение).В този смисъл, умишленото причиняване на пожара не водело до неоснователност на исковите претенции.

  Оспорва изложеното от ответната страна, че в състава на движимото имущество, обслужвало дискотеката, не се включвали всички от изброените в исковата молба обекти. Посочва, че дискотека ,,Месалина“ бил единственият работещ обект, който в периода 2009-2013г. осигурявал издръжката на търговското дружество.

 Излага аргументи, че счетоводството на ,,ПОМО- ТУРС“ООД било водено в съответствие с нормативната база, регламентираща счетоводните правила и принципи (подробно изброени- Закон за счетоводството; ЗДДС; Закон за корпоративното подоходно облагане и т.н.). Горното следвало да бъде установено чрез извършване на съдебно- счетоводна експертиза.

 Намира за неоснователно наведеното от ответника твърдение за неспазване от страна на ищеца изискването за незабавно уведомяване на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие. Застрахователното дружество било уведомено в деня на събитието- 30.08.2013г. чрез уведомление за щета вх.№*********/23-13/ 30.08.2013г.

Оспорва изложеното в отговора на исковата молба, становище за ,,подзастраховане“ на обектите на договора, респ. основание за намаляване размера на дължимото обезщетение. В конкретния случай не били налице обстоятелствата по чл.205, ал.1 от КЗ(отм.), а именно- уговорената застрахователна сума да е по- малка от действителната стойност на застрахованото имущество. Излага подробни съображения. Посочва, че сумите на застрахованите ДМА, заведени в амортизационния план изцяло съвпадали със сумите на ДМА, включени в застрахователната полица.

 Възразява срещу твърдението за допуснато нарушаване задълженията на застрахования, предвидени в чл.207от КЗ(отм.), поради отсъствие на предприети мерки за предпазване на застрахованото имущество(електроуреди с изтекъл срок на годност; експлоатация на осветителни тела с нарушена IP защита; липса на пожароизвестителна инсталация; нормативни несъответствия; липса на денонощна охрана). Посочва, че при настъпване на застрахователното събитие, до обекта били допуснати застрахователя и негови представители за извършване на оглед на увреденото имущество. Ищецът представил необходимите документи и предприел съответните действия за ограничаване вредите от застрахователното събитие, изпълнил всички указания на застрахователя.

  Излага становище и по повод направените от ответника оспорвания на представените с исковата молба доказателства. Възразява срещу доказателствени искания на ответната страна.

  С допълнителната искова молба, ищецът е ангажирал  доказателства.

  В срок е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответника, с който се поддържа искането за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Навеждат се доводи в тази насока.

 Излагат се аргументи срещу изложените в допълнителната искова молба твърдения.

 Поддържа се становището за неотносимост на представени от ищеца доказателства, както и направените с отговора на исковата молба доказателствени искания.

Възражението за местна подсъдност на ответното дружество- застраховател, е неоснователно и следва да се отхвърли. Ищецът е сезирал със спора Бургаският окръжен съд, в чийто район се намира седалището и управлението на дружеството. Последният има качеството на ,,ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ (обн.ДВ,бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.), респ. на ,,потребител“ по силата на дефинитивната разпоредба на §13,т.1 от ЗЗП. На посоченото основание, третото ползващо се лице, третото увредено лице и другите лица, за които са възникнали права по застрахователния договор следва да се ползват от правото на изборна местна подсъдност, уредена в чл.113 от ГПК /т.6 от ТР№1/23.12.2015г.  на ВКС по т.д.№1/14 на ОСГК/. В това му именно качество на потребител на застрахователни услуги ищецът е предявил и иска за защита на права, произтичащи от договор за имуществена застраховка. Избраната в съответствие с чл.113 от ГПК особена местна подсъдност дерогира общата такава по чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК, предвиждаща, че искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище.

Без уважение трябва да се остави и искането по чл.229, ал.1, т. 4 от ГПК. Според същата норма, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Константна е обаче практиката на ВКС, че фактът на образувано досъдебно производство не е основание да се постанови спиране по реда на чл.229,  ал.1, т.4 от ГПК (Решение №116/15.05.2013г. по гр.д.№745/2012г.; Определение №566/ 19.09.2013г. по ч.гр.д. №5301/2013г.). Приема се, че когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреда, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, искането за спиране на гражданското дело до установяване на престъплението е основателно, тъй като изходът на гражданското дело е в зависимост от изхода на наказателното дело. Производството по делото обаче не се спира при наличие на данни за висящо досъдебно производство, както е в настоящия случай, тъй като няма образувано наказателно дело по смисъла на закона и до образуване на такова въобще може да не се стигне.

По доказателствените искания на страните: Съдът намира направените от ищеца доказателствени искания- за приемане на представени  при предварителната размяна на книжата писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по- горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяването на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Ищецът е направил доказателствено искане за допускане и извършване на съдебно- счетоводна експертиза. Съдът намира, че горното следва да бъде уважено, тъй като поставените към вещото лице въпроси (вкл. и с допълнителната искова молба) са относими към предмета на спора.

Следва да бъде уважено и искането за допускане и назначаване на съдебно- техническа експертиза, с посочени от ищеца задачи. Последните съдът намира за относими към спора.

С исковата молба и допълнителната такава, ищецът е поискал допускане на  свидетели в режим на довеждане, като е посочил фактите и обстоятелствата, които ще се доказват посредством разпит. Горното искане  следва да бъде уважено, като бъдат допуснати двама свидетели в режим на довеждане на страната на ищеца.

          Относно искането за допускане до разпит на инж.Желязко Желязков, съдът намира същото за недопустимо. Свидетелят се призовава, за да даде показания, базирани на негови възприятия за правно или доказателствено релевантни факти по делото. Вещото лице по извършената в досъдебното производство експертиза,  особено при въпросите, посочени от ответника и обстоятелствата, които ще доказва с тях, не може да заема това процесуално качество.

Във връзка с направеното от ответника искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред РП- Поморие, за снабдяване със заверен препис от материалите по ДП №11-662 по описа на РУП-Поморие, съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание, след уточняване на фактите, които ще се доказват.

 Направено е искане за представяне от ответника на застрахователна полица №2200130908000015/02.07.2013г. в оригинал, както и заверено копие от цялата преписка по застрахователната претенция.

 Ищецът, съгласно разпоредбата на чл.190,ал.1 от ГПК, следва да обясни значението им за спора, поради което във връзка с горното, съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание.

           Съдът намира, че представените от ответната страна писмени доказателства са допустими, относими и необходими към спора, поради което следва да се допуснат.

 С отговора на исковата молба, ответникът е посочил въпроси към вещото лице във връзка с поисканата от ищеца съдебно- техническа експертиза, които съдът намира за относими към спора.

 Поискано е и допускане и назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, което следва да бъде уважено предвид относимостта към предмета на спора на поставените към вещото лице въпроси.

 По доказателствената тежест

 По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

             По иска с правно основание чл.208 от КЗ(отм.), в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.

 В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си в отговора.

По изложените съображения и на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК,  съдът

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

         

          НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 15.02.2017г. от 13.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА всички  представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.

          ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца и ответника въпроси, като определя депозит за възнаграждение на вещото лице, вносим от ищеца в размер на 200 лева и от ответника  в размер на 200 лева по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Генко Генов, който да се уведоми след внасяне на депозита.

          ДОПУСКА извършването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените от ищеца и ответника въпроси, като определя депозит за възнаграждение на вещото лице, вносим от ищеца  в размер на 200 лева и от ответника  в размер на 200 лева по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Стоян Иванов Тодоров, който да се уведоми след внасяне на депозита.

ДОПУСКА двама свидетели в режим на довеждане на страната на ищеца.

УКАЗВА на страните, че по останалите, направени от тях доказателствени искания, съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като им обявява и доклада си по делото.

          Да се връчи на ищеца препис от допълнителния отговор на ответниците

          УКАЗВА на страните, че в частта,  в която съдът оставя без уважение възражението за местна подсъдност, определението подлежи на обжалване на основание чл.121 от ГПК, с частна жалба пред Бургаския апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаване на страните.

  В останалата част, определението е окончателно.

 

 

 

                                                                      Съдия: