Решение по дело №326/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 114
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 24 юли 2019 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20195320200326
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                     №…………

 

                                          гр. Карлово, 19.06.2019 год.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Карловски районен съд, трети наказателен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов

 

при секретаря Красимира Божакова, като разгледа докладваното от съдията АНД №326  по описа  на Карловски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш /ЕФ/ Серия Г ***на ОДМВР П.. на „Б..е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ.                                               

Недоволен от електронния фиш, законния представител на дружеството - Д.Х.Ш. го обжалва в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Подробни аргументи са изложени в становище, депозирано в РС Карлово и поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател - адвокат П.П., който поддържа жалбата и по същество излага аргументи за уважаване на същата, мотивирано развити в представеното писмено становище.

         Ответникът по жалбата О.н.М.П. редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.

От приложените и приети по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

 

          Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата се явява основателна поради следното:

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, са допуснати  нарушения на процесуалните правила.

Издаденият  електронният фиш не съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, според който ЕФ трябва да съдържа териториалната структура на МВР, на територията на която е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

В оспорвания електронен фиш е описано извършеното нарушение-юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“, установено с АТСС,  като е посочено конкретното МПС и неговия собственик - „Б***“ ЕООД гр.С***.

Установено е по делото, че АТСС, с което е заснет лек автомобил „Т***” с рег. № ***, е мобилна пътна радарна система за видеоконтрол тип m*SpeeDet 2D с фабричен номер... Изискан е и приет като доказателство по делото протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол с № ***. от който се установява кога е извършена метрологична проверка на АТСС. Посоченото автоматизирано техническо средство тип m*SpeeDet 2D  с фабричен номер .. фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение, координатите на мястото, където е установено МПС.   

           Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Образецът на електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. Съдържанието на електронния фиш се определя от специалния закон, който изключва приложението на чл.42, съответно и чл.57 от ЗАНН, относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение, съответно наказателното постановление. ЗДвП се явява специален закон по отношение на ЗАНН и съответно е приложим като такъв. Законът не поставя изискване за дата на издаване на електронния фиш, нито за персонифициране на неговия издател, доколкото е електронен и не се създава от човешка намеса. Обработката касае само разпечатване на фиша на хартиен носител, създаден по електронен път.

Съгласно б. „б” на т. 65, § 6 ДР на ЗДвП, мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Възможността с такъв вид техническо средство да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.19 от 2015г./ и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и обн. в  ДВ бр. 36 от 19.05.2015 година.

Установено е в конкретния случай, че заснемането на автомобила на дружеството-жалбоподател е станало с мобилно автоматизирано техническо средство, което е монтирано на позициониран патрулен автомобил на РУП Карлово с рег. № ***, обслужван от св.Б.Н..

Установява се от приетите писмени доказателства, както и от веществените доказателствени средства - снимкова разпечатка от АТСС, че лек автомобил „Тойота Ланд Круизер” с рег. № *** на 14.12.2018г. в 20.01 часа е заснет в гр.С**на кръстовището образувано от бул. „И** В***“ и ул. „Х** Б**“. От представената разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен фонд, се установява, че за лекият автомобил, заснет на **. в 20.01 часа в гр.Сопот с АТСС, не е имало валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към тази дата. С оглед на което съдът намира, че е налице извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Съгласно санкционната разпоредба на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ на лице по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, и което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

Съгласно ал.4 на същата разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. В случая е налице именно тази хипотеза. Съдът споделя доводите на адв.Е**, че е налице несъответствие между нарушението, описано в ЕФ и фактическият състав на нарушението, за което е предвидено санкциониране посредством ЕФ, а именно - установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При установено управление на такъв автомобил е предвидено санкциониране с ЕФ на собственика на моторното превозно средство с предвидената имуществена санкция в размер на 2000.00лв. В настоящия случай дружеството – жалбоподател е санкционирано само за липса на валидно действащ договор, без да е посочено установено посредством АТСС управление на автомобил без задължителната застраховка.

Съдът споделя изцяло и основния довод на адв.Е** за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с наложена имуществена санкция с ЕФ. Съгласно чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Както вече беше посочено, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП регламентира императивното изискуемото съдържание на електронния фиш. В тази разпоредба е предвидено ЕФ да се издава когато за извършено нарушение, заснето с АТСС е предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №3 от 03.07.2014г. по т.д. №5/2013г. на ВАС, институтът на “имуществената санкция”, въведена с разпоредбата на чл.83, ал.1 от  Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, не е идентичен с “глобата”, която е едно от административните наказания, предвидени в чл.13 - глава втора “Административни нарушения и наказания” от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба и в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Предвидените в чл.13 от ЗАНН административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл.6 от  ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица – чл.24 и чл.26 от ЗАНН.

Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Съгласно текста на чл.83, ал.1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН в самостоятелна глава четвърта “Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци”, която е след глава втора  “Административни нарушения и наказания”.

Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. 

Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административно-наказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци.

По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административно-наказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица.

Разликата между наказанието “глоба” за физическите лица и “имуществената санкция” за юридическите лица и едноличните търговци се  свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административно-наказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл.83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.

Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба и за имуществената санкция.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Предвид горното и на основание  чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ електронен фиш /ЕФ/ Серия Г ***на ОДМВР П.., с който на „Б***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Х.Ш. *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ, като незаконосъобразен.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.П.. по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                         

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

К.Б.