Определение по дело №353/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 317 вр. чл. 310 – чл. 316 вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 79/01.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1634/2010 г. по описа на РС – Кърджали, същият съд е осъдил „М. Ф.” Е., гр. К., да заплати на Н. Р. С. от гр. К. сумата в общ размер от 1347,86 лева, от които: 1 216,18 лева – главница, представляваща неизплатени трудови възнаграждения, както следва - за м. март 2009 г.- 60,45 лева, за м. април 2009 г. – 181,37 лева, за м. май 2009 г. – 114,55 лева, за м. юни 2009 г. - 140,15лв., за м. юли 2009 г. – 181,38 лева, за м. август 2009 г. – 69,09 лева, за м. септември 2009 г. - 120,92 лева, за м. октомври 2009 г.- 68,68 лева, за м. ноември 2009 г. - 72,93 лева, за м.декември 2009 г.- 36,05 лв., за м. януари 2010 г. - 64,13 лева, за м.февруари 2010 г. – 73,20 лева, за м. март 2010 г. - 33,28 лева, както и 131,68 лева - обезщетение за забава за неизплатените трудови възнаграждения, считано от всяко първо число на месеца, следващ месеца, за който не е изплатено съответното трудовото възнаграждеÝие до датата на предявяване на иска – 01.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 343,86 лева. Дружеството е осъдено още да заплати по сметка на РС - Кърджали държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 53,91 лева, както и 50 лева – направени по делото бюджетни разноски за вещо лице.

Решението се обжалва пред настоящата инстанция от страна на „М. Ф.” Е., гр. К. Дружеството счита, че първоинстанционният съд е стигнал до неправилни фактически изводи, като незаконосъобразно е изключил представени от жалбоподателя документи от доказателствата по делото. Сочи още, че насрещната страна, въпреки че е била задължена от съда да се яви лично и да отговори на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, то последната не е сторила това, поради което е следвало да намери приложение чл. 176, ал. 3 от ГПК. Намира, че по делото е доказано, че част от претендираната от насрещната страна пред районния съд сума й е заплатена. Възразява във връзка с това, че първоинстанционният съд не е възложил на ищеца да докаже, че реално не е получавал визираната част от процесната сума. Прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт. Макар да не е изрично посочено, от текста на жалбата следва да бъде извлечено, че се прави искане за частично отхвърляне на исковата претенция.Редовно призован жалбодателя не се явява в съдебно заседание.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззиваемата оспорва жалбата, като я намира за необоснована, а обжалваното решение – за мотивирано, обосновано и правилно. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се и разноски.

В откритото съдебно заседание въззиваемата , редовно призована, не се явява, вместо нея се явява процесуалният й представител, който оспорва жалбата, като препраща към доводите, изложени в отговора по чл. 263 от ГПК. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Въззивният съд, след преценка на доказателствата, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е и правилно.

Районният съд е сезиран с искова молба от Н. Р. С. от гр. К., в която е поискано осъждането на „М. Ф.” Е., гр. К., за сумите и на основанията, които впоследствие са намерили отражение в обжалваното решение. В подадения от ответника отговор се възразява срещу размера на иска, като се твърди, че част от задълженията към ищеца са заплатени. В тази връзка се представят заверени от страната справки за изплатени трудови възнаграждения срещу подпис.

Въззивния съд споделя правните и фактическите изводи на първата инстанция, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част, добавяйки следното:

Приложените по делото заверени от страна на ответника по иска справки, досежно частични авансови плащания към ищеца, законосъобразно са изключени от първостепенния съд от доказателствата по делото поради това, че страната -настоящият жалбоподател не е изпълнила задължението си по чл. 183, изр. 1 от ГПК след поискване да представи оригиналите на тези документи или техни надлежно заверени преписи. Разпоредбата на чл. 183, изр. 2 вр. изр. 1 от ГПК е императивна и не държи сметка за причината, поради която задължението по чл. 183, изр. 1 от ГПК не е изпълнено, за разлика например от чл. 176, ал. 3 от ГПК. Това е така, защото изискването по този текст е установено с оглед гарантиране на достоверността на съответната доказателствена информация.

Настоящият съдебен състав намира, че задължението на ищеца за лично явяване и даване на обяснения по реда на чл. 176 от ГПК действително не е изпълнено. Отговорите, дадени от процесуалния представител на страната, не могат да заместят обясненията, изхождащи от самия субект на процеса. Използваната в чл. 176, ал. 1 от ГПК дума „лично” е със съвсем ясно значение, а, от друга страна, разпоредбата на чл. 177 от ГПК изрично сочи кои точно лица дават обяснения по реда на чл. 175 и сл. от ГПК, като процесуалният представител по пълномощие на страната не е сред тези лица. СледвÓ да бъде посочено още, че не са релевирани нито доказателства, нито твърдения за наличие на основателна причина, поради която страната не се е явила лично. Въпреки казаното тук, въззивният съд намира, че не следва да бъдат приети за доказани обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила. Видно от текста на чл. 173, ал. 3 от ГПК съдът не е задължен, а само „може” да приеме за доказани тези обстоятелства, т. е. – следва да се изходи от всички събрани по делото доказателства. В случая, видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на първоинстанционното производство ССчЕ, което не е оспорено от страните, дружеството–жалбоподател не е осчетоводило твърдяните от него авансови плащания към насрещната страна, т. е. – налице е конклудентно извънсъдебно признание от страна на „М. ф.” Е., гр. К., на незигодния за него факт, че такива плащания не са извършвани. Наличието на това признание, макар и конклудентно и извънсъдебно, което не се оборва от други доказателства по делото, следва да бъде прието като обстоятелство с по-значима тежест от неявяването на страната за даване на обяснения по реда на чл. 175 и сл. от ГПК. Следва да се обърне внимание и на това, че, видно от изложеното от вещото лице, дружеството не е подало декларации образец 6 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от МФ, в които декларации да е удостоверено, че соченият в отговора на исковата молба аванс е изплатен. Приложените по делото справки от НАП удостоверяват единствено, че за процесния период са подавани декларации образец 1 и образец 6 по споменатата наредба, включително и касателно ищеца в качеството му на работник при ответното дружество, но не и че в тях е отбелязано плащане на визирания аванс в полза на Н. С.. Действително, съдът е изискал от агенцията в качеството й на трето, неучастващо по делото лице, самите декларации, а не справки относно подаването им. Във въззивната жалба обаче липсва възражение в тази насока, поради което настоящият съд не следва да се занимава с този въпрос. Освен това показанията на разпитания от районния съд св. Г. Х., отнасящи се до получаване на трудовите възнаграждения от страна на работниците на дружеството–ответник по иска, следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Това е така, защото, съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, свидетелски показания не се допускат за доказване погасяването на установени с писмен акт парични задължения, какъвто е настоящият случай - спор за заплащане на суми, дължими въз основа на писмен трудов договор. Не е налице и изрично съгласие на насрещната страна в такъв смисъл съгласно чл. 164, ал. 2 от ГПК.

Въз връзка възражението в жалбата досежно доказателствената тежест за установяване липсата на плащане, то следва да се посочи, че наличието на плащане подлежи на доказване от работодателя, т. е. – въззивния жалбоподател – чл. 154, ал. 1 от ГПК, като представените от него в тази насока копия от справки са изключени законосъобразно от доказателствата по делото, а гласните доказателства, ангажирани в тази връзка, се явяват недопустими.. В тежест на ищеца С. би било оборването на доказателствената сила на споменатите справки, ако същите не бяха изключени от доказателствата по делото.

По-нататък, в кориците на делото са налице доказателства единствено за начисляване, но не и за плащане на сумите, твърдяни от ответника по иска, относно което вещото лице по назначената ССчЕ е дало подробни, логични и обосновани разяснения.

Отделно от доводите, съдържащи се в процесната жалба, въззивната инстанция не установи и нарушения на императивни материални разпоредби, допуснати от първоинстанционния съд.

Изложеното означава, че жалбата се явява неоснователна, съответно – атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид липсата на доказателства за направени във връзка с настоящото второинстанционно производство разноски от страна на въззиваемия, то такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79/01.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1634/2010 г. по описа на РС – Кърджали.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: